№ 694
гр. София, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Даниела Т. Славенова
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100509989 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 3841 от 26.04.2022 г. по гр.д. № 57012/2021 г. по описа на СРС,
180 с-в, е признато за установено, че „К. - БГ“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр. София, общ. „Надежда“, ул. ****, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, на основание чл. 59, ал.1 ЗЗД
сумата от 261.59лв. - стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода 01.10.2018г. - 31.12.2018г., до обект с абонатен № 339773, представляващ
магазин № 20 - бакалия, находящ се в гр. София, общ. Слатина, бул. „ **** /стар
адрес/ и нов адрес - гр. София, бул. ****, ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 27.08.2021г. до окончателно изплащане на
сумата, с която сума ответникът се е обогатил за сметка на ищцовото дружество и
2.30лв. - стойността на услуга дялово разпределение за периода 01.11.2018г. -
31.12.2018г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК - 27.08.2021г. до окончателно изплащане на сумата, с която сума ответникът се е
обогатил за сметка на ищцовото дружество, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 49938/2021г., по описа
на СРС, 180-ти състав, като е отхвърлил исковете с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата от 60.92лв. — мораторна лихва върху цената на доставена топлинна
енергия за периода 31.12.2018г. - 11.08.2021г. и 0.57лв. - мораторна лихва върху
1
дяловото разпределение за периода 31.12.2018г. - 11.08.2021г., като неоснователни.
Решението е постановено с участие на подпомагаща страна на страната на
ищеца – Т.с. ЕООД.
Недоволен от решението в частта, с която са уважени установителните искове с
правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 59 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, е останал ответникът „К. - БГ“ ЕООД, който в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва при твърденията, че решението е неправилно,
необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа, че между
страните няма сключен договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, каквото е
изискването на закона. Заявява, че не е надлежен ответник по делото, след като друго
дружество е ползвател на имота. Освен това на адреса има и други магазини, като не
ставало ясно кой е топлоснабдения имот. На последно място твърди, че потреблението
на топлинната енергия не е доказано. Отправя искане за отмяна на решението в
атакуваната част и отхвърляне на исковете в цялост. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД не е депозирала в срок отговор на възиванта
жалба. В своя молба от 07.02.2023 г. изразява становище за неоснователност на
жалбата. Претендира разноски.
Подпомагаща страна на ищеца – Т.с. ЕООД, не изразява становище по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК, съдът установи,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи
произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с
въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.
Настоящият въззивен състав намира, че решението на СРС е правилно, като на
основание чл. 272 ГПК препраща към подробните мотиви, изложени от
първоинстанционния съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
2
Предявените пред първоинстанционния съд искове са установителни, при
правна квалификация чл. 422 ГПК вр. с чл. 59, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК
вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на
получена и разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.
Производството се развива след постъпване на възражение против заповед за
изпълнение, издадена в полза на „Т.С.” ЕАД. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за
ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се явява
процесуално допустимо.
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно чл. 422 ГПК вр. с чл. 59, ал.1 ЗЗД, вр. с
чл. 150 ЗЕ и искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът „К.-БГ” ЕООД дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД
сумите както следва: 261.59лв. — доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода 01.10.2018г. - 31.12.2018г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 27.08.2021 г. до окончателно изплащане на вземането,
60.92лв. - мораторна лихва за периода 31.12.2018г. - 11.08.2021 г., 2.30лв. - цена на
услуга за дялово разпределение за периода 01.11.2018г. - 31.12.2018г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК —27.08.2021 г. до
окончателно изплащане на вземането и 0.57лв. - мораторна лихва за периода
31.12.2018г. - 11.08.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
49938/2021г. по описа на СРС, 180 състав.
В правилно приложение на материалния закон СРС е приел, с разпоредбата
на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ изрично е предвидено, че облигационните правоотношения
между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови
нужди, какъвто е ответника, следва да бъдат обективирани в договор, сключен в
писмена форма. По делото не се твърди, нито се установява да е сключен писмен
договор с предмет доставка на ТЕ за процесния имот, с действие в периода на исковата
претенция. При липса на възможност топлопреносното предприятие да търси
стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, същото
разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Обосновано СРС е приел, че
правоотношенията между страните следва да се разглеждат на плоскостта на
неоснователното обогатяване.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до
размера на обедняването. Правото на иск по чл.59, ал. 1 от ЗЗД възниква, когато
ищецът не разполага с друг иск, с който може да защити правата си. С тази законова
норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в
друго.
3
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал.1
ЗЗД изисква установяване от ищеца на следните елементи: 1). имуществено
разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е
обогатил за сметка на ищеца; 2). връзка между обедняването на ищеца и обогатяването
на ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването и
обедняването; 3). липса на правно основание за имущественото разместване; 4). липса
на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
В конкретния случай твърдяното имуществено разместване се свежда до
установяване от ищеца, при пълно и главно доказване, на обедняването му до размера
и количеството на доставената на ответника през исковия период топлинна енергия,
обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяване на
разходи за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и
обедняването - че топлинната енергия е доставяна до имот на ответника при липса на
валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между страните.
По делото не е спорно и от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 135, том V, peг. № 12666, дело № 798/2018г. се установява, че през процесния
период именно ответникът е притежавал правото на собственост върху процесния
имот – обект - Бакалия, находяща се в гр.София, на бул. **** /със старо наименование
бул. ****/.
По делото е приложено удостоверение, изх. № 68-00-402/28.03.2017г., чрез което
се установява, че с Решение № 35, Протокол № 17/30.10.2000г. на Столичен общински
съвет, булевард „Ситняково“, в частта от детелината на бул. „Цариградско шосе“ до
кръстовището на ул. „Гео Милев“ и ул. „Черковна“ е преименуван на бул. „Михай
Еминеску“, като се сочи, че стар адрес - бул. **** се отнася за многофамилна жилищна
сграда с четири входа, отразена с идентификатор 68134.107.343.1.
Освен това в учредителния договор на ответника е вписано, че в капиталът на
дружеството, като непарична вноска е включен именно процесния имот – обект
Бакалия, находящ се в гр. София, бул. ****, ет. 0, който недвижим имот се намира в
сграда с идентификатор № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.107.343.
С оглед на горното, несъстоятелни се явяват доводите на жалбоподателя, че от
представения протокол на ОС на ЕС от 2002 г. се установява, че ползвател на имота се
явява дружеството „Н.-**“ ООД.
В производството не е спорно, че за исковия период не е подписван между
страните писмен договор за доставка на ТЕ до посочения обект.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа
експертиза, която настоящия състав кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК, се
установява, че за процесния период общият топломер в абонатната станция се е
4
отчитал по електронен път в началото на всеки месец, като посредством т.н.
„терминал“ се е снемало показанието на ТЕ. От отчетеното количество са приспаднати
технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата е разпределена между всички потребители. Експертът е посочил
изрично, че в имота е имало пет отоплителни тела, които са били демонтирани през
2012г., тоест преди исковия период, за който не е осигурен достъп за отчет на
18.05.2019г. и 23.05.2019г., но и няма начислена ТЕ за отоплителни тела по проект, а е
начислена служебно ТЕ за отопление за транзитно преминаващи щрангове към
отоплителната инсталация на сградата. В своето заключение, експертът посочва, че
изчисленията на потребените количества ТЕ в обекта са извършени от ФДР в
съответствие с действащата Наредба № 16-334 изменение от 01.06.2014г.
С оглед на горното, правилно районният съд е приел, че за процесния период
01.10.2018г. — 31.12.2018г. ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на
стойност 261.59лв в процесния обект, представляващ магазин № 20 - бакалия, находящ
се в гр. София, общ. Слатина, бул. ****, нов адрес: гр. София, бул. ****,
представляваща самостоятелен обект, находящ се в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.107.343, за който обект е определен абонатен №
339773.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. През процесния период е в сила Наредба № 16-334/06.04.2007
г. за топлоснабдяването, приета на основание чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139 - чл. 148 ЗЕ и в
действалата през процесния период. ТЕ за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2
ЗЕ/, като съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ, топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в ОУ на ищцовото
дружество сумите за ТЕ се начисляват от ищеца по прогнозни месечни вноски, като
след края на отоплителния период се изготвят изравнителни сметки от дружеството,
извършващо дялово разпределение, въз основа на отчета за реално потребено
копичество ТЕ.
5
От представените писмени доказателства и приетото заключение на СТЕ
/неоспорено от страните/, което съдът кредитира по реда на чл.202 ГПК се установява,
че количествата топлоенергия, подадена за процесния период в процесния имот са
изчислявани в съответствие с действащата нормативна уредба, която е на стойност
2.30лв.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна. На
основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят 100.00
лв. - възнаграждение за юрисконсулт за въззивното производство.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3841 от 26.04.2022 г. по гр.д. № 57012/2021 г. по
описа на СРС, 180 с-в.
ОСЪЖДА „К. - БГ“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, общ. „Надежда“, ул. **** да заплати на "Т.С. " ЕАД с ЕИК **** на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата 100.00 лв. – разноски за въззивното
производство.
Решението е постановено с участие на подпомагаща страна на страната на
ищеца – Т.с. ЕООД.
Решението, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК, не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6