Решение по дело №3736/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1214
Дата: 18 декември 2020 г. (в сила от 13 януари 2021 г.)
Съдия: Татяна Тодорова Илиева
Дело: 20204520103736
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 август 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1214
гр. РУСЕ , 18.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
Секретар:Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20204520103736 по описа за 2020 година
Ищецът "Монтюпе" ЕООД, гр.София, твърди, че ответникът бил
назначен на работа на длъжността „машинен оператор“, считано от 01.04.2014
г. Срокът на уговореното между тях предизвестие при прекратяване на
трудовия договор бил определен на 45 дни. Със Заповед № 183/08.09.2017 г.
трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание
чл.326, ал.1 от КТ – по писмено заявление от Х.Д. за едностранно
прекратяване на безсрочния трудов договор. Ответникът подал заявлението
на 08.09.2017 г. и от същата дата изявил желание трудовият му договор да
бъде прекратен. Заповедта му била връчена лично, не била оспорена и влязла
в сила. Тъй като до момента ответникът не изплатил на ищцовото дружество
обезщетението за неспазения срок на предизвестие, „Монтюпе“ ЕООД
предявява осъдителен иск с правно основание чл.220, ал.1 от КТ за заплащане
на сумата 1181 лв., ведно със законната лихва от образуване на делото и
направените разноски.
В отговора на исковата молба ответникът Х. Е. Д., чрез назначения му
особен представител, оспорва предявения иск и твърди, че от представените
доказателства не може да се направи извод за неговата основателност.
1
След преценка на доказателствата по делото, съобразявайки
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
прие за установено от фактическа страна, следното:
Страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение въз
основа на договор № 79/01.04.2014 г., по силата на който ответникът заемал
длъжността "машинен оператор" в „Монтюпе“ ЕООД, с основно месечно
трудово възнаграждение 620 лева и допълнително възнаграждение от 0.6 % за
всяка година трудов стаж. Договорът е сключен като безсрочен, със срок за
изпитване 6 месеца в полза и на двете страни. В т.13 е уговорен срок на
предизвестие за прекратяване на трудовия договор, еднакъв за двете страни,
от 45 дни.
Основното трудово възнаграждение на работника е увеличено на 834 лв.
със заповед на работодателя от 12.08.2016 г.
На 08.09.2017 г. Х. Е. Д. депозирал заявление с искане трудовият
договор да бъде прекратен на основание чл.326, ал.1 КТ, считано от същата
дата. Декларирал, че е запознат и приема задължението си по чл.220, ал.1 КТ
за заплащане обезщетение в случай, че не спази срока на предизвестие.
Със заповед № 183/08.09.2017 г. трудовото правоотношение между
страните е прекратено на основание чл.326, ал.1 КТ. На същата дата,
заповедта е връчена лично на ответника. В акта изрично е вписано
задължението на работника за заплащане обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в
размер на 1273.51 лева.
Приложен е фиш за заплатата на ответника за м.август 2017 г.
Установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Чл.326, ал.1 от КТ е израз на принципа за свободата на труда. С тази
правна норма законодателят признава и гарантира правото на работника или
служителя едностранно да прекрати своя трудов договор посредством
отправяне предизвестие до работодателя. Касае се за лично, субективно,
потестативно право, упражняващо се по суверенната преценка на работника
или служителя, като причината и мотивите за прекратяване трудовия договор
2
на това основание са без значение. Затова при прекратяване на
правоотношението по чл.326 КТ настъпва промяна в правната сфера на
работодателя независимо от неговата воля или съгласие.
Разпоредбата на чл.220 КТ предвижда възможност за всяка от страните
по трудово правоотношение да не спази срока на предизвестие, заплащайки
на другата страна обезщетение, което е с определен в закона размер –
брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения
срок на предизвестие. Касае се за законово уредена възможност да бъде
заместена първоначално дължимата престация по трудовото правоотношение
– полагане на труд за срока на предизвестие, с друга – заплащане на
определената в закона парична сума под формата на обезщетение, което е
класически пример за даване вместо изпълнение.
Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.326, ал.1 КТ.
На 08.09.2017 г. Х.Д. е депозирал заявление, с което е уведомил работодателя,
че желае трудовото правоотношение да бъде прекратено, считано от същата
дата, на основание чл.326, ал.1 КТ. Ясно е изразил намерението си да
прекрати безсрочния си трудов договор и е декларирал, че е запознат и
приема да изпълни задължението си по чл.220, ал.1 КТ за заплащане
обезщетение при неспазване срока на предизвестие.
Брутното трудово възнаграждение на ответника за предходния месец
преди прекратяване на трудовия договор, съобразно договореното, е в размер
на 517.07 лева, съставляващо сбор от основното месечно ТВ за 14 отработени
дни – 507.93 лева и 9.14 лева – допълнително възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит. За неспазения срок на предизвестие от
общо 32 работни дни работникът дължи обезщетение в размер на 1181 лева.
По изложените съображения съдът намира предявения иск за доказан
по основание и размер. Върху сумата следва да се начисли и законната лихва
от образуване на делото.
При този изход на спора, с оглед разпоредбата на 78, ал.1 ГПК в тежест
на Х.Д. са направените от „Монтюпе“ ЕООД разноски по делото в размер на
520 лева – заплатена държавна такса, възнаграждение за процесуално
представителство и за особен представител на ответника.
3
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. Е. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Р., ул.“Р.“ 4,
вх.4, ет.4, ап.12, да заплати на "Монтюпе" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр.София, район „Средец“, бул.“Цар
Освободител“№8А, ет.2, представлявано от управителя Микаел Ив Бризон,
сумата: 1181 лева - обезщетение по чл.220, ал.1 КТ, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 28.08.2020 г. до окончателното й
изплащане, както и 520 лева – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
гр.Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4