№ 3166
гр. С., 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110101104 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на А. Н. Е. срещу „К.“ ЕАД и „А.Й“
ЕООД, с които са предявени претенции за признаване за установено по
отношение на първия ответник, че сключеният между него и ищцата Договор
за потребителски кредит № ************* г. е нищожен поради
противоречие със закона, евентуално – че нищожна поради противоречие със
закона – като неравноправна и противоречаща на забраните по ЗПКр за
начисляване на разходи по кредит, по-големи от петкратния размер на
законната лихва, е клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора, а срещу втория
ответник – за признаване на нищожност на договор, с който последният е поел
задължение възмездно да поръчителства за задълженията на ищцата по
описания по-горе договор за кредит, поради противоречие със закона и
добрите нрави, и липса на основание, и за осъждане на този ответник да плати
на ищцата 551,18 лева (след допуснато изменение на иска чрез неговото
увеличаване) – платени без основание поради нищожност на договорите.
В исковата молба се твърди, че ищцата е сключила с първия ответник
Договор за потребителски кредит № ************* г., с който е предоставен
кредит в размер на 1000 лева. В чл. 4, ал. 1 от текста на всеки от договора било
предвидено, че договорът за кредит се обезпечава с поръчителство или
банкова гаранция, като ако ищцата не намери такива, следва да сключи
договор с дружество, одобрено от кредитодателя, което да се съгласи да
поръчителства, иначе кредитът ще се отпусне със забавяне. Тъй като
поръчителството било платено – дължали се 781,15 лева допълнително, а
размерите на таксите, които ищцата плащала на поръчителите, не били
включени в размера на общия разход по кредита и в годишния процент на
1
разходите, то целите договори за кредит се явявали недействителни поради
липса на реквизит – правилно посочване на годишен процент на разходите
(ГПР), и поради това ищецът не бил дължал лихвите и неустойките, които бил
заплатил изцяло. Това било нелоялна търговска практика. Освен това,
договорът за поръчителство бил нищожен и поради липса на основание,
защото кредитодателят и поръчителят са свързани лица, а и поради
противоречие с добрите нрави поради високата цена на поръчителството.
Поради това иска признаване на нищожността на клаузите и да му се върнат
част от платените въз основа на тях суми в посочените в първия абзац
размери. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба от
ответника „К.“ ЕАД, с които исковете се оспорват като неоснователни. Не се
оспорва, че ищцата е изтеглила описания в исковата молба договор за кредит,
като се твърди, че сключването на договора с втория ответник не било
задължително и ищцата подписала този договор доброволно. Поради това, не
следвало разходите по този договор да били отразени в ГПР по кредита и
описани в него, защото кредит можело да се изтегли и без поръчителство, но
се усвоявал в друг срок. Признава се, че този разход не е включен в ГПР.
Договорът за предоставяне на поръчителство подобрявал
кредитоспособността на ищцата и затова тя плащала за тази услуга. Поддържа
се, че договорите били напълно отделни и независимо сключени един от друг
и съществуването и действителността на договора за поръчителство не се
отразявала на действителността на договора за кредит. Иска се отхвърляне на
исковете. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба от
ответника „А.Й“ ЕООД, с които исковете се оспорват като неоснователни. И
този ответник признава сключването на двата договора от ищцата, както и че
разходите за поръчителство не са включени в ГПР по договора за кредит, а
също и че ищцата е платила 5 лева на поръчителя. Излага същите доводи за
свободно сключване на договорите и липса на връзка между тях като другия
ответник, поддържа, че свързаността между дружествата не превръща
договора за осигуряване на поръчителство в такъв, сключен при липса на
основание, защото дружествата били самостоятелни и извършвали различни
дейности. Иска отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения от страните
в съдебното заседание на 23.10.2024 г. (протокол на лист 61) за безспорни
между страните и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата,
че ищецът е изтеглил от първия ответник кредит в размер на 1000 лева с
Договор за потребителски кредит № ************* г., в чл. 4, ал. 1 от който е
предвидено, че следва да представи обезпечение с избран от него поръчител
или банкова гаранция, като ако не направи това е длъжен да сключи договор
за поръчителство с избрано от кредитодателя лице, като ако не го направи
2
кредитът може да му бъде изплатен след 14 дена, като ГПР по договора е
изчислен без възнаграждението на втория ответник по договор от 27.07.2022
г., с който последният е приел да поръчителства възмездно за дълга на ищеца
към първия ответник, а ако бъде изчислен така, той ще е по-висок, като не се
спори и че ищецът е платил 5 лева на ответника.
С доклада по делото, за общоизвестно, на основание чл. 23, ал. 6
ЗТРРЮЛНЦ и ненуждаещо се от доказване е обявено обстоятелството, че
ответникът „А.Й“ ЕООД е еднолично дружество, чийто капитал е собственост
на „К.“ ЕАД.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от представен на лист 9 от делото договора за
потребителски кредит № ************* г. в случай, че кредитополучателят е
посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение по кредита, същият
следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението да
предостави на „К.“ банкова гаранция съгласно Общите условия в срок от 10
дни от подаване на заявлението, или да сключи договор за поръчителство с
одобрено от „К.“ юридическо лице (поръчител) в срок до 48 часа от подаване
на заявлението.
Съгласно т. 8 от представеното на лист 13 Приложение № 1 към
Договора за потребителски кредит № ************* г. годишният процент на
разходите по кредита е 27,18 % само в случай, че потребителят не допусне
просрочие на погасителна вноска повече от 30 дни и извършва погасявания в
размера, броя, периодичността съобразно погасителния план в т. 10 и бъде
приложима отстъпката от кредитора съгласно т. 10. В случай, че не са налице
условия за прилагане на отстъпката от кредитора съгласно т.10, ГПР ще е в
размер на 48,21 %. Съгласно т. 9 общият размер на всички плащания по
договора за кредит е в размер на 1127,24 лева, която сума е приложима само в
случай, че потребителят не допусне просрочие на погасителна вноска повече
от 30 дни и извършва погасявания в размера, броя, периодичността съобразно
погасителния план в т.10 и бъде приложима отстъпката от кредитора.
Съгласно представена на лист 52 по делото справка от „К.“ ЕАД по
Договор за паричен заем № ************* г. ищцата е заплатила сума в общ
размер от 1726,38 лева, от които 1000 лева главница, 171,38 лева договорна
лихва, 3,05 лева лихва за забава, 40 лева погасена сума за извънсъдебно
събиране на просрочени вземания, 511,18 лева по договора за поръчителство и
0,77 лева неразпределена сума.
Съгласно справка за кредитна задлъжнялост, находяща се на лист 69 по
делото, за периода 31.01.2022 г. – 30.09.2024 г. ищцата А. Н. Е. е сключила
множество договори за кредит.
Съгласно справка от НАП (на лист 77 по делото) за месец септември
2023 г. месечният облагаем доход на ищцата е в размер на 3602,63 лева; за
месец октомври 2023 г. – 3062,41 лева; за месец ноември 2023 г. – 3062,41
лева; за месец декември 2023 г. – 7426,48 лева, и за м.01.2024 г. – 3780,86 лева.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
3
Предявени са обективно кумулативно съединени искове – за
установяване на нищожност на договор за кредит (само срещу първия
ответник) поради противоречие със закона – неправилно посочен ГПР с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо
ЗЗД, чл. 22 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, и на нищожност на клауза за
осигуряване на поръчителство от точно определено лице и договор за това
поради противоречие със закона или добрите нрави, евентуално – сключен без
основание – с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 26, ал.
1, предл. първо и трето ЗЗД, чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД; чл. ***, ал. 1 ЗЗП
във връзка с чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП, и чл. 19, ал. 1 и 4 ЗПКр, както и съединен
кумулативно осъдителен иск срещу втория ответник за връщане на
недължимото по договор за поръчителство, обявен за нищожен – чл. 34 ЗЗД
във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД, чл. ***, ал. 1 ЗЗП във
връзка с чл. 22 ЗПКр.
Първата група искове – за нищожност на договора за кредит или клаузи
от него, предявени само срещу първия ответник, се уважават, ако съдът
установи, че между страните е сключен договор за кредит, в който има клауза,
която предвижда учредяване на обезпечение – поръчителство, което или не
обезпечава действителни възможни вреди, или в тежест на ищеца не е
уговорено индивидуално и накърнява в нарушение на изискванията за
справедливост и добросъвестност правата му, като го натоварва с
непозволени допълнителни разходи, а целият договор би бил нищожен, ако
кредитът не би могъл да се отпусне при същите условия без поръчител и
разходите за него не са включени при изчисляване на ГПР. Съединеният
кумулативно установителен иск за нищожност на договора за поръчителство
ще се уважи, ако се докаже сключване на такъв с условие за плащане, връзката
с договора за кредит, свързаност на кредитодател и поръчител, която не дава
основание да се приеме, че договорът има обезпечителна функция, както и
нарушаване на изискванията на добросъвестността и справедливостта.
Съединеният осъдителен иск се уважава, ако се установи, че поради
недействителност на договора за поръчителство поради посочените по-горе
причини, или поради недействителност на договора за кредит, по който се
обезпечават вземания, ищецът е заплатил на втория ответника
претендираните възнаграждения за поръчителство.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаградения
от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредници за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съгласно § 1, т. 1 понятието „общ разход по кредита за потребителя“
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходи за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
4
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предявяването на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход за кредита за потребителя не включва
нотариалните такси.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определение с Постановление на
Министерски съвет. С ПМС № 426/2010 г., приложим към настоящия договор
за потребителски кредит, размерът на законната лихва върху задължения в
лева е определен на 10 % (основен лихвен процент, определен от БНБ - 0 %
плюс надбавка от 10 пункта). Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 11, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Съгласно Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 П.К – т. 55 –
посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи по член 3, буква
„ж“ от Директива 2008/48, лишава потребителя от възможността да определи
обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този
процент. Поради това, санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от
правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва
всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има
възпиращ и пропорционален характер.
В настоящия случай между страните е безспорно, че в чл. 4, ал. 1 от
договора за потребителски кредит е предвидено, че кредитополучателят
следва да представи обезпечение с избран от него поръчител или банкова
гаранция, като ако не направи това е длъжен да сключи договор за
поръчителство с избрано от кредитодателя лице, като ако не го направи
кредитът може да му бъде изплатен след 14 дена.
Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с
естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по
своето същество тя представлява скрито възнаграждение за кредитора.
Изискванията, които посочената клауза от договорите възвежда за
потребителя, са на практика неосъществими за него, а и предвиждат
свръхобезпечение, което не е необходимо за заем на толкова ниска стойност.
Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че
потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова
гаранция за обезпечение на вземанията на кредитора по договора. По този
начин, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними
за заемателя, заемодателят цели да се обогати. Същевременно по делото няма
данни договорът за потребителски кредит да е можело да бъде сключен без
клаузата на чл. 4, ал. 1, съответно без предоставяне на обезпечение, поради
което предоставянето на исканото обезпечение е условие за отпускане на
кредита с посочената в договора лихва. Следователно се налага изводът, че
уговарянето на поръчителство от определено от кредитора лице и
заплащането на възнаграждение на това лице, цели единствено необосновано
увеличаване на разходите по договора в нарушение на предвидените от
5
законодателството забрани за уговаряне на лихва и ГПР над определен размер.
Поради това и доколкото съгласно изложените по-горе мотиви за
съдържанието на понятието „общ разход по кредита за потребителя “
разходите за поръчител следва да бъдат включени в ГПР по сключения между
страните договор.
При това положение съдът намира, че ако ГПР действително е 48,21 %,
като срокът на договора е една година, максималното възможно оскъпяване на
кредита за година е същият процент от 1000 лева, т.е. 482,10 лева. Според
погасителния план оскъпяването е 233,14 лева лихва върху 12 вноски, като
ако към това се прибавят и 781,15 лева възнаграждение към поръчителя,
оскъпяването става 1014,19 лева, т.е. ефективният ГПР ще стане повече от
101,42 %. Очевидно посоченият в договора ГПР е неправилен, поради което на
основание чл. 22, ал. 1 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр е нищожен и
договорът за кредит.
Поради основателността на главния иск за нищожност на сключения
договор, съдът не дължи произнасяне по евентуалния иск за нищожност на
клаузата за осигуряване на поръчителство.
Договорът за обезпечаване на поръчителство с втория ответник при
обявяване на обезпечения договор за кредит за нищожен също се явява
нищожен – поради липса на основание съгласно чл. 26, ал. 2, предл. трето ЗЗД,
поради което и този иск следва да се уважи.
Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
Съгласно справка от „К.“ ЕАД ищцата е заплатила сумата от 511,18 лева
по договора за поръчителство, както и 40 лева – такса за извънсъдебно
събиране на вземанията. Предвид недействителността на договора за
поръчителство и обстоятелството, че от представената от „К.“ ЕАД
информация и справка за плащанията е видно, че сумата от 40 лева не е
получена от името на „А.Й“ ЕООД, следователно този ответник не следва да
отговаря за нейното връщане, то предявеният иск следва да бъде уважен за
сумата от 511,18 лева, а в останалата част следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцата, която е доказала
такива в размер на 150 лева държавна такса (платежно нареждане на лист 24).
Предвид уважаването на установителния иск, ответникът „К.“ ЕАД следва да
бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 100 лева. Предвид частичното
уважаване на предявения осъдителен иск, ответникът „А.Й“ ЕООД следва да
бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 46,37 лева разноски съразмерно
на уважената част от иска (92,74 %).
Процесуалният представител на ищеца – адвокат Д. М. претендира
заплащане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв – на материално затруднено лице. Предвид
установеното по делото, че ищцата се осигурява на месечен осигурителен
6
доход, който по размер е много близък до максималния такъв за страната за
съответния период, и по делото не се твърди, че същата има необичайни
разходи, съдът намира, че ищцата не е материално затруднено лице и
съответно не е налице основание за предоставяне на безплатна правна помощ
на същата. Съгласно практиката на ВКС – Определение № 163/13.06.2016 г. по
частно гражданско дело № 2266/2016 г., I ГО, докладчик – съдия С.К, при
оспорване от ответната страна съдът има право да установи дали клиентът на
предоставилия безплатно правна защита адвокат е материално затруднен, като
оспорващата страна следва да установи, че това не е така. В случая това се
установява. Този извод на съда не се променя от обстоятелството, че съгласно
справката от ЦКР, ищцата е сключила множество на брой договори за кредит.
Това е така, тъй като при ползването на заемни средства, всяко лице следва да
съобразява възможностите си да ги възстанови, и поемането на несъответни
на доходите задължения, при липса на данни за необичайни разходи, не следва
да обуславя третирането му като материално затруднено лице. Предвид
изложеното, претенцията на адвокат М. за присъждане на адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ следва да бъде
отхвърлена.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. Н. Е.,
установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във
връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 22 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр
по отношение на „К.“ ЕАД, ЕИК: **********, с адрес на управление: гр. С.,
бул. „В.“ № *** (сграда А), ***, бизнес център „Б.“, че сключеният между него
и А. Н. Е., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. С., ул. „Х.Г“ бл.
***********, Договор за потребителски кредит № ************* г. е
нищожен поради противоречие със закона – липса на реквизит – неправилно
посочен годишен процент на разходите.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. Н. Е.,
установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във
връзка с чл. 26, ал. 2, предл. трето ЗЗД, чл. 22 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр
по отношение на „А.Й“ ЕООД, ЕИК: *********9, с адрес на управление: гр.
С., бул. „В.“ № *** (сграда А), ***, бизнес център „Б.“, че сключеният между
него и А. Н. Е., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. С., ул. „Х.Г“ бл.
***********, Договор за предоставяне на поръчителство от 27.07.2022 г. е
нищожен поради липса на основание – нищожност на обезпечения договор.
ОСЪЖДА на основание чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1, предл.
първо и трето ЗЗД, чл. ***, ал. 1 ЗЗП във връзка с чл. 22 ЗПКр. „А.Й“ ЕООД,
ЕИК: *********9, с адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ № *** (сграда А),
***, бизнес център „Б.“, да заплати на А. Н. Е., ЕГН: **********, постоянен
адрес: гр. С., ул. „Х.Г“ бл. ***********, сумата от 511,18 лева (петстотин и
единадесет лева и осемнадесет стотинки) – платени без основание поради
7
нищожност на Договор за потребителски кредит № ************* г. и
Договор за предоставяне на поръчителство от 27.07.2022 г., сключен между
„А.Й“ ЕООД и А. Н. Е., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата между
присъдените 511,18 лева до пълния предявен размер от 551,18 лева
(петстотин петдесет и един лева и 18 стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „К.“ ЕАД, ЕИК: **********,
с адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ № *** (сграда А), ***, бизнес център
„Б.“, да заплати на А. Н. Е., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. С., ул.
„Х.Г“ бл. ***********, сумата от 100 лева (сто лева) разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „А.Й“ ЕООД, ЕИК:
*********9, с адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ № *** (сграда А), ***,
бизнес център „Б.“, да заплати на А. Н. Е., ЕГН: **********, постоянен адрес:
гр. С., ул. „Х.Г“ бл. ***********, сумата от 46,37 лева (четирдесет и шест
лева и тридесет и седем стотинки лева) разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8