ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1521
гр. Пловдив, 06.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20215300502504 по описа за 2021 година
Въззивното производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от Сурай
Байрам Ю., ЕГН **********, и СТ. М. В., ЕГН**********, чрез назначения
особен представител адв. З. М. - П., със съдебен адрес град П., бул. Ц.Б. III О.
№52, вх.В, п., против решение №261962/13.07.2021 г., постановено по гр.д.
№17530/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV гр.с.
С разпореждане №1596/04.10.2021 г. при насрочване на в.гр.д.
№2504/21 г. съдията докладчик е констатирал, че не е внесен депозит за
особения представител и е задължил въззиваемата страна „Гарант Кредит
Консулт“ ЕООД в едноседмичен срок да представи доказателства за внесен
депозит в размер на 300 лв.
В насроченото за 08.11.2021 г. съдебно заседание ход на делото не
е даден, съдебният състав е приел, че се касае за нередовност на исковата
молба, оставил я е без движение и е дал едноседмичен срок на ищеца в
първоинстанционното производство да представи доказателства за внесения
депозит за особения представител. Указано е, че в противен случай
постановеното по делото решение ще бъде обезсилено, а производството –
прекратено.
Съобщение за вмененото задължение, ведно с препис от съдебния
акт, е връчено на страната на 23.11.2021 г. До момента обаче доказателства,
че е внесен депозит за особения представител, не са представени.
Както е посочено в определение №1/04.01.2017 г. по ч.гр.д.
№3320/2016 г. на ВКС, I г.о., внасянето от страна на ищеца на
възнаграждение за назначен на негови разноски особен представител на
ответника по иска не е сред изискванията за редовност на исковата молба,
1
съдържащи се в чл.127 и чл.128 от ГПК, но разпоредбата на чл.129, ал.2 от
ГПК е приложима, доколкото невнасянето на възнаграждението препятства
движението на делото (участието на особен представител в производството е
задължително и до назначаването му е налице процесуална пречка за
извършване на съдопроизводствени действия), а невнасянето на определеното
от съда възнаграждение е основание за приложението на чл.129, ал.3 от ГПК
във всяка инстанция. В тази насока са и определения №211/01.04.2013 г. по
ч.гр.д. №11/2013 г. на ВКС, IV г.о., и №602/09.12.2013 г. по ч.гр.д.
№7217/2013 г. на ВКС, I г.о. Доколкото ищецът в първоинстанционното
производство създава пречки за движение на делото, се касае за нередовност
на исковата молба. Постановеното по делото невлязло в сила решение следва
да се обезсили, а производството по делото – да се прекрати.
При прекратяване на делото обаче ответникът има право на
разноски, като следва да бъде осъден ищецът в първоинстанционното
производство да заплати на адв. М. - П. сумата от 300 лв.
С исковата молба е бил предявен иск с правно основание чл.422
ГПК, след дадени указания на заявителя по ч.гр.д. №3943/19 г. на ПРС, в
чиято полза е издадена заповед №2178/11.03.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по отношение на С.Ю. и С. В., в съответствие с
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, че може да предяви иск за установяване на вземането
си. Производството по този иск е прекратено. Съгласно т.13 от ТР
№4/18.06.2014 г. по т.д. №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, издадената заповед за
изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при
прекратяване производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ. –
чл.415, ал.1 от ГПК, с изключение на случая на прекратяване производството
по делото при сключена спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта
за изпълнение е влязла в сила. В настоящия случай е предявен иск по чл.422
ГПК спрямо длъжниците, производството по който е прекратено. Според
мотивите към цитираната точка 13 от тълкувателното решение, с
прекратяване производството по делото се заличават с обратна сила
последиците, които законът свързва с предявяване на иска. В този смисъл
последиците при прекратяване производството по делото следва да са
аналогични на предвидените в чл.415, ал.2 от ГПК, ако искът не беше
предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК. Компетентен да обезсили заповедта
за изпълнение, издадена по чл.410, съответно по чл.417 ГПК и да обезсили
изпълнителния лист по чл.418 ГПК е съдът в исковото производство,
постановил определението за прекратяване. Това следва да се направи
едновременно с определението за прекратяване. Ето защо следва да се
обезсили и заповедта за изпълнение.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V
граждански състав,
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОБЕЗСИЛВА решение №261962/13.07.2021 г., постановено по
гражданско дело №17530/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV
граждански състав.
ОБЕЗСИЛВА заповед №2178/11.03.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, постановена по ч.гр.д. №3943/2019 г.
по описа на Пловдивски районен съд, VI граждански състав.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.129, ал.4 вр. ал.3 от ГПК
производството по делото и ВРЪЩА исковата молба на ищеца „Гарант
Кредит Консулт“ ЕООД, с предишно наименование „Лайт Кредит Консулт“
ЕООД.
ОСЪЖДА „Гарант Кредит Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със
съдебен адрес град П., ул. П. №1, ет.2, да заплати на адв. З.Т. М. - П. със
служебен адрес град П., бул. Ц. Б. III О. №52, вх.В, партер, сумата от 300
(триста) лева, представляваща възнаграждение за особен представител.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд
Пловдив.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3