№ 211
гр. Сливен, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Мая П. Величкова
Яница С. Събева Ченалова
при участието на секретаря Пенка Сп. И.
в присъствието на прокурора Б. Н. С.
като разгледа докладваното от Яница С. Събева Ченалова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20242200600466 по описа за 2024
година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е въззивно и по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивни жалби от подс. М. Д. М. лично и чрез
защитника му адв. Х. К. – АК Сливен и въззивна жалба от подс. А. Б. А. срещу
Присъда № 71/24.04.2024 г., постановена по НОХД № 305/2024 г. по описа на
РС – Сливен.
С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е признал
подсъдимите М. Г. А. и М. Д. М. за виновни в това, че на 08.02.2024 г. в гр.
Сливен за времето от 05.37ч. до 5.40ч. и от 10.00ч. до 10.04ч. в условията на
продължавано престъпление и опА. рецидив за подсъдимия М. Д. М. и
повторност за подс. М. Г. А., след предварителен сговор помежду си и с А. Б.
А., извършили кражба на чужди движими вещи, както следва:
-за времето от 05.37ч. до 05.40ч. на 08.02.2024г. след предварителен
сговор помежду си извършили кражба на 8 бр. европалети на обща стойност
109.20лв.
-и за времето от 10.00ч. до 10.04ч. на 08.02.2024год. след предварителен
сговор помежду си и с А. Б. А. извършили кражба на 8 бр. европалети на обща
стойност 109.20лв.,
всички вещи на обща стойност 218.40лв., собственост на „Джовани“
ЕООД - Сливен, с управител Георги Панайотов Панайотов, като деянието не
представлява маловажен случай, поради което им е наложил следните
1
наказания:
-на подс.М. Г. А. на основание чл. 195, ал.1, т. 5 и 7, вр.чл. 26, ал.1, вр.чл.
54, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК наказание „лишаване от свобода“ за срок от
осем месеца при първоначален строг режим;
-на подс. М. Д. М. на основание чл. 196, ал.1, т.2, вр.чл. 195 ал.1, т.5
вр.чл. 26, ал.1, вр.чл. 29, ал.1, б.“б“, вр.чл. 54, ал.1 и чл.58а, ал.1 от НК
наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и четири месеца при
първоначален строг режим.
Със същата присъда подс. А. Б. А. е признат за виновен в това, че на
08.02.2024г. в гр. Сливен, за времето от 10:00 ч. до 10:04 ч., в условията на
опА. рецидив, след предварителен сговор с подсъдимите М. Д. М. и М. Г. А.,
извършил кражба на чужди движими вещи – 8 броя европалети на обща
стойност 109,20 лв., собственост на „Джовани“ ЕООД – Сливен с управител
Георги Панайотов Панайотов, поради което и на основание чл. 196, ал.1, т.2,
вр.чл. 195 ал.1, т.5,вр.чл. 29 ал.1 б.“б“, вр.чл. 54, ал.1 и чл.58а, ал.1 от НК му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, което да
изтърпи при първоначален строг режим.
Съдът се е произнесъл по разноските, възлагайки ги на подсъдимите.
С въззивната жалба на подс. М. Д. М., подадена чрез служебния му
защитник адв. Х. К. – АК Сливен, както и с подадената въззивна жалба лично
от този подсъдим, присъдата е оспорена със съображения за явна
несправедливост на наложеното наказание. Направено е искане за изменение
на присъдата с намаляване на наказанието до минималния предвиден в закона
размер, след което да се приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК.
Съображения за явна несправедливост на наложеното наказание са
изложени и във въззивната жалба на подс. А. Б. А.. Иска се намаляване на
наложеното наказание две години лишаване от свобода.
Пред въззивния съд тримата подсъдими се явяват лично и със
служебните си защитници.
Прокурорът взема становище за неоснователност на въззивните жалби.
Подчертава правната квалификация на извършеното от двамата
жалбоподатели престпъление като опА. рецидив и определените ниски по
размер наказания, редуцирани по правилата на чл.58а, ал.1 от НК от
първоинстанционния съд. Предлага първоинстанционната присъда като
правилна, законосъобразна и справедлива да бъде потвърдена.
Защитниците на подсъдимите М. Д. М. и А. Б. А. пледират за
намаляване размера на наложените им наказания. Същото искане се поддържа
и в личната защита и последната дума на всеки един от тези подсъдими.
Подсъдимият М. Г. А., лично и чрез защитника си, заявява, че е доволен
от присъдата и моли да бъде потвърдена.
Съдът, след като се запозна с оплакванията във въззивните жалби, като
взе предвид становището на страните, изразено в съдебно заседание пред
въззивната инстанция, като съобрази материалите по делото и като извърши
цялостна проверка на присъдата по реда на чл. 313 и сл. от НК намира
2
следното:
Жалбите са процесуално допустими – подадени от лица с правен
интерес от обжалване на първоинстанционния съдебен акт в
законоустановения срок. Разгледани по същество жалбите са неоснователни.
Производството пред СлРС е образувано по внесен от РП – Сливен
обвинителен акт против подсъдимите М. Г. А. – за престъпление по чл.195,
ал.1 т.5 и т.7 вр. чл.26, ал.1 от НК, подс. М. Д. М. - за престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл.29, ал.1, б. „б“ от НК и
подс. А. Б. А. - за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 5, вр.
чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК.
Производството пред първата инстанция е проведено по реда на
диференцираната процедура на гл.27 от НПК – със съкратено съдебно
следствие. Подсъдимите са се признали за виновни, признали са всички факти,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са заявили, че не
желаят събиране на други доказателства относно същите факти. Не е
оспорвана фактическата обстановка по обвинителния акт и правната
квалификация. С оглед правилата на гл.27 от НПК и направените от
подсъдимите лица самопризнания, и след констатация, че самопризнанията се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства,
първоинстанционният съд е обявил, че постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанията на подсъдимите без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е разгледал делото
по същество.
От приобщените по делото доказателства се установява от фактическа
страна следното:
Свид. Георги Панайотов Панайотов бил собственик и управител на
„Джовани“ ЕООД – Сливен, с основен предмет на дейност производство на
мебели. Търговското дружество стопанисвало обект, находящ се в гр. Сливен,
бул. „Стефан Караджа“ № 14, известен като бившето ТПК „Изкуство“.
В кв. „Надежда“ на гр. Сливен живеели подсъдимите М. Г. А., М. Д. М. и
А. Б. А., като се познавали добре. Тримата знаели, че в двора на
предприятието има евро палети и се уговорили да извършат кражба.
В изпълнение на замисленото на 08.02.2024г. рано сутринта около 4,30-
5,00 часа подсъдимите М. А. и М. М. се срещнали в квартала, в който живеели
като М. М. взел със себе си ръчна количка. Извикали и подс. А. А., но той
отказал да отиде тях.
Подсъдимите М. М. и М. А. се насочили към набелязания обект, а
отивайки там М. А. прескочил оградата. За времето от 05,37 до 5,40 часа подс.
М. А. успял да прехвърли, а подс. М. М. да поеме 8 бр. евро палети, които
натоварил на носената от него количка. След като подс. М. А. излязъл от двора
на фирмата, прескачайки оградата, двамата се върнали в кв. „Надежда“ и
продали вещите на неустановено по делото лице за сумата от 40 лева.
Около 09,00 часа на същата дата двамата подсъдими отново извикали
подс. А. Б. А.. Този път той се съгласил и тримата се отправили към
3
„Джовани“ ЕООД - Сливен. Там подс. А. А. и подс. М. А. прескочили
оградата. За времето от 10,00 часа до 10,04 часа успели да прехвърлят 8 бр.
евро палети, които подс. М. М. поемал и поставял на количката. Докато
прехвърляли палетите, действията им били забелязани от преминаващия от
там свид. Йордан Х.в Д., който веднага сигнализирал на тел.112.
Изпратените в района полицейски служители, между които бил свид.
Иван Тенев Иванов установили подсъдимите от западната страна на
хипермаркет „Димарстрой“, които тикали ръчна количка с натоварени
европалети на нея.
Подсъдимите били отведени в РУ на МВР – Сливен, където признали
извършеното и обяснили механизма му.
С протокол за доброволно предаване от 08.02.2024г. подс. М. А. предал 8
бр. евро палети, които с разписка от същата дата били върнати в
патримониума на техния собственик.
С протокол за доброволно предаване от 08.02.2024г. свид. Георги
Панайотов предал диск, съдържащ записи от охранителни камери в двора на
„Джовани“ ЕООД – Сливен, като кадри от същите са били свалени на хартиен
носител, съгласно изготвената съдебно-техническа експертиза.
По делото е изготвена и съдебно-оценителна експертиза, от
заключението на която е видно, че общата стойност на вещите, предмет на
инкриминираното деяние възлиза на 218,40 лева.
Подсъдимият М. Г. А. е български гражданин, с начално образование,
неженен, не работи, осъждан.
Подсъдимият М. Д. М. е български гражданин, без образование,
неженен, не работи, осъждан.
Подсъдимият А. Б. А. е български гражданин, без образование, неженен,
не работи, осъждан.
Тази фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на събраните по делото доказателства. Същата е възприета по
идентичен начин от първата съдебна инстанция и не се оспорва от страните.
Фактите се установяват категорично от гласните и писмени доказателствени
материали, които съдът цени като относими и взаимнодопълващи се.
Направените от подсъдимите лица самопризнания в хода на
първоинстанционното производство кореспондират изцяло с останалите
доказателствени източници, поради което правилно и законосъобразно съдът е
разгледал делото по реда на глава 27 от НПК при условията на чл. 371, т. 2 от
НПК с оглед изразеното желание на подсъдимите за това. Съдът цени и
заключенията на назначените съдебно-техническа и съдебно-оценителна
експертизи, които допринасят в значителна степен за изясняване
обстоятелствата по делото и конкретно механизма на деянията и стойността
на отнетите вещи.
При коректно изяснена фактическа обстановка верни са изводите на
първостепенният съд, че тримата подсъдими са извършили от обективна и
субективна страна престъпленията, за които са обвинени от прокурора.
4
Както правилно е приел първостепенният съд, по отношение и на
подсъдимите М. М. и А. А. е безспорно установено осъществяване на
престъплението при условията на опА. рецидив, а за подс. М. А. – при
повторност. Същите са нееднократно осъждани с влезли в сила присъди за
извършени престъпления против собствеността с търпени ефективни
наказания, което обстоятелство е обусловило ангажирането на наказателната
им отговорност по квалифицирания състав на чл. 196 ал.1 т.2 от НК за
подсъдимите М. М. и А. А. и по чл.195, ал.1 т.5 и 7 от НК за подс. М. А..
Безспорно е установено и обстоятелството по чл. 195, ал.1, т.5 от НК, а
именно осъществяване на кражбата след предварителен сговор между
подсъдимите лица. Извършеното от подсъдимите М. М. и М. А. представлява
продължавано престъпление, тъй като отделните деяния, които осъществяват
поотделно състав на едно и също престъпление, са извършени от тези двама
подсъдими през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината (пряк умисъл), при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите. Деянието е довършено, тъй като вещите са били във
владение на подсъдимите. С отнетите при първото влизане в двора на
предприятието вещи, подсъдимите М. М. и М. А. са успели и да се разпоредят.
Имуществените вреди са частично възстановени.
От субективна страна подсъдимите са извършили деянията, за които са
обвинени, с пряк умисъл. Те са съзнавали обществено опасния характер на
извършеното, предвиждали са и са искали настъпването на обществено
опасните последици с цел лично облагодетелстване.
Не се констатира неправилност на присъдата и в частта относно
наложените на подсъдимите лица наказания.
При законово установени граници на наказанието за престъпление по
чл.196 ал.1 т.2 от НК от 3 до 15 г. „лишаване от свобода“,
първоинстанционният съд е определил на подс. А. А. наказание в минималния
размер от три години, а на подс. М. М. в размер малко над минималния – три
години и шест месеца. Съдът е съобразил, че първият от тях е участвал само
при второто деяние, а вторият – и при двете, формирали обвинението за
продължавано престъпление. След редукцията съдът е наложил на подс. А. А.
наказание две години „лишаване от свобода“, а на подс. М. М. – две години и
четири месеца „лишаване от свобода“. В минимален размер по разпоредбата
на чл.195, ал.1 т.5 и т.7 от НК е определено и наказанието на подс. М. А. –
една година „лишаване от свобода“, което е правилно редуцирано на осем
месеца „лишаване от свобода“. Съдът е действал законосъобразно при
прилагане разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК вр. чл. 58а, ал.1 от НК.
Наложените наказания са определени при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Липсват основания за по-голяма
снизходителност при определяне на санкциите или евентуално за прилагане
разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК – не са налице многобройни смекчаващи
или изключителни обстоятелства. Констатираните смекчаващи отговорността
5
на подсъдимите обстоятелства – изразеното съжаление за извършеното,
оказаното съдействие във фазата на досъдебното производство, направените
самопризнания, тежкото социално и материално положение, не са от
категорията на многобройни или изключителни обстоятелства, при които да е
налице несъразмерност на предвиденото в закона наказание към деянието на
подсъдимите, респ. да се наложи определяне на наказание при условията на
чл. 55, ал.1 от НК. Не е налице и малозначителност, която да се обоснове с
липса на обществена опасност на деянието или незначителна такава, за да
отговори на критериите за приложение на чл.9, ал.2 от НК. Настоящата
инстанция споделя изцяло доводите на контролираната, че деянието на
подсъдимите се отличава със значителна степен на обществена опасност.
Касае се до посегателство срещу собствеността, което е поредно деяние за
всяко от обвинените лица. Извършено е двукратно в рамките на няколко часа
от едно и също място. Тоест налице е както завишена степен на обществена
опасност на престъплението, така и по отношение на конкретните
извършители. Действително последните им осъждания са обусловили
квалификацията на престъплението, но всички останали предходни осъждания
следва да се отчетат като отегчаващи отговорността обстоятелства. Тази
конкретика дава основание да се приеме, че с наложените от първата съдебна
инстанция наказания в достатъчна степен са отчетени наличните смекчаващи
отговорността обстоятелства и оказаното от подсъдимите лица съдействие за
разкриване на престъплението. Наложените наказания на всеки от
подсъдимите А. А. и М. А. са в минималните размери, а за подс. М. М. - в
размер близък до минималния. И трите наказания след редукцията по чл. 58а,
ал.1 от НК са изчислени и наложени правилно от първоинстанционния съд. С
оглед разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС, правилно е определен
строг режим на изтърпяване на наказанията за всеки от подсъдимите.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189 от НПК е разрешен въпросът
за разноските по делото, като същите правилно са възложени в тежест на
подсъдимите.
По изложените съображения въззивната инстанция намира
първоинстанционната присъда за правилна, обоснована и материално и
процесуално законосъобразна. Наведените оплаквания за несправедливост на
наказанията са неоснователни. Наложените санкции на подсъдимите са при
съобразени всички смекчаващи отговорността обстоятелства, като липсват
условията на чл.55, ал.1 от НК за определяне на наказанията под минимума
или други основания за намаляване на определените размери. Не са налице
основания за отмяна или изменение на присъдата, поради което същата следва
да бъде потвърдена.
Ръководен от изложените мотиви и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от
НПК, Окръжен съд – Сливен
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 71/24.04.2024 г., постановена по НОХД №
305/2024 г. по описа на Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7