Р Е Ш Е Н И Е
№
26.06.2023г,
гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-Д въззивен
състав, в публично съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия СИЛВИЯ
ТАЧЕВА
при секретаря Илияна
Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Тачева в.гр.дело № 5158 по описа за 2021 г. на СГС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение
№ 20033437 от 04.02.2021 г., постановено по гр. д. № 55846 по описа за 2018 г.
на СРС, 50 състав, съдът е отхвърлил предявените
от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******, срещу И.Б.Т. ЕГН **********, действаща чрез законен
представител Е.М.Т. ЕГН **********, като наследник по закон на Б. И.Т.ЕГН **********,
починал в хода на процеса на 27.12.2017г., искове с правно основание чл. 318,
ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и почл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено по отношение на И.Б.Т. ЕГН ********** действаща чрез законен
представител Е.М.Т. ЕГН ********** като наследник на Б. И.Т.ЕГН **********, че
за „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ****** съществува правото на парично вземане за сумата
3038,32 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия по договор за
покупко – продажба на топлинна енергия при общи условия за периода 01.05.2014г.
до 30.04.2017г. за имот, находящ се в гр. София, ул. „******, ведно със
законната лихва от 28.11.2017г. до изплащане на вземането, с мораторна лихва в
размер на 314,98 лв. за периода 16.09.2015г. – 17.11.2017г., както и сумата от
98,02 лв. за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.05.2014г. – 30.04.2017г., ведно със законната лихва от 28.11.2017г.
до изплащане на вземането, с мораторна лихва 17,22 лв. за периода 16.09.2015г.
– 17.11.2017г., удостоверено със заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 83562/2017г. по описа на СРС, като иска за сумата от
1317,96лв. цена за доставена топлинна енергия по договор за покупко – продажба
на топлинна енергия при общи условия за периода 01.11.2014г. – 30.04.2016г. и
за сумата от 66,00 лв. за главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. е погасен чрез
прихващане с насрещно вземане на И.Б.Т. ЕГН ********** действаща чрез законен
представител Е.М.Т. ЕГН ********** като наследник на Б. И.Т.ЕГН **********,
починал в хода на процеса на 27.12.2017г, в размер на сумата от 1383,96лв.,
част от вземането в общ размер от 5070,00 лв., представляващо обезщетение за
ползване на външен топлопровод и абонатната станция в сграда в гр. София, ул. „******,
за периода от 08.09.2006г. до 20.12.2019г.
Решение в частта, в което е отхвърлено
възражението за прихващане предявено от И.Б.Т.
ЕГН ********** действаща чрез законен представител Е.М.Т. ЕГН ********** като
наследник на Б. И.Т.ЕГН **********, починал в хода на процеса на 27.12.2017г,
срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******, по реда чл. 298, ал. 4 от ГПК, с правно
основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ вр. чл. 59 ЗЗД, представляващо обезщетение за
ползване на външен топлопровод и абонатната станция в сграда в гр. София ул. „******,
за разликата над 5070,00 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв., не е
обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
Срещу решението в
частта, с която установителните искове, предявени срещу ответника, са
отхвърлени, е постъпила въззивна жалба. Жалбоподателят твърди, че в обжалвана
част решението е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон.
Позовава се на изравнителните сметки на основата на реален отчет. Оспорва
заключението на вещото лице, като заявява, че то неправилно е начислило суми за
топлинна енергия, отдадена от щранг – лира. Поддържа, че топлинната енергия е
била начислена по максимален специфичен разход на сградата поради неосигурен
достъп за отчет на топлинните разпределители. Твърди, че връзката на имота към
топлопроводната инсталация за топла вода за битови нужди не е прекъсната
трайно. Иска от въззивния съд на отмени обжалваното решение и да постанови
друго. Претендира разноски.
Жалбата е оспорена от ответника с отговор, с
който е заявено бланкетно становище за
неоснователност на ангажираните от въззивниците оплаквания.
Софийски градски
съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната от ответника част.
Производството пред
първоинстанционния съд е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл. 139 ЗЕ
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С отговора на
исковата молба е заявено възражение за прихващане по чл. 59 ЗЗД.
Ищецът претендира
установяване на вземането му за консумирана и незаплатена топлинна енергия, с
включена такса за дялово разпределение, в размер на 3468,54 лв., от които
3038,32 лв. - главница за топлинна енергия за периода м.05.2014г. – м.04.2017г.
за реално потребена енергия, 314,98 лв. – законна лихва за забава от
16.09.2015г. до 17.11.2017г., както и дялово разпределение в размер на 98,02 лв
– главница и 17,22 лв – лихва, ведно със законната лихва от 28.11.2017г. до
окончателното изплащане.
За процесните суми
е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
83562/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 50 - и състав, срещу която
в срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение - обстоятелство, обосноваващо
правния интерес от настоящата искова претенция.
Не е спорно между
страните и по делото се установява, че въз основа на нотариален акт за продажба
на недвижим имот № 129, дело № 18035 от 05.08.1994 г. Б. И.Т.придобива правото
на строеж върху ап. № 3, с мазе, заедно със съответните ид.ч. от общите части
на сградата, въз основа на одобрен архитектурен проект на името на продавача за
построяване на жилищна сграда състояща се от сутерен – мазета, склад към
магазина и абонатната станция; на партера от надземни гаражи, магазин и офис;
три жилищни етажа и ателие в подпокривното пространство
От представените по
делото писмени доказателства се установява, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е
била присъединена към топлопреносната мрежа, с оглед протокол от общо събрание
на собствениците на имоти на процесния адрес, за вземане на решение за
присъединяване към топлопреносната мрежа на "Т.С." ЕАД и сключване на
договор за извършване на услугата "топлинно счетоводство" с "Т.с.
" ЕООД, договор на етажната собственост с "Т.с." ЕООД, с който
на последното е възложена доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение,
индивидуално измерване на потреблението и дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите, вкл. издаването на обща и индивидуални
изравнителни сметки, индивидуален отчет на уредите за дялово разпределение и
др..
Съгласно чл. 153,
ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Количеството на
доставена от ищеца ТЕ се установява от изготвената в хода на
първоинстанционното производство и неоспорена от страните съдебно - техническа
експертиза (СТЕ), която настоящият състав след преценка по реда на чл. 202 ГПК
кредитира изцяло като компетентно изготвена.
С оглед на приетите
по делото доказателства настоящият състав намира, че ищецът е доказал
количеството топлинна енергия, доставена до процесния имот за исковия период от
време за посочената от вещото лице сума.
Не може да бъде
споделен изводът на СРС, че искът следва да бъде отхвърлен като недоказан, тъй
като ищецът не е представил доказателства за съставени протоколи за неосигурен
достъп.
Видно от
заключенията на изготвените по делото експертизи фактурираните стойности са
изчислявани въз основа на прогнозни сметки за топлинна енергия, съобразно
действащата нормативна уредба - Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и Приложението към нея, поради неосигуряване на достъп до
топлоснабдения имот. Съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г.
за топлоснабдяването (редакция от 09.06.2015 г.), на клиентите, неосигурили
достъп за отчет /в конкретния случай за един сезон/, за всички отоплителни тела
в имота се начислява енергия по реда на т. 6. 5 - от приложението по чл. 61,
ал. 1 (Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна
собственост), като отоплителни тела без уреди. Служебното начисляване на
топлинна енергия при неосигурен достъп не представлява санкция за неизпълнение
на задължението на потребителя да осигури достъп до жилището за отчитане на
уредите, а механизъм за определяне на потреблението, който замества реалното
отчитане на ползваната от абоната топлинна енергия. По този начин е установен
способ за определяне на цената на реално ползваната услуга, когато не е налице
обективна възможност за реалното й отчитане. По силата на чл. 70, ал. 5
"клиентите, неосигурили достъп, могат да поискат допълнителен отчет и
преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на
изравнителната сметка от упълномощения за сградата представител. След изтичане
на срока не се приемат нови рекламации и не се преработва изравнителната сметка".
Жалбоподателят не се е възползвал от правото да поиска извършване на
допълнителен отчет, поради което в случая механизмът за служебно начисляване
поради неосигурен достъп осъществява функциите си, а именно - да замести
липсващия реален отчет. Единствено обстоятелството, че сумите са начислявани по
прогнозни данни не може да обоснове недължимост на вземанията на
топлопреносното предприятие - същото е спазило нормативния ред за начисляване
на суми за топлинна енергия при неосигурен достъп от абоната.
В конкретния случай по делото не са
представени документи, посредством които ищецът пълно и главно да доказва
правото си да начисли по реда на наредбата служебно количество на топлинната
енергия за подгряване на вода, което след това е фактурирал.
По така изложените
съображения въззивният съд приема, че ищецът не е доказал наличието на
основната предпоставка за начисляване на служебна енергия по реда на Наредбата за топлоснабдяването,
а именно липсата на осигурен достъп до имота. Следва да се отбележи обаче, че
доколкото по делото се установява, че страните са били обвързани от
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за
битови нужди през периода, то и искът за главница в тази част е установен в
своето основание, но по делото не са налице достатъчно категорични данни
относно неговия размер.
Ето защо и като взе
предвид данните от основното заключение на СТЕ, , въззивният съд на основание
чл. 162 ГПК приема претенцията на ищеца в тази част за основателна за сумата от
3046,50 лева.
Ищецът с исковата
молба претендира по- малка сума, възлизаща на 3038,32лв., за която искът за
главницата за топлинна енергия се явява доказан.
Този въззивен
съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че за периода
м.05.2014г. – м.10.2014г. вземането е погасено с кратката тригодишна давност,
поради което в тази част препраща към мотивите на съда.
Въз основа на
данните от СТЕ и писмените доказателства и на основание чл. 162 ГПК, съдът
приема, че за периода м.05.2014г.- м.10.2014г., включително ищецът е фактурирал
топлинна енергия за подгряване на вода и отопление на процесния имот в размер
на сумата от 191,98лв. Ето защо съдът приема, че вземанията на ищецът за
посочения по – горе период и размер са погасени по давност.
По отношението на
възражението за прихващане, което е установено, че възлиза на сумата от 5070
лв., следва да се приеме, че съдебното прихващане с вземанията на ищеца е
извършено за сумата от 2846,34 лв., главница и 66,00 лв. – дялово
разпределение. Следователно и правопогасяващият ефект настъпва до размера на по
– малкото вземане, а именно това на ищеца.
С оглед извода, до
който въззивният съд достигна, а именно, че всички предявени от ищеца искове
подлежат на отхвърляне, както е сторено с атакувания съдебен акт, то и
решението в обжалваната от ищеца част следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на
спора е доколкото исковете са отхвърлени, не се налага ревизиране на
първоинстанционното решение в частта за разноските.
По същите
съображения не се следват разноски и за настоящето производство.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 20033437 от 04.02.2021 г., постановено
по гр. д. № 55846 по описа за 2018 г. на СРС, 50 състав, в частта, с която съдът
е отхвърлил предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******, срещу И.Б.Т. ЕГН **********,
действаща чрез законен представител Е.М.Т. ЕГН **********, като наследник по
закон на Б. И.Т.ЕГН **********, починал в хода на процеса на 27.12.2017г.,
искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ
и почл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на И.Б.Т. ЕГН **********
действаща чрез законен представител Е.М.Т. ЕГН ********** като наследник на Б. И.Т.ЕГН
**********, че за „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ****** съществува правото на парично вземане
за сумата 3038,32 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия по
договор за покупко – продажба на топлинна енергия при общи условия за периода
01.05.2014г. до 30.04.2017г. за имот, находящ се в гр. София, ул. „******,
ведно със законната лихва от 28.11.2017г. до изплащане на вземането, с
мораторна лихва в размер на 314,98 лв. за периода 16.09.2015г. – 17.11.2017г.,
както и сумата от 98,02 лв. за главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода 01.05.2014г. – 30.04.2017г., ведно със законната лихва
от 28.11.2017г. до изплащане на вземането, с мораторна лихва 17,22 лв. за
периода 16.09.2015г. – 17.11.2017г., удостоверено със заповед за парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 83562/2017г. по описа на СРС, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за
главницата за топлинна енергия за сумата от 191,98лв, начислена за периода
01.05.2014г. – 31.10.2014г. и иска за цена на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия за сумата от 32,02 лв.,
начислена за периода 01.05.2014г.- 31.10.2014г., поради погасяване на
вземанията с изтичане на предвидения в закона давностен срок, а за сумата от
2846,34лв., представляваща главница за топлинна енергия за периода 01.11.2014г.
– 30.04.2017г. и за сумата от 66 лв., представляваща цена за услугата за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода 01.11.2014г. – 30.04.2017г.,
поради извършено съдебно прихващане с насрещно вземане на ответника И.Б.Т. ЕГН **********,
действаща чрез законен представител Е.М.Т. ЕГН **********, като наследник на Б.
И.Т.ЕГН **********, починал в хода на процеса на 27.12.2017г., в общ размер на сумата
от 5070 лв.
Първоинстанционното
решение в частта, в която е отхвърлено възражението за прихващане, предявено
от И.Б.Т. ЕГН ********** действаща чрез
законен представител Е.М.Т. ЕГН ********** като наследник на Б. И.Т.ЕГН **********,
починал в хода на процеса на 27.12.2017г, срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******, по
реда чл. 298, ал. 4 от ГПК, с правно основание чл. 137, ал. 2 ЗЕвр. чл. 59 ЗЗД,
представляващо обезщетение за ползване на външен топлопровод и абонатната
станция в сграда в гр. София ул. „******, за разликата над 5070,00 лв. до пълния
предявен размер от 20 000 лв., не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач – „Т.С.“ ЕООД на страната на
ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.