М О Т
И В И
по АНД № 6823/2017 г. по описа на ПРС
- VIІ н. с.
Производството
е по реда на глава XXVIII от НПК.
С
Постановление от 16.10.2017 година Районна прокуратура - гр. Пловдив е внесла в
Пловдивски районен съд предложение обвиняемият Д.И.Д., ЕГН ********** да бъде освободен от наказателна отговорност, като му
се наложи административно наказание по реда на чл.78А от НК за това, че на 07.12.2016 г. в гр. Пловдив е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото - престъпление по чл.325 ал.1 от НК.
Прокурорът изцяло поддържа така
повдигнатото спрямо Д. обвинение, като счита, че деянието е доказано по
несъмнен начин от събраните доказателства. Предлага на съда, да приложи
разпоредбата на чл.78а от НК и да бъде наложено наказание глоба в размер на
1500 лева.
Адв. С.Н.
– защитник на обвиняемия Д., счита, че неговият подзащитен следва да бъде
оправдан, тъй като е бил провокиран от двете момчета. Алтернативно моли съда,
ако счете, че доводите на държавното обвинение са повече от доводите на
защитата, да бъде освободен от наказателна отговорност и да му наложи глоба в
минимален размер, предвиден в чл.78а от НК.
Обвиняемият Д. се признава за
виновен, не дава обяснения за случилото се, като заявява, че всичко е така,
както е описано в постановлението и не го оспорва. Съжалява за стореното.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Обвиняемият
Д.И.Д. изпълнявал длъжността „****" в „Автотранс 2000" ООД в гр. Пловдив.
На 07.12.2016г. той работел
първа смяна в автобус с peг. №***, по линия № ** от градския транспорт в гр. Пловдив.
На същата дата -07.12.2016г. около 07:25 часа от автобусната спирка до ресторант „Стадиона" в гр. Пловдив,
в автобуса се качили свидетелите М. Б. Б. и Т. Т. Х., които пътували в посока
към Френската езикова гимназия „Антоан Дьо Сент-Екзюпери" в града. Двамата
свидетели М. Б. Б. и Т. Т. Х. били ученици в **** клас в учебното заведение. В
автобуса имало много пътници, но св. М. Б. успял да седне на предпоследната седалка, от лявата страна на
автобуса. Св. Т. Х. застанал прав до него, понеже нямало друго свободно място,
на което да седне. Понеже двамата свидетели М. Б. Б. и Т. Т. Х. закъснявали за
първия учебен час, св. М. Б. извадил мобилния си телефон и с дясната си ръка
започнал да търси в телефонния указател номера на свой съученик, на който да се обади и да съобщи за
тяхното закъснение. В лявата си ръка св. М. Б. държал портмонето си, в което се
намирала ученическата му карта за градски
транспорт. Към свидетелите Б. и Х. се приближил обвиняемият Д.. Той безпричинно
ритнал св. М. Б. по лесния крак. по дясното стъпало. После му извикал: „Ей
въшльо, показвай си картата!". След това обв. Д. попитал св. Б.: „Телефонът
ли ти е по-важен от картата?". Св. Б. му отговорил утвърдително, при което
обв. Д. го хванал за яката на якето и го изгонил с думите: „Слизай от рейса!". Св. Б. не се
подчинил на заповедта на обвиняемия Д. и останал в автобуса. Свидетелят Х. се намесил, за да защити
нападнатия от обв. Д. негов съученик. Св. Х. се обърнал към обв. Д. и му казал,
че няма право да се държи така и да нарича св. Б. „въшльо". При тези думи
от страна на св. Х., обв. Д. се обърнал към него и го ударил с дясната си ръка
по лявата буза и ухо. От удара св. Х. усетил болка в областта на ухото и бузата.
И двамата свидетели Х. и Б. останали
силно възмутени от непровокираното непристойно и обидно поведение на обв. Д. спрямо тях. В автобуса
се намирал и св. В. М., който се качил в него преди свидетелите М. Б. Б. и Т. Т.
Х., от спирката, която се намирала на площад „Съединение" в гр. Пловдив.
Той възприел извършените от обв. Д. действия спрямо свидетелите Б. и Х., от
които останал изключително възмутен. Възмутени от наглото поведение на обв. Д.
останали и другите пътници, които сe намирали в автобуса. Един от тях бил св. Ж.
Ж.. Той не видял извършените от обв. Д. спрямо свидетелите Б. и Х. действия, но
чул възмущението на пътниците в автобуса. Чул и конкретна реплика на жена,
която пътувала в него. към обв.Д. - „Защо удари ученика?". Тогава св. Ж.,
който бил седнал до средната врата на автобуса, се обърнал назад и видял
свидетеля Х.. Последният се държал за лявата буза и ухо, като лицето му било
зачервено, а очите му сълзели. Пътниците в автобуса се развикали заради
стореното от обв. Д.. Тогава последният се оттеглил в предната част на автобуса
до шофьора. Автобусът се намирал в непосредствена близост до спирката на
Френската езикова гимназия „Антоан Дьо Сент-Екзюпери" в гр. Пловдив. След
спирането на превозното средство на въпросната спирка, свидетелите Б. и Х.
слезли от него. По-късно същия ден, около 14:30 часа, св. Х. се обадил по
телефона на своя баща - св. Т. Х. и му съобщил за инцидента. Вечерта, когато се
прибрал в дома си, разказал за случилото се в автобуса и на своята майка - св. А.
Х.. Св. Б. споделил случката със своята майка - св. Е. Б.. На следващия ден -
08.12.2016г. св. Х. и неговата майка - св. А. Х. отишли в спешното приемно
детско отделение на УМБАЛ „Св. Георги" ЕАД гр. Пловдив, където на св. Х.
бил извършен преглед, след който бил насочен към Клиника „УНГ" към
болничното заведение. Той се снабдил със съдебно медицинско удостоверение №
8/2017 г., в което се констатирали причинените му травматични увреждания.
Видно
от назначена и изготвена по делото съдебно-медицинска експертиза по писмени
данни № 171/2017г. от представената писмена документация на лицето Т. Т. Х.
било видно, че при инцидента на 07.12.2016 г. в гр. Пловдив на същия била
причинена контузия на лявата половина на лицето и лявата ушна мида, които са му
причинили болка, но без разстройство на здравето. Липсата на видни травматични
увреждания по главата, шията, гръдния кош, горните и долни крайници на Т. Х. не
изключвали възможността на същия да е бил нанесен удар с длан /шамар/ по лявата
половина на лицето и лявото ухо. Описаното травматично увреждане било получено
от действието на твърд, тъп предмет от удар или притискане с или върху такъв и
било възможно да възникне така, както се посочвало в материалите по делото, а
именно при удар с ръка /шамар/ по лявата половина на лицето.
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема изцяло
от обясненията на обвиняемия, дадени на досъдебното производство, от
показанията на свидетелите М. Б., Т. Х., Ж. Ж., В. М., Е. Б., А.Х., Т. Х.. Съдът
кредитира изцяло показанията на тези свидетели, доколкото същите се явяват
последователни, подробни, логични, напълно кореспондиращи помежду си и съответни
на целокупния доказателствен материал. Горната фактическа обстановка се
установява и от останалите писмени доказателства, приобщени по делото.
При
така установената безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че от
обективна и субективна страна обвиняемият Д.И.Д. е осъществил съставомерните признаци на престъплението по чл.325, ал.1 от НК, като на 07.12.2016 г. в гр. Пловдив е извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото.
При
така посочената правна квалификация съдът намира, че в случая са налице
условията на чл.78а от НК - за това деяние Наказателният кодекс предвижда
наказание лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с
обществено порицание. От приложената към делото справка за съдимост се
установява, че обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер
/реабилитиран/, не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК и не са причинени
имуществени вреди, подлежащи на възстановяване, тоест налице са кумулативно
предвидените в чл.78а от НК предпоставки за приложението му.
Ето
защо съдът счита, че обвиняемият Д. следва да бъде освободен от наказателна
отговорност и най-справедливо би било да му бъде наложено административно
наказание ГЛОБА в минимално предвидения от закона размер, а именно 1000
/хиляда/лева.
Определеният
размер на глобата е съобразен със семейното положение на обвиняемия,
здравословното, материалното и имущественото състояние, трудовата му
ангажираност. При тези данни, съдът счита, че степента на обществена опасност
на дееца е ниска и че по този начин ще бъде постигнат максимален поправително -
възпитателен и предупредително – възпиращ ефект върху него.
Обвиняемият Д. следва да заплати и направените на
досъдебното производство разноски в размер на 148,12 /сто четиридесет и осем
лева и дванадесет ст./ лева по сметка на ОД на МВР.
Причини за извършване на деянието – ниска правна
култура и слаби волеви задръжки.
Мотиви - незачитане на личната
неприкосновеност и установения в страната правов ред.
Предвид изложените съображения съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала!
МГ