№ 223/16.3.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – XІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на седемнадесети февруари, две хиляди двадесет и първа година
в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ |
|
При секретар |
Димитрина
Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
Стефан Янев |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по к.н.а.х. дело № 9 по описа на съда за 2021 г. |
||
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по касационна жалба на Централно
управление на Националната агенция за приходите гр. София против Решение №
260048 от 12.11.2020г., постановено по н.а.х. дело № 260/2020 г. по описа на Районен
съд гр. Велинград.
С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 509240-F533656 от
30.04.2020 г. на Началник Отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с
което на ЕТ „Д. И.“ гр. Велинград, представлявано от Д. С. И., е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС,
във връзка с чл. 185, ал. 1 от същия закон, за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 4
от ЗДДС (Наредбата).
В касационната жалба се твърди, че решението на районния
съд е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че оспореният административен акт
е валиден, издаден в предписаната от закона форма, при спазване на
процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта
на закона. Моли се да бъде отменено решението на районния съд и да бъде
потвърдено изцяло издаденото наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно. Претендират се направените по делото разноски за двете съдебни
инстанции, съгласно представен списък на разноските.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
представлява.
Ответникът – ЕТ „Д. И.“, редовно призован, се явява
лично. В писмени бележки и представен писмен отговор от процесуалния му
представител адв. А., са изложени съображения за това, че подадената касационна
жалба е неоснователна, а решението е правилно и законосъобразно, постановено в
съответствие с относимите материално-правни норми. Моли се да бъде отхвърлена
касационната жалба и оставено в сила оспореното решение. Претендират се
направените разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик
изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че
решението на Районен съд гр. Велинград е правилно и законосъобразно и моли да
бъде оставено в сила.
Административен съд - Пазарджик, като взе предвид
събраните доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания,
прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото
е валидно, допустимо и постановено
в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката
на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция.
С решението си Районен съд гр. Велинград
е отменил Наказателно постановление № 509240-F533656 от 30.04.2020 г. на Началник
Отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с което на ЕТ „Д. И.“ гр. Велинград,
представлявано от Д.С. И., е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева,
на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 185, ал. 1 от същия закон,
за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, във връзка
с чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а
именно че на 04.01.2020 г., в 15:00 часа, е извършена проверка в
търговски обект кафе-ресторант, находящ се в гр. Велинград, ул. „***“ № **,
стопанисван от ЕТ „Д. И.“, е констатирано, че едноличният търговец, в
качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредбата, е допуснал нарушение на
същата, като не е осигурил фискалните бележки, издавани от работещото в обекта
фискално устройство, да съдържат задължителните реквизити, съгласно чл. 26, ал.
1, т. 7 от Наредбата – за извършена контролна покупка на два броя кашкавал
пане, два броя гарнитура, един брой айрян и един брой сок „Капи“, на обща
стойност 14,20 лева, платена в брой, е издадена ФКБ № 0014684/05.01.2020 г.,
която не съдържа задължителните реквизити, а именно – информация за
наименование на стоката – на издадения ФКБ като наименование на стоката е
изписано „безалкохолни напитки“ и „ресторант“.
За констатираното нарушение е съставен АУАН и е издадено
НП за нарушение на чл. 26, ал. 1, т.
7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС.
При постановяване на обжалваното
решение първоинстанционният съд правилно е приел, че при съставянето на АУАН и издаването
на обжалваното НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй
като не са изпълнени императивните изисквания на чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН и чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, свързани с датата на извършване на
нарушението и описание на обстоятелствата, при които е извършено, което е довело
до опорочаване на административно-наказателното производство и до ограничаване правото
на защита на санкционираното лице. В мотивите е посочено, че проверката е
извършена на 04.01.2020 г., като на тази дата е извършена и контролната покупка
и е издаден фискален касов бон, а впоследствие е отбелязано, че нарушението е
извършено на 05.01.2020 г., на която дата е издаден фискалният бон и е съставен
протокол. Районният съд е мотивирал решението си, като е посочил, че
действително датата на откриване на нарушението и издаване на протокола за
проверка не са задължителни реквизити на АУАН и на НП, но поради посоченото
противоречие едноличният търговец не би могъл да разбере точната дата на
извършване на нарушението.
Настоящата касационна инстанция
изцяло споделя мотивите, които са изложени в оспореното решение, поради което и
наказателното постановление се явява неправилно и незаконосъобразно, и правилно
е отменено от съда.
Констатираните от съда по-горе нарушения
на процесуалните правила са съществени, тъй като нарушават правото на защита на
жалбоподателя – да разбере в какво точно деяние е обвинен и да реши как да се защитава
срещу него и представляват формална предпоставка за отмяна на обжалваното наказателно
постановление. Същите опорочават изцяло производството по ангажиране на административнонаказателната
отговорност на дружеството и водят до незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяната на решението му, поради което решението на Районен съд гр. Велинград следва
да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна – без
уважение.
Съдът намира за неоснователно направеното искане от
пълномощника на ответната страна за присъждане на направените по делото
разноски пред касационната инстанция, тъй като по делото не са представени
писмени доказателства такива реално да са направени.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК,
Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260048 от 12.11.2020г., постановено
по н.а.х. дело № 260/2020 г. по описа на Районен съд гр. Велинград.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане от адв. А. – пълномощник
на ЕТ „Д. И.“ от гр. Велинград, за присъждане на направените по делото разноски
пред касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/