Р Е Ш Е Н И Е
№ 13
гр. Русе, 13.04.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното заседание на петнадесети март, през две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
Съдия: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа
докладваното от съдия АГУШ административно
дело № 82 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно – процесуалния кодекс (АПК) във
вр. с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано
е по жалба на Р.М.М. *** против Решение № 2153-17-1 от 08.01.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата на Р.М. и е
потвърдено Разпореждане № ********** (№ 5/прот. № 01382) от 15.10.2020 г. на
ръководителя по пенсионно осигуряване, с което е изменена личната й пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
С
жалбата се оспорва законосъобразността на решението и потвърденото с него
разпореждане, като жалбоподателката твърди, че неправилно е изменен зачетения й
осигурителен стаж, като е изключен стажа й в ОП „Свежест“ гр.Пловдив, в периода
22.10.1980 г. – 30.06.1981 г. Възразява също така срещу приложимостта на
цитираната от административния орган в мотивите на разпореждането разпоредба на
чл. 114, ал. 1 от КСО.
Иска
се съдът да отмени оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, както
и да присъди направените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата - Директорът на ТП на НОИ – Русе, чрез процесуалния си представител,
поддържа становище за неоснователност на жалбата. В хода на делото по същество
развива съображения, че в конкретния случай, както издаденото от Директора на
ТП на НОИ – Решение, така и потвърденото разпореждане на ръководителя по
пенсионно осигуряване, са правилни и законосъобразни, изцяло в съответствие с
материалноправните изисквания на закона, спазени са и законовите изисквания при
постановяване на административните актове. Иска жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и
становищата на страните, и като извърши и служебна проверка на
законосъобразността на обжалваното решение, намира за установено следното:
Със
заявление вх. № 213-17-254 от 13.03.2017 г. (допълнителен номер 2116-17-373)
жалбоподателката Р.М.М. е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст (л. 13-15 от преписката). Към заявлението са представени общо 11
броя документи, сред които три броя трудови книжки - № 56/14.10.1975 г.,
нейното продължение № 536А/15.06.1998г. и № 367/20.10.1980 г., както и четири
броя удостоверения за осигурителен стаж. Въз основа на представените
доказателства с Разпореждане № 6/06.04.2017 г. (л. 52-53 от делото) на
ръководителя по пенсионно осигуряване на жалбоподателката била отпусната
исканата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 10.03.2017 г.,
като й бил зачетен стаж от трета категория с продължителност 37 години, 1 месец
и 27 дни. По-късно бил изготвен подробен опис на придобития от жалбоподателката
осигурителен стаж (л. 56-58), според който на М. е зачетен осигурителен стаж,
както следва: 36 години, 11 месеца и 12 дни от ІІІ категория и 2 месеца и 24
дни – от ІІ категория или общо превърнат към трета категория стаж от 37 години,
2 месеца и 27 дни. При тези данни за зачетения осигурителен стаж на
жалбоподателката е издадено Разпореждане № 33/10.07.2017 г. (л. 54-55), с което
отпусната на М. пенсия за осигурителен стаж и възраст била изменена (изчислена
в т.нар. действителен размер).
С
писмо изх. № 1130-40-67#1/11.02.2020 г. на Директора на Дирекция „Пенсии“ към
Националния осигурителен институт (л. 25 от преписката) ТП на НОИ – Русе е
уведомено, че от Директора на ТП на НОИ – Пловдив е предоставена информация за
предоставени от органите на МВР и Прокуратурата неправомерно притежавани от
едно лице печати на 12 броя изрично изброени осигурители, сред които и СД МПБУ
– ОП Свежест – гр.Пловдив, без данни за Булстат. Във връзка с тази информация
Дирекция ИСДКП в ЦУ на НОИ е изготвила справка за всички пенсионери по ЕГН,
които имат зачетен осигурителен стаж и/или включен осигурителен доход при
изброените осигурители. С писмото е указано на длъжностното лице по чл. 98 от КСО в отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – Русе, че следва да предприеме действия за
извършване на нова преценка за право на пенсия и/или изменение на пенсия на
жалбоподателката Р.М.М., която има зачетен стаж и/или осигурителен доход при
осигурител СД МПБУ – ОП Свежест – гр.Пловдив.
Според
цитирания по-горе опис на зачетения осигурителен стаж на жалбоподателката, при
отпускане на пенсията й е признат осигурителен стаж от трета категория в СД –
ОП Свежест – Пловдив като гладач-каландър за периода 22.10.1980 г. – 30.06.1981
г. (8 месеца и 8 дни) въз основа на трудова книжка № 367/20.10.1980 г.,
издадена от същия работодател.
Във
връзка с полученото от ЦУ на НОИ писмо, до правоприемника на посочения
осигурител „Радис груп“ АД гр. Пловдив е изпратено писмо изх. № 2176-17-49#2/27.02.2020
г. (л. 20 от преписката), с което е изискано осигурителят да извърши проверка
на счетоводните документи и да издаде удостоверение обр. УП-3 с осигурителния
стаж на жалбоподателката за периода от 22.10.1980 г. до 30.06.1981 г., ако
действително лицето е работило. В отговор с писмо изх.№ 005/14.04.2020 г. (л.
21 от преписката) от „Радис груп“ АД са информирали ТП на НОИ – Русе, че
дружеството е правоприемник на Оп „Свежест“, но в правоприемника не се
съхраняват разплащателни ведомости или други документи, доказващи осигурителен
стаж и доход, за периоди преди 01.01.1986 г.
След
получаване на горепосоченото писмо ръководителят по пенсионно осигуряване издал
Разпореждане № 50/21.05.2020 г. (л. 22-24 от преписката), с което изменил
отпуснатата на жалбоподателката лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
като я изчислил въз основа на зачетен общ стаж превърнат към ІІІ категория от
36 години, и 5 дни, от които 35 години, 8 месеца и 20 дни от ІІ категория и 2
месеца и 24 дни от ІІ категория. В мотивите на разпореждането се посочва, че
същото се издава във връзка с получената от Дирекция „Пенсии“ информация за
иззети неправомерно притежавани фирмени печати и от служебно представените
документи (без да се посочват кои са те) е изведен извод, че няма законово
основание за зачитане на трудовия стаж , положен в осигурителя ОП „Свежест“ –
Пловдив за периода 22.10.1980 г. – 30.06.1981 г.
Освен
това в разпореждането се посочва, че служебно е уточнен и трудовият стаж на
жалбоподателката при осигурителя Хлебозавод „Иван Дечев“ гр. Русе, като стаж в
този осигурител е намален, съобразно получено от осигурителя удостоверение обр.
УП-3, според което жалбоподателката не фигурира в разчетно-платежните ведомости
на предприятието за периода от 01.03.1977 г. до 01.09.1977 г. На последно място
в това разпореждане е посочено, че на основание чл. 114, ал. 1 от КСО
недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от
лицата, които са ги получили, заедно с лихвите по чл. 113 от КСО.
Разпореждане
№ 50/21.05.2020 г. е оспорено от Р.М. пред директора на ТП на НОИ – Русе.
Според изложеното в жалбата М. оспорва незачитането на осигурителния й стаж в
ОП Свежест – Пловдив както и в Хлебозавод „Иван Дечев“ – Русе като посочва, че
от оспорения акт не става ясно въз основа на какви точно доказателства
административният орган е достигнал до извод, че не следва да й се зачита
стажът в пловдивския осигурител. По отношение на незачетената част от стажа й в
Хлебозавод – Русе посочва, че след издаване на разпореждането, но преди
депозиране на жалбата е представила в ТП на НОИ – Русе удостоверение обр. УП-3,
издадено от Община Русе, доказващо, че да процесния период е работила като
секретар зав. кабинет на ОК на ДКМС –Русе. В хода на производството пред
горестоящия орган е извършена проверка в Община Русе, съхраняваща
разплащателната документация на ОК на ДКМС – Русе. Според отразеното в
Констативен протокол № КП-5-17-00815749/25.09.2020 г. Р.М.М. фигурира в
разплащателните ведомости на ОК на ДКМС – Русе за периода м. 03 – м.08.1977г.
на длъжност „секретар заводски кабинет ОК на ДКМС“, каквито данни са отразени и
в издаденото й и представено пред ТП на НОИ удостоверение обр. УП-3.
Изготвен
бил нов опис на зачетения осигурителен стаж на жалбоподателката (л. 35-37 от
преписката), според който общият стаж на М. (превърнат към ІІІ кат.) е 36
години, 6 месеца и 5 дни, от които 36 години, 2 месеца и 20 дни от ІІІ
категория и 2 месеца и 24 дни от ІІ категория.
Съгласно
чл. 99, ал. 3 от КСО в случай че в срока за обжалване на разпореждането са
представени нови доказателства за осигурителен стаж, осигурителен доход,
гражданско състояние и други, разпореждането се отменя или изменя от датата на
отпускането, промяната или отказа за отпускане на пенсията. Именно в такава
хипотеза пенсионният орган е приел, че обжалваното разпореждане № 50/21.05.2020
г. следва да бъде отменено и личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на
жалбоподателката следва да се измени от датата на отпускането й от 10.03.2017
г. съобразно представените нови доказателства за осигурителен стаж. С такива
мотиви е постановил ново разпореждане № 5/15.10.2020 г. (л. 10-12 от
преписката), с което пенсията на М. отново е изменена, но при зачитане на общ
осигурителен стаж от 36 години, 6 месеца и 5 дни, т.е. съобразно изработения
опис на зачетения осигурителен стаж (л. 35-37 от преписката) В посочения опис
не фигурира периода от 22.10.1980 г. до 30.06.1981 г. като стаж в ОП „Свежест“
– Пловдив.
В
останалата си част зачетеният стаж е идентичен с първоначално зачетения при
отпускане на пенсията на жалбоподателката.
С
жалба вх. № Ц1012-17-165/08.12.2020 г. Р.М. оспорила и това разпореждане с
твърдение, че неправилно не й е зачетен стажът в ОП „Свежест“ - Пловдив.
Твърди, че е работила в този осигурител в изпълнение на изискванията на чл. 58,
ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за висшето образование (отм.),
действал в периода на положения стаж, тъй като е прекъснала обучението си във
Висшия институт по хранително-вкусова промишленост – Пловдив (сега Университет
по хранителни технологии) и за да може да продължи образованието си е следвало
да има стаж от поне 8 месеца. Във връзка с тези си твърдения жалбоподателката
представила извлечения от главни книги на висшето училище, съдържащи информация
за прекъсването на образованието й.
С
оспореното в настоящото съдебно производство решение № 2153-17-1/08.01.2021 г.
Директорът на ТП на НОИ – Русе отхвърлил подадената от М. жалба и потвърдил
Разпореждане № 5/15.10.2020 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване. В
мотивите на решението е изложена гореописаната хронология в действията на
пенсионния орган като по отношение на спорния стаж в ОП „Свежест“ – Пловдив
ответния административен орган посочва, че по преписката е налице редовно
заверена трудова книжка със заверен стаж за процесния период, но информацията
от Дирекция „Пенсии“ на ЦУ на НОИ и данните от правоприемника на този
осигурител, че не се съхраняват ведомости за период преди 01.01.1986 г., будят съмнение
за неистинност на трудовата книжка като в допълнение се съобрази и факта, че в
същата е отразен единствено този стаж, докато останалия, придобит от
жалбоподателката стаж, както преди така и след спорния период е оформен в друга
трудова книжка.
Според
директора на ТП на НОИ – Русе това обособяване на самостоятелна трудова книжка
само за един осигурител, чиито ведомости липсват, както и факта, че печата на
фирмата е иззет от органите на МВР и Прокуратурата от лице без правомощия да
издава документи за стаж, води до извод, че извършените в тази трудова книжка
вписвания са неистинни. Във връзка с този извод е бил подаден и сигнал до
Районна прокуратура – Русе за извършване на проверка на предоставената от М.
трудова книжка, както и за образуване на досъдебно производство, в случай че се
съберат достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер.
Допълнително директорът на ТП на НОИ – Русе изложил и мотиви, че представените
от жалбоподателката документи от висшето училище от една страна не могат да
бъдат ценени поради липса на обозначаване на автора им, а от друга страна и
поради факта, че не са измежду допустимите документи за установяване на
осигурителен стаж съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж (НПОС) и в заключение не водят до изводи, различни от
изложените.
Решението
на директора на ТП на НОИ – Русе е съобщено на жалбоподателката на 19.01.2021
г. (л. 5 от преписката), след което на 26.01.2021 г. тя депозирала чрез органа,
издал решението, жалбата си до настоящия съд.
В
хода на съдебното производство за изясняване на спорните по делото
обстоятелства е изискана информация от трето, неучастващо в производството лице
– Университет по хранителни технологии гр. Пловдив, която включва на първо
място надлежно заверени копия от главна книга на университета за времето на
обучение на жалбоподателката, както и информация за това кога е завършила и
кога се е дипломирала Р.М., колко пъти е прекъсвала обучението си и по какви
причини, кога е положила изпити по невзетите дисциплини, работила ли е през
времето, когато е прекъсвала, за какъв период от време е било , има ли
информация при кой работодател е работила. В отговор (л. 62-66) от университета
се посочва, че жалбоподателката е била студентка в периода 15.09.1978 г. –
05.07.1985 г. като за учебната 1978/1979 г. е била редовна студентка първи курс.
За учебната 1979/1980 г. прекъсва обучението си съгласно заповед на ректора №
2853/06.08.1979 г. по слаб успех. За учебната 1980/1981 г. прекъсва съгласно
Заповед на Ректора № 3242/29.09.1980 г. по уважителни причини и от учебната
1981/1982 г. е редовна студентка втори курс, а през учебната 1982/1983 г. –
редовна студентка трети курс. Със заповед на Ректора № 1029/08.09.1983 г. М. е
прехвърлена в задочно обучение и записва пети курс в учебната 1983/1984 г., а
през учебната 1984/1985 г. е задочна студентка в шести курс. Дипломира се на
05.07.1985 г. Университетът не разполага с информация дали жалбоподателката е
работила по времето, когато е прекъсвала и при кой работодател.
Така
установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена
е в предвидения законов срок, видно от приложеното по преписката известие за
доставяне (л. 5 от преписката) и извършеното входиране на жалбата в
деловодството на административния орган (л. 3 от делото). Жалбата изхожда от
лицето, адресат на акта, за което е налице правен интерес от оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Решение № 2153-17-1/08.01.2021 г., предмет на оспорване в настоящото
производство, е издадено от материално и териториално компетентен по смисъла на
чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а” от КСО орган – директора на ТП на НОИ – Русе.
Спазена е изискуемата писмена форма като решението е мотивирано, съобразно
изискването на чл. 117, ал. 3 от КСО.
От данните по делото се установява, че в хода на административното
производство са събрани всички относими доказателства, релевантни за преценка
на правото на жалбоподателката на исканата от нея пенсия за осигурителен стаж и
възраст и за определяне на нейния размер. Съдът не констатира да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, а наличието на такива не се и
твърди от жалбоподателя, макар в жалбата да се говори за „незаконосъобразни
действия на пенсионните органи“. Изложените в жалбата съображения всъщност не
касаят процесуални действия на административните органи, а извършената от тях
преценка на събрания доказателствен материал, която преценка според
жалбоподателката е неправилна.
Единственият спорен по делото въпрос е следва ли да бъде зачетен стажът на
жалбоподателката, положен в периода от 22.10.1980 г. до 30.06.1981 г. в ОП
„Свежест“ – Пловдив като гладач-каландър или правилно е отказано зачитането му
въз основа на събраните в хода на делото доказателства.
Безспорно установените по преписката факти, свързани с процесния стаж, са
следните:
Налице е издадена от ОП „Свежест“ – Пловдив трудова книжка № 367/20.10.1980
г. (л. 16-19 от преписката), в която е отразен единствено стажът положен от
жалбоподателката в това предприятие. Не се спори, че вписванията в тази трудова
книжка отговарят на всички изисквания на Наредбата за трудовия стаж и трудовата
книжка.
Останалият стаж на жалбоподателката, както преди 22.10.1980 г., така и след
30.06.1981 г. е оформен хронологично в друга трудова книжка № 536/14.10.1975
г., издадена от СД „Търговия“ – Хлебозавод „Иван Дечев“ гр.Русе (л. 28-40 от
делото). В нея е отразен и стаж на жалбоподателката в Тютюнев комбинат „Родопи“
– Пловдив, в периода от 27.08.1979 г. до 27.04.1980 г. като събирачка на цигари.
На следващо място се появява информацията от органите МВР и Прокуратурата,
че са иззели от едно лице, което не разполага с правомощия да издава документи
за осигурителен стаж и/или доход, печат/и на предприятието СД МПБУ – ОП Свежест
– гр. Пловдив. По делото липсва информация какъв точно е иззетия/те печат/и
(образец на отпечатъка) и дали същият съответства на положените печати в
трудовата книжка на жалбоподателката.
Не се спори, че правоприемник на ОП „Свежест“ гр. Пловдив е „Радис груп“ АД
гр. Пловдив, както и че в това дружество не се съхраняват (не се пазят)
ведомости на ОП „Свежест“ за периоди преди 01.01.1986 г.
На последно място безспорно също така се установява, че в периода от
15.09.1978 г. до 05.07.1985 г. жалбоподателката е била студентка във Висш
институт по хранителна и вкусова промишленост (сега Университет по хранителни
технологии) като съгласно заповеди на Ректора на висшето училище от 06.08.1979
г. и 29.09.1980 г. е прекъснала обучението си съответно за учебната 1979/1980
г. и за учебната 1980/1981 г. М. е продължила обучението си през учебната
1981/1982 г. като редовна студентка втори курс.
Анализирайки всички изложени обстоятелства, без периода на обучение на жалбоподателката,
респективно прекъсване на обучението й, ответникът е извел извод за неистинност
на извършените вписвания в трудова книжка № 367/20.10.1980 г., позовавайки се
на възникнали у него съмнения в тази насока, основани основно на обстоятелството,
че в тази трудова книжка е отразен единствено стажът в този осигурител, чиито
ведомости за процесния период не са запазени и са налице данни за иззети печати
на това предприятие от лице, което не разполага с правомощия за издаване на
документи за трудов/осигурителен стаж.
Съдът намира, че съвкупният анализ на изложените по-горе безспорно
установени по делото факти не може да обоснове поддържания от ответника извод,
респективно да обори законовата презумпция относно доказателствената сила на
редовно оформената трудова книжка, регламентирана в чл. 347 от КТ.
Действително житейски логично е трудовият стаж на едно лице да се отразява
хронологично в една трудова книжка и следваща да се издава като нейно
продължение или при изчерпването на възможността за извършване на вписвания в
нея. На този принцип е основана и законовата и подзаконова регламентация
относно трудовите книжки още с приемане на Кодекса на труда от 1951 г. и
Наредбата за трудовите книжки от 1953 г. (в. известия, бр. 26/1953г). Непроменено
от тогава е правилото, че работникът или служителят е длъжен при постъпване на
работа да представи трудовата си книжка или да удостовери (декларира), че
постъпва на работа за първи път. В същото време обаче именно последната
наредба, приложима и по отношение на процесния стаж на жалбоподателката,
регламентира в чл. 2 и чл. 3, че никое предприятие, учреждение или организация
не може да приеме или да държи на работа работник или служител без трудова
книжка, като трудови книжки се водят за всички работници и служители, които
работят в предприятията, учрежденията или организациите повече от 5 дни. Също в
срок от 5 дни предприятието е длъжно да снабди взетия на работа работник или
служител с трудова книжка.
От цитираните норми може да се направи извод, че в случай на непредставяне
на трудова книжка от лицето започващо работа (независимо дали непредставянето е
по обективни или субективни причини) предприятието е длъжно да му издаде
трудова книжка и да извърши необходимите вписвания в нея, включително и относно
придобития в това предприятие трудов стаж. С оглед на това оформянето на стажа
в определено предприятие в отделна трудова книжка само по себе си не може да
обоснове извод за неистинност на вписванията в тази трудова книжка. Такова
отделяне може да бъде само индиция, за възможна недостоверност на трудовата
книжка, но тази недостоверност следва да бъде доказана. Извод в такава посока в
случая не може да бъде обоснован и при анализ в съвкупност с останалите
релевантни за спора факти и обстоятелства. Липсата на запазени ведомости за
заплати не води също автоматично до извод за недостоверност на данните,
отразени в трудовата книжка. Друг би бил въпросът, ако ведомостите са съхранени
и лицето не фигурира в тях. Недопустимо е работникът или служителят да търпи
негативни последици от поведението на други длъжностни лица, отговарящи за
съхраняването на документацията на предприятието, още повече когато разполага с
редовно оформена трудова книжка.
На следващо място установеното държане на печати на предприятието от лице,
което не разполага с правомощия да издава документи за трудов/осигурителен стаж
в конкретния случай не е коментиран спрямо конкретната трудова книжка на
жалбоподателката. Както обосновано е възразила М. още пред директора на ТП на
НОИ – Русе, липсват данни дали положените в нейната трудова книжка печати са от
иззетите такива от физическото лице, установено от органите на МВР и
прокуратурата. В случая не е изследван въобще въпроса дали се касае за едни и
същи отпечатъци. Т.е. липсва каквато и да е обвързаност на факта на изземване
на печати на ОП „Свежест“ – Пловдив с конкретната трудова книжка на
жалбоподателката.
В настоящия случай липсват преки доказателства, че трудовата книжка на М. е
била издадена и вписванията в нея са били направени по нерегламенитиран начин
от лице, неразполагащо с правомощие за това. Не може да се приеме, че такъв
извод, макар и без преки доказателства, може да се направи и въз основа на
множество косвени доказателства. Коментираните до тук факти – за удостоверяване
на процесния стаж в отделна трудова книжка, за липса на запазена разплащателна
документация и за иззети неправомерно държани печати, дори и взети в
съвкупност, могат да породят единствено съмнение относно достоверността на
удостоверения трудов стаж, но не могат категорично да оборят редовните
вписвания в трудовата книжка на жалбоподателката.
Този извод се подкрепя именно от данните свързвани с обучението и
образованието на жалбоподателката, които ответникът е игнорирал напълно.
Събраните в хода на делото доказателства установяват следната хронология:
Жалбоподателката, която е завършила Техникум по зърнопреработване – Русе, е
работила в Хлебозавод – Русе до 21.10.1977 г. От 15.09.1978 г. е приета за
редовна студентка в ВИХВП – Пловдив, където се обучава в първи курс. На 06.08.1979
г. (в края на първата година) ректорът на института издава заповед, с която се
прекъсва обучението на жалбоподателката за учебната 1979/1980 г. за слаб успех.
Почти веднага след това от 27.08.1979 г. М. започва работа в Тютюнев комбинат
„Родопи“ – Пловдив, където работи до 27.04.1980 г. – 8 месеца. Стажът е редовно
заверен в трудова книжка № 536/14.10.1975 г. На 29.09.1980 г. е издадена нова
заповед на ректора на ВИХВП – Пловдив, с която жалбоподателката прекъсва
обучението си във ВУЗ за учебната 1980/1981 г. по уважителни причини. Малко
след това – на 22.10.1980 г. започва работа в ОП „Свежест“ – Пловдив, където
работи до 30.06.1981 г. – 8 месеца и 8 дни. М. продължава обучението си от
месец септември 1981 г. в учебната 1981/1982 г.
При анализа на изложените факти следва да се вземат под внимание
разпоредбите на Правилника за прилагане на Закона за висшето образование (отм.),
приет от Комитета за наука, технически прогрес и висше образование, обн., ДВ,
бр. 75 от 21 септември 1973 г., попр., бр. 77 от 1973 г., изм. и доп., бр. 29
от 1975 г., бр. 26 от 1987 г. Съгласно чл. 58, ал. 5 от този правилник студентите,
на които е разрешено прекъсване на обучението за една година, преминават в
по-горен семестър или курс на обучение след успешното полагане на невзетите
изпити и след като са работили най-малко 8 месеца. Студентите, на които е
разрешено прекъсване на обучението за един семестър, презаписват съответния
курс или семестър, след като са работили най-малко 4 месеца. Изискването да
работят не се отнася за бременните, майките с деца, хронично болните и
съответно диспансеризираните студенти, състезателите от представителните отбори
на “Академик”, участвуващи в “А” републикански групи и тези от националните и
олимпийските отбори. Цитираната норма въвежда изискване за полагане на минимум
осем месеца труд от студентите, които са прекъснали обучението си за една
година, какъвто е случаят и на настоящата жалбоподателка, като абсолютна
предпоставка за продължаване на обучението и преминаване в по-горен семестър. В
настоящия случай от изложената по-горе хронология е видно, че жалбоподателката
е прекъснала обучението си за две учебни години като за всяко от прекъсванията
е изпълнявала изискванията на горецитираната норма като е работила 8 месеца.
Фактът, че й е било разрешено да запише втори курс през учебната 1981/1982
г. сочи, че условията по чл. 58, ал. 5 от ППЗВО (отм.) са били изпълнени и М.
успешно е положила невзетите си изпити от първата година и е отработила по 8
месеца при всяко от прекъсванията. Това е обстоятелство, което в съвкупност с
редовно оформената трудова книжка и факта, че не са налице категорични данни
жалбоподателката да не фигурира в във ведомостите за този период сочи, на извод
за реално положен труд, който се явява и надлежно удостоверен пред пенсионните
органи, поради което неоснователно е отказано неговото зачитане.
Изводите в обратна посока, както вече се посочи не кореспондират със
събраните доказателства и водят до незаконосъобразност на оспорените решение на
директора на ТП на НОИ – Русе и разпореждане на ръководителя по пенсионно
осигуряване, с което е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст
на жалбоподателката. Това налага отмяната им. Доколкото производството е
започнало по служебен почин на пенсионния орган то преписката не следва да бъде
връщана за ново произнасяне на административния орган. Следва да се отбележи
изрично, че при установяване по надлежен ред на неистинността на процесната
трудова книжка на жалбоподателката, пенсионният орган разполага с възможност за
постановяване на разпореждане по чл. 99 от КСО, с което да отмени или измени
влязлото в сила разпореждане за отпускане на личната пенсия за осигурителен
стаж и възраст на М..
Само за пълнота на изложението съдът намира за нужно да посочи, че счита за
неотносими към настоящия спор възраженията на жалбоподателката, свързани с твърдяното
от нея установено от пенсионния орган задължение за възстановяване на
недобросъвестно получени суми от пенсията й.
Действително в постановеното разпореждане за изменение на личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст пенсионният орган е цитиран разпоредбата на чл.
114, ал. 1 от КСО, според която недобросъвестно получените суми за осигурителни
плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвите по
чл. 113 от КСО. Липсва обаче каквото и да е произнасяне на органа въз основа на
цитираната правна норма.
Постановеният административен акт не съдържа разпореждане, с което
жалбоподателката да се задължава да възстанови някакви суми, поради което
цитирането на нормата на чл. 114, ал. 1 от КСО е ирелевантно за постановената
разпоредителна част на акта на ръководителя по пенсионно осигуряване, съответно
за проведеното административно и съдебно оспорване.
С
оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция на жалбоподателя за
заплащане на разноски и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът (в лицето
на Националния осигурителен институт) следва да заплати на жалбоподателя сумата
от 400 лева, представляваща заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
Воден
от горното съдът и на основание чл. 118 от КСО
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на Р.М.М. ***3-17-1
от 08.01.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Русе и потвърденото с него Разпореждане
№ ********** (№ 5/прот. № 01382) от 15.10.2020 г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване, с което е изменена личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт
гр. София да заплати на Р.М.М. ***, ЕГН ********** сумата от 400 (четиристотин)
лева разноски по делото.
Решението може да
се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
Съдия: