Р Е Ш
Е Н И Е
№ 417 / 28.07.2020 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На двадесет и девети юни през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Галя Ангелова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 71 по описа за 2020
година; взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК,
вр. чл.55 ал.1 пр.І и чл.86 ал.1 от ЗЗД, от А.Д.К. с ЕГН ********** ***; със
съдебен адрес ***, адв. Ж. Г.; против М.С.С. с ЕГН ********** ***.
Ищцата твърди, че приживе баща й Д.Г.П. с ЕГН **********, починал на
20.11.2019 г., подал на 21.10.2019 г. заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК против ответницата, въз основа на което било
образувано ч.гр.дело № 3163/2019 г. на PC- Хасково. В изложението на
обстоятелствата, от които произтича вземането му, той посочил, че е притежавал
немалка парична сума в банкова сметка. ***, породени от напредналата му
възраст, че някой би могъл да злоупотреби с това обстоятелство и да го лиши от
спестяванията му, той споделил притесненията си с лицето С.Т.С. от гр. Хасково,
син на негова племенница, като му заявил, че има парични средства в банка.
Последният го успокоил, като му предложил тези средства да бъдат прехвърлени в
негова сметка, за да бъдат опазени, и бащата на ищцата се съгласил. При
извършване на банковата операция обаче С.С. посочил сметката на дъщеря си -
ответник в настоящото производство. Посочил също така, че независимо, че като
основание за превода в преводното нареждане е било посочено „превод за текущи
нужди", даденото от Д.П. нямало връзка с никакви факти от обективната
действителност, тъй като същият не познавал длъжника, а и длъжникът не го
познавал, като двамата никога не са имали нито лични, нито облигационни
отношения помежду си. Поради обстоятелството, че вземането на кредитора било
изискуемо от момента на получаването от длъжника на сумата без правно
основание, последният бил в забава от този момент, поради което П. претендирал
и обезщетение за забава в размер, определен по реда на чл.86 ал.1 изр.1 от ЗЗД.
Ищцата поддържа гореизложеното от нейния праводател, като в допълнение сочи, че
единственото желание на баща й в последните месеци от живота му било да ги дари
на единствения си внук и син на ищцата - А.А.К.. Задължението не било изпълнено
и сумите не били върнати и към настоящия момент, а напротив в разговор с бащата
на ответницата било заявено, че дадената сума е била инвестирана в някакво
начинание, като щяла да бъде върната в първия възможен момент. Самият баща на
ищцата впоследствие сам проумял, че се е предоверил на С.С.. Същевременно,
всички свои останали средства по банковите си сметки П. превел на внука си А.К..
Срещу издадената заповед в срок постъпило възражение, съобщено на ищцата на
18.12.2019 г., като в дадения 1-месечен срок тя предявявала настоящия си иск.
Предвид изложеното, ищцата иска, съдът да постанови решение, с което да
приеме за установено, че ответникът й дължи, като на правоприемник на баща й -
сумите, както следва: 10 000 лева главница, със законната лихва от датата на
образуване на съдебното производство до окончателното изплащане; както и 389
лева обезщетение за забава върху главницата за периода 04.06.2019 г. –
21.10.2019 г.; като й присъди и направените по делото разноски. Тези си искания
ищцата поддържа лично и чрез пълномощник – адвокат в открито съдебно заседание.
Ответницата представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок, като счита предявения иск за недопустим.
Това било така, т.к. процесното ч.гр.дело било образувано по заявление по
чл.410 от ГПК приживе от бащата на ищцата, а не от самата нея. Така в случая не
били налице положителни процесуални предпоставки, обуславящи възникване правото
на иск, респ. ищцата нямала качеството на надлежна страна с право на иск. Не
били налице хипотезите на чл.432 ал.1 т.3 или чл.227 от ГПК. Последната давала
възможност, правоприемникът на страна по вече образуван и висящ процес да стане
субект на правоотношението спрямо съда. Нямало представено пълномощно от страна
на покойния взискател, удостоверяващо представителна власт в тази връзка, от
което да се изведе, че действително е била налице такава воля. Ето защо,
исковият процес бил образуван при липса на задължителни положителни процесуални
предпоставки, обуславящи възникването и надлежното упражняване правото на иск.
Предвид на това, настоящото производство следвало да се прекрати. Ответницата
не се явява и не изпраща свой процесуален представител в открито съдебно заседание.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Ищцата в настоящото производство е единствен наследник по
закон на своя баща - Д.Г.П. с ЕГН **********, починал на 20.11.2019 г. в гр.
Димитровград, видно от представените по делото удостоверение за наследници №
1709/25.11.2019 г. и препис – извлечение от акт за смърт № 0511/20.11.2019 г.,
двете издадени на негово име от Община Димитровград. Приживе, през м.06.2019
г., наследодателят е извършил няколко банкови превода, за които по делото се
представиха писмени доказателства. На 04.06.2019 г. той е превел на ответницата
за текущи нужди сумата от 10 000 лв., като по сметката му е останала сума
от 4 893,03 лв., видно от извлечение от банковата му сметка при Банка ДСК ЕАД
ФЦ-Хасково, Димитровград за този ден, издадено на 11.06.2019 г. От същата си
сметка, на 11.06.2019 г. П. е превел в полза на А.А.К. сумата от 5 200 лв.,
видно от платежно нареждане от същата дата. На същата дата той е превел в полза
на това лице и сумата от 10 223,49 лв. от друга негова сметка в Първа
инвестиционна банка. Посоченото лице А.А.К. се разпита като свидетел по делото
по искане на ищцата, която е негова майка, а наследодателят – негов дядо по
майчина линия. Свидетелят сочи, че приживе дядо му имал намерението, всичките
му спестявания да бъдат за него, респ. за правнуците му – децата на св. К..
Дядо му бил на 94 години и живеел в гр. Димитровград и понеже св. К. рядко
отивал при него, решил сумата от 10 000 лв. да му даде чрез лице на име С..
Затова му превел тази сума пари, чрез банков превод, която С. от своя страна да
предаде на внука му. Това дядото обяснил на св. К. по телефон непосредствено
след извършване на превода, за да го уведоми, да чака парите. На следващия ден,
11.06.2019 г., внукът дошъл при дядо си в гр. Димитровград, притеснен да не е
станал жертва на измама, предвид напредналата му възраст. Двамата посетили
офиси на Банка ДСК и Първа инвестиционна банка, като в първата дядото превел на
внука си цялата налична сума по сметката. Оказало се, че тя е остатък от
по-голяма сума и като поискали извлечение се установило, че сума от 10 000
лв. е била преведена на ответницата в настоящото производство. Дядото
потвърдил, че в тази банка е извършил превода на сумата, но името на
ответницата чувал за първи път, с която той нямал никаква уговорка. Последвали
разговори между ищцата и нейните син и баща, при които се установило, че
последният е имал уговорка с бащата на ответницата – С., с когото били роднини
и всички наричали С., на него да даде парите, за да ги предаде той на св. К..
Последният е категоричен, че тази сума пари не е достигнала нито до него, нито
до децата му. Той се срещнал с бащата на ответницата в присъствието на дядо си,
като не отрекъл, че е взел парите и то за да ги предаде на св. К., според
желанието на дядото; обещавал да си ги върне, но увъртал. Не станало ясно, защо
са преведени на името на дъщеря му – ответницата. Свидетелят не знае, дали
ответницата е изтеглила тази сума пари и дали се е разпоредила с нея, респ. за какво
са били използвани същите.
За процесното си вземане против ответницата, приживе Д.Г.П. е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.рег. № 20750/
21.10.2019 г., въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 3163/2019 г. на
ХРС. В заявлението си той е изложил обстоятелствата по настоящата искова молба,
като е приложил коментираното по-горе извлечение от банковата си сметка. По
това дело е издадена заповед № 1492 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 22.10.2019 г., по силата на която е разпоредено, длъжникът –
ответницата в настоящото производство да заплати на кредитора – П. сумите,
както следва: 10 000 лева, представляваща главница, дължима като
платена без правно основание по банков път на 04.06.2019 г.; 389 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 04.06.2019 г.
– 21.10.2019 г.; ведно със законната лихва върху главницата от 22.10.2019 г.
/датата, следваща крайния период на обезщетението за забава и подаването на
заявлението/ до окончателното изплащане; както и направените по делото разноски
от 207,78 лв. за държавна такса и 415 лв. за адвокатско възнаграждение. В
законоустановения срок ответницата е подала възражение по чл.414 от ГПК, че не
дължи изпълнение на вземането по заповедта. На 18.12.2019 г. пълномощникът –
адвокат на заявителя е получил указания да предяви иск за установяване на
вземането си. В срок с настоящата искова молба от 15.01.2020 г. ищцата е
предявила такъв иск.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига
до следните правни изводи по основателността на предявения иск:
Искът е допустим, а разгледан по същество се явява основателен
и доказан – изцяло само за главницата. Неоснователно в тази връзка е
единственото ответно възражение против този иск, а именно – за неговата
недопустимост, поради липса на активна процесуална легитимация у ищцата за
предявяването му. Тъкмо обратното, според задължителната съдебна практика по
т.10б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/ 2013 г.,
ОСГТК на ВКС – процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415 ал.1 ГПК, са налице в случаите на настъпило универсално правоприемство на страната
на заявителя след издаване на заповедта за изпълнение; като при такова правоприемство,
настъпило в периода между издаване на заповедта за изпълнение и предявяването
на иска, правоприемниците участват в делото на основание чл. 227 от ГПК. Ето
защо, ответното възражение за недопустимост на предявения иск на посоченото
основание с искане за прекратяване производството по делото, като неоснователно
съдът отхвърли още с определението си по чл.140 от ГПК. По категоричен начин по
делото се установиха всички предпоставки за уважаването на главния иск.
Приживе, на 04.06.2019 г. 93-годишният баща на ищцата Д.Г.П. е превел
на ответницата за текущи нужди сумата от 10 000 лв., чрез банков превод от
сметката си в Банка ДСК ЕАД. Не се установи, нито ответницата възрази, да е
било налице правно основание за това плащане в нейна полза. Действителната
причина за превода е било желанието на П. да остави всичките си спестявания в
полза на своя внук св. К. и на неговите деца, както той е сторил с други два
банкови превода от 11.06.2019 г. Но понеже внукът му рядко идвал при него в гр.
Димитровград, уговорил се с бащата на ответницата, с когото били роднини –
сумата да бъде преведена на него, а той да я предаде на свидетеля. За именно
такава уговорка признал и бащата на ответницата при разговор между него, св. К.
и неговия дядо, като обещал да върне сумата. П. не знаел, че всъщност превежда
парите по сметка на ответницата. Сумата от 10 000 лв. не стигнала нито до св.
К., нито до неговите деца; нито била върната на П. приживе или на ищцата след
неговата смърт. Същевременно, ищцата е единствена наследница по закон на баща
си Д.Г.П., починал на 20.11.2019 г. в гр. Димитровград. Смъртта му е настъпила,
след като на 21.10.2019 г. той е подал процесното си заявление по чл.410 от ГПК
и след като на следващия ден съдът е издал заповедта за изпълнение. Предвид
изложеното, следва да се приеме, че ответницата се е обогатила с процесната
сума пари от 10 000 лв., без да е имала правно основание за това. Ето защо
главният иск за тази сума пари, като основателен и доказан, следва да се уважи
изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
21.10.2019 г. до окончателното й изплащане.
Акцесорният иск, като неоснователен следва да се отхвърли изцяло. Ищцата
претендира, че вземането на кредитора било изискуемо от момента на получаването
от длъжника на сумата без правно основание и последният бил в забава от този
момент, поради което дължимо било и обезщетение за забава в размер, определен
по реда на чл.86 ал.1 изр.1 от ЗЗД, а именно - 389 лева обезщетение върху
главницата за периода 04.06.2019 г. – 21.10.2019 г. Това й виждане обаче не
намира опора в закона и в задължителната съдебна практика. Напротив, според
Тълкувателно решение № 5/2017 от 21.11.2019 г. на ВКС, ОСГТК, по тълкувателно
дело № 5/2017 г.,
при връщане на дадено при начална липса на основание в
хипотезата на чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, какъвто е и настоящият случай - длъжникът
дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни, макар вземането да е
изискуемо от получаването на сумата. Въпреки
указаната й доказателствена тежест, ищцата не представи доказателства, както
наследодателят й, така и самата тя след смъртта му, да са отправили покана към
ответницата да изпълни процесното си парично задължение. Ето защо, не може да
се приеме, че тя е изпаднала в забава за плащането, нито в деня на получаване
на сумата, както твърди ищцата, нито в по-късен момент, преди подаване на
заявлението.
Предвид ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС,
отговорността на ответника за деловодните разноски на ищеца в заповедното и в
настоящото производство следва да се реши с настоящия съдебен акт, при
съобразяване на разпоредбите на чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК. Съобразно уважената
част от иска, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата деловодни
разноски в общ размер на 1 232,07 лв. за двете производства, включваща
съразмерни части от заплатените суми за държавни такси и за адвокатски
възнаграждения.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.С.С. с
ЕГН ********** ***; ДЪЛЖИ на А.Д.К. с
ЕГН ********** ***; със съдебен адрес ***, адв. Ж. Г.; сумата от 10 000 лева, представляваща главница,
дължима като платена без правно основание по банков път на 04.06.2019 г. в
полза на ответницата приживе от наследодателя на ищцата - Д.Г.П. с ЕГН **********,
починал на 20.11.2019 г., като смъртта му е настъпила в рамките на настоящото
производство; ведно със законната лихва
от 21.10.2019 г. до окончателното изплащане; като акцесорният иск за сумата от 389
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 04.06.2019
г. – 21.10.2019 г.; ОТХВЪРЛЯ;
за които суми е била издадена заповед № 1492
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 22.10.2019 г. по
ч.гр.дело № 3163/2019 г. на ХРС.
ОСЪЖДА М.С.С. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на А.Д.К. с ЕГН ********** сумата от 1 232,07 лева за деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните, като на ищцата – на електронния адрес
на адвоката й от л.27.
СЪДИЯ : /п/не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:Г.А.