РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. Тутракан, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и
първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20253430100037 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№
287/17.01.2025 г. на „Б. Д.“ АД с ЕИК *** против Н. З. Л. с ЕГН ********** за
осъждането и да плати парична сума по договор за потребителски кредит.
̀
За вземането, предмет на осъдителната претенция по реда на чл. 415, ал.
3 вр. ал. 1, т. 3 ГПК, първоначално се е развило производство по чл. 417 ГПК,
завършило с Разпореждане № 1271/24.10.2024 г. по ч.гр.д.№ 589/2024 г. на
Районен съд – Тутракан за частичен отказ да се издаде заповед за изпълнение,
частично потвърдено с Определение № 780/17.12.2024 г. по в.ч.гр.д.№
519/2024 г. на Окръжен съд – Силистра.
Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя от
цената на иска, която е 1034,71 лева, и от настоящия адрес на потребителя,
който е в***, станал известен от служебна справка на съда в НБД „Население“
– чл. 113 ГПК.
Доплатена е държавната такса от 29,30 лева. Исковата молба е подадена
в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, който тече от влизането в сила на
Разпореждане № 1271/24.10.2024 г. по ч.гр.д.№ 589/2024 г. на ТнРС на
17.12.2024 г.
С исковата молба се претендират на основание договор за кредит за
текущо потребление от 02.03.2022 г.: главница 266,62 лева, явяваща се
разликата над уважените 1584,23 лева и заявените 1850,85 лева в заповедното
1
производство; договорна лихва 437,85 лева за периода 02.11.2022-04.01.2024
г.; лихвена надбавка за забава 20,27 лева за периода 02.11.2022-04.01.2024 г.;
законна лихва за забава 189,97 лева за периода 05.01.2024-29.09.2024 г.;
разходи при изискуем кредит 120 лева; и законна лихва за забава върху
отказаната част от главницата от 30.09.2024 г. до изплащане на задължението.
Ищецът „Б. Д.“ АД твърди, че е титуляр на вземането, възникнало от
процесния договор. Излага доводи в тази насока. Настоява, че разходът за
застрахователната премия не следва да се включва в общите разходи по заема,
оттам и в ГПР, тъй като застраховката не е била задължителна за отпускането
на кредита или за отпускането му при по-облекчени условия. Дори да е
трябвало да се включи застрахователната премия към общите разходи по
заема, отклонението в ГПР не е съществено. Ищецът моли за уважаване на
осъдителния иск. Претендира разноски.
Ответницата Н. Л. е получила чрез баща си Н. М. Разпореждане №
199/12.02.2025 г. ведно с исковата молба и представените с нея доказателства
на 24.02.2025 г., видно от приложената разписка, удостоверяваща връчването.
Същата не е подала отговор на исковата молба в 1-месечния срок по чл. 131,
ал. 1 от ГПК.
Съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Искът е с правна квалификация по чл. 430, ал. 2 ТЗ във вр. чл. 240, ал. 1
и 2 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите във връзка със Закона за
потребителския кредит.
От представения Договор за потребителски кредит за текущо
потребление от 02.03.2022 г. става ясно, че със същия страните са уговорили
заем в размер на 2000 лева, за срок 60 месеца, при ГЛП 18,80% и ГПР 21,36%.
От приетото по делото заключение по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът намира за компетентно и обосновано изготвено, се
доказва, че сумата от 2000 лева е усвоена от ответницата, като на 02.03.2022 г.
сумата е постъпила по банковата и сметка. От нея са удържани 30 лева такса
̀
за разглеждане на искането и одобряването на кредита, а 1960 лева са
изтеглени в брой.
С покана уведомление за настъпила предсрочна изискуемост, връчена на
кредитополучателката чрез баща и Н. И. М. на 05.01.2024 г., банката кредитор
̀
е обявила предсрочната изискуемост на заема.
Съгласно заключението на вещото лице, считано от 03.11.2022 г.
плащанията по дълга са в забава, а според точка 13.2 от Общите условия на
банката за този вид договори, за да има право кредиторът да обяви предсрочна
изискуемост на заем, са необходими 90 дни в забава. Следователно към
05.01.2024 г., когато е минала повече от една година от забавата, банката е
имала правото да обяви заема за предсрочно изискуем.
Заключението по назначената експертиза сочи, че непогасената
договорна лихва за периода 02.11.2022-04.01.2024 г. е 397,32 лева, „лихвената
2
надбавка“ за забава за периода 02.11.2022-04.01.2024 г., изчислена като е взета
предвид само законната лихва за забава, е 25,27 лева, а законна лихва за забава
за периода 05.01.2024-29.09.2024 г. върху просрочената и предсрочно
изискуемата главница е 189,97 лева.
Съгласно заключението на вещото лице, в ГПР от 21,36%, както е по
договора, влизат 30 лева такса за разглеждане на искането за кредит , но не и
ежемесечна такса от 5,50 лева за поддръжка на разплащателната сметка и 3,45
лева застрахователна премия.
В погасителния план не е посочена таксата от 5,50 лева на месеца, за
разлика от другите два разхода, а е трябвало, тъй като сметката е открита на
01.03.2022 г. и съдът е съгласен с логическия извод на вещото лице, че щом
договорът за кредит е сключен на следващия ден, значи сметката е открита за
неговото усвояване и обслужване. Следователно таксата се явява разход,
който е свързан със заема и е следвало да участва в общите разходи,
формиращи ГПР.
Видно от представения от ищеца застрахователен сертификат от дата
02.03.2022 г., той се отнася за застраховка „Кредитна защита“, предложена на
ответника от служителката Д. И. Същата, която е сключила договора за кредит
от името на банката. Банката действа като застраховащо лице и
застрахователен агент и се явява ползващо се от застраховката лице, в случай
че настъпи застрахователният риск. Застрахователната премия от 3,45 лева
присъства в извлечението от сметката, с което вещото лице се е сдобило,
както и в погасителния план.
С отчитане на тази застрахователна премия, месечната такса за
обслужване на разплащателната сметка, еднократната 30 лева такса за
разглеждане на искането за кредит и възнаградителната лихва, ГПР възлиза на
31,10% според експертното заключение.
Спорният въпрос е дали застрахователната премия, за която е
представен сертификатът, следва да се отчита като общ разход по заема, оттам
и в ГПР.
Съдът съобразява, че след таблицата на погасителния план е записано,
че застраховката не е задължително условие за получаване на кредита, но
въпреки това, видно от приетия сертификат по застраховка „Кредитна защита“
и от съгласието за присъединяване към нея, застраховащ и ползващ се от
застрахователните плащания при настъпване на застрахователните рискове е
банката кредитор, която действа и като застрахователен агент по договор сл.№
**********. При това положение, и след като застрахователната премия е
включена в погасителния план, не може да се приеме на основание § 1, т. 1 от
ДР към ЗПК, че тя е разход, който не е задължителен за сключването на
договора за кредит при конкретните условия.
В тази връзка съдът намира, че в текста на § 1, т. 1 от ДР към ЗПК е
пропуснато онова, което се съдържа в чл. 3, б. „ж” на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
3
договорите за потребителски кредити: че за да не се включва към общия
разход по кредита застрахователната премия, предоставената услуга освен да
не е задължителна за отпускането на самия заем, не трябва да е задължителна
за получаването на кредита при предлаганите условия. Въпреки неточното
транспониране на директивата, смисълът и е запазен в ЗПК.
̀
Правоотношението е потребителско и попада в обхвата на правото на
Европейския съюз, което позволява нормите на Директивата да служат за
съответно тълкуване на вътрешната правна норма. Освен това, в образеца на
Стандартния европейски формуляр (Част III, т. 3) е възпроизведено точно това
условие, което означава, че националният законодател не се е отказал от него.
Като допълнителен аргумент, икономическата логика е такава, че
обезпечените кредити са по-ниско рискови от необезпечените, а нивото на
риска има значение за размера на лихвата. При положение че кредиторът има
качеството на застрахователен посредник, който е предложил и е сключил
договора за застраховката между длъжника и застрахователя, и при положение
че самият кредитор е ползващото се по нея лице, би било неоснователно да се
приеме, че процесната застраховка е нямала значение за отпускането на заема
при конкретните условия. Съдът обръща внимание на съображение № 20 от
Директивата, според което следва да се оцени обективно доколко кредиторът
реално е информиран за разходите предвид изискванията за професионално
усърдие. Щом договорът, застраховката и изобщо всички документи по заема
са подписани на една и съща дата – 02.03.2022 г., и от един и същи служител
на банката – Добринка Илиева, обективната оценка на тези факти сочи на
извода, че кредитодателят е бил реално информиран за разходите, които
следва да направи потребителят за получаване на заема при конкретните
условия. Ето защо ежемесечният разход за застрахователната премия е
следвало да се включи към общите разходи по заема, оттам и при
изчислението на ГПР.
Разликата между реалния и договорения ГПР е (31,10-21,36) = 9,74%.
Същата е значителна на фона на договорения ГПР, но по-важното е, че е в
резултат на неправилно приложение на закона от страна на професионалиста
търговец в отношенията му с потребителя, което уврежда последния. Неточно
посоченият ГПР в този случай следва да се приравни на липсващ в договора
ГПР.
Оттук и на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съдът
приема, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен.
На основание чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
заема, но не дължи лихва или други разходи по него.
От преведените по сметка на кредитополучателя 2000 лева съдът
изважда общия размер на средствата, с които са погасени отделните
компоненти на дълга. От последната точка в заключението на вещото лице
става ясно, че както към 01.10.2024 г., когато е подадено заявлението по чл.
4
417 от ГПК, така и към 15.01.2025 г., когато е подадена исковата молба, общия
размер на погасителните плащания в т.ч. застрахователните премии, е 415,77
лева. Разликата (2000 - 415,77) е 1584,23 лева. Това е размерът на дължимата
главница по заема, на осн. чл. 23 от ЗПК.
Съдът вече е издал Заповед № 221 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК на 24.10.2024 г. по ч.гр.д.
№ 589/2024 на ТнРС за същата сума – 1584,23 лева. Ето защо, претендираната
в настоящото исково производство главница в размер на 266,62 лева се явява
недължима, а искът за нея – неоснователен.
Що се отнася до останалите компоненти на претендирания дълг, те също
са недължими на осн. чл. 23 от ЗПК. Тоест, исковата молба е изцяло
неоснователна и следва да се отхвърли.
От заключението на вещото лице става ясно, че след образуване на
делото по кредитната сметка са продължили да постъпват погасителни
плащания, осчетоводени на 17.04.2025 г., общо за 1072,16 лева, които са
различни от вече платените 415,77 лева. Счетоводното отнасяне на тези
1072,16 лева за погасяване на компонентите на дълга, различни от
главницата по издадената заповед за изпълнение, е проява на
недобросъвестност от страна на банката кредитор, тъй като тя вече се е
сдобила с изпълнителен лист за главница 1584,23 лева и би следвало с
погасителните плащания да намалява нея и разноските в заповедното
производство, а не недължимите лихви и/или останалите недължими
компоненти на заема, като например „Таксата при изискуем кредит“.
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ осъдителния иск на „Б. Д.“ АД с ЕИК *** против Н. З. Л. с
ЕГН ********** да плати:
главница 266,62 лева, явяваща се разликата над разпоредената със
Заповед № 221 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, издадена на 24.10.2024 г. по ч.гр.д.№ 589/2024
на ТнРС, сума за плащане 1584,23 лева и заявените 1850,85 лева в
заповедното производство;
договорна лихва 437,85 лева за периода 02.11.2022-04.01.2024 г.;
лихвена надбавка за забава 20,27 лева за периода 02.11.2022-04.01.2024 г.;
законна лихва за забава 189,97 лева за периода 05.01.2024-29.09.2024 г.;
разходи при изискуем кредит 120 лева; и
законна лихва за забава върху отхвърлената част от главницата от
30.09.2024 г. насетне,
претендирани като дължими по потребителски Договор за кредит за текущо
5
потребление от 02.03.2022 г., за които суми е постановено Разпореждане №
1271/24.10.2024 г. по ч.гр.д.№ 589/2024 г. на Районен съд – Тутракан с отказ да
се издаде заповед за изпълнение за тях, потвърдено в тази му част с
Определение № 780/17.12.2024 г. по в.ч.гр.д.№ 519/2024 г. на Окръжен съд –
Силистра.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд
Силистра.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
6