Решение по дело №478/2018 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 162
Дата: 1 август 2019 г. (в сила от 22 октомври 2020 г.)
Съдия: Мария Джанкова
Дело: 20182110100478
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 май 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  E

 

№ 162

 

гр.А., 01.08.2019 година

 

 

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д   А  

 

А.кият районен съд - гражданска колегия, ІІ състав, в публично заседание на шестнадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

                                                                  Председател :  Мария Джанкова 

                                                         Съдебни заседатели : …..………………                                                                                       Членове: .…...……………..

 

при секретаря Росица Марковска и в присъствието на прокурора…………, като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова гр. дело № 478 по описа  за 2 018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Делото е образувано по искова молба на К.Д.К., ЕГН **********,***, чрез пълномощник и съдебен адресат - адв.Т.И. от БАК против Д.К.К., ЕГН **********, с посочен постоянен адрес: *** и настоящ адрес:***.

Производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК - за делба във фазата по същинското й извършване и по уреждане на сметки между съделителите.

Ищецът К.Д.К., действащ чрез адв.Т.И. *** моли за извършване на съдебна делба съобразно делбените квоти на страните. Предявява спрямо ответника Д.К.К. претенции по сметки по реда на чл.346 от ГПК - за извършени подобрения в делбения имот в периода от 2013г. до 2019г. на обща  стойност от 6 232,50 (шест хиляди двеста тридесет и два лв. и петдесет стотинки) лева, ведно със законната лихва от извършване на всяко от подобренията  до окончателно изплащане на дължимото, както и сумата от 217,90 (двеста и седемнадесет лв. и деветдесет ст.) лева, от които ¼ от 207,67 лв. –от данък недвижими имоти и ¼ от 165,98 лв. – такса битови отпадъци, заплатени  за единадесет години назад, считано от смъртта на наследодателя К. Я. К. - 2002 година, както и заявява искане за възлагане  в дял на процесния имот. Ангажира доказателства относно неподеляемостта и пазарната му стойност.

Моли за постановяване на решение, с което процесният жилищен имот да се възложи в дял именно на ищеца К.Д.К..

Претендира заплащане на направените в настоящата фаза съдебно-деловодни разноски. Представя писмени и гласни доказателства.

Ответникът Д.К.К.  не излага становище по заявените претенции - възлагателни и  по сметки. Не се явава лично и не се представалява във втората фаза на делбата. В преклузивния срок по по чл.346 ГПК няма заявени  искания. Не излага становище относно начина на същинско извършване на делбата и по заявените претенции от ищеца. Не ангажира доказателства.

С оглед на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

С Решение № 54/28.02.2019г. по настоящото гражданско дело478/2018 г., съдът е допуснал извършването на съдебна делба между съделителите:

ищеца К.Д.К., ЕГН **********,***, чрез пълномощник и съдебен адресат - адв.Т.И. от БАК и

ответника Д.К.К., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, на следния недвижим имот, находящ се в гр.А., *** , представляващ ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН  ЕТАЖ от двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ на етажа от 106 кв.м., ведно с прилежащите ½ (една втора) идеални части от тавански и избен етаж, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворно място, представляващо УПИ Х- 1872 в кв.17 пo плана на гр.А., с площ от 467 кв.м., върху който е построен, при следните квоти:

- ¾ (три четвърти) ид.ч. за ищеца К.Д.К.

- ¼  (една четвърт) ид.ч.  за ответника Д.К.К..

 

ОТНОСНО ВЪЗЛАГАНЕТО НА ИМОТА :

 

В първото по делото съдебно заседание, след допускане на делбата, единствено от страна на ищеца К.Д.К., чрез адв.И. е постъпило искане за възлагане в дял на процесния недвижим имот, в случай, че същият е неподеляем. Искането е обосновано с твърдението, че именно този съделител е живял в имота заедно с наследодателката М. Х. К. към момента на смъртта й през 2012 г. и няма друго жилище. С оглед приетото от съда заключението на вещото лице по назначената единична съдебно-техническа експертиза (СТЕ), спорният имот безспорно не отговаря на правилата и нормите, съгласно изискванията на чл.19 от ЗУТ за поделяемост, т.е. е неподеляем. От събраните писмени доказателства: Справка по партида за лице от Служба по вписванията – А. и декларация (на л.145 от делото),  се установява, че ищецът няма друг жилищен имот освен процесния, където е живял и към датата на смъртта на наследодателя М. К.. 

Ето защо и при наличие на заявено в преклузивния срок и съответно прието за разглеждане като допустимо, искане за възлагане в дял на  процесния имот, съдът взе предвид следното:

Съгласно хипотезата на чл.348 ГПК, ако спорният недвижим имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете на съделителите, подлежи на изнасяне на публична продан. Предвидените изключения от общовъведеното правило касаят единствено жилищните имоти. Ето защо и доколкото процесният имот съставлява етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ на етажа от 106 кв.м., ведно с прилежащите ½ (една втора) идеални части от тавански и избен етаж, находящи се в гр.А., ***, е жилищен имот. За изчерпателност следва да се отбележи, че процесуалният закон въвежда две отклонения в ал.1 и ал.2 на чл.349 ГПК, а именно в случай, че предмет на делба е жилище, придобито в семейна имуществена общност, прекратена със смъртта на единия или чрез развод и то при условие, че другия съпруг няма собствено жилище и на него е предоставено упражнява на родителските права спрямо родено от брака и ненавършило пълнолетие дете. В конкретния случай, тази хипотеза е неприложима, тъй като съсобствеността не е формирана в резултат на прекратен брак. В настоящия случай  е приложима хипотезата на ал.2, при която законодателят е предвидил възлагане в дял и на съделителя, който няма друг жилищен имот и е живял при откриването на наследството с наследодателя. Цитираната норма е относима за делба на съсобственост, възникнала вследствие смъртта на общ наследодател, какъвто е именно настоящия случай.

С решението по допускане на делбата, съдът се е произнесъл досежно квотите на страните в общото имущество, като в конкретния случай те са: ¾ ид.ч. - за ищеца и ¼ ид.ч. – за ответника.

С оглед възлагането на целия процесен имот на ищеца К.К., същият в шестмесечен срок от влизане в сила на решението и  за уравнение на дяловете дължи на ответника сумата 26 790,00 (двадесет и шест хиляди седемстотин и деветдесет лв.) лева, каквато е паричната равностойност, съответстваща на делбената квота на ответната страна от имота, тъй като според заключението на вещото лице З.А., по приетата без възражения СТЕ, която съдът кредитира, цялата пазарна стойност на съсобствения имот възлиза на 107 160,00 лева.

Горепосочената сума  от 26 790,00 лева (съставляваща ¼ от общата оценка на имота по СТЕ), следва да бъде изплатена от ищеца на ответника в 6-месечен срок от влизане в сила на настоящото решение, ведно със законната лихва, като на осн. 349, ал.3 от ГПК съделителят Д.К. може да впише законна ипотека за вземането си.

 

ПО ПРЕТЕНЦИИТЕ  ПО СМЕТКИ :

 

Заявените по реда на чл.346 от ГПК претенции по сметки представляват обективно съединени във втората фаза на делбеното производство осъдителни искове, свързани с отношенията между съсобствениците К.К. и Д.К. по повод управлението, стопанисването и използването на съсобственото имущество, което е предмет на делбата. Претенциите следва да бъдат разглеждани на основанието, на което са заявени, т.е. да бъдат квалифицирани с оглед изложените в обстоятелствената част на ищцовата молба фактически обстоятелства. В случая ищецът К.К. обосновава претенцията си  по сметки в две посоки - със заплащане и извършване от  него на подобрения в процесния имот, описани и остойностени спрямо дяла на ответника, в общ претендиран размер на 6 232,50 (шест хиляди двеста тридесет и два лв. и петдесет стотинки) лева, както и със заплащане на сумата от 217,90 (двеста и седемнадесет лв. и деветдесет ст.) лева, от които: - ¼ от 207,67 лв. от данък за недвижими имоти и ¼ от 165,98 лв. –  такса битови отпадъци, заплатени  за за период от единадесет години назад, считано от смъртта на наследодателя К. Я. К. - 2002 година

Подобренията в молбата на адв.И., представена в първото редовно заседание след допускане на делбата – 11.06.2019г. са подробно описани и касаят ремонтни дейности в периода  от 2013г. до 2019г., както следва: в коридор, тоалетна, баня, хол, спалня, детска стая, смяна на дървена и поставяне на нова дограма, нова метална входна врата, метална ограда, излИ.е на циментова площадка, подмяна на мръсна канализация, смяна на захранващ ел.кабел, измазване на парапет на външно стълбище  и заплащане на данък сграда и такса смет за периода от 2014г. до 2017г.

По отношение иска за заплащане на подобренията в делбения имот, съдът намира същия отчасти за основателен и доказан до размера на сумата от 4 230 лева по следните съображения:

Не се спори между страните за съществуването на заявените от ищеца подобрения, установени като налични в имота и оценени в цялост от вещото лице по възложената му СТЕ на сумата от общо 16 920,00 лв., съставляващи разлика между пазарната цена на имота с подобренията – 107 160 лв. и без тях.

От показанията на разпитаните по делото трима свидетели И. Р. Р., И. Ю. Н. и Ю. А. Х. също се установява, че описаните ремонтни работи са поръчани и заплатени от ищеца в периода около 2012-2013 г.

От страна на ответника не е оспорено нито извършването на заявените от ищеца подобрения, нито стойността им, поради което и при дадена оценка от експерта на подобрения, увеличили цената на процесния имот със 16 920,00 лв., препетецията на ищеца е основателна съразмерна на делбената квота на ответника, т.е. за  4230 лева.

В останалата част, над посочения размер искът не е доказан по размер и следва да бъде отхвърлен.

Същият извод – за недоказаност е относим и спрямо претенцията  по сметки в частта за заплатени данъци и такси, както следва: 217,90 (двеста и седемнадесет лв. и деветдесет ст.) лева, от които ¼ от 207,67 лв. от данък недвижими имоти и ¼ от 165,98 лв. – такса битови отпадъци, за периода от единадесет години назад, считано от смъртта на наследодателя К. Я. К. - 2002 година, доколкото приложените писмени документи (квитанции), удостоверяват плащания, макар и извършени от ищеца, но на името на двамата наследници. Отделно от това представените копия от вносни бележки за заплатени данъци нямат отразена дата, поради което и не може да се направи категоричен извод относно момента на извършено плащане.     Само за изчерпателност следва да се отрази, че чисто аритметично една четвърт от сбора на двете суми – за данък и за такса, не е в претендирания размер от 217,90 лв., а от 93,41 лв. (при събиране на 51,91лв. /¼ от 207,67лв./ и 41,50лв. /¼ от 207,67лв./).

В обобщение и доколкото претенцията по сметки е заявена от ищеца, именно в негова тежест при условията на пълно и главно доказване е да установи както основателността й, така и доказаността й по размер. Според СТЕ на подобренията в процесния имот възлизат общо на 16 920,00 лв., т.е. стойността дяла на ответника  се е увеличила с 4 230,00 лева.

Ето защо и при гореизложената фактическа обстановка, искът по сметки  следва да бъде отхвърлен над посочения размер от 4 230,00 лв., възприет в заключението на вещото лице и до претендирания в цялост от 6 232,50 (шест хиляди двеста тридесет и два лв. и петдесет стотинки) лева  като недоказан.

Съобразно дяловете си и при условията на чл.355 от ГПК всеки от съделителите следва да заплати по сметка на съда държавна такса, както следва: ищеца К.К. - в размер на 3 214,80 (три хиляди двеста и четиринадесет лв. и осемдесет ст.) лева, съставляваща 4% от стойността на дяла му от възложения имот – 80 370,00лв., а ответника Д.К. да заплати по сметка на АРС държавна такса – в размер на 1240,80 лева (от които 1071,60 лв. пропорционална д.т. върху стойността на дяла му от 26 790 лв. и 169,20 лв. – съобразно уважената претенция по сметки от 4230,00лв.).

По направеното искане за заплащане на съдебно-деловодни разноски, съдът намира, че предвид особения характер на делбения процес и на осн. чл.355 от ГПК ответникът, съобразно делбената си квота ( ¼ ) следва да заплати на ищеца част от внесения депозит за експертиза, а именно сумата от 100,00 лева.

Водим от гореизложените съображения, А.кият районен съд

 

                                               Р  Е  Ш  И  :

 

ПОСТАВЯ  в дял на ищеца К.Д.К., ЕГН **********,*** недвижим имот, находящ се в гр.А., *** , представляващ: ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН  ЕТАЖ от двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ на етажа от 106 кв.м., ведно с прилежащите ½ (една втора) идеални части от тавански и избен етаж, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворно място, представляващо УПИ Х- 1872 в кв.17 пo плана на гр.А., с площ от 467 кв.м., върху който е построен.

 

ОСЪЖДА ищеца К.Д.К., ЕГН **********,*** да заплати за уравнение на дяла на ответника Д.К.К., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, в шестмесечен срок от влизане в сила на настоящото решение сумата от 26 790,00 (дведесет и шест хиляди седемстотин и деветдесет) лева, представляваща паричната равностойност на ответниковия дял от възложения на ищеца имот, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение.

 

ОСЪЖДА ответника Д.К.К., ЕГН ********** да заплати ищеца К.Д.К., ЕГН ********** сумата от 4 230,00 (четири хиляди двеста и тридесет) лева за извършените подобрения, представляваща съответната парична равностойност според дяла на ответника от процесния имот, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение и ОТХВЪРЛЯ претенцията по сметки  на ищеца до пълния търсен размер, като неоснователна и недоказана.

 

ОСЪЖДА ответника Д.К.К., ЕГН ********** да заплати ищеца К.Д.К., ЕГН **********, направените съдебно-деловодни разноски в размер на 100,00 (двадесет) лева.

ОСЪЖДА ищеца К.Д.К., ЕГН ********** да заплати по сметка на АРС държавна такса в размер на 3 214,80 (три хиляди двеста и четиринадесет лв. и осемдесет ст.) лева.

 

ОСЪЖДА ответника Д.К.К., ЕГН ********** да заплати по сметка на АРС държавна такса – в размер на 1 240,80 (хиляда двеста и четиридесет лв. и осемдесет) лева.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.

 

 

            РАЙОНЕН СЪДИЯ :