№ 152
гр. Варна, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20213110204498 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по жалба на Н. ОЛ. Ш. с ЕГН
********** от гр.Варна срещу НП № 21-0819-003352/31.08.2021 год. на Началник група към
ОД МВР Варна, сектор ПП Варна.
С жалбата се оспорва издаденото НП, твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно ,
необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Оспорва се
фактическата обстановка и се изразява несъгласие с констатациите на АНО.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява, представлява се от адв. П. Б., ВАК,
който поддържа жалбата на изложените в нея основания и моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна ОД МВР Варна, редовно призована не се представлява.Депозирани са
писмени бележки.
Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените
констатации в съставения АУАН.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
С обжалваното НП №21-0819-003352/31.08.2021 год. на Началник група към ОД МВР
Варна, сектор ПП Варна на жалбоподателката за извършено нарушение на чл.140,ал.1 от
ЗДвП, на осн.чл.175,ал.3, предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в
размер от 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. На осн.
1
Наредба № Iз-2539 на МВР са и отнети и 10 точки, затова ,че на 29.03.2021 год. в 20.39 часа
в гр.Варна бул.“ Вл. Варненчик“ управлява лек автомобил „ Киа Спортидж” с рег. №***,
като автомобила е със служебно прекратена регистрация по чл.143,ал.10 от ЗДвП, считано
от 24.02.2021 год. НП се издава на основание постановление № 10304/03.08.2021 год. на РП
Варна за отказ да се образува наказателно производство по описа на РП Варна – нарушение
на чл.140,ал.1 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на приложените по
делото писмени доказателства, прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган – началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП
Варна, въз основа на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на вътрешните
работи,като АУАН също е съставен от компетентно лице.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при установяване
на нарушението.
Съдът констатира, че при издаване на наказателното постановление, не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на
НП само на това основание. Нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички
елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него
обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за
извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната
му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна
сметка сторил в развилото се съдебно производство.
С разпоредбата на чл.140, ал.1, изр.1 от ЗДвП (изм. ДВ, бр.105 от 2018г., в сила от
01.01.2019г.), законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено
ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места.
Съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни
средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от
Кодекса за застраховането. Цитираната норма от КЗ сочи, че компетентните органи по
чл.547, ал.1 от КЗ предприемат мерки за спиране от движение на моторните превозни
средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на
съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна
2
застраховка. Когато в срока по ал.10 не са били предоставени доказателства за сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
Гаранционният фонд уведомява органа по ал.1, т.1 да прекрати регистрацията на моторното
превозно средство.
Санкционната норма на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП от своя страна, предвижда налагане на
глоба, в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на управление на МПС, за срок от 6
до 12 месеца, за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано
по надлежния ред, а съгласно §6, т.25, предл.първо от ДР на ЗДвП „водач“ е лице, което
управлява пътно превозно средство.
От приобщените към делото доказателства се установява по безспорен начин, че на
посочените в НП дата и място, Ф. е управлявала лек автомобил, марка „ Киа Спортидж“ с
рег. № ***, поради което е имала качеството „водач“ на МПС, като е безспорно, че този лек
автомобил е бил управляван по път, отворен за обществено ползване, както и че това МПС,
считано от 03.08.2021г . е било със служебно прекратена регистрация. Установено е и че
автомобилът е собственост на жалбоподателката , както и че по отношение на това МПС не
е налице валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към
29.03.2021г.
Прекратяването на регистрацията на описания лек автомобил е извършено по реда, посочен
в нормата на чл.143, ал.10 от ЗДвП - служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система, след получаване на информация от Гаранционния фонд досежно
липса на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Установените по делото факти и анализът на цитираните законови разпоредби, съотнесени
към настоящия казус обосновава извод, че Н. Ф. е осъществила виновно вмененото и
нарушение. Същата в качеството си на водач на процесното МПС, е адресат на
разпоредбите на ЗДвП и Кодекса за застраховането и в частност на правилата, въведени с
нормата на чл.481, ал.3 от КЗ, която забранява движение на моторно превозно средство по
пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла, без водачът да е застрахован по
реда на този кодекс, както и с чл.100, ал. 3 от ЗДвП, според който водачът на моторно
превозно средство, което не е било спряно от движение, е длъжен да залепи в долния ляв
ъгъл на предното стъкло на моторното превозно средство валиден стикер на знак за
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и да
носи контролен талон към знака. В конкретния случай, като собственик на лекият
автомобил, санкционираното лице е носител на задължението за сключване на договор за
застраховка „Гражданска отговорност“. Жалбоподателката в качеството си на водач на
МПС, е длъжна да познава законовите последици от неизпълнение на това задължение.
Ирелевантно за отговорността на водача е и обстоятелството дали органите на КАТ са
уведомили или не собственика на автомобила, че същият е със служебно прекратена
регистрация, тъй като уведомяването не е елемент от фактическия състав по прекратяване
на регистрацията на МПС. На водача на автомобила е вменено задължението да управлява
по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред. Това, че регистрационните
3
табели на автомобила не са били свалени, не го освобождава от отговорност. Вярно е, че с
оглед разпоредбата на чл.14, ал.2, вр. ал.1 от НК незнанието на фактическите обстоятелства,
които принадлежат към състава на престъплението, изключва вината и за непредпазливите
деяния, но само в случаите, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се
дължи на непредпазливост. В настоящия случай, незнанието на факта, че управляваният от
жалбоподателката автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена
от нея непредпазливост под формата на небрежност. Още повече, че по делото е налично
приложено копие на Уведомление № 131526/17.01.2021г. от Гаранционния фонд,
адресирано до собственика на превозното средство, с което е било известено за
произтичащото задължение за Фонда по уведомяване органите на Министерство на
вътрешните работи за липсата на сключена застраховка „ГО“.
Административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната
норма на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, според която се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Наложените санкциите –
„глоба“ в минималния размер от 200 лева и лишаване от правоуправление за минималния
срок от 6 месеца, са определени в минимален размер, поради което съдът не следва да
излага съображения дали правилно е отмерена отговорността на водача, съгласно правилото
на чл.27 от ЗАНН. Не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като
случаят не се отличава от обичайните нарушения на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
С оглед на това оспореното от санкционираното лице наказателно постановление е
законосъобразно и същото неправилно е отменено от районния съд.
По отношение отнетите контролни точки - отнемането на контролни точки няма
самостоятелен характер и действията на административния орган по отбелязване на
отнемането им е в зависимост от наличието на влязло в сила наказателно постановление и
наложеното с него наказание.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.
При този изход на делото такива се дължат на ОД МВР Варна, която чрез процесуалния си
представител адв.Атанасова е поискал присъждането им. Следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната
помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.
В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева.
Производството по делото не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което
4
следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-0819-003352/31.08.2021 год. на Началник група към ОД МВР
Варна, сектор ПП Варна, с което на Н. ОЛ. Ш. с ЕГН ********** от гр.Варна за извършено
нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП на осн. чл.175,ал.3,предл.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца.
На осн. Наредба № Iз-2539 на МВР са и отнети и 10 точки.
ОСЪЖДА Н. ОЛ. Ш. с ЕГН ********** от гр.Варна да заплати на ОД МВР Варна сумата
от 80.00 лв., представляваща разноски по делото за юристконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд-Варна в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5