Р Е Ш
Е Н И Е
№ ........
гр. П., 04.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П., гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на четвърти ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ
при участието на секретаря Наталия Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1559 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба на Н.Г.Г., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат Е.П.,***, със съдебен адрес:***, против И.Й.А., ЕГН **********, с адрес: ***.
В исковата молба се сочи, че страните нямат сключен граждански брак и от съвместното си съжителство има родено едно дете - малолетния А.И. А., роден на *** г. с ЕГН **********. Посочва се, че упражняването на родителските права спрямо детето е предоставено на майката, с местожителство на нейния адрес, като ответникът има определен режим на лични отношения с детето и съответно заплаща определена месечна издръжка /съгласно одобрена Спогодба от 27.05.2020 г. по гр.д. № 4478/2019 г. по описа на PC П., влязла в сила от 03.06.2020 г./.
Излагат се твърдения относно трудовата ангажираност на ищцата - работи в кооперция „Панда” с масто на работа в гр. П., ул. ”Е.”№3, като през това време детето посещава частна детска градина - Школа „Дрийми” П..
Твърди се, че бабата на малолетното дете и майка на ищцата - Н.В.П. от 2007 г. постоянно живее в И., в морския град Г., където има постоянен адрес ***, разполага със собствено жилище и всички необходими условия за посрещане на гости и престой на дете. В тази връзка Н.В.П. многократно канила на гости ищцата и малолетното дете да отидат при нея за 2-3 седмици. Сочи се, че ответникът И.А. отказвал да даде съгласие детето да пътува само с ищцата в друга страна, респективно задържал международния му паспорт, като по отношение на последното ищцата подала жалба до РУ МВР П. с Вх. № 181800-7468 от 16.06.2020 г..
Във връзка с горното посочва, че е налице безспорен интерес за детето от пътуване до И., от една страна за посещение при баба му - за поддържане на контакт с роднините по майчина линия и от друга страна за почивка на море, която ще бъде полезна за здравословното му състояние.
По наведените в исковата молба доводи се
иска от съда да постанови решение, с което да бъде дадено разрешение,
заместващо съгласието на бащата И.Й.А., за пътуване на детето А.И. А.,
придружено от майка си до К.И. - страна от Европейския съюз, за срок от 20 дни
през лятото, до навършване пълнолетие на детето; да бъде дадено разрешение за
издаване на международен паспорт, след изтичане валидността на настоящия.
Претендират се разноски.
В проведеното съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощника си – адвокат Е.П. ***. Молят съда да уважи исковата претенция. Претендират разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор, чрез процесуалния си представител адвокат Г.С. – Ц., със съдебен адрес:***, в който моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковата претенция.
Не оспорва, че с ищцата са родители на малолетното дете А. А., както и че родителските право спрямо детето са предоставени на ищцата.
Счита, че по никакъв начин не е ясно какви са условията при майката на ищцата - Н.В.П. в К.И., респективно че последната може да вижда внука си в Р. България, когато пожелае, както и че отношенията между ищцата и нейната майка били влошени.
Излага доводи, че изпитва притеснение в случай, че детето му пътува и напуска пределите на страната относно обстоятелствата, къде точно ще отседне, къде ще нощува, при какви условия, как ще пътува, с кого, при кого точно, през какви периоди, за колко дни.
Твърди, че и в Р. България детето може да бъде заведено на почивка на морето, както и че няма здравословни проблеми.
На следващо място сочи, че е налице риск майката да изведе детето от страната и след това да не го върне, като по този начин ще бъде лишен от възможността да общувам се детето си, да участва във възпитанието и отглеждането му, както и че животът на детето му може да бъде застрашен при напускането пределите на страната. В подкрепа на изложеното посочва и опасността детето да се зарази с новия вирус COVID-19 при евентуалното му пътуване. Сочи съдебна практика.
В проведеното съдебно заседание ответникът се явява лично и с пълномощника си – адвокат Г.С. – Ц. ***. Молят съда да отхвърли исковата претенция. Претендират разноски. Прави възражение по чл.78, ал5 ГПК.
Контролираща страна Дирекция „Социално подпомагане“ гр. П. при редовност на призоваването не се явяват. Депозирали са писмен доклад, в който молят съда да постанови решение в интерес на детето А. А..
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от приложения по делото заверен препис на удостоверение за раждане – дубликат се установява, че родители на малолетното дете А.И. Адреев, ЕГН **********, родено на *** г. са Н.Г.Г. – ищец и баща И.Й.А. – ответник.
От приложения по делото протокол от проведено открито съдебно заседание на 27.05.2020 г. по гр.д. № 4478/2019 г. по описа на РС П., с който е одобрена постигнатата между страните спогодба се установява, че упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете А.И. А., се предоставят на майката Н.Г.Г., като местоживеенето на детето се определя при на майката - понастоящем гр. П., ул. „С. А.” № 35, ет.2. Определен е режим на лични отношения на бащата – настоящ ответник с малолетното дете; Ответникът е задължен да плаща ежемесечна издръжка на малолетното си дете в размер на 200 лева чрез неговата майка и законен представител.
По делото са представени заверени преписи на служебна бележка издадена от школа „Дрийми“, от която се установява, че на малолетното дете А. А. се осигурява целодневна грижа в помощ на майката и на служебна бележка от ДГ „В. Т.“ гр. П., от която се установява, че малолетното дете посещава детската градина.
Ищцата е ангажирала като доказателство по делото заверен препис на трудов договор № 16/10.02.2020 г., от който се установява, че заема длъжността „Продажби телемаркетинг“ с място на работа Кооперация „Панда“ П. – Е. 3 – магазин и заверен трудов договор № А001-314/31.08.2020 г., от който се установява, че заема длъжността „Зареждач, промишлено производство /ръчно/ в „МИО“ ООД с месторабота гр. П..
От представения заверен превод на удостоверение за регистрация на граждани на съюза се установява, че Н.В.П. – майка на ищцата е постоянно пребиваващ член на общността в И. от 01.01.2007 г.. Удостоверението е приложено и на испански език.
Ищцата е представила заверен препис на български език на документ на испански език, от който се установява, че майката на ищцата – Надежда Петрова в качеството си на купувач е придобила собствеността върху „градски имот – петдесет и три“, жилище, разположено на втори висок етаж, апартамент 3, вид F, в сграда разположена в Г., ав. „Република Архентина“ № 71, със застроена площ от 74,71 кв.м.. Същият документ е представен и в заверено копие на испанки език.
По делото е приложено заверено копие на жалба от ищцата срещу ответника, адресирана до РУ на МВР гр. П., с която се иска от органите на полицията да разпоредят, ответникът И.А. да предаде международния паспорт на детето им, който той съхранява при себе си.
От ответната страна са ангажирани удостоверения с № 4467/18.08.2020 г. и № 2799/26.05.2020 г., от д-р Д. К. „АПМП-ИП“ ЕООД, от които се установява, че малолетното дете А. А. е клинично здраво.
Дирекция „Социално подпомагане“ гр. П. е депозирала социален доклад с вх. № 261804/01.10.2020 г., от който се установява, че основните грижи за малолетното дете А. А. се полагат от Н.Г., като бащата И.А. също се включва в тях. Подробно са посочени битовите условия, при които живее малолетното дете, както и че е привързано и към двамата си родители. Социалните работници посочват, че детето е привързано към родителите си, както и че баба му по майчина линия се намира на територията на К.И..
Съдът намира за неотносими другите ангажирани от ищцовата страна писмени доказателства, поради което не следва да бъдат обсъждани.
За изясняване на фактическата обстановка по делото е разпитан в качеството на свидетел лицето – Гинка Илиева Кабакова – сестра на ответника. От показанията й се изяснява, че познава Н.Г. още преди да заживее с брат й, като към настоящия момент вече не поддържала контакт с нея. Споделя, че когато Н. е живеела с брат й, тя не била в добри отношения с майка си, като към настоящия момент не знае в какви отношение се намират. Изяснява, че знае от Н., че майка й живее в И., както и че е ходила на гости там, като не й е известно дали е бил канен и брат й – ответникът, да отиде на гости и той в И.. Посочва, че не знае дали Н. е имала желание да пътува сама с детето си в И., като преди да се раздели с брат й, й е споделила, че иска да отиде да живее в И., както и че майка й ще я гледа. Твърди, че в проведен разговор с майката на Н., същата й е заявила „да си тръгва, ние ще си я гледаме“. Изяснява, че след като Н. е напуснала ответника, в период от 2 месеца не му е давала детето като след постановяването на съдебното решение за личните отношение не е имало проблем. Посочва, че страните нямат никаква връзка по между си след ряаздялата. При анализа на свидетелските показания съдът съобрази разпоредбата на чл.176 ГПК, тъй като свидетелката е сестра на ответника. Независимо от това, съдът кредитира показанията като логични, последователни и кореспондиращи с доказателствата по делото.
Съобразно нормата на чл.127а, ал.3 СК по делото е изслушан бащата, който заявява, че не желае да бъде разрешено детето да пътува в чужбина, поради това че ищцата му е заявила, че ще направи всичко възможно да го изведе в чужбина и че няма да се приберат в България. Посочва, че международният паспорт на детето се намира у него, както и че същият е валиден до лятото на 2024 г., тъй като е издаден през лятото на 2019 г..
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от правна страна:
Районен съд П., XIX състав е сезиран с иск с правно основание чл.127а СК. Цитираната норма предвижда, че въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато последните не постигнат съгласие по ал.1, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Производството има характера на спорна съдебна администрация като при разрешаване на възникналия спор основен критерий за преценка винаги е интересът на детето. Според действащото законодателство – чл.45, ал.1 и чл.76, ал.9 ЗБЛД, липсата на такова съгласие е пречка малолетните и непълнолетните да имат паспорт или заместващ го документ и е основание да не им се разреши напускането на страната.
За уважаване на молбата, в производството по делото, имащо характер на спорна съдебна администрация, при което постановеното от съда не се ползва със сила на пресъдено нещо и може да бъде променяно при изменение на обстоятелствата, следва да се установи, че страните са родители на детето, които не са постигнали съгласие относно издаването му на лични документи, в случая паспорт и излизането му извън страната, както и че заместването на съгласието на родителя, който не дава разрешението си, е в интерес на детето.
Предвид разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1/03.07.2017 г. по тълкувателно дело № 1/2016 на ВКС, ОСГК, което е задължително за съдилищата, за да може да бъде гарантирано опазването на най-добрия интерес на детето и да бъде избегната възможността за поставянето му в риск, следва да бъде изключена възможността детето да бъде отведено в място на размирици, в място, където още не са отстранени последиците от скорошни природни бедствия или в място, където, макар и временно, не е препоръчително пътуване. Съдебното решение следва да изключва и възможността българската държава да бъде лишена от всякаква възможност за контрол върху действията на родителя, с който детето е извън пределите на България - в държави, с които България няма сключени договори за правна помощ, които не са членки на ЕС или не са членки на Хагската конвенция от 1980 г. за гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца, или които прилагат законодателство, различно от светското, поради което българската държава не би могла да гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения за осъществяване на мерки за лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставил на извеждането на детето зад граница.
Спорният по делото въпрос е доколко в интерес на детето е пътуването му до К.И.. При формиране на изводите си по този въпрос, съдът следва да се ръководи изцяло от целта на нормативната уредба, а именно да защити в максимална степен правата и интересите на детето и да ограничи възможността за злоупотреба с правата му, с оглед ниската му възраст и превенция срещу неправомерни актове срещу тнего. Съгласно § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето, при определяне „най-добрия интерес на детето” следва да се прецени желанието и чувствата му; физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето.
Безспорно е по делото, че молителката и ответникът са родители на малолетния А.И. А., което се установи и от коментираното по-горе писмено доказателство. В настоящия случай родителите не са постигнали съгласие за напускането на страната от детето, аргумент за което е предприетото от страна на бащата процесуално поведение, насочено към противопоставяне А. да пътува зад граница с неговата майка, изразявайки опасения, че детето ще бъде изведено от страната и няма да бъде върнато обратно. Доказателства, установяващи твърденията на И.А., че е налице вероятност детето да не бъде върнато в България не са ангажирани по делото, а и такъв извод не може да бъде направен от останалия събран доказателствен материал. В тази насока съдът следва да посочи, че от показанията на разпитания свидетел – неговата сестра Гинка Илиева Кабакова, по никакъв начин не може да се изведе, че има такава опасност. Наистина свидетелката заявява, че преди време, когато отношенията между ответника и Н. започнали да се влошават, последната й е споделила, че иска да живее в И., но само и единствено това не може да доведе до категоричния извод за наличието на такава опасност. Нещо повече, твърденията на ответника се разколебават от събраните по делото доказателства, от които може да се направи извод за намерението на майката да устрои живота си в България- има постоянна работа, живее в апартамента на родителите си в гр. П.. Детето от своя страна посещава редовно детска градина в гр. П.. Изразеното желание да пътуват до К.И. е свързано с гостуване при роднините им – неговата баба по майчина линия, което е изводимо и от периода, за който се иска разрешение, а именно 20 дни през лятото. При съобразяване на горните критерии и отчитайки всички обстоятелства по делото, писмените и гласни доказателства, становището на отдел „Закрила на детето” към Дирекция „Социално подпомагане”, съдът намира, че липсата на съгласие от страна на единия родител препятства излишно правото на детето на свободно придвижване.
В този смисъл изцяло в интерес на детето е да се осигури възможност свободно да се придвижва освен на територията на страната, така и да напуска нейните предели пътувайки до К.И., в рамките на заявения период – 20 дни през лятото. В посочената държава съществува спокойна и сигурна обстановка, без войни и размирици, добре изградена социална мрежа и здравно осигуряване, с поддържане на висок стандарт на живот. Детето е вече във възраст, в която пълноценно може да възприема информация, с която ще се обогати, ще създаде възможност да се запознае с културата и традициите на друг народ, което ще рефлектира благоприятно за оформянето му като личност. Всяко дете се ползва с гарантирана свобода на придвижване, която включва, както възможността да се премества и установява в различни места на територията на страната, в която живее, така и свободно да напуска и се завръща в тази територия. Това право се гарантира от разпоредбата на чл.35 от КРБ, както от чл.10 от Конвенцията за правата на детето на ООН, по която Република България е страна. Твърдяното от ответника, че бабата по майчина линия може да вижда малолетното дете А. А. в Р. България, когато се прибира и поради това не е необходимо детето да пътува в чужбина, за да поддържа връзката си с нея, като аргумент за отказ на исканото разрешение, би довело до неоснователно ограничение на правото на свободно придвижване и пътуване на детето в чужбина. За тази своя преценка съдът взе предвид и времевите и териториални ограничения, които попадат в обхвата на искането- един път годишно през лятото и само до К.И.. Към настоящия момент детето не е във възраст, в която посещава училище, а освен това времевия период на исканото разрешение през годината би съвпадало с лятната ваканция на детето, когато то започне предучилищното си образование, поради което пътуване в посочения периоди – 20 дни, не би рефлектирало и нарушило обичайния режим на обучение и живот на малолетното дете. С оглед на това в интерес на детето е да му бъде предоставена възможността, пътувайки до К.И., да контактува със свой роднина - баба му по майчина линия, както да се запознае с културата на другата държава, което да бъде съчетано и с посещение на крайбрежието на К.И.. До промяна на този извод не води и заявеното от ответника, че „в България има море с изключително дълга плажна ивица“, както и усложненото положение във връзка с COVID-19.
Не се споделя възражението на ответника, че с факта на извеждане на детето от страната ще бъде осуетена възможността му да се вижда и общува със сина си. Правото на свободно придвижване на гражданите на държавите – членки в ЕС може да бъде ограничавано само в изключителни случаи, в които не попадат изложените от ответника доводи. При противоречие между интересите на детето и интересите на родителя, предимство имат интересите на детето, а засегнатият родител следва да търпи това временно ограничение на правата си. Както бе посочено по-горе, в случая е налице интерес на детето А. А. да пътува с майка си до К.И., и е налице основание за издаване на исканото разрешение. В тази връзка, районният съд намира, че при така определения режим на лични контакти на бащата с детето- всяка първа и трета седмица от месеца от 17:00 ч. в петък до 17:00 ч. в неделя, като ако съответният месец има и пета събота и неделя, то тогава режимът за лични контакти да важи и за петата събота и неделя, като ще бъде пак от 17:00 ч. в петъчния ден до 17:00 ч. в неделния ден, както и двадесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск /съдът посочва само относимите лични контакти/, не биха се засегнали значително и ограничили съществено правата на бащата - ответник. При така определените периоди за пътуване на детето в К.И. не съществува вероятност от емоционално отчуждение на детето от неговия баща, респ. прекъсване на връзката му с близките по бащина линия. Доколкото съгласно определения режим бащата има възможност да прекара с детето си двадесет дена през лятото без той да е конкретизиран, то предоставянето на разрешение при така очертаните периоди за пътуване в К.И., не се намира в колизия с постановения режим на лични контакти.
На следващо място, бащата акцентира върху поведението на майката – „има импулсивен характер“ като обстоятелство, което следва да се вземе предвид при преценка основателността на претенцията. В тази насока следва да бъде съобразена отговорността на майката, включваща задължението за спазване на съдебното решение по чл.127а, ал.2 от СК, както и възможността след сезирането на надлежните органи да бъде осъществен контрол върху действията на съответния родител при неизпълнение на решението по реда на международната правна помощ. В този смисъл налице би бил друг ред за защита и санкциониране поведението на родител при неспазване решението по чл.127а, ал. 2 от СК, поради което опасенията на бащата за предполагаемо бъдещо такова поведение не могат да обусловят отказ на исканото разрешение.
Неоснователно е възражението, че отношенията между ищцата и нейната майка били влошени. Напротив от разпита на свидетелката Кабакова се доказа, че Н.Г. е пътувала и преди в К.И., като е ходила на гости при майка си, което разколебава заявеното от ответника за наличие на влошени отношения между тях.
По отношение на възражението на ответника, че Н.Г. е взимала сама решение относно обучението на детето им, както и че учила детето им да казва на съжителя й „татко“, съдът намира същите за неотносими към предмета на настоящото производство.
Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника, че по никакъв начин не било ясно какви са условията при майката на ищцата - Н.В.П. в К.И.. В настоящия случай се иска разрешение малолетното дете да пътува до К.И. за срок от 20 дни през лятото. Т.е. предмет на делото не е определяне на неговото местоживеене в страна различна от Р. България. С даването на разрешението, съдът ще определи конкретната държава, до която може да пътува детето заедно с неговата майка - К.И., но няма да определи точния град, адрес и жилище, където да пребивава малолетното дете. Това са възражение касаещи по –скоро постоянното пребиваване на малолетното дете, каквото не се иска в случая.
Другият спорен по делото въпрос е срокът, за който се иска разрешаването за пътуване на малолетното дете до К.И.. Когато съдът дава разрешение за пътуване на дете в чужбина, без ограничение в броя на пътуванията и без никакви други ограничения, макар и само до една страна, дори и да е член на ЕС, а родителят, на когото не са предоставени за упражняване родителските права, има местоживеене в България, от съществено значение за определяне срока на разрешението е възрастта на детето. Даването на такова разрешение - без други ограничения и със срок до навършване на пълнолетие от детето, ще е в интерес на непълнолетни деца (навършили 14-годишна възраст), тъй като периодът до навършване на пълнолетието е 4-годишен и е налице сравнително малка вероятност за значителна промяна в релевантните за пътуванията на детето в чужбина обстоятелства, респ. - налице е сравнително малка вероятност за злепоставяне интересите на детето през този период от време. Разрешение за пътуване в чужбина, макар и само до една страна (дори и когато тя е член на ЕС), със срок до навършване на пълнолетие от малолетно дете, което не е навършило 4 години, т. е. - за срок, който е по –дълъг от 14 години, ще е в интерес на детето само в изключителни случаи - ако са налице такива конкретни обстоятелства, установени в рамките на производството по чл. 127а СК, които имат изключителен, извънреден характер и по несъмнен начин налагат даването на такова разрешение от съда - до навършването на пълнолетие от детето. В тези случаи ограничаването на разрешението със срок, по-кратък от навършване на пълнолетието, поначало ще е в интерес на малолетното дете, тъй като след изтичането на срока - ако между родителите все още няма съгласие за пътуване без ограничения от детето (макар и само до определена страна), съдът отново ще следва да бъде сезиран с искане по чл.127а от СК и ще извърши нова преценка на относимите за разрешаването на пътуванията обстоятелства - с оглед интересите на детето, без да е изтекъл продължителен срок от време от предходното разрешение, в какъвто продължителен срок (както беше посочено) е налице възможност и опасност неговите интереси да бъдат злепоставени. С оглед на посочените принципни положения, липсата на съгласие от бащата детето да пътува между България и К.И. не е обстоятелство, което има такъв изключителен характер, че интересите на детето несъмнено да налагат даването на разрешението за поискания от майката продължителен срок (до навършване на пълнолетие от дете, което е на 3 години и четири месеца). Нямат такъв извънреден и изключителен характер и останалите обстоятелства: че бабата на детето по майчина линия живее в К.И., както и желанието на ищцата детето да се запознае с културата на другата държава, респективно да ходи на море там. Затова съдът счита, че разрешението за пътуване, без съгласието на бащата следва да бъде ограничено за по-кратък период от време. Такъв, в който, в по-голяма степен може да се предвиди, че относимите към спора обстоятелства няма да претърпят значителна промяна. Съдът счита, че е подходящо този срок да бъде в размер на три години, който е съобразен и с интереса на детето.
По отношение на искането да бъде дадено разрешение за издаване на международен паспорт, след изтичане валидността на настоящия съдът намира следното: Не е спорно по делото, че малолетното дете притежава издаден и валиден международен паспорт през лятото на 2019 г., по смисъла на чл.38 ал.1 т.3 от ЗБЛД (според чл.36 ал.1 от ЗБЛД, паспортите на българските граждани се издават със срок на валидност 5 години.), което беше заявено от ответника в съдебното заседание и същото не се оспори от ищцата, а напротив има твърдения в исковата молба, че детето има валиден международен паспорт. Тъй като А. А. има издаден паспорт и срокът, в който той може да пътува без съгласието на баща си извън Република България е по-малък от срока на валидност на международния паспорт – не по-рано от 2024 г., то не са налице предпоставки съдът да даде разрешение, такъв паспорт да бъде издаден на детето без съгласието на неговия баща, след като изтече неговата валидност. При разрешаването на спор между родителите за снабдяването на детето със съответните документи за пътуване, съдът преценява фактическата обстановка към момента на спора. Той не разполага с възможност да разреши по принцип снабдяването на детето с паспорт след период, който е повече от три годни, тъй като не може да направи преценка за целесъобразност за това. С оглед изложеното, направеното искане в този смисъл следва да се отхвърли като неоснователно. При твърдението, че документът се намира у другия родител - И.А. и относно особеното искане, е следвало да бъде избран друг способ на защита (сезиране на МВР /както е сторено и да се изчака нейния резултат/ и/или Прокуратурата), но не може да се ползва от реда по чл.127а, ал.2 от СК, тъй като същият е неприложим в рамките на настоящото производство и заявеното искане не може да бъде удовлетворено.
На основание чл.127а, ал.4 СК и с оглед отправеното от молителката Г. искане, следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта, с която се дава разрешение, заместващо съгласието на бащата детето да пътува до К.И., доколкото съдът преценява, че е в интерес на детето да осъществи пътуването, както и за да е възможно своевременното му организиране.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на Н.Г. следва да бъдат присъдени и сторените от нея разноски, съразмерно на уважената част от исковата претенция. В този смисъл съдът следва да даде отговор на направеното възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител от ответната страна. Предмет на делото е иск с правно основание чл.127а, ал.2 СК /глава девета/. В разпоредбата на чл.21 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че „за процесуално представителство, защита и съдействие в производства по глава IX, глава X и глава XI от Семейния кодекс минималното възнаграждение е 400 лева.“, т.е. каквото се явява и настоящото производство. По делото е проведено само едно съдебно заседание, по което съдът е дал ход и е обявил, че ще се произнесе с решение в срок. Делото не се характеризира с фактическа и правно сложност, поради което съдът намира, че възнаграждението следва да бъде определено в минималния размер от 400 лева. Във връзка с горното в полза на Н.Г. следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски в размер на 212,50 лева, съразмерно на уважената част от исковата претенция.
На основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника И.А. следва да се присъдят разноски в размер на 200 лева, съразмерно с отхвърлената част на исковата претенция.
Съгласно разпоредбата на чл.72, ал.1 ГПК, държавна такса се дължи за всеки иск в размер, посочен в чл.1 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК. Дължимата държавна такса, по иск с правно основание чл.127а СК, на основание чл.3 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, е в размер на 80 лева, но не по-малко от 30 лв. Съдът намира, че следва да се определи такса върху иска в минимален размер от 30 лева, като от тази сума Н.Г. е внесла 25 лева. С оглед изхода на делото всяка една от страните следва да бъде осъдена да заплати останалата част от държавната такса, т.е. всеки да заплати сумата в размер на по 2,50 лева ДТ по сметка на РС П.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата И.Й.А., ЕГН **********, с адрес: ***, детето А.И. А., родено на *** г. с ЕГН ********** да пътува до К.И., придружено от своята майка Н.Г.Г., ЕГН **********, адрес: ***, за период от 20 дни през лятото, за срок от три години, считано от влизането в сила на решението, като отхвърля искането разрешението, заместващо съгласие на бащата да бъде дадено до навършване на пълнолетие на малолетното детето, като неоснователно.
ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на международен паспорт на малолетното дете А.И. А., роден на *** г. с ЕГН **********, след изтичане валидността на настоящия, без съгласието на бащата И.Й.А., ЕГН **********, с адрес: ***, като неоснователно.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, в която се дава разрешение, заместващо съгласието на майката, детето да пътува до К.И., на основание чл.127а, ал.4 СК.
ОСЪЖДА И.Й.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на Н.Г.Г., ЕГН: **********, адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата в размер на 212,50 лева, представляваща съдебни разноски, съразмерно на уважената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА Н.Г.Г., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати в полза на И.Й.А., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата в размер на 200 лева, представляваща съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА И.Й.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на РС П. сумата в размер на 2,50 лева окончателна държавна такса на основание чл.72, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.Г.Г., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати по сметка на РС П. сумата в размер на 2,50 лева окончателна държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: