№ 29316
гр. София, 22.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. Д. Гражданско дело №
20221110125118 по описа за 2022 година
Производство е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 186430/29.06.2023 г., подадена от А. К. Т.
за изменение на Решение № 10297/15.06.2023 г., постановено по гр.д. №
25118/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 166 състав, в частта за разноските.
Молителят А. К. Т. сочи, че с решението съдът неправилно е определил
размера на дължимите в полза на адвоката разноски за адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 300,00 лева,
вместо сумата от 2400,00 лева за предявените два установителни иска. Излага
подробни съображения в тази насока.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна В.. ООД заема
становище за неоснователност на молбата.
Съдът, след като обсъди доводите на молителите, данните по делото и
съобразно императивните разпоредби на закона, намира за установено
следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за
разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и
доколкото молбата за изменение на решението в частта за разноските е
депозирана от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, в срока за обжалване, като е представен списък по
чл. 80 ГПК (лист 54 от делото), съдът намира, че същата е процесуално
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните
съображения:
В постановеното по делото решение съдът е приел, че съгласно
практиката на СЕС, обективирана в Решение на Съда на Европейския съюз от
23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16, съдът, след като
1
съобрази фактическата и правна сложност на делото, може да присъди
възнаграждение под определения минимален размер по Наредба № 1 за
минималните адвокатски възнаграждения. Изложеното становище на съда
остава непроменено и към настоящия момент.
Още повече, доколкото ищецът в настоящото производство е
представляван безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 или т. 3 от Закона за
адвокатурата /налице е противоречие в представения договор за правна
защита и съдействие и списъка по чл. 80 ГПК, което е самостоятелно
основание за отхвърляне на претенцията/, съдът правилно е изчислил и
присъдил в полза на процесуалния представител адвокатско възнаграждение в
размер от 300 лева, определени от съда съгласно чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, пр.
2 от Закона за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно правната
и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия.
Съдът е счел, че се касае за предявени искове за нищожност на договорни
клаузи в защита на един общ имуществен интерес. Доколкото разпоредбата
на чл. 5, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. предвижда възможност за
адвокатите да оказват безплатна правна помощ и правна помощ при
заплащане на възнаграждения под определените в Наредба № 1 от 09.07.2004
г. размери на материално затруднени лица; лица, които имат право на
издръжка; близки и роднини, както и на юристи, то и по аргумент на по-
силното основание и съдът може да им определи възнаграждение под
посочените размери. Обстоятелството, че адвокатът е регистриран по ЗДДС
не променя извода на съда.
Следва да се отбележи, че съдът е установил след служебна справка в
деловодната програма, че ищцата А. К. Т., представлявана от ад. М. М. е
предявила 12 /дванадесет/ на брой сходни искови претенции срещу различни
финансови институции за нищожност на договорни клаузи по договори за
кредит и/или договори за поръчителство, сключени през един сравнително
кратък период от 15.06.2021 г. до 18.04.2022 г. Макар същото да е
гарантирано от закона право на страната с оглед предприемане желаната
стратегия за защита на субективните права, в настоящия случай
интензивността на дейността по получаване на кредитиране (по два кредита в
рамките на по-малко от месец), непосредственото завеждане на сходни
искови производствата за нищожност на договорни клаузи, включително
претендирането на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ на неконкретизирани основания, навеждат на вероятна
злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК. Такова поведение
не следва да се толерира от съда.
Не на последно място, в полза на адв. М. М. – процесуален представител
на първоначалния ищец и ответник по насрещния иск правилно са присъдени
разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК за предоставена безплатна правна
помощ в производството по насрещния иск в размер на 300 лева,
определени от съда съгласно чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за
адвокатурата вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно правната и
2
фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия.
Правилно е изчислена и крайната дължима сума от 112,49 лева съобразно
отхвърлената част.
Поради изложеното подадената молба за изменение на решението в
частта за разноските е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Така мотивиран и на основание чл. 248 ГПК, настоящият състав на
Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 186430/29.06.2023 г.,
подадена от А. К. Т. за изменение на Решение № 10297/15.06.2023 г.,
постановено по гр.д. № 25118/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 166 състав, в
частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3