Определение по дело №733/2023 на Окръжен съд - Сливен

М О Т И В И

към определение № 54/23.01.2024 г. по чнд № 733/2023 г. по описа на СлОС

Производството е образувано по искане на лишената от свобода И. М. М., чрез
пълномощника й адв. П. Н. от АК – Сливен, за условно предсрочното й освобождаване от
остатъка от изтърпяваното от нея наказание лишаване от свобода в Затвора – Сливен.
В искането се заявява, че понастоящем И. М. М. изтърпява в Затвора в гр. Сливен
наложено й с присъда № 62/16.12.2016 г., постановена по нохд № 591/2015 г. на Окръжен
съд - Плевен наказание осем години лишаване от свобода, което е било приведено в
изпълнение на през м. август 2019 г. Сочи се, че от началото на изтърпяване на наказанието
до 04.12.2023 г. са изминали повече от четири календарни години и три месец т.е. М. е
изтърпяла фактически повече от половината от наложеното й наказание. С оглед на това се
твърди, че е налице предвиденото условие в разпоредбата на чл.70 ал.1 т.1 от НК, а именно
лишената от свобода да е изтърпяла не по-малко от една втора от наложеното й наказание.
Заявява се, че по отношение на нея е налице изпълнение и на второто условие, предвидено в
нормата на чл.70 ал.1 от НК, а именно с поведението си да е дала доказателства за своето
поправяне. В тази връзка се сочи, че по време на престоя си в затвора осъдената не само не е
наказвана и липсва такова нейно поведение, което да е било предмет на каквато и да е
санкция, но същата е имала примерно поведение, не е допускала каквито и да било
нарушения на вътрешния ред и дисциплината в затвора и същевременно е полагала труд
респ. е посещавала училище, на което пък основание размерът на неизтърпяната част от
наказанието би следвало да бъде намален с 3 месеца и 20 дни. Излагат се подробни доводи
за наличието на основание, което се предлага да бъде съобразено от съда при преценка
основателността на така депозираната молба, свързано със силно влошеното здравословно
състояние на осъдената, за което се представят и писмени доказателства. Твърди се, че
същата страда от различни тежки заболявания, чието лечение предполага условия, различни
от съществуващите такива в затвора. Обосновава се тезата, че през времето на изтърпяване
на наложеното й наказание лишаване от свобода до настоящия момент осъдената М. е
преосмислила извършеното от нея деяние, за което е била осъдена, при което престоят й в
затвора е изиграл ролята си да я превъзпита. Заявява се, че тя е изградила нова философия,
повлияна от работата на работещите с нея служители на затвора, при което у нея е
формирана по-висока морална, респ. ценностна система и следователно спрямо нея са
постигнати целите на наказанието, заложени в разпоредбата на чл. 36 от НК. Твърди се, че
правилният, обективен и законосъобразен анализ на всички относими към настоящия казус
факти и обстоятелства, съобразен със съдържанието на нормата на чл.439а от НПК формира
извод за наличие и изпълнение на предвидените в разпоредбата на чл.70 ал.1 от НК
законови предпоставки за постановяване на условно предсрочно освобождаване на
осъдената И. М. М., доколкото е налице трайна положителна промяна у нея, обективиран
израз на което са е и факта, че спрямо същата няма нито констатирани нарушения, нито
налагани каквито и да било наказания по време на пребиваването й в затвора; че е показала
не само добро поведение, но и редовно участие в образователните и квалификационни
дейности, провеждани в затвора, в подкрепа на което са както оценката й по чл.155 от
ЗИНЗС, работата й по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от
цитирания закон, както и от всички останали книжа, приложени към затворническото й
досие. Настоява се И. М. М. да бъде освободена условно предсрочно от изтърпяване на
останалата част от наложеното наказание „лишаване от свобода".
Постъпило е писмено становище от началника на Затвора – Сливен, според което
молбата на лишената от свобода И. М. М. следва да бъде оставена без уважение и да не бъде
допуснато условно предсрочното й освобождаване, поради необходимост поправителното
1

въздействие спрямо нея в условията на затвора да бъде продължено.
В съдебно заседание пред настоящия съд пълномощникът на лишената от свобода
заявява, че поддържа искането на посочените в него основания, които възпроизвежда.
Намира, че са налице основанията за допускане на условно предсрочно освобождаване на
лишената от свобода. Акцентира на изключително лошо здравословно състояние на
молителката, за което се позовава на представените многобройни писмени доказателства.
Моли да бъде отчетен факта, че М. няма предходни осъждания, независимо, че размерът на
наказанието според нормата, която в конкретния случай е приложена за извършено от нея
деяние, съдържа висок по размер вид наказание. Позовава се и на обстоятелството, че
осъдената е освидетелствана с висока степен на нетрудоспособност, за което също са налице
медицински документи. Акцентира и на тежкото й семейно състояние, с оглед факта, че има
двама сина, които са също с тежки заболявания – слепота, по повод на което те имат
призната 100% неработоспособност. Позовава се и на представената справка от
представителя на началника на Затвора, където са посочени дейностите, в които и по
отношение на които М. е взела участие, като същевременно се оспорва констатацията в тази
справка, че осъдената е имала достъп, но е участвала избирателно в сравнително малка част
от предлаганите активности с лишените от свобода в затвора. Заявява изрично искане към
съдебния състав прецизно да бъде приложена разпоредбата на чл.439а от НПК и по-
специално ал.3 на тази норма, според която неприлагането на мерки за поощрение и
неучастие в програми и дейности по ал.1, както и размерът на неизтърпяната част от
наказанието, не могат да бъдат единствени основания за отказ от постановяване на условно
предсрочно освобождаване, без да се изследва цялостното поведение на осъденото лице по
време на изтърпяване на наказанието. Заявява, че макар осъдената да няма награди,
същевременно спрямо нея няма нито едно наказание, от които се заключава, че тя е имала
изключително добро поведение от момента, в който същата е била приведена в Затвора в гр.
Сливен за изтърпяване на наказанието до настоящия момент. Пълномощникът на осъдената
заявява още, че тя не само е преосмислила извършеното от нея, но е изградила една много
по-добра собствена лична философия, при което е изградила и една доста по-стабилна
ценностна система. Отправя молба към съдебния състав комплексно да отчете абсолютно
всички така заявени факти, обстоятелства и основания, които в настоящия случай
предполагат, че целите на наказанието така, както са предвидени в наказателния кодекс, са
изпълнени. Акцентира отново на множеството заболявания, част от които са изключително
рискови не само за здравето, но и за живота на осъдената, което би следвало да бъде взето
предвид чрез постановено условно предсрочно освобождаване за да й бъде предоставена
възможност същата да бъде подложена на лечение от високо квалифицирани лекари
специалисти, с единствената цел да й бъде осигурен по-дълъг живот и да опазено нейното
здраве, което в условията на затвора няма как да бъде постигнато. Настоява се за уважаване
на молбата и за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдената И. М. от
остатъка от наложеното й наказание лишаване от свобода.
Самото осъдено лице заявява, че поддържа искането за условно предсрочно
освобождаване. Сочи, че вече няма да бърши престъпления и желае да бъде освободена за да
може да се лекува.
Представителят на администрацията на Затвора – Сливен заявява, че към днешна
дата не са изпълнени кумулативните изисквания за условно предсрочно освобождаване, в
частта относно поправянето на лицето. Сочи, че лишената от свобода И. М. в условията на
затвора не търси възможности за позитивна реализация въпреки наличните ресурси, а е
съсредоточена предимно върху потребностите си, склонна е към упорство, трудно приема
препоръки, допуска въвличане в конфликтни ситуации по местоживеене, изисква
съобразяване с нейните собствени нужди. Сочи, че макар през настоящата година да е
записана в 4-ти клас и да посещава редовно занятия, тя не изпитва потребност да надгражда
образователните си умения. Същевременно твърди, че усилията, които осъдената полагана в
2

училище са стимулирани с промяна в режима й в следващия по-лек. По отношение на
предлаганите програми заявява, че интересът на осъдената е непостоянен и незначителен.
Акцентира върху оценката й на риска, който се запазва в горните граници на среден,
въпреки лекото понижение и в тази връзка обосновава извод, че е необходимо работата с
осъдената да продължи с оглед преодоляване на проблемните зони, които са посочени в
становището. Относно здравословното състояние на лишената от свобода твърди, че в
Затвора гр. Сливен се полагат медицински грижи, а здравословното състояние е предмет на
друг вид процедура предвидена от НПК. Въз основа на това се обосновава извод, че следва
да продължи поправителното въздействие, предвид липсата на категорични доказателства за
настъпили трайни положителни промени и поради това се настоява да не бъде уважавана
молбата за условно предсрочно освобождаване.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен дава заключение, че не са
изпълнени кумулативните изисквания на чл.70 от НК, тъй като не са налице категорични
доказателства за поправянето на лишената от свобода И. М.. Сочи, че макар да е изпълнена
първата изискуема предпоставка, тъй като осъдената е изтърпяла фактически повече от
половината от наложеното й наказание, към момента в случая не може да се приеме по
категоричен начин, че молителката се е поправила по време на престоя й в затвора. Според
прокурора, на първо място това становище се базира на извършените няколко оценки на
лишената от свобода като правонарушител, като резултатът от тези оценки от една страна
като абсолютна стойност риска от рецидив е висок, а от друга страна се наблюдава през
различните периоди понякога завишаване на оценката като правонарушител, което говори за
една неустойчивост в промяната на личността на лишената от свобода и всъщност води до
извода, че лицето не е дало категорични доказателства за своето поправяне. По отношение
на факта, че лишената от свобода не е била наказвана по времена на престоя в затвора, се
сочи, че наред с това тя не е била и поощрявана и не е получавала награди, което също би
следвало да се прецени от гледна точка на това, че тя не е дала доказателства за своето
поправяне. Що се отнася до здравословното състояние на лишената от свобода се признава,
че то действително е тежко, но същевременно се обръща внимание на това, че през годините
на лицето е оказана своевременна и адекватна медицинска помощ организирана е от страна
на затворническата администрация в Сливен, поради което се обосновава извод че
здравословното състояние не може да обоснове необходимост за уважаване на искането за
условно предсрочно освобождаване. Настоява се да не бъде уважавана молбата на
осъдената И. М. за условно предсрочно освобождаване.
Въз основа на събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на
страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
И. М. М. е осъдена с влязла в сила на 29.01.2029 г. присъда № 62/16.12.2016 г.
постановена по нохд № 591/2015 г. на Окръжен съд - Плевен, с която й е наложено
наказание 8 години лишаване от свобода за престъпление по чл.211, пр.1 от НК, извършено
в периода на неустановена дата през м. януари 2009 г. - 31.12.2013 г., при първоначален
„строг“ режим, с начална дата на изтърпяване на наказанието - 31.01.2019 г.
И. М. е постъпила в Затвора – Сливен за изтърпяване на наложеното й наказание на
31.01.2019 г.
Към 23.01.2024 г. е изтърпяла фактически 4 години, 11 месеца и 23 дни, има
зачетени от работа 3 месеца и 26 дни и изпълнението на наказанието е било прекъсвано
общо за срок от 6 месеца 15 дни по реда на чл.447 т.3 от НПК.
Следователно е налице остатък в размер на 3 години, 2 месеца и 26 дни.
Формално право за замяна на режима осъдената е придобила през м.09.2021 г., а
формално право за условно предсрочно освобождаване е придобила на 30.07.2023 г.
Правните възможности на осъдената са разгледани на заседания на работна група за
3

промяна в правния статус на осъдените лица, като през м. 12.2023 г. е формирано
положително становище за промяна на режима от „строг“ на „общ“ и отрицателно
становище за условно-предсрочно освобождаване. Мотивите за тази преценка са базирани
на оценката на правонарушителя и снижение в конкретни зони, които съобразно ресурсите
на осъдената са положително повлияни от поправителното въздействие, но се явяват
недостатъчни за завършеност на процеса на личностна промяна.
Според представеното писмено становище на началника на затвора, след
осъществените интервенции на входа т.е. при постъпване в затвора и представяне на
различни възможности за структуриране на свободното време, съобразно ресурси и
идентифицирани потребности, л.св. М. не проявява интерес и не търси възможности за
позитивна реализация. Тя е с изградена самосъхранителна насоченост, представя нагласи за
съобразяване основно с нейните потребности и изисквания, като не приема компромисно
ориентирани подходи за решаване на възникналите проблеми. В осъществяваното
взаимодействие с нея прави впечатление, че осъдената е съсредоточена предимно върху
своите потребности, както и към заобикаляне на съществуващите правила, а при
неудовлетворяване на исканията й е склонна към опозиционност, упорство и обсебване на
време, други осъдени или персонал. По характер е прилепчива, мнителна, не се доверява,
освен ако това не кореспондира с интересите й и трудно приема външни указания и
отправени препоръки, най-често прави това, което си е наумила.
Според писменото становище поведението на осъдената в основния етан от
изтърпяване на наложеното наказание се характеризира предимно с търсене на начини за
облекчаване на правния й статус. Сътрудничеството в поправителния процес е форма на
социално желателно поведение, а не осъзната активност и мотивация за промяна. С
относително добра вградимост в общността, но на моменти предвид характеровите и
личностови особености, допуска въвличане в конфликтни ситуации, предимно по
местоживеене. Представя се като претенциозна и своенравна, спекулира със здравословното
си състояние пред останалите и изисква съобразяване с нейните нужди и искания.
По време на престоя си в затвора И. М. не е наказвана, но и не е награждавана.
По отношение на трудовата й ангажираност, предвид ниската степен на
образование, осъдената не притежава професионални квалификации.
По нейни твърдения, преди постъпването в затвора тя не е полагала обществено
полезен труд, като твърди, че в миналото е “работила“ като личен асистент на двамата си
сина, които според решение на ТЕЛК били със 100% нетрудоспособност, с чужда помощ -
незрящи, но не напълно. Занимавала се с “врачуване и гадателство“, което стои в основата
на противоправната й дейност.
В условията на затвора осъдената не работи по медицински причини.
Поправителният ефект на трудовата дейност е трудно приложим при осъдената, тъй като
същата е с решение на ТЕЛК и определена 80 % трудова неработоспособност.
По отношение на участието й в образователни, обучителни и квалификационни
дейности в становището е посочено, че въпреки първоначалните данни за завършено
начално образование, в живота на свобода тя реално не е посещавала училище.
В условията на затвора през 2019 г. се включва в образователния процес и е
записана като ученичка в 1-ви клас в СУ „Аргира Жечкова“ към Затвора Сливен. През
2023/2024 учебна година е ученичка в 4-ти клас, посещава редовно учебните занятия, но все
още изпитва затруднения при четенето и писането. Що се отнася до неформалното
образование – тя не изпитва потребност допълнително да надгражда образователните си
умения.
Участието й в образователната дейност се характеризира с постоянство, като
осъдената не допуска отсъствия, като положителното отношение към образователния процес
4

е мотив за промяна на режима й в следващия по-лек, като са отправени допълнителни
препоръки за бъдещото й развитие.
Що се отнася до участието й в специализирани програми на въздействие, в
условията на затвора по отношение на нея са били налице възможности за включване в
личностни такива – като осъдената не притежава необходимите изисквания за включване в
когнитивно-поведенчески програми поради ниска степен на образование, както и
административни - с добри възможности за включване в рехабилитационни програми за
повишаване на двигателната култура, за профилактика на стреса, арт дейности и т.н.
Интересът на осъдената към предлаганите програми за пълноценен престой е непостоянен и
незначителен.
По време на престоя на осъдената в затвора по отношение на нея са били изготвени
общо 6 оценки на правонарушителя - първоначална оценка – на 25.02.2019 г., преглед на
напредъка – на 25.03.2020 г., 05.02.2021 г., 18.02.2022 г., 17.02.2023 г., 06.12.2023 г. и оценка
във връзка с изготвено положително становище за замяна на режима от „строг“ в „общ“ – на
06.12.2023 г.
Стойностите на тези оценки са както следва:
• Първоначална оценка - 25.02.2019 г. - 90 т.
• Преглед на напредъка - 25.03.2020 г.. - 84 т.
• Преглед на напредъка - 05.02.2021 г. - 89 т.
• Преглед на напредъка - 18.02.2022 г. - 89 т.
• Преглед на напредъка - 17.02.2023 г. - 90 т.
• Оценка на правонарушителя, във връзка с изготвено положително становище за
замяна на режима от „строг“ в „общ“ - 06.12.2023 г - 87 т.
Динамиката в стойностите на първоначалната оценка и последната такава е в
раздели:
- образование, обучение и трудова заетост - намаление с 3 т„ регистрирано поради
позитивните нагласи по отношение повишаване на образователното ниво;
- взаимоотношения — увеличение с 1 т„ предвид обстоятелството, че двамата и
синове също са осъждани и пребивават в затвора, като те са основните близки, която я
подкрепят;
- емоционално равновесие - увеличение от 2т, предвид емоционална лабилност, при
фрустриращи ситуации;
- мисловни умения и поведение - намаление от 1 т., поради обстоятелството, че
осъдената успява да редуцира импулсивните действия;
- нагласи - намаление от 2 т„ поради периодичното съдействие, което оказва спрямо
служители.
Въз основа на това са направени следните изводи:
- крайната оценка е редуцирана едва с 3 т„ като се запазва в границите на средния
риск;
- съществуват раздели, в които има редуциране и такива, в които има увеличение,
което се дължи на неустойчивост на промяната;
- снижението в част от разделите е основа за положително становище за промяна на
първоначалния режим при осъдената, но се явява недостатъчно за поправянето й.
По време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода спрямо осъдената са
били изготвени общо 5 бр. планове за работа с осъдената, като периодите на същите са от 1
5

г.
В индивидуалния план за изтърпяване на наложеното наказание, са заложени
следните цели:
- стимулиране участието в образователния процес - текуща;
- подобряване взаимоотношенията с останалите осъдени в групата по местоживеене
- текуща, като периодично се налагат размествания и намеси от страна на служители.
Осъдената е насочена единствено към собствените си проблеми и не се замисля над
вижданията на останалите, слабо емпатийна, не е способна да прояви разбирания към
чуждите проблеми;
- подобряване на междуличностните умения - демонстрираното от нея поведение е
на личност, която трудно разбира какво се изисква от нея, но в действителност е
предпазлива, манипулативна, бързо ориентираща се в събитията и обстановката, умееща да
внушава. Тези качества стоят в основата и на извършваните деяния. Липсва съдействие и
желание за промяна от нейна страна - продължава да се представя като слаб човек,
неспособен да се справи с трудностите;
- подобряване уменията за превенция и разрешаване на проблемни ситуации - по
отношение на раздел „мисловни умения и поведение“ заложените и договорени с лицето
цели, са със слаба реализация. Осъдената не осъзнава потребността от личностна промяна.
Продължава да не осъзнава, че всяко действие носи след себе си последици както върху
самата нея, така и върху обществото или част от него;
Във връзка с целеполагането и последващото реализиране на целите, заложени и
договорени с л.св. И. М., същата не проявява необходимите активност и сътрудничество.
Търси съдействие от ИСДВР в конкретни ситуации, когато е засегнат собствения й интерес.
Срещите по повод изпълнение на плана са инициирани от ИСДВР, като лицето проявява
пасивност към дискутираните теми, включително и такива касаещи отношението към
престъпните деяния.
В тази връзка, видно от представения по делото последен план /препланиране на
присъдата/, направено е заключение, че през изтеклия период по отношение на осъдената
липсва значителен напредък; тя съумява да продължи обучението си въпреки отсъствията си
поради лечение във външни здравни заведения; допуска словесен конфликт по
местоживеене, налагащ разместване по спални помещения. Направена е препоръка в бъдеще
да влага повече старание по отношение поддържане на балансиране взаимоотношения с
останалите осъдени.
Видно от изисканата от съда и представената в с.з. справка за предлаганите
дейности и участието на осъдената И. М., същата при постъпването си в затвора е включена
в общообразователно обучение в училището при затвора и през три последователни години
завършва 1-ви, 2-ри и 3-ти клас, като понастоящем е записана да учи в 4-ти клас. Във връзка
с обучението си тя не допуска отсъствия от учебни занятия, проявява последователно и
отговорно отношение в учебния процес. Според справката осъдената не работи в условията
на затвора, тъй като има издадено експертно решение на ТЕЛК и определена
неработоспособност – 78 %. По отношение на включването й в културно-информационни
дейности, според справката, М. в цялостен план е с нисък интерес за участие в тези
дейности, които са й достъпни, но обяснява това обстоятелство с ниското си ниво на
грамотност и здравословни проблеми. Участвала е инцидентно в някои от възможните
дейности, като дори и в някои от тези случаи участието й е като зрител. Дадено е
заключение, че М. има достъп, но участва избирателно в сравнително малка част от
предлаганите активности с лишените от свобода в затвора.
Видно от представените с молбата многобройни медицински документи, както и от
съдържанието на затворническото досие, по време на престоя си в затвора осъдената И. М.
6

многократно /общо са срок от 6 месеца и 15 дни/ е била в прекъсване по реда на чл.447 т.3
от НПК т.е. поради здравословни проблеми и е посещавала и се е лекувала в реномирани
здравни заведения на територията на гр. София: СБАЛЛС – София; Университетска УМБАЛ
„Александровска“; Аджибадем СитиКлиник /бивша Токуда/; МБАЛ „Княгиня Клементина“.
Въз основа на така установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Искането на осъденото лице И. М. за допускане на условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание лишаване от свобода
е неоснователно и като такова не следва да бъде уважено.
Лишената от свобода М. изтърпява наказание 8 години лишаване от свобода,
определено съгласно присъда № 62/16.12.2016 г. постановена по нохд № 591/2015 г. на
Окръжен съд - Плевен, влязла в сила на 29.01.2019 г.
Към датата на съдебното заседание – 23.01.2024 г., тя е изтърпяла фактически 4
години, 11 месеца и 23 дни от наказанието 8 години лишаване от свобода. Има приспаднати
от работа 3 месеца и 26 дни. Следователно има остатък – 3 години, 2 месеца и 26 дни.
С оглед на тези данни действително е налице една от предпоставките за допускане
на условно предсрочно освобождаване съгласно разпоредбата на чл.70 ал.1 от НК –
изтърпяла е фактически повече от половината от наложеното й наказание.
От друга страна, обаче, не е налице втората кумулативно предвидена предпоставка
– да е дала доказателства за своето поправяне.
От събраните по делото доказателства в съответствие с разпоредбата на чл.439а ал.2
от НПК не се установява у осъденото лице да са настъпили такива трайни и необратими
промени в положителна посока, въз основа на които да може да се обоснове извод за
нейното поправяне в условията на затвора и в резултат на провежданото спрямо нея
пенитенциарно въздействие.
Съгласно разпоредбата на чл.439а ал.1 от НПК, доказателствата за поправянето са
всички обстоятелства, които сочат на положителна промяна на осъденото лице по време на
изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, обществено полезни прояви.
Несъмнено е, че осъдената в затвора е принципно с добро поведение /с уговорки, за
които ще стане въпрос по-нататък/, като не е наказвана, но не е и награждавана.
Във връзка с поведението на М. следва да се отчете, че при постъпване й в затвора
и представяне на различни възможности за структуриране на свободното време, съобразно
ресурси и идентифицирани потребности, л.св. М. не проявява интерес и не търси
възможности за позитивна реализация. Тя е с изградена самосъхранителна насоченост,
представя нагласи за съобразяване основно с нейните потребности и изисквания, като не
приема компромисно ориентирани подходи за решаване на възникналите проблеми. В
осъществяваното взаимодействие с нея прави впечатление, че осъдената е съсредоточена
предимно върху своите потребности, както и към заобикаляне на съществуващите правила,
а при неудовлетворяване на исканията й е склонна към опозиционност, упорство и
обсебване на време, други осъдени или персонал.
В основния етан от изтърпяване на наложеното наказание поведението й се
характеризира предимно с търсене на начини за облекчаване на правния й статус.
Сътрудничеството в поправителния процес е форма на социално желателно поведение, а не
осъзната активност и мотивация за промяна. С относително добра вградимост в общността,
но на моменти предвид характеровите и личностови особености, допуска въвличане в
конфликтни ситуации, предимно по местоживеене. Представя се като претенциозна и
7

своенравна, спекулира със здравословното си състояние пред останалите и изисква
съобразяване с нейните нужди и искания.
В условията на затвора тя се включва в образователния процес и е записана като
ученичка в 1-ви клас в СУ „Аргира Жечкова“ към Затвора Сливен. През 2023/2024 учебна
година е ученичка в 4-ти клас, посещава редовно учебните занятия, но все още изпитва
затруднения при четенето и писането. Що се отнася до неформалното образование – тя не
изпитва потребност допълнително да надгражда образователните си умения.
Що се отнася до участието й в специализирани програми на въздействие, в
условията на затвора по отношение на нея са били налице възможности за включване в
личностни такива – като осъдената не притежава необходимите изисквания за включване в
когнитивно-поведенчески програми поради ниска степен на образование, както и
административни - с добри възможности за включване в рехабилитационни програми за
повишаване на двигателната култура, за профилактика на стреса, арт дейности и т.н.
Интересът на осъдената към предлаганите програми за пълноценен престой е непостоянен и
незначителен.
Несъмнено особено съществено значение за преценката дали е настъпила такава
положителна промяна у осъдено лице, която да даде основание да се направи извод за
нейното поправяне има системата за оценка на правонарушителя /СОП/. В настоящия
случай данните са следните:
• Първоначална оценка - 25.02.2019 г. - 90 т.
• Преглед на напредъка - 25.03.2020 г.. - 84 т.
• Преглед на напредъка - 05.02.2021 г. - 89 т.
• Преглед на напредъка - 18.02.2022 г. - 89 т.
• Преглед на напредъка - 17.02.2023 г. - 90 т.
• Оценка на правонарушителя, във връзка с изготвено положително становище за
замяна на режима от „строг“ в „общ“ - 06.12.2023 г - 87 т.
Динамиката в стойностите на първоначалната оценка и последната такава е в
раздели:
- образование, обучение и трудова заетост - намаление с 3 т., регистрирано поради
позитивните нагласи по отношение повишаване на образователното ниво;
- взаимоотношения — увеличение с 1 т., предвид обстоятелството, че двамата и
синове също са осъждани и пребивават в затвора, като те са основните близки, която я
подкрепят;
- емоционално равновесие - увеличение от 2 т., предвид емоционална лабилност,
при фрустриращи ситуации;
- мисловни умения и поведение - намаление от 1 т., поради обстоятелството, че
осъдената успява да редуцира импулсивните действия;
- нагласи - намаление от 2 т., поради периодичното съдействие, което оказва спрямо
служители.
Въз основа на това са направени следните изводи:
- крайната оценка е редуцирана едва с 3 т., като се запазва в границите на средния
риск;
- съществуват раздели, в които има редуциране и такива, в които има увеличение,
което се дължи на неустойчивост на промяната;
- снижението в част от разделите е основа за положително становище за промяна на
8

първоначалния режим при осъдената, но се явява недостатъчно за поправянето й.
При това положение не може да се обоснове извод за настъпила трайна промяна в
поведението на осъденото лице, доколкото рискът от рецидив продължава да бъде във
висока стойност и не е налице последователно намаление на посочените стойности, а
същите варират както надолу, така и нагоре през различните периоди от време.
От друга страна положителната промяна в поведението на осъдената е била
отчетена при обсъждането и вземане на решение за промяна на режима й в по-лек. В тази
връзка правните възможности на осъдената са разгледани на заседания на работна група за
промяна в правния статус на осъдените лица, като през м. 12.2023 г. е формирано
положително становище за промяна на режима от „строг“ на „общ“ и отрицателно
становище за условно-предсрочно освобождаване. Мотивите за тази преценка са базирани
на оценката на правонарушителя и снижение в конкретни зони, които съобразно ресурсите
на осъдената са положително повлияни от поправителното въздействие, но се явяват
недостатъчни за завършеност на процеса на личностна промяна.
Доколкото при изпълнението на присъдата по отношение на осъщедата се
наблюдава задържане в раздели, определени като проблемни зони от оценката на
правонарушителя - начин на живот и обкръжение, мисловни умения и поведение и нагласи,
снижението в оценката на правонарушителя е минимално, което оформя извод, че е
необходимо поправителното въздействие да продължи с по-висока интензивност.
Съдът съобрази и нормата на чл.439а ал.3 от НПК и не отчете неприлагането на
мерки за поощрение, неучастието в програми и дейности по ал.1, когато такива не са били
достъпни за осъдения /а такива са били достъпни/, или размерът на неизтърпяната част от
наказанието като единствени основания за отказ от постановяване на условно предсрочно
освобождаване, без да се изследва цялостно поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието.
Що се отнася до здравословното състояние на осъденото лице, няма съмнение, че
същото е влошено. Това обаче, само по себе си не е основание за допускане на условно-
предсрочно освобождаване, тъй като същото няма отношение към преценката дали лицето е
дало доказателства за своето поправяне.
От материалите по делото е видно, че изпълнението на наказанието по отношение
на осъдената е прекъсвано многократно по здравословни причини и тя е имала възможност
да се лекува в реномирани и авторитетни здравни заведение на територията на гр.София.
При тези обстоятелства и доколкото не е налице една от предпоставките по чл.70
ал.1 от НК, настоящият съд стигна до извода, че не следва да се уважава молбата на
осъденото лице за условно предсрочно освобождаване. Влошеното здраве самостоятелно не
може да обуслови приложението на този институт, тъй като законът е поставил
задължителни предпоставки за предсрочното освобождаване, едната от която не е налице –
поправянето на осъдения. Недопускането на условно предсрочно освобождаване не пречи
на лицето да търси и получава висококвалифицирана медицинска помощ. Видно е от
многобройните приложени в томовете от затворническото досие документи, че периодите на
прекъсване на изпълнение на наказанието са обосновани точно с тази цел – лицето да бъде
лекувано съгласно предписанията на медицинските специалисти и грижи за нея са полагани
във висококвалифицирани медицински заведения. В този смисъл е съдебната практика на
Апелативен съд – Бургас, като напр. решение № 251/17.11.2023 г. постановено по вчнд №
243/2023 г.
Следователно доколкото е налице необходимост от допълнително бъдещо
въздействие, при което пенитенциарните интервенции по отношение на осъдената М. следва
бъдат ориентирани към подобряване на взаимоотношенията с останалите осъдени в групата
по местоживеене, към подобряване на междуличностните умения и към подобряване
9

уменията за превенция и разрешаване на проблемни ситуации, това обосновава извод, че
следва да продължи превъзпитателното и поправително въздействие именно в условията на
затвора, а това е пречка лицето да бъде освободено предсрочно.
Предвид направената констатация, че не е налице една от предпоставките за
допускане на условно предсрочно освобождаване на лишената от свобода от изтърпяване на
остатъка от наложеното й наказание, молбата й следва да бъде оставена без уважение.
Ръководен от изложеното, съдът постанови определението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
10

Номер на акта:	54
Дата:	23 януари 2024 г. (в сила от 31 януари 2024 г.)
Съдия:	Мартин Данчев Данчев

Дело:	20232200200733
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	14 декември 2023 г.

Определение по дело №733/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите