№ 36
гр. С., 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Мая П. Величкова
Галина Хр. Нейчева
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
в присъствието на прокурора М. Р. Р.
като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20242200600077 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда № 12/15.01.2024г. по НОХД № 1638/2023г., С.ският районен
съд признал подсъдимата Р. К. Б. за виновна в това, че на 24.01.2023г. в гр.К.,
от частен дом, находящ се на ул.“Александър Стамболийски“ № 1, в
условията на повторност, извършила кражба на чужди движими вещи 1 брой
мобилен телефон марка Huawei, модел Р10 Lite на стойност 120 лева и
парична сума от 1600 лева, всичко на обща стойност 1720 лева, собственост
на Р.с.т. от гр.К., като деянието не представлява маловажен случай -
престъпление по чл.195 ал.1 т.7 от НК и на основание чл.54 от НК й наложил
наказание Лишаване от свобода за срок от две години, което на основание
чл.58а ал.1 от НК намалил с 1/3, а именно с осем месеца, и определил
наказание Лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца при
първоначален строг режим.
С присъдата съдът е осъдил подс.Б. да заплати в полза на държавата по
сметка на ОДМВР С. сумата 46.80 лева, представляваща направени разноски
по делото.
1
Присъда е обжалвана от адв.А. А. от АК С., служебен защитник на подс.
Р. К. Б., с оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание,
поради неприлагане на разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК, като по
благоприятен за подсъдимата Б.. Иска се изменение на първоинстанционната
присъда и да бъде намален размера на наложеното наказание в размер на една
година лишаване от свобода, намалено с една трета, което ще съответства на
целите по чл.36 от НК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на ОП
С. изрази становище, че депозираната жалба е неоснователна, а присъдата на
РС С. е правилна и обоснована, като наложеното на подсъдимата наказание е
справедливо и ще реализира целите на индивидуалната и генерална
превенция.
Служебният защитник на подс.Р. Б. счита, че наложеното наказание е
завишено. Пледира наказанието на подсъдимата да се определи с приложение
на чл.55 от НК, който е по-благоприятен за нея и тъй като е признала всички
факти и обстоятелства.
В личната си защита подсъдимата Р. К. Б. е съгласна със заявеното от
служебния си защитник. В последната си дума иска по-леко наказание.
Настоящата въззивна жалба е подадена от служебния защитник на
подсъдимата, който има право на такава жалба против постановената
присъда, съгласно чл.318 ал.6 от НПК и в 15-дневния преклузивен срок за
атакуване, предвиден в чл.319 ал.1 от НПК, поради което е допустима.
С.ският окръжен съд, след като се запозна с всички материали по
настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на
досъдебното производство и в хода на съдебно следствие пред първата
инстанция, и провери атакуваната присъда по оплакванията, изложени от
жалбоподателя и служебно изцяло, съгласно разпоредбата на чл.314 ал.1 от
НПК, направи извода, че въззивната жалба е неоснователна.
Въззивният съд, действайки като втора поред инстанция по фактите и
разглеждайки оплакванията за несправедливост на наложеното наказание на
подсъдимата, съдържаща се във въззивната жалба на защитника и устно
заявени в публичното заседание, извърши собствена преценка на
доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената по-
долу фактическа обстановка по спора, която съвпада с възприетата от
2
първостепенния съд, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт и
призната изцяло от подсъдимата в съдебно заседание, поради което делото се
е разгледало по реда на съкратеното съдебно следствие, при условията на
чл.371 т.2 от НПК, като същата не обосновава различни правни изводи
относно разгледаното деяние, неговата правна характеристика, както и
участието на подсъдимата в него. Анализирайки задълбочено и всеобхватно
всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните
фактически констатации:
Пострадалият Р.с.т. живеел в гр.К. на ул.“Ал.Стамболийски“ № 1,
заедно с баща си, който бил тежко болен и лежал неподвижен на легло.
Свидетелят Р.Т. притежавал мобилен телефон марка Huawei, модел Р10 Lite,
черен на цвят, с IMEI 1: 866431036317774 и IMEI 2: 866431036347789. Този
телефон държал в дома си, тъй като по време на работа ползвал служебния си
телефон. В устройството била поставена СИМ карта с личният му номер
**********. Освен това, в жилището си под дюшека на едно от леглата,
свид.Танев съхранявал парична сума в размер на 1600 лева.
Недвижимият имот на пострадалия имал два входа, като единият, който
бил към улицата свид.Танев винаги заключвал, когато тръгвал на работа, а
вторият - страничен вход, оставял отключен.
На 24.01.2023г. около обяд, подс.Б. помолила свид.Курти Мишев А.,
който имал лек автомобил да я закара до гр.К. под предлог, че ще продава
дрехи. Качила се в автомобила му, в който била и свид.Р.М.Х. и потеглили
заедно.
Когато пристигнали в гр.К., подс.Б. казала на свид.К.А. да спре близо до
ЖП прелеза в града, където слязла, а свид.А. и свид.Р.Х. останали да я чакат в
превозното средство.
Подсъдимата Б. стигнала до къщата на свид.Р.Т. и влязла в двора.
Направила опит да отвори предната входна врата на жилището, но тя била
заключена. Заобиколила къщата и видяла странична врата, която била
отключена. Влязла вътре и се насочила към стаята, където бил бащата на
пострадалия. Влязла в стаята и без да го забележи, тъй като бил завит през
глава и лежал неподвижно на леглото, подсъдимата започнала да търси нещо,
което може да открадне. Болният човек също чул шум, но помислил, че синът
му се е прибрал от работа. Подсъдимата Б. забелязала две обикновени легла и
3
едно детско легло на два етажа. Тя видяла върху втория етаж на леглото
мобилния телефон на пострадалия и го взела. След това, преместила
дюшеците на леглата и открила спестените пари на пострадалия в размер на
1600 лева, които също взела и си тръгнала. Качила се отново в автомобила на
свид.К.А., платила му 70 лева за транспорта, и потеглили към гр.С.. Когато
пристигнали в кв.“Надежда“, подс.Б. и свид.Р.Х. слезли от превозното
средство и си тръгнали. Подсъдимата Б. се прибрала в дома си, преброила
откраднатите пари и дала мобилния телефон на дъщеря си, която била на 9
години да го ползва. След известно време, когато изхарчила всички пари,
продала мобилния телефон на свид.НН.Х.К. за сумата от 25 лева.
На 24.01.2023г. около 16.00 часа, пострадалият Р.Т. се прибрал в дома
си и заварил вратата на стаята, в която лежал болният му баща, отворена.
Учуден го попитал дали някой е идвал в къщата, тъй като свид.Танев винаги
затварял вратата на стаята му. Когато баща му отвърнал на въпР. му с въпрос
„Ти сега ли се прибираш?“ и на двамата им станало ясно, че някой е влизал в
къщата. Тогава свид.Р.Т. се огледал и видял, че дюшеците на леглата са
преместени, след което установил липсата на мобилния си телефон и сумата
от 1600 лева. На 23.03.2023г. бащата на пострадалия Р.Т. починал.
С протокол за доброволно предаване от 09.02.2023г. свид.НН.Х.К.
предал 1 бр. мобилен телефон марка Huawei, модел Р10 Lite на полицейски
служител при Участък „Запад“ към РУ С., който срещу разписка го върнал на
собственика му.
По делото е изготвена съдебно-оценителна експертиза, от заключението
на която се установява, че стойността на 1 бр. мобилен телефон Huawei,
модел Р10 Lite по пазарни цени, към момента на извършване на деянието,
възлиза на сумата от 120 лева.
Съдебното производство е проведено по реда на глава XXVII от НПК. С
оглед разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК, съдът правилно е приел за
установени изложените обстоятелства, като се е позовал на направеното
самопризнание от страна на подсъдимата и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят.
Подсъдимата Б. е признала изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти, като се е съгласила да не се събират доказателства
относно тези обстоятелства. Решаващият съд, в съответствие с разпоредбата
4
на чл.373 ал.3 от НПК, е взел предвид направеното от подсъдимата
самопризнание, като правилно е приел, че същото се подкрепя от събраните в
хода на досъдебното производство доказателства – гласни, и писмени, както и
от заключението на назначената и изготвена експертиза. В този смисъл
правилно е постановил определение на основание чл.372 ал.4, вр. чл.371 т.2
от НПК, с което е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от
самопризнанията на подсъдимата и от подкрепящите ги доказателства,
събрани в досъдебното производство, без да се събират нови доказателства
относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът правилно, преди постановяване на посоченото определение, е разяснил
на подсъдимата правата й по чл.371 т.2 от НПК. Обосновано е кредитирал
писмените доказателствени материали, приобщени чрез прочитането им по
реда на чл.283 от НПК. Протоколите за съответните следствени действия са
изготвени в съответствие, както с общите изисквания на НПК, така и на
специалните изисквания за конкретното процесуално действие и
следователно са годни доказателствени средства по отношение на
извършеното по време и установено чрез тези действия.
Изложената фактическа обстановка решаващият съд обосновано е приел
за установена по несъмнен и безспорен начин, в резултат на извършения
внимателен и подробен анализ на всички събрани в хода на досъдебното
производство и проверени в хода на проведеното съкратено съдебно
следствие доказателства и доказателствени средства, съответно преценени
както поотделно, така и в тяхната съвкупност.
Фактическата обстановка, такава каквато е възприета от съда се
покрива с изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
същата не се оспорва от страните по делото, а направеното от подсъдимата
самопризнание се подкрепя от доказателствата по делото, събрани при
условията и по реда на НПК.
Правилно съдът е приел, че подсъдимата Р. К. Б. е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.7
от НК за това, че на 24.01.2023г. в гр.К. от частен дом, находящ се на
ул.“Александър Стамболийски“ № 1, в условията на повторност, извършила
кражба на чужди движими вещи 1 брой мобилен телефон марка Huawei,
модел Р10 Lite на стойност 120 лева и парична сума от 1600 лева, всичко на
5
обща стойност 1720 лева, собственост на Р.с.т. от гр.К., като деянието не
представлява маловажен случай.
Деянието е извършено от подсъдимата Б. с пряк умисъл, тъй като тя е
съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е и е искала
настъпването на общественоопасните му последици. Подсъдимата е знаела,
че към момента на деянието отнема вещите, предмет на инкриминираното
деяние, от дома на пострадалия Танев, от негово владение, без негово
съгласие и противозаконно ги присвоява. Била е с ясното съзнание, че като
отнема процесната сума пари и мобилния телефон, настъпват вредни
последици за собственика им, но въпреки това е извършила инкриминираното
деяние и е увредила пострадалия Р.с.т..
Правилно първоинстанционният съд е приел, че подс.Б. е извършила
деянието в условията на повторност и че се касае за немаловажен случай,
като се вземат предвид характеристичната й справка, която показва, че тя има
и други криминални прояви, лошите й характеристични данни. Повторността
се обуславя от факта, че подс.Б. е осъждана с влязло в сила на 09.11.2021г.
Споразумение № 76/22.10.2021г. по НОХД № 4063/2021г. по описа на РС
Бургас, с което е осъдена за друго такова престъпление, а именно деяние
кражба по чл.195 ал.1 т.7, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.28 ал.1 от НК, като й е било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, което да
изтърпи при първоначален общ режим. Така наложеното наказание
подсъдимата е изтърпяла на 09.02.2022г. Настоящото деяние е извършено на
24.01.2023г. и не е изтекъл предвидения в разпоредбата на чл.30 ал.1 от НК
петгодишен срок, поради което правилно съдът е счел, че е настоящото
деяние е извършено в условията на повторност по т.7 на чл.195 ал.1 от НК.
Въззивната инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд е
приел, че авторството на деянието е установено по несъмнен начин от
събраните по делото доказателства, а именно от ясните, последователни и
логични показания на свидетелите Р.с.т., НН.Х.К., Курти Мишев А., Златка
Миткова Христова, Р.М.Х., относими към предмета на делото, които
кореспондират с писмените доказателства по делото, както и с обясненията на
подсъдимата и със заключението на съдебно-оценителната експертиза.
При индивидуализацията на наказанието трябва да се вземат предвид
причините за извършване на престъплението, които според въззивния съд се
6
състоят в ниската обща и правна култура на подсъдимата, и стремежа й за
облагодетелстване по непозволен от закона начин, които правилно са взети
предвид от първата инстанция.
Въззивният съд намира, че коментирайки обстоятелствата, значими за
размера на наказанието, първоинстанционният съд правилно е приел като
отегчаващи вината на подсъдимата предишните й осъждания, освен
обуславящи повторността на настоящото деяние, и лошите й характеристични
данни. Въззивната инстанция добави към тези обстоятелства проявената
изключителна дързост и комбинативност от страна на подсъдимата – влиза в
чуждо жилище в светлата част на денонощието, около обяд, в присъствието
на болния баща на пострадалия, който към този момент се намирал в къщата,
като преди това е помолила свид.К.А. да я закара от гр.С. до гр.К. под лъжлив
предлог (да продава дрехи), както и продажба на една от откраднатите вещи –
мобилния апарат, след извършване на деянието.
Неправилно първата инстанция е ценила като смекчаващо
отговорността на подсъдимата обстоятелството, че същата искрено се е
разкаяла за извършеното деяние. След внимателен прочит на обясненията на
подсъдимата, както и заявеното от нея пред районния и окръжния съд,
настоящата съдебна инстанция не установи такова разкаяние, което е разбира
се нейно право и не се цени и като отегчаващо вината й обстоятелство.
Въззивният съд приобщи към смекчаващите вината на подс.Б. факта на
връщане на много малка част от откраднатите пари – 20лв, предадени от
подсъдимата доброволно с протокол от 03.02.2023г. Настоящата инстанция
намира, че не следва да се приобщава към смекчаващите обстоятелства и
направеното от подс.Б. самопризнание при даване на обяснения на ДП, едва
на 22.11.2023г., което също е нейно право, след провеждане на множество
ОИМ и установяване на подсъдимата като извършител на деянието.
Цялостното процесуално поведение на подсъдимата на ДП не е способствало
за разкриване на обективната истина по делото и не следва да бъде ценено
като форма на съдействие при установяване на обективната истина,
спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия
извършител още в началото на досъдебното производство, като това
разкриване е било резултат на ефективни действия по разследването - в т.см.
ТР № 1/2009г., по т.д.№ 1/2008г., ОСНК, ВКС – т.7. По този начин
поведението на подсъдимата не следва да се разглежда като такова, че да е
7
спомогнало за разкриване на обективната истина по делото, а е с цел
провеждане на диференцираната процедура по НПК и не следва да се цени
като смекчаващо обстоятелство. В тази връзка, заявеното в жалбата на
защитника на подсъдимата съдействие на ДП, е неоснователно и настоящата
инстанция не го цени като смекчаващо вината й обстоятелство. Признаването
на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт са послужили за
провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на Глава 27 от НПК, с
цел облекчаване на положението на подсъдимата.
Съобразявайки изложените аргументи, въззивният съд намира, че в
настоящият казус не са налице условията за приложение на чл.55 ал.1 от НК,
тъй като не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи
обстоятелства, както и предвиденото в закона най-леко наказание не е
несъразмерно тежко на причинения вредоносен резултат. В този смисъл
искането на защитата на подсъдимата за приложение на чл.55 ал.1 т.1 от НК
при определяне на наказанието й, е неоснователно. Налагането на наказание
при условията на чл.55 от НК, доколкото не са налице основанията за това, би
било обществено неоправдано и проява на прекомерна и неоправдана, с оглед
целите на наказанието, снизходителност, поради което не е основателно
наведеното в жалбата на подсъдимата Б.. Въззивната инстанция съобрази и
факта, че идеята за санкцията единствено като назидание за останалите
членове на обществото е чужда на българската наказателна система. Нашият
наказателен закон е изграден върху разбирането, че наказанието трябва да
съответства на престъплението, т.е. да е справедливо, а справедливото
наказание е целесъобразно. Именно чрез баланс между двете цели на
наказанието – генерална и индивидуална превенция, се постига крайната цел
на наказателно-правното въздействие, а именно общата превенция.
Въззивният съд намира, че за извършеното от подс.Б. деяние по чл.195
ал.1 т.7 от НК, правилно районният съд й е наложил наказание при условията
на чл.54 ал.1 от НК. Определено е наказание в размер към минималния, а
именно две години лишаване от свобода, съобразявайки изложените
отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, отчетени от
въззивният съд, както и причините за извършване на деянието. Настоящата
инстанция се мотивира да приеме, че отегчаващите вината обстоятелства
натежават над смекчаващите такива, но предвид факта, че настоящото
производство е образувано само по жалба на подсъдимата за намаляване на
8
размера на наложеното й наказание, не може да се утежнява положението й.
Така определеното наказание в размер на две години лишаване от свобода по
правилата на чл.58а ал.1 от НК, правилно е намалено с 1/3, т.е. с осем месеца,
и е определено на подсъдимата наказание в размер на една година и четири
месеца лишаване от свобода.
Подсъдимата Б. е била осъдена с наложено наказание осем месеца
лишаване от свобода при първоначален общ режим по НОХД № 4063/2021г.
на РС Бургас, което е изтърпяла на 09.02.2022г. От изтърпяване на това
наказание, което не е било отложено на основание чл.66 от НК, не са изтекли
повече от пет години и настоящото деяние е извършено умишлено. Ето защо,
правилно контролираната инстанция е определила така наложеното
наказание в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода,
подс.Б. да изтърпи при първоначален строг режим, на основание чл.57 ал.1 т.2
б.“б“ от ЗИНЗС.
Правилно, с оглед правилата на процеса и на основание чл.189 ал.3 от
НПК, районният съд е осъдил подс.Б. да заплати в полза на държавата по
сметка на ОДМВР С. сумата 46.80 лева, представляваща направени разноски
по делото – за съдебно-оценителна експертиза.
Мотивиран от гореизложените съображения, въззивният съд прие, че не
са налице основания за изменение или отмяна на Присъда № 12/15.01.2024г.
по НОХД № 1638/2023г. по описа на С.ски районен съд и на основание чл.334
т.6, вр.чл.338 от НПК, следва да я потвърди, тъй като присъдата е правилна,
обоснована и законосъобразна, и наложеното наказание е справедливо
определено.
Ето защо и ръководен от изложените съображения, С.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 12/15.01.2024г. по НОХД № 1638/2023г.
по описа на С.ски районен съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10