Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 31.01.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на шестнадесети
януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Христинка Димитрова
при секретаря Светла Атанасова, като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 355 по описа за 2018г.
на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.13, ал.2 от
Закона за социалното подпомагане (ЗСП) и чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП.
Образувано
е по жалба на Х.И.А. с ЕГН ********** ***, депозирана чрез пълномощник и процесуален представител адв.А.Д.против Заповед №
ЗСП/Д-Н-К/3122/05.09.2018г. на Директора на Дирекция «Социално подпомагане»
(ДСП) – гр. Каолиново, с която на основание чл.13, ал.2 от ЗСП, във връзка с
чл.4, ал.4 и чл.3, ал.3 от Наредба № РД-07-5/2008г. и Заповед № РД –
01-594/18.07.2018г. на Министъра на труда и социалната политика е постановен
отказ за отпускане на социални помощи – целева помощ за отопление с твърдо
гориво за отоплителен сезон 2018г. – 2019г. Оспорващият сочи, че заповедта е
нищожна, поради липса на компетентност на нейния издател, както и че същата е
постановена в нарушение на административно производствените правила и в
несъответствие с материалния закон. Въз основа на изложеното в жалбата моли
съда да прогласи нищожността на обжалвания акт, или алтернативно – да установи
неговата незаконосъобразност и да го отмени изцяло. В съдебно заседание,
посредством процесуалния си представител адв.А.Д.заявява, че поддържа жалбата и
искането за прогласяване нищожността на заповедта или нейната отмяна.
Ответникът
– Директорът на Дирекция «Социално подпомагане» - гр.Каолиново, изразява
становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че въз основа на подаденото от Х.И.А.
заявление – декларация е извършена административна проверка, при която
социалният работник установил, че съпругът на заявителката е собственик на
капиталово дружество, в резултат на което е постановен отказ, обективиран в
оспорваната заповед. Твърди, че в заповедта е посочено относимото правно
основание, а именно чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП, като невписването на целия текст
от разпоредбата не опорочава акта. С оглед изложеното моли жалбата да бъде
отхвърлена.
Шуменският административен съд като
съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, които
обсъди в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 31.08.2018г. Х.И.А. депозирала
до Директора на ДСП – Каолиново Заявление-декларация за отпускане на целева
помощ за отопление с твърдо гориво и пари вх.№ ЗСП/Д-Н-К/3122/31.08.2018г. В
пункт ХІ от заявлението, касаещ данни за регистрация като ЕТ, собственост на
капитала на търговско дружество, е посочен отговор «не».
Във връзка с подадената
молба-декларация е съставен социален доклад, в който е отразено, че при
направена справка в Търговския регистър е констатирано, че съпругът на жалбоподателката
В.В.А.е управител и съдружник в «Исмаил, А. 2011» ООД, със седА.ще и адрес на
управление в гр.Шумен.
Въз основа на подадената молба –
декларация и съставения социален доклад, със Заповед №
ЗСП/Д-Н-К/3122/05.09.2018г. Директорът на ДСП – гр. Каолиново е отказал на Х.И.А.
целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2018 – 2019г.,
излагайки аргументи за нА.чие на отрицателната предпоставка по чл.10, ал.1, т.2
от ППЗСП, като е посочил, че «лицето г-н А. е регистрирано като едноличен
търговец».
Недоволна от постановения отказ, Х.И.А.
обжалвала заповедта пред Директора на Регионална дирекция за социално
подпомагане – гр.Шумен.
С решение № 2703-94А-00-0874#1 от 22.10.2018г. директорът на РДСП – Шумен установил, че е нА.це
погрешно посочване на обстоятелствата по чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП, доколкото
от служебната информация, получена от Търговския регистър е видно, че съпругът
на заявителката не е регистриран като едноличен търговец, а е собственик на
капитала на търговско дружество, поради което приел, че Заповед №
ЗСП/Д-Н-К/3122/05.09.2018г. на директора на ДСП – Каолиново е неправилна
относно вписания мотив и отменил «частично» същата.
Решението е изпратено по пощата и
получено от неговия адресат на 26.10.2018г.
Към делото е приобщена
административната преписка по издаване на акта. От страна на оспорващия са
представени Договор за прехвърляне на дружествени дялове от 16.11.2018г.,
писмено заявление от В.В.А.до управителя на «Исмаил, А. 2011» ООД, справка от
търговски регистър, видно от която на 06.12.2018г. е вписано зА.чаване на
обстоятелство.
В писмо рег.№
ДА-01-2733/06.12.2018г. и в съдебно заседание ответната страна заявява, че няма
ново произнасяне по преписката.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предмет на оспорване е
индивидуален административен акт - Заповед № ЗСП/Д-Н-К/3122/05.09.2018г. на
директора на ДСП – Каолиново, от неговия адресат - надлежна страна с право и
интерес от обжалване. За оспорваната заповед е изчерпана възможността за
административно обжалване, съгласно императивната разпоредба на чл.13, ал.5 от ЗСП. Видно от приложеното по делото известие за доставяне, решението на
директора на РДСП - Шумен е съобщено на оспорващата на 26.10.2018г., поради
което жалбата, подадена на 09.11.2018г., се явява депозирана в срок и е
процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1
от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на
обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дА.
е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално
правните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с
целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства,
релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт,
съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК,
административният съд приема жалбата за неоснователна, по следните съображения:
При извършения контрол за вА.дност
на оспорената заповед съдът констатира, че същата е издадена от директора на
ДСП - Каолиново. Съгласно чл.13, ал.2 от ЗСП социалните помощи, каквато е и целевата помощ за отопление, се отпускат със
заповед на директора на дирекция «Социално подпомагане» или от упълномощено от
него длъжностно лице след преценка на всички данни и обстоятелства,
констатирани със социална анкета, като в ал.3 е указано, че отказът за
отпускане на социални помощи задължително се мотивира. В чл.8 от ППЗСП е
предвидено, че социалните помощи се отпускат на лица и семейства по настоящ
адрес, на който се извършва и социалната анкета. От представените по делото
доказателства е видно, че към датата на подаване на заявлението настоящият
адрес на жалбоподателката е в с.Вълнари, общ.Никола Козлево, като постановената
заповед изхожда от директора на Дирекция «Социално подпомагане» в гр.Каолиново – административен орган, който разполага с
териториална и материална компетентност.
Заповедта е в писмена форма и
съдържа посочване на правното основание, от което административният орган черпи
правомощието да се произнесе по подадено заявление за отпускане на социални
помощи. Като фактическо основание е посочена разпоредбата на чл.10, ал.1, т.2
от ППЗСП, а конкретното проявление на същата се изразява в приетото от органа
обстоятелство, че «лицето г-н А. е регистрирано като едноличен търговец». С
оглед изложеното съдът приема, че обжалваният акт отговаря на изискванията на
чл.13, ал.3 от ЗСП и е издаден при спазване на установената форма.
Административният акт е издаден
при спазване на административно производствените правила. Административното
производство е започнало на база изискуемото по закон заявление-декларация по
образец за отпускане на целева социална помощ. Спазена е процедурата по чл.13
от ЗСП - проведена е социална анкета от съответния социален работник, на база
декларираните от молителя и допълнително събраните при анкетата данни, е
изготвен социален доклад по образец с мотивирано предложение за отказ на
социална помощ.
В хода на социалната анкета е установено,
че Х.И.А. не отговаря на изискването по чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП за отпускане
на целева помощ за отопление. Това е и фактическото основание, мотивирало
административния орган да постанови отказ по подаденото заявление.
Съдът намира за доказано
посоченото от административния орган обстоятелство, препятстващо отпускането на
целева помощ за отопление. Видно от приобщената по делото разпечатка от
Търговски регистър, към датата на подаване на заявлението за подпомагане,
съпругът на оспорващата е собственик на капитала на търговско дружество
«Исмаил, А. 2011» ООД. От този релевантен за правния спор факт следва правният
извод, че към момента на подаване на заявлението за отпускане на целевата помощ
за отопление и произнасяне на административния орган Х.И.Али не е отговаряла на
изискването по чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП.
Условията и редът за отпускане на
целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон са
регламентирани в Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. за условията и реда за
отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и
социалната политика, въз основа на законовата делегация от чл.12, ал.4 от ЗСП.
Съгласно чл.2, ал.1 от тази наредба правото на целева помощ за отопление на
физическо лице или семейство възниква при кумулативното наличие на две
предпоставки: а) лицето или семейството да има средномесечен доход за
предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата - декларация по -
нисък или равен на диференциран минимален доход за отопление и б) да отговаря
на условията по чл.10 и чл.11 от ППЗСП.
В
разпоредбата на чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП, като едно от допълнителните условия
за получаване на социални помощи, е предвидено лицата да не са регистрирани
като еднолични търговци и да не са собственици на капитала на търговско
дружество. С тази норма законодателят урежда като императивно и безусловно
основание да се откаже целева помощ на лица, които са регистрирани като
еднолични търговци, както и на такива, които са собственици на капитала на
търговско дружество. Приобщените по делото доказателства установяват по
несъмнен начин наличието на хипотеза, препятстваща получаване на поисканата
целева помощ. Действително в мотивите на заповедта неправилно е посочено, че
«лицето г-н Али е регистрирано като едноличен търговец». Тази непрецизност не
съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените и не води до
незаконосъобразност на заповедта. Видно е, че се касае за техническа грешка,
при която приложимото към казуса фактическо основание, каквото е нормата на
чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП е посочено правилно, но е налице погрешно описание на
установените при социалната анкета факти. Съответствието на отказа, обективиран
в обжалваната заповед с материалния закон, се преценява въз основа на
възприетото от административния орган фактическо основание. В случая
релевантото фактическо основание се
съдържа в разпоредбата на чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП, която изрично е посочена в
мотивите на акта. За да е налице предпоставка за отпускане на социална помощ е
необходимо към момента на подаване на молбата лицето да няма регистрация като
търговец и да не е собственик на капитала на търговско дружество, а ако е имал
такава същата да е заличена в търговския регистър. Предвид безспорния факт, че
съпругът на оспорващата е собственик на капитала на търговско дружество към
момента на подаване на молбата-декларация, преценката на административния
орган, че към момента на произнасянето му, Х.И.Али не е отговаряла на условието
по чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП, се явява правилна и в съответствие с
материалноправните разпоредби. Действайки при условията на обвързана
компетентност, административният орган точно е приел, че е налице отрицателното
условие по чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП и е постановил законосъобразен отказ
за отпускане на целева помощ за отопление. Изпълнението и на въведените
допълнителни условия по чл.10 и чл.11 от ППЗСП е задължителна предпоставка за
отпускане на целева помощ по чл.12, ал.1, т.2 от ЗСП и социалният работник,
изготвил доклада и предложението, съответно Директорът на Дирекция «Социално
подпомагане», няма възможност за свободна преценка по целесъобразност. С оглед
на това правилно и законосъобразно, Директорът на ДСП – Каолиново, със Заповед
№ ЗСП/Д-Н-К/3122 от 05.09.2018г. е отказал отпускането на исканата социална
помощ.
Настоящият съдебен състав намира
за неотносими към правния спор представените в съдебно заседание Договор за
прехвърляне на дружествени дялове от 16.11.2018г., писмено заявление от В.В.А.до
управителя на «Исмаил, Али 2011» ООД, справка от търговски регистър, видно от
която на 06.12.2018г. е вписано заличаване на обстоятелство. Съгласно чл.142,
ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се
преценява към момента на издаването му, т.е. в случая към 05.09.2018г., когато
е издадена оспорената заповед и могат да бъдат взети предвид само факти, които
имат обратна сила. Прекратяването на участието на съпруга на жалбоподателката
като съдружник в посоченото ООД не представлява такъв факт, а има значение само
занапред.
Спазването на условието лицето да
не е собственик на капитала на търговско дружество, е императивно и не
представлява формално прилагане на закона, без да се съобрази целта на същия.
Целта на ЗСП е различните социални помощи да допълват или заместват собствените
доходи до основните жизнени потребности на подпомаганите лица и семейства.
Лицата, които са се регистрирали като еднолични търговци или собственици на
капитала на търговски дружества, по презумпция упражняват трудова дейност и
сами чрез труда си могат да задоволяват нуждите си в обема на основните жизнени
потребности - достатъчно храна, облекло и жилище. Ето защо тези лица по
презумпция са и извън кръга на имащите право на социално подпомагане субекти,
посочени в чл.2, ал.3 от ЗСП, които по различни причини не могат сами чрез
труда си да задоволяват нуждите си в обема на основните жизнени потребности. В
този смисъл е Решение № 4087/22.03.2011г. на ВАС по адм. д. № 8883/2010г.
С оглед изложените съображения съдът счита, че
Заповед № ЗСП/Д-Н-К/3122/05.09.2018г. на Директора на ДСП – гр. Каолиново, с
която на основание чл.13, ал.2 от ЗСП, във връзка с чл.4, ал.4 и чл.3, ал.3 от
Наредба № РД-07-5/2008г. и Заповед № РД – 01-594/18.07.2018г. на Министъра на
труда и социалната политика е постановен отказ за отпускане на социални помощи
– целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2018г. –
2019г., е издадена от компетентен орган съобразно неговите правомощия, в
установената от закона форма и без да са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила. Оспорваният административен акт е
издаден при наличие на материалноправните предпоставки за това и е съобразен с
целта на закона. По изложените съображения съдът намира, че издадената заповед
е законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното
Шуменският административен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба на Х.И.Али с ЕГН ********** *** против Заповед №
ЗСП/Д-Н-К/3122/05.09.2018г. на Директора на ДСП – гр. Каолиново, с която се
отказва отпускането на целева помощ за отопление с твърдо гориво по молба –
декларация вх. № ЗСП/Д-Н-К/3122/31.08.2018г.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България гр. София в
14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: