Р Е
Ш Е Н
И Е № 261717
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
16.12.2020г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII граждански състав, в публично заседание на 18.11.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена Стефанова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16139 по описа на съда за 2019г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са искове с правна квалификация чл.79 ЗЗД вр. с чл. 205 ЗЗД вр. с чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК
Ищец „Теленор България“ ЕАД чрез адв. ***иска да се признае за установено по отношение на ответник И.Б.К., че последната дължи сумата от 319.07 лева месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 19.07.2016г. за периода от 01.10.2017г. до 31.01.2018г. , както и сумата от 705,25 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги за които е била издадена заповед № 4221/22.05.2019г. по чл. 410 ГПК постановена по ч.гр.д. № 7932/2019г. по описа на ПРС.
Иска се осъждането на ответника за сумата от 908.01 лева на основание договор за лизинг от 12.07.2017г. на апарат ***, по който не са били платени лизинговите вноски за периода м.02/2018г. до м.06/2019г. и договор за лизинг от 31.10.2018 за устройство ***за периода м.02/2018г. до м.09/2018г. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник И.Б.К. чрез особен представител – адв. В. оспорва по основание и размер предявените искове по подробно изложени съображения, които поддържа в открито съдебно заседание. Иска отхвърлянето на предявените искове.
Съдът след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК, за да се произнесе взе предвид следното.
Съдът констатира, че по ч.гр.д. № 7932/2019г. по описа на ПРС е била издадена заповед № 4221/22.05.2019г. с която в полза на ищеца „Теленор България“ ЕАД с ЕИК ********* чрез адв. ***е разпоредено длъжник И.Б.К. с ЕГН ********** да заплати сумата от 1227,08 лева – месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 19.07.2016г., за периода 01.10.2017г. до 31.01.2018г. 705,25 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, 145,25 лева мораторна лихва за периода 17.02.2018г. до 18.04.2019г. ведно с разноските в заповедното производство.
Заповедта
е връчена при условията на чл. 47 ГПК като в срока по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК
заявителят е предявил установителен иск за установяване дължимостта на сумата
от 319.07 лева месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по
договор за мобилни услуги от 19.07.2016г. и сумата от 705,25 лева – неустойка
за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги.
Ищецът предявява наред с установителния иск и осъдителен иск за сумата от 908.01 лева с основание договор за лизинг от 12.07.2017г. на апарат ***, по който не са били платени лизинговите вноски за периода м.02/2018г. до м.06/2019г. и договор за лизинг от 31.10.2018 за устройство ***за периода м.02/2018г. до м.09/2018г.
С определение № 14549/31.12.2019г. заповед № 4221/22.05.2019г. е обезсилена за сумата над 319,07лева до пълния присъден размер от 1227.08 лева, тъй като основанието на тази разлика от 908.01 лева не се поддържа с установителния иск, а фактически е заменено с нови две основания по два договора за лизинг от 12.07.2017г. и от 31.10.2018г. Заповедта е била обезсилена и относно мораторната лихва за периода 17.02.2018г. до 18.04.2019г.
Определението от 31.12.2019г. е влязло в сила
Следователно, делото е продължило за установяване дължимостта на сумата от:
319.07 лева месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 19.07.2016г. за периода от 01.10.2017г. до 31.01.2018г.
705,25 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги
както и за осъждането на ответника за сумата от 908.01 лева на основание договор за лизинг от 12.07.2017г. на апарат ***, по който не са били платени лизинговите вноски за периода м.02/2018г. до м.06/2019г. и договор за лизинг от 31.10.2018 за устройство ***за периода м.02/2018г. до м.09/2018г.
По делото е установена следната фактология.
Между страните е сключен договор за мобилни услуги от 31.07.2017г. за мобилен номер *** по програма „Резерв“ 13.99 лв по силата на който ответник К. е станала абонат на ищеца с абонатен номер ***със срок на действие на договора 24 месеца – до 19.07.2018г. като договорът е продължен с допълнително споразумение до дата 31.10.2019г. с абонаментен план „***лева при което ответникът е закупил мобилно устройство ***на изплащане посредством 23 месечни вноски в размер на 18.99 лева.
Ответникът е взел втори абонаментен план с номер ***със срок на действие 25.04.2019г. и трети абонаментен план с номер ***със срок на действие 28.08.2018г. при което ответникът е закупил мобилно устройство *** на изплащане посредством 23 месечни вноски в размер на 28.29 лева за което са сключени допълнителни договори и договори за лизинг.
За периода 01.10.2017г. до 31.01.2018г по трите абонаментни плана била начислена общо сума от 319,07 лева за потребени мобилни услуги за които били издадени фактури от 01.11.2017г., 01.12.2017г.
Установява се, че е начислена и неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилните услуги на основание чл. 11 от договора за мобилни услуги поради обстоятелството, че ответникът не е заплатил издадените фактури.
Обявени са за предсрочно изискуеми неплатените вноски за мобилните устройства на основание чл. 12, ал.2 от ОУ на ищеца.
Отхвърля се като неоснователно възражението на ответника за липсата на сключен договор за мобилни услуги от 31.07.2017г., тъй като, от една страна, ищецът е мобилен оператор, чиято дейност е регулирана от държавен орган КРС, а от друга страна, по делото не са налични данни за злоупотреба с личните данни на ответника, респ. фактът че по делото не се представя оригинал на договора за мобилни услуги от 19.07.2016г. не може да доведе до изключването на останалите споразумения от доказателствения материал и да компрометира доказателствената им стойност. Налице са редица преки доказателствени източници, които водят до несъмнен извод че именно ответника е сключил процесните договори за мобилни услуги и лизинг, тъй като на база на тези договори са издадени и фактурите, респ. за срока на действие на договорите е имало извършване на плащания по тях по данни на ищеца, което е косвен индиция затова, че ответникът ги е сключил.
Независимо, че с изрично определение договор 19.07.2016г. за мобилни услуги е изключен от доказателствения материал по делото от останалите споразумения се установява, че именно ответника е ползвал мобилни услуги предоставени от ищеца за исковия период въз основа на тези допълнителни споразумения.
Не се споделя възражението на ответника затова, че счетоводството на ищеца е нередовно водено, тъй като по делото няма каквито и да било данни затова, респ. не е необходима съдебно-счетоводна експертиза за установяването на това обстоятелството, тъй като всички издадени фактури и счетоводни документи са със съответните реквизити.
Ето защо независимо, че по делото е била допусната съдебно-счетоводна експертиза и по която не е внесен депозит, настоящата инстанция намира, че оспорването на задълженията от счетоводна страна не води автоматично до необходимост от проверка чрез съдебно-счетоводна експертиза на тези факти. Установяването на последните е допустимо и с други доказателствени средства – каквито са ангажирани.
Фактът на предоставянето на лизинговите мобилни устройства се удостоверява в приложените към делото договори за лизинг.
Следователно, предявените искове са явяват доказани по основание и размер. Претендираните суми правилно са начислени на законно основание като не се констатират правоизключващи претенциите възражения.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски за настоящата инстанция и заповедното производство в размер на сумата от общо 475,26 лева като се констатира, че по делото не е представен списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Б.К. с ЕГН ********** с адрес: *** ДЪЛЖИ в полза на „Теленор България“ ЕАД с ЕИК ,********* със седалище и адрес на управление: гр. София .к. Младост № 4, Бизнес парк София, сграда № 6 чрез адв. ***сумата от 319.07 лева месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от 01.10.2017г. до 31.01.2018г., както и сумата от 705,25 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата за които е била издадена заповед № 4221/22.05.2019г. по чл. 410 ГПК постановена по ч.гр.д. № 7932/2019г. по описа на ПРС
ОСЪЖДА И.Б.К. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Теленор България“ ЕАД с ЕИК ,********* със седалище и адрес на управление: гр. София .к. Младост № 4, Бизнес парк София, сграда № 6 чрез адв. ***сумата от 908.01 лева на основание договор за лизинг от 12.07.2017г. на апарат ***, по който не са били платени лизинговите вноски за периода м.02/2018г. до м.06/2019г. и договор за лизинг от 31.10.2018 за устройство ***по който не са били платени лизинговите вноски за периода м.02/2018г. до м.09/2018г., ведно със законната лихва за забава считано от датата на подаването на исковата молба 07.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането;
ОСЪЖДА И.Б.К. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Теленор България“ ЕАД с ЕИК ,********* със седалище и адрес на управление: гр. София .к. Младост № 4, Бизнес парк София, сграда № 6 чрез адв. ***475,26 лева разноски за настоящата инстанция и за заповедното производство.
Решението е обжалваемо пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.