№ 219
гр. Бургас, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти юни през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иво В. Добрев
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Търговско дело №
20242100900215 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „Слънчев бряг” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: к.к. Слънчев бряг, Община Несебър,
представлявано от Соня Енилова в качеството и на изпълнителен директор срещу
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ж.к. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3, с която е заявена
претенция за осъждане на ответника да заплати сумата от 640 000 лева (шестстотин и
четиридесет хиляди лева), като обезщетение за ползване на водопроводна и канализационна
мрежа, собствена на ищеца, на територията на к.к. Слънчев бряг-Изток за периода от
01.01.2023 г. до 31.12.2023 г., сумата от 26 000 лв. (двадесет и шест хиляди) мораторна лихва
върху дължимото обезщетение, считано от 25.12.2023 г. до завеждане на исковата молба,
както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на задължението.
Твърди се в исковата молба, че между страните на 08.03.2005г. е сключен договор за
наем, по силата на който ищецът предоставил на ответника за ползване водопроводната
мрежа и обслужващите съоръжения срещу уговорена цена в размер на 50% от
рентабилността, разчетена в цената на питейната вода, като водните количества се отчитали
на базата на инкасираната вода от абонатите, захранващи се с питейна вода от главния
водопровод. Договорът бил сключен за срок до 31.12.2005 г., като съгласно чл. 11 срокът му
е удължаван до 31.12.2008г. С писмо изх. № И-94-00-283 от 09.12.2008г. ищецът уведомил
ответника, че прекратява договора. Въпреки прекратяването на договора и
противопоставянето на ищеца-наемодател ответникът продължил ползването на
водопроводната мрежа и технологичните съоръжения, обслужвайки абонатите си на
територията на к.к. Слънчев бряг. Ищецът твърди, че чрез неговата водопроводна мрежа
1
ответникът реализирал печалби, извършвайки доставка и продажба на вода, извеждане на
канализационни води и пречистване на води, като тези дейности били невъзможни без
ползването на ВиК съоръженията. Пояснява, че ответникът злоупотребявал с монополното
си положение като единствено по закон лице, оправомощено да извършва тази дейност в
локалната територия, понеже само той имал статут на воден оператор. Това ползване било
неправомерно, поради което „ВиК“ ЕАД се обогатило за сметка на ищеца със сума, която
възлизала на 640 000 лева, като този размер следвало да бъде изчислен и прецизиран в хода
на производството. Навежда твърдения за наличие на пет дела, по които ответникът е
осъден да заплаща претендирани от ищеца обезщетения, като първоначално
водоснабдителното дружество е отказвало да плати цена за ползване на съоръженията.
Претендира се лихва за забава върху търсената главница, считано от 25.12.2023г. до датата на
завеждане на исковата молба в размер на 26 000 лв.
Ответникът по делото „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е депозирал отговор на
исковата молба, с която оспорва редовността на производството и основателността на иска.
Навежда доводи, че претендираното обезщетение, представляващо 50% от чистия
положителен финансов резултат на трите услуги- довеждане на питейна вода, отвеждане на
отпадни води и пречистването им, многократно надхвърля уговореното в договора, по който
наемната цена е била определяна само от рентабилността на доставката на питейна вода.
Заявява се, че предвид начина на определяне на размера на претенцията, в тежест на ищеца
било да докаже реално пропуснати ползи и вреди и техният размер. Решаващите мотиви на
съда не се ползвали със сила на пресъдено нещо, предвид което постановените съдебни
решения по спорове между страните за други периоди не формирали сила на присъдено
нещо по отношение размера на обезщетението. Счита, че след като търсеното обезщетение
не се формира от средния пазарен наем и не е идентично с посочената в договора наемна
цена, ищецът следвало да посочи фактите и основанията на претенцията си.
Ответникът твърди също така, че в процесния период не е ползвал вещи и
съоръжения, съставляващи част от мрежите на техническата инфраструктура, собственост
на ищеца, а само такива, които били негова собственост, на Община Несебър, като
последните със знанието и съгласието на общинската администрация по силата на договор
за заем за послужване, материализиран в удостоверение № 51/28.03.2018 година, издадено от
Кмета на общината, т. е. мрежата на техническата инфраструктура била ползвана на
самостоятелно и годно правно основание, със знанието и съгласието на собственика.
Оспорени са твърденията, че ищецът е собственик на В и К мрежа - водопровод за чиста
вода, канализационна мрежа и технологични съоръжения към тях, разположена на
територията на к. к. „Слънчев бряг-изток“, както и че през процесния период от време
ответникът е ползвал същите. Сочи, че строителството на процесната В и К мрежа е
извършено от бившето Министерство на комуналното стопанство, благоустройството и
пътищата, а на основание чл. 5 от Постановление на Министерски съвет 120/1958 година,
Министерство на търговията си запазвало „правото на управление и стопанисване върху
всички благоустройствени и паркоустройствени мероприятия“ на територията на к. к.
2
„Слънчев бряг“. Посочва, че правоприемник на тези министерства е Министерският съвет.
На основание чл. 2 от Закона за общинската собственост, чл.19 от Закона за водите и
параграф 7 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация
процесната В и К мрежа била публична общинска собственост, която не попада в
изключението на чл. 19, ал. 1, т. 4 б. „в“ на Закона за водите. За да е собственик на тази част
от В и К мрежата, ищецът „Слънчев бряг“ АД следвало да я е изградил или да му е
предоставена с нарочен акт на принципала до датата на влизане на ЗМСМА в сила -
17.09.1991 г., защото съгласно параграф 7 от ПЗР на ЗМСМА, с влизане в сила на закона
преминавали в собственост на общините изчерпателно посочени държавни имоти,
включително и В и К мрежите. Заключава, че до 17.09.1991г. В и К мрежата е държавна
собственост, а след тази дата - общинска собственост. От изложеното прави извод, че
сключеният на 08.03.2005г. договор за наем между ищеца и ответника е нищожен като
противоречащ на закона.
Въведено е и възражение за забава на ищеца. В тази връзка се сочи, че последният
отказал да получи обратно процесните вещи, предмет на наемния договор, за което е
съставен констативен протокол от 15.03.2011 година. Това обстоятелство го поставяло в
забава, а ответникът трябвало да се счита за освободен от последиците на евентуалната своя
забава на основание чл. 96, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
Ищцовата по делото страна, на която съдът е изпратил препис от отговора и
доказателствата към него, в указания и срок е депозирала допълнителна искова молба. По
възраженията за нередовност на исковата молба ищецът подчертава, че предявеният иск не е
вещен, а такъв за парично обезщетение с извъндоговорен източник - ползване на вещ без
заплащане на съответната цена. Посочва, че ответникът като наемател по договор за наем на
съвкупност от вещи бил наясно с предмета на договора и какво точно е ползвал като
единствен воден оператор на тази територия, а тази съвкупност от вещи била описана по
идентичен начин в договора и в исковата молба. Предвид насложилите се отношения между
страните, счита, че описанието на предмета е достатъчно за завеждането на делото, а в хода
му предметът и съдържанието на наеманите вещи щял да бъде изяснен по пътя на
експертизата.
На следващо място, счита за ноторно известно обстоятелство липсата на подземен
кадастър за тази територия. Предвид спецификата на В и К мрежата като съоръжение, тя
представлявала недвижима вещ, но не била нито кадастрална единица, нито обособим
недвижим имот, за който можело да бъде посочено по-ясно и точно описание. Съгласно
дадените дефиниции в ДР на Закона за водите, „водопроводна мрежа“ е елемент на
водоснабдителната система в урбанизираната територия, състоящ се от проводи и
прилежащите им съоръжения за разпределение и транспортиране на водата до
потребителите; „канализационна мрежа“ е елемент на канализационната система в
урбанизираната територия, състоящ се от проводи и прилежащите им съоръжения за
отвеждане на отпадъчните води от потребителите до канализационните колектори извън
урбанизираните територии.
3
Оспорва твърденията на ответника относно собствеността на В и К мрежата, като
заявява, че той е собственик на процесната мрежа, находяща се в к. к. „Слънчев бряг“ - изток
(а не на цялата територия на к. к. „Слънчев бряг“). Противопоставя се на изложеното в
отговора, че за процесния период ответникът не е държал и не е ползвал движими или
недвижими вещи, негова собственост, тъй като именно последният се явявал единствения,
регистриран воден оператор на тази територия и в този смисъл само той имал право и
задължение да извършва дейностите по предоставяне на В и К услуги. Процесният договор
бил сключен с ищеца, именно в качеството му на собственик на прекратения договор за
наем на процесната В и К мрежа.
По основателността на исковата молба, на първо място се посочва, че ищецът е
държавно предприятие с мажоритарното участие в капитала на Българската държава и
представлявал публично дружество по смисъла на ЗППЦК. Част от дълготрайните му
активи била и цялата налична водоснабдителна и канализационна мрежа на територията на
курортния комплекс „Слънчев бряг-изток“, община Несебър. Изцяло реновирана през
периода 2000-2004г., същата била с балансова стойност в размер на 80000000 лева и негова
собственост вследствие на извършени преобразувания и завършена процедура по
приватизация. Позовава се на разпоредбата на чл.19 т. 4 от Закона за водите, предвиждаща,
че водостопанските системи и съоръжения на територията на общината, с изключение на
тези, включени в имуществото на търговски дружества, представлявали публична общинска
собственост. В това число влизали и уличните канализационни мрежи и дъждоприемни
шахти и канализационни колектори.
Ищецът се позовава на водени между страните дела със сходен предмет, след
приключване, на които със сила на присъдено нещо са установени фактите, пораждащи
претендираното материално право- валидно сключен договор за наем, неговото
прекратяване, поради изтичане на срока и продължаващо ползване от ответника.
Оспорено е и твърдението на ответника, че ищецът не се е противопоставил на
продължилото ползване, което довело до изпадането му в забава. Разменената между
страните по делото кореспонденцията ясно сочела на нежелание от страна на „В и К” ЕАД
да сключи нов наемен договор, като наред с това разкривала и несъгласието на ищеца да
продължава безвъзмездното ползване на собствената му вещ. Това възражение е счетено за
неоснователно и поради обстоятелството, че „Слънчев бряг“ АД било в невъзможност да
ползва вещта, тъй като не притежава регистрация на воден оператор по смисъла на ЗРВКУ,
обратното би било нарушение на нормативните правила.
Изтъква се от ищеца, че дори и да имало забава на кредитора, длъжникът в лицето на
ответното дружество не се е възползвал от възможността да се освободи от отговорност,
като предаде вещта на някой друг по смисъла на чл. 97 ал. 1 ЗЗД. От това можело да се
заключи, че липсват кумулативно изискуемите от посочената правна норма предпоставки,
при това поради поведението на ответника. За него оставало задължението да полага
грижата на добрия търговец, а било очевидно и че той не е спирал да реализира печалби от
ползването на вещта в исковия период и продължавал това ползване и към момента.
4
Относно претендирания размер на вредите - пропуснати ползи се сочи от ищеца, че
той е определен в наемния договор като 50 % от рентабилността в цената на водата на база
инкасираните количества от абонатите на курортния комплекс; точният им размер щял да
бъде установен на по-късен етап от делото чрез поисканите от него доказателствени
средства.
В заключение се изтъква, че е налице фактическият състав на приложимата норма на
чл.236 ал.2 ЗЗД, а именно изтекъл срок на договора за наем, противопоставяне на
наемодателя срещу ползването на предоставените под наем вещи, продължило ползване,
предвидимост на пропуснатата полза, причинна връзка между ползването и вредата,
въпреки противопоставяне на наемодателя.
Счита, че финансовият резултат е измерител, но не и постоянен елемент за
изчисляване размера на обезщетението, защото не било налице сдружаване между ищеца и
ответника и разпределение вследствие на него на някакъв положителен финансов резултат.
Затова, ако резултатът от дейността на процесната територия на ответника бил отрицателен,
това не означавало, че той не дължал обезщетение. Напротив, в този случай размерът на
претенцията щял да бъде съизмерим със сходни резултати от минали или последващи
периоди, които били предмет и на съдебно произнасяне.
Подчертава, че ответното дружество нееднократно признало извънсъдебно фактите и
обстоятелствата, на които ищеца основавал исковата си претенция.
Счита възражението, че не се дължало заплащане на мораторна лихва за
противоречащо на разпоредбата на чл. 294 от Търговския закон, съгласно която лихви между
търговци се дължали винаги и покана за изискуемост не била необходима.
Ответното дружество, на което съдът е изпратил препис от исковата молба и
доказателствата към нея, в указания от закона и съда срок е депозирало допълнителен
писмен отговор, с който доразвива първоначално заявените от него факти и обстоятелства, с
оглед наведените от ищеца такива в допълнителната искова молба. Изразява становище по
доказателствата.
С протоколно определение от 04.06.2025г. е допуснато изменение на исковата
претенция в частта относно размера на търсената от ищеца лихва за времето от 25.12.2023г.
до датата на предявяване на иска като сумата е увеличена на 45 443.30 лева.
Бургаският окръжен съд с оглед на събраните доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона приема от фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото, че на 08.03.2005г. страните са сключили договор по силата на
който ищецът предоставил водопроводната си мрежа и съоръженията към нея за ползване на
„Водоснабдяване и Канализация" ЕАД гр. Бургас срещу заплащане на наемна цена. Същата
се определяла в размер на 50% от рентабилността, разчетена в цената на питейната вода,
като водните количества следвало да се отчитат на базата на инкасираната вода от
абонатите. Не са налице противоречиви позиции и по повод срока на действие на договора-
31.12.2005г., както и относно обстоятелството, че последният е удължаван до 31.12.2008г.
5
Липсват разногласия и относно факта на изпращане на писмо № 94-00-283/09.12.2008г. до
дружеството- ответник, с което „Слънчев бряг" АД отправило уведомление за прекратяване
на взаимоотношенията между страните, произтичащи от горния договор и предложение за
сключване на нов такъв, с начало на действие- 01.01.2009г., както и относно
обстоятелството, че ВиК операторът не приел направеното предложение. С нотариална
покана от 12.12.2023г., връчена чрез нотариус Бинка Кирова на 22.12.2023г., „Слънчев бряг"
АД е поискало ответника да заплати обезщетение за продължилото ползване на
водопроводната мрежа, канализационната мрежа и обслужващите съоръжения на
територията на к.к. Слънчев бряг- изток през 2023г., след прекратяване на договорните
отношения между страните.
Няма спор и че между страните вече са водени дела със същия предмет, както и че
тези правни спорове са решени с влезли в сила съдебни актове. По тази причина съдът е
обявил на страните, че на основание чл.155 предл.2 ГПК са му служебно известни водените
между тях дела за обезщетения със същото основание за предходни периоди от време /т.д. №
62/ 2010г., № 54/ 2011г., № 693/ 2013г., № 597/ 2016г., № 582/ 2018г., № 667/ 2019г. и № 363/
2020г., т.д. № 364/ 2020г., № 366/ 2021г., № 365/ 2021г., № 71/ 2022г./, както и производството
по т.д. № 184/ 2015г. на Окръжен съд гр.Бургас по иск за нищожност на процесния договор
за наем, по което дело е формирана сила на пресъдено нещо между страните, досежно
сключването, валидността и прекратяването на договора за наем от 08.03.2005г. /решение №
184/ 12.01.2018г. по к.т.д. № 24/ 2017г. на II т.о., ТК на ВКС.
В приетото по делото заключение вещото лице, изготвило съдебно-техническата
експертиза посочва подробно и изчерпателно какво е предназначението на процесната
водопроводна и канализационна мрежа и как функционира същата конкретно на
територията на к.к.Слънчев бряг-изток. Във връзка с отделните видове услуги, предоставяни
от процесната ВиК мрежа, експертът мотивира и аргументира становището си, че не е
възможно пречистване на отпадъчните води в пречиствателните станции на ответника без
ползването на канализационна мрежа на ищеца, разположена в процесната територия.
Определено е местоположението на всяко от съоръженията, съставляващи водопроводната и
канализационната мрежа. Подробно са описани процесите по добиване, обработване и
пречистване на доставяната вода, включително съоръженията, с които същата се отвежда и
зауства в морето. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението.
Настоящият състав кредитира без резерви, изготвената по делото техническа
експертиза, като счита, че вещото лице е отговорило изчерпателно и компетентно на всички
поставени му въпроси.
Изготвената съдебно-оценителна експертиза е определила пазарния наем за 2023г. на
съвкупността от елементите на ВиК мрежата и съоръженията към нея, заведени като
дълготрайни материални активи по счетоводните записвания на ищеца и осигуряващи
водоснабдяването на територията на к.к Слънчев бряг-изток в размер на 602 572 лева. За да
достигне до посочения резултат вещото лице е изключило всички дълготрайни материални
активи, които се дублират между двете дружества, като са оценени само активите на ищеца,
6
изключени са също така обектите, които се намират на територията на Слънчев бряг-запад,
както и отписаните дъготрайни материални активи при ищеца, поради амортизация. Вещото
лице е изчислило пазарния наем за ползване на всеки един от дълготрайните материални
активи на ВиК мрежата и съоръженията поотделно като е достигнало до същата обща сума,
като сбор от пазарния наем на всеки отделен елемент/актив/. Посочената е и годината на
въвеждане в експлоатация на всеки от обектите на ВиК мрежата. В допълнително
заключение вещото лице е изчислило размера на законната лихва върху определения размер
на пазарния наем за 2023г. за времето от 25.12.2023г. до 09.07.2024г., приложило е справка
на годината на въвеждане в експлоатация на дълготрайните материални активи, приложена
и по търговско дело №467/23г. по описа на БОС. Подробно и аргументирано е мотивирало
начина на изготвяне на оценката, включително приложените методи, техния анализ и
претеглянето им за крайния резултат, при съобразяване спецификата на отдаденето под наем
имущество, за което не са налице пазарни аналози. Заключението на вещото лице е
обективно и аргументирано, поради което съдът се солидаризира изцяло с изводите му и го
цени без всякакви резерви. Няма как да бъдат споделени направените възражения, че
вещото лице не е изследвало други пазарни аналози, тъй доказателства за сключването на
подобни договори не се съдържат в кориците на делото, нито такива данни са приобщени в
хода на съдебното дирене след постъпване отговорите на ВиК Варна, ВиК-Добрич и
Св.св.Константин и Елена. Дори такива договорни обвързаности да съществуват в страната,
то за да бъдат използвани обективно като база за сравнение следва да се касае за услуга,
която не се регулира по своята стойност от КЕВР. Такива материали по делото също не са
събрани.
Съобразно заключението на вещото лице по извършената съдебно- икономическа
експертиза, се установяват включените в баланса на ищеца съоръжения по дати на
завеждане, стойности на изграждане и поддръжка, както и начислените разходи за
амортизация към 31.12.2023г. Посочени са общата балансова стойност на ВиК мрежата на
ищеца към 31.12.2023г., както и разходите за амортизация за процесния период. Изведена е
констатация, че ответникът осъществява икономическа дейност на процесната територия,
включваща водоснабдяване за питейно-битови, благоустройствени, производствени и
обществени нужди, отвеждане на отпадните води и пречистване на същите, както и че е
осъществявал тези дейности през 2023г. и за последните десет години преди това. Посочват
се начислените приходи за 2023г. във връзка с трите, извършвани от водния оператор услуги,
като включително е определен размер на обезщетението, след изчисления на база 50% от
изведения положителен финансов резултат на ответника. Установено е също така какви са
отчетените приходи и съответно записаните разходи при ответника за процесния период.
Вещото лице е посочило, че справка за извършени инвестиции, ремонти и поддържащи
работи за процесната територия не му е представена. Рентабилността от дейността на
ответника за процесната територия през 2023г. по трите пера /доставка, отвеждане и
пречистване/ на база на съпоставяне на констатираните приходи на същата територия с
изчислените /посредством умножаване на изведените единични стойности с отчетените
количества вода/ е отразена от вещото лице в табличен вид.
7
Фактите подлежащи на установяване, от които се поражда претендираното
материално право и са включени в основанието на настоящата претенция са следните:
валидно сключен между страните договор за наем от 08.03.2005г. и прекратяването му;
продължилото ползване на съоръженията, предмет на прекратения договор за наем от
ответника, въпреки противопоставянето на наемодателя- ищец на това ползване; причинна
връзка между ищцовата претенция за пропусната полза и невръщането на владеенето върху
наетата вещ от ответника.
Съдът е на мнение, че след подписване на договора от 08.03.2005г. между страните е
възникнала валидно облигационна връзка, която е прекратена с уведомлението от
09.12.2008г., изпратено до ответника. Възражението за нищожност на договора за наем от
една страна е било предмет на обсъждане в производствата по т.д. №223/2010г. по описа на
Апелативен съд гр.Бургас и т.д. №54/2011г. по описа на Окръжен съд гр.Бургас и е било
категорично отхвърлено, като доводите на ответника за противоречие със закона не са
възприети. От друга страна в тези производства, както е посочил и ВКС в решение №184 от
12.01.2018г., постановено по реда на чл.290 ГПК по т.д. №24 по описа за 2017г. е съдебно
признато правото на обезщетение на ищеца за продължилото и след прекратяване на
действителния договор за наем от 2005г. ползване на вещта от ответника, въпреки
противопоставянето на първото дружество. В същия съдебен акт се набляга на факта, че
искането за установяване на обратното към 11.09.2014г., когато са приключили устните
състезания пред въззивния съд по т.д. №197/14г. по описа на БАС и са установени всички
релевантни за спорното право факти е преклудирано, предвид силата на присъдено нещо, с
което е установено наличието на твърдяното от ищеца право на обезщетение. Съобразявайки
изложените доводи въпросът за нищожността на договора за наем въобще не би следвало да
се поставя на обсъждане в настоящия процес, доколкото същият не може да бъде
пререшаван и вече е обхванат от силата на пресъдено нещо, с която се ползват горните
съдебни решения. По съображенията за формирана сила на пресъдено нещо съдът приема за
установени и фактите относно изправността на страните и надлежното изпълнение на
задълженията им, свързани с прекратения договор за наем, поради което се налага извод за
преклудиране и на възражението на ответника за забава на ищеца в качеството му на
кредитор на задължението за връщане на наетата вещ, основано на твърдение за отказ да
получи обратно същата, удостоверен с констативен протокол от 15.03.2011г.- факт с правно
значение, който се е осъществил преди периодите, за които е формирана СПН. Липсват
твърдения за последващи действия по предаване на владението. От внимателния прочит на
отговор на ВиК оператора на покана от 09.07.2021г., изпратена от ищеца се следва, че
първият документ не съдържа ясно и недвусмислено изявление, свидетелстващо за такива
категорични намерения на ответника.
Освен казаното трябва да се посочи, че собствеността на ВиК мрежата в конкретния
казус няма отношение към действителността на облигационната връзка, създадена между
страните по силата на сключения договор за наем, тъй като няма пречка имот да се отдава
под наем и от несобственик. С оглед на вече казаното, това дали същата е притежание на
8
ищеца или на Община Несебър, включително и след прекратяване на договора е
обстоятелство, което не може да попречи на първия да заяви претенцията си обезщетение
срещу водния оператор. Важно е да се каже също така, че по делото са налице множество
писмени документи /процесния договор за наем, разменена кореспонденция между страните,
включително между ответника и трети за делото лица, като последния такъв документ е от
2021г./ свидетелстващи за признание от страна на ответника на правото на собственост на
процесната мрежа в полза на „Слънчев бряг“АД.
Неоснователно е и възражението на ответника, че през процесния период е ползвал
водопроводната система и съоръжения на ново правно основание - договор за стопанисване,
поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на
водоснабдителни и канализационни услуги от 25.02.2016г., сключен с „Асоциация ВиК
Бургас“. От представения договор с приложения не се установяват идентичност на
публичните активи, предмет на този договор, и тези предадени от ищцовото дружество по
силата на процесния договор за наем. Следва да се отбележи, че Законът за водите
разграничава публичната общинска собственост върху водностопански системи и
съоръжения на територията на общината от собствеността върху такива, включени в
имуществото на търговски дружества /чл.19, ал.1, т.4 от ЗВ/. Освен това сключването на
този договор от 2016г. е последвано от извънсъдебно признание от страна на ответното
дружество, направено с писма от 07.10.2019г.,12.03.2021г. и 13.10.2021г. на правото на
собственост на ищеца „Слънчев бряг“ АД върху ВиК мрежите и съоръженията на
територията к.к. „Слънчев бряг- изток“, които са предмет и на процесния договор за наем.
Ответникът несъмнено е продължил да ползва съоръженията, предмет на
прекратения договор за наем въпреки противопоставянето на ищеца. От разменената
кореспонденция между страните става пределно ясно, че още с писмото-уведомление за
разтрогване на облигационната връзка ищецът се е възпротивил ответника да ползва
процесната мрежа и е поискал отношенията им да се уредят с нов договор, с което
дружеството- воден оператор не се е съгласило. Независимо от липсата на обща воля на
страните за ползването на процесната мрежа, ответникът продължил да прави това и
относно това обстоятелство няма спор по делото, предвид факта на предоставяните от
„ВиК“ ЕАД и понастоящем услуги.
Няма как да бъде възприета и изложената от ответника теза, че не е ползвал и държал
вещи, собствени на ищеца, доколкото първият е единственият регистриран воден оператор
на тази територия и е ясно при това положение, че само той има право и задължение да
осъществява дейностите по предоставяне на ВиК услуги.
Поначало обезщетението по чл.236 ал.2 ЗЗД, дължимо след прекратяване на наемния
договор, се изразява в пропуснатата полза от реализиране на приходи от вещта, като
размерът му се формира на база средната пазарна цена за ползване на вещта, предмет на
прекратения договор за наем. Законът ясно разграничава това обезщетение от правото на
наемодателя да продължи да получава договорената наемна цена, когато той е изразил
съгласието си с продължаващото след изтичането на срока на договора ползване от
9
наемателя /чл.236 ал.1 ЗЗД/.
В настоящият случай съдът счита, че определянето на обезщетението на база
половината от счетоводната печалба на ответника, явяваща се като разлика между приходи и
разходи от дейността на процесната територия не дава вярна представа и съответно
адекватна стойност на действително пропуснатите ползи от страна на ищеца, като
последица от невръщане владението върху наетата вещ. Изборът на този подход би бил
коректен и оправдан единствено и само при положение, че ответникът водеше счетоводни
записвания на аналитично ниво за мрежата в к.к.Слънчев бряг-изток, вместо правените от
него такива по икономически елементи- за цялото предприятие. При липса на подобно
счетоводно отчитане и невъзможност да се определят реално извършените разходи за
процесната територия обективността и достоверността на този вид изчисление е поставена
под съмнение. Вярна е в тази връзка и направената от ищеца в исковата молба констатация,
че страните не са договорили помежду си форма на съвместна дейност или сдружаване, за да
бъде приет за справедлив този оценъчен модел.
При отчитане на казаното настоящият състав счита, че дължимото обезщетение
следва да се определи в действителния размер на претърпените вреди, които се съизмерват
със средния пазарен наем за процесната съвкупност от вещи. За определянето на размера на
пазарния наем за процесния период съдът изцяло кредитира приетото по делото заключение
на вещото лице Гроздан Цветанов по извършената съдебна оценителска експертиза.
Заключението на вещото лице е основано на специалните му познания, пълно и обосновано
е и не е опровергано от други, събрани по делото доказателства.
Предвид изложеното предпоставките за възникване отговорността на ответника за
заплащане на обезщетение за процесния период са налице, а претенцията на ищеца се явява
доказана по своето основание. За определяне размера на обезщетението съдът възприема
заключението на съдебно-оценителската експертиза, като счита, че цената на гражданския
плод, от която ищецът е бил лишен през процесната 2023г. възлиза на 602 572 лева, до който
размер предявеният иск е доказан и следва да се уважи. За разликата над тази сума до
предявения размер от 640 000 лева искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
На основание чл.86 ал.1 ЗЗД върху така определената сума на дължимото
обезщетение по чл.236 ал.1 ЗЗД се дължи и обезщетение за забава в размер на законната
лихва, считано от датата на забавата. Тъй като вземането е за парично задължение без
определен ден за изпълнение, на основание чл.84 ал.2 ЗЗД то става изискуемо от деня на
отправената от кредитора покана. Такава покана е връчена по нотариален ред на ответника
на 22.12.2023г., с предоставен двудневен срок за изпълнение. Поради това съдът приема, че
падежът на паричното задължение е настъпил на 25.12.2023г. и акцесорната претенция за
законна лихва за периода 25.12.2023г.- 09.07.2024г. е доказана в претендирания размер от
45443.30 лева.
С оглед изхода на делото на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 71 802.82 лева,
включваща направени съдебно-деловодни разноски, а именно: адвокатски хонорар, депозит
за вещи лица и заплатена държавна такса, съразмерно на уважената част от исковете.
10
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника на основание чл.78 ал.3 ГПК
сумата от 1990.32 лева, за направени разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Не са налице основания за намаляване на платения от ищеца адвокатски хонорар, тъй
като делото несъмнено представлява правна и фактическа сложност- предявени са
обективно съединени претенции, подлежащи на отделно доказване, делото съдържа
значителни по обем фактически материали, като във връзка с твърдяните от ищеца
правнорелевантни факти са допуснати експертизи- общо четири експертни заключения, а за
изясняване предмета на спора са проведени четири съдебни заседания.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов“ №3 да заплати на
„Слънчев бряг” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: к.к. Слънчев бряг,
Община Несебър сумата от 602 572 / шестстотин и две хиляди петстотин седемдесет и два/
лева, представляваща обезщетение за ползване на водопроводна и канализационна мрежа,
осигуряваща предоставянето на водопроводни и канализационни стоки и услуги на
територията на к.к. Слънчев бряг- изток за периода от 01.01.2023г. до 31.12.2023г., както и
сумата от 45443.30 /четиридесет и пет хиляди четиристотин четиридесет и три лева и
тридесет стотинки/ лева- мораторна лихва върху дължимото обезщетение за времето
25.12.2023г.- 09.07.2024г., ведно със законна лихва върху главницата от 602 572/ шестстотин
и две хиляди петстотин седемдесет и два/ лева, считано от подаването на исковата молба-
09.07.2024г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за разликата до първоначално
предявения размер на обезщетението от 640 000 /шестстотин и четиридесет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов“ №3 да заплати на
„Слънчев бряг” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: к.к. Слънчев
бряг, Община Несебър сумата от 71 802.82 лева /седемдесет и една хиляди осемстотин и два
лева и осемдесет и две стотинки/ лева- разноски по делото, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „Слънчев бряг” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
к.к. Слънчев бряг, Община Несебър да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к. Победа, ул.„Ген.
Владимир Вазов“ №3 сумата от 1990.32 лева /хиляда деветстотин и деветдесет лева и
тридесет и две стотинки/ лева- разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част на иска.
11
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд- гр.Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
12