РЕШЕНИЕ
№ 189
гр. Пловдив, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20225001000074 по описа за 2022 година
С решение № 168//16.11.2021 г., коригирано по реда на чл. 247 от
ГПК с решение № 170/17.11.20 г., и двете постановени по т.д. № 591/20 г.,
Пловдивски окръжен съд:
ОСЪЖДА „ЗАД А.“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ********* да заплати на Н. ХР. П. ЕГН ********** с постоянен
адрес: *********, обезщетения за вреди, настъпили вследствие на ПТП,
състояло се на 15.04.2020 г. в с. В., П. област, виновно причинено от К. Т. Б. в
качеството му на водач на МПС “А**“, рег.№ ********, за което МПС към
датата на настъпване на произшествието има сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно
дружество, а именно сумата от 40 000 лв. -обезщетение за неимуществените
вреди - болки и страдания, търпени вследствие на получени телесни
увреждания , изразяващи се във фрактури на десния крак: пертрохантерно
счупване, закрито политравматизацио: 1. Фрактура пертрохантерика
фем.декстра; 2. Фрактура тибиа декстра ин п. дист.ет ф-ра фибула ин
п.дист.декстра ; сумата от 3983.73лв - обезщетение за имуществени вреди -
разходи за закупуване на необходими медицински изделия, медикаменти и
консумативи, заплащане на потребителски такси и такива за допълнително
обслужване, ведно със законна лихва върху сумите, считано от 07.05.2020 г.
до окончателното плащане на сумите, както и сумата от 4066,84 лв.
1
направени деловодни разноски, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане
на обезщетение на неимуществени вреди до пълния предявен размер от 80
000 лв.
ОСЪЖДА Н. ХР. П. ЕГН ********** с постоянен адрес: с.В., ул.
4444
„А.С. № * да заплати на „ЗАД А.АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление ********* сумата от 290,53 лв. направени деловодни
разноски и сумата от 150 лв. юрисконсултско възнаграждение за първата
инстанция.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от Н. ХР. П.
чрез адв. Л. Д. - М. Същото се обжалва в частта, с която се отхвърля
предявения иск за неимуществени вреди за разликата над 40 000 лв. до
пълния предявен размер от 80 000 лв., като се излагат оплаквания за
необоснованост и незаконосъобразност. Моли в обжалваната част решението
да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което искът да бъде
уважен с произтичащите от това последици по отношение на разноските.
Претендира разноски за въззивното производство в размер на 800 лв. /платена
ДТ/ по представен списък на разноските.
“
Въззиваемата страна „ЗАД А.АД оспорва жалбата като
неоснователна. Моли да се постанови решение, с което решението да се
потвърди в обжалваната му част. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните
доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения
на страните, приема за установено следното:
Съдът е бил сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, предявени от Н. ХР. П. против „ЗАД
А.“ АД за присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени
вреди, настъпили вследствие на ПТП, настъпило на 15.04.2020 г. в с. В., П.
област, виновно причинено от К. Т. Б. в качеството му на водач на МПС
“А**“, рег.№ ********, за което МПС към датата на настъпване на
произшествието има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество.
Безспорно между страните е било обстоятелството за наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ по отношение на управляваното от водача МПС “А**“, рег.
№ ********, валидно към датата на произшествието.
Прието е от първоинстанционния съд, че процесното ПТП е
настъпило в резултат на противоправно поведение на водача К. Б., който е
2
нарушил правилата за движение, а именно: на чл. 40, ал.1 от ЗДвП, преди да
започне движение назад, водачът не се убедил, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението, както и на чл. 40, ал.2 от ЗДвП, който го
задължава по време на движението си назад непрекъснато да наблюдава пътя
зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности, както и на чл. 116 от
ЗДвП, който предписва, че водачът на пътно превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към
хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял
бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към
престарелите хора. Прието е, че деянието е Следва да се приеме, че деянието
е извършено виновно - непредпазливо, тъй като водачът е бил длъжен да знае
правилата за движение и въпреки,че не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, като
са останали недоказани правоизключващите възражения на ответника за
наличието на „случайно деяние“.
Установено е, че вследствие на процесното ПТП на ищцата, сега
жалбоподателка, са причинени счупване на дясната бедрена кост в горната
част с разместване, счупване на дясната голямопищялна кост на две места в
областта на глезенната става, лекостепенно мозъчно сътресение, които са в
пряка причинноследствена връзка с настъпилия инцидент, както и са
претърпени имуществени вреди от закупуване на медицински изделия,
лекарства и консумативи.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът е
приел, че са налице предпоставките по чл.432 от КЗ за ангажиране
отговорността на застрахователя по задължителната застраховка «Гражданска
отговорност на автомобилистите»- валидно застрахователно правоотношение,
настъпило по вина на застрахования застрахователно събитие, в резултат на
което са настъпили вреди, подлежащи на обезщетяване.
Тези изводи на първоинстанционния съд не се оспорват във
въззивната жалба. Жалбоподателката е останала недоволна единствено от
размера на определеното й обезщетение за неимуществени вреди, като счита,
че същият е занижен и не отговаря на принципа за справедливост, заложен в
чл. 52 от ЗЗД, във връзка с действителните болки и страдания, които са
претърпени от нея вследствие на инцидента.
По делото е прието заключение на съдебномедицинска експертиза,
според което причинените увреждания на ищцата - счупване на дясната
бедрена кост в горната част с разместване, счупване на дясната
голямопищялна кост на две места в областта на глезенната става,
лекостепенно мозъчно сътресение са причинили значителни болки и
страдания както в началото след причиняване на травмите, така и след
оперативните интервенции. Причиненото трайно затрудняване движенията на
3
десния долен крайник е било за период от 7-8 месеца, като не се очаква да
настъпят усложнения. Необходимото лечение е проведено, очаква се
възстановяване в рамките на година, но доколко то ще е пълно експертът не
може да отговори предварително. Ежедневният ритъм на ищцата е нарушен
значително в първите 4 месеца, кагато се движи с помощни средства, за да не
стъпва на увредения крайник. Непосредствено след инцидента пострадалата е
била откарана по спешност в болнично заведение, където е проведено
оперативно лечение на 15.04.2020 г.- открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация-плака с винтове и Киршнерови игли, като е изписана на
20.04.2020 г. с подобрение и с указания да не стъпва на оперирания крак 4
месеца и е насочена към рехабилитация. На 24.04.2020 г. е постъпила отново
в същата болница за перидо до 01.05.2020 г., като й е била поставена гипсова
шина за 30 дни. На 26.05.2020 г., е постъпила отново в болнично заведение,
за 4 дни, за операция за отстраняване на метален инплант, където е свалена
гипсовата шина и е извършено отстраняване от костта на имплантираните
уреди и изваден металния инплант. На 23.07.2020 г. отново е била
хоспитализирана, като отново с оператина интервенция са отстранени
металните инпланти - плака с винтове и Киршнерови игли.
Вещото лице е мотивирало изводи, че предишните и съпътстващите
заболявания на ищцата са обичайни за възрастта й и не са оказали влияние на
оздравителния процес, като такова съществено влияние не е оказала и
възрастта на ищцата - на 84 г. към момента на инцидента. Изводът, че
здравословното състояние на ищцата преди инцидента не се е отразило на
получените травми - нито на настъпването им, нито на продължителността и
начина на протичане на възстановителния процес, е потвърден и в прието
допълнително заключение.
По делото са събрани и гласни доказателства - показания на
свидетелката Н. А., която заявява, че е полагала непосредствени грижи за
пострадалата по време на рехабилитацията в болницата и след това в дома й в
продължение на 10 месеца, 24 часа в денонощието. Поела ищцата след
престоя й в Ортопедията, във физиотерапията, където ищцата била много зле,
вдигала температура, треперела, била в шок и се налагало свидетелката да я
храни; ползвала памперси; поставяли й инжекции с болкоуспокояващи по два
пъти на ден, както и такива за температурата. След прибирането вкъщи
личният лекар продължил да идва да й поставя инжекции в корема за
разреждане на кръвта. Ищцата не била в състояние да се обслужва сама, не
можела да се храни, защото ръцете й треперили, не можела да се обслужва,
слагали подлога, не можела да се къпе, не можела да си движи крака, стенела
нощно време от болки, дори сълзи й избивали в очите. На легло била пет
месеца. Провеждана й била физиотерапия в дома в периода от 15 май до 6
септември два пъти седмично, като вкъщи идвал физиотерапевт. Едва след
петия месец ищцата започнала да се изправя. Първо започнало раздвижване
на мускулите на крака и много трудно стъпила за първи път. Силните болки
4
продължили около 5-6 месеца, толкова продължила и високата температура.
Големи трудности предизвиквала образувана декубитална рана от
залежаването, която свидетелката промивала два пъти дневно. В продължение
на 10 месеца ищцата не можела да се движи без помощ. Относно
емоционалното състояние на пострадалата, свидетелката споделя, че е много
променена след инцидента. Към настоящия момент била много отчаяна, а
преди тя давала на другите хъс за живот. Била отслабнала. Преди
произшествието се грижела сама за градината си, справяла се с
домакинството, въпреки че живеела сама и всички й се възхищавали.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е
присъдил обезщетение от 40 000 лв., като е приел, за разликата до пълния
предявен размер искът е неоснователен и не кореспондира с принципа за
справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав на ПАС споделя като основателни
оплакванията във въззивната жалба, че така определеният размер е занижен и
не е съобразен в пълна степен с критерия за справедливост съобразно
конкретно установените фактически обстоятелства. В случая са причинени
няколко травми - счупване на дясната бедрена кост в горната част с
разместване, счупване на дясната голямопищялна кост на две места в областта
на глезенната става и лекостепенно мозъчно сътресение. Претърпени са три
хирургически интервенции - открито наместване на фрактура с външна
фиксация, тибия и фибула, при която са поставени проксимален бедрен
пирон, заключваща тубуларна плака, заключващи винтове и киршнерова игла,
а следващите две - за премахване на поставените при първоначалната
интервенция пирон, витове и импланти. Травмите са довели до сериозни
болки и страдания с висок интензитет в течение на месеци. Обездвижването
на ищцата е била продължително – същата е била на легло в първите пет
месеца след ПТП, едва след петия месец започнала да се изправя, като през
цялото това време е изпитвала силни болки, като имала нужда от
болкоуспокояващи, както и от непрекъсната чужда помощ за всички най-
елементарни битови дейности /хранене, тоалет и т.н./ Необходимостта от
чужда помощ продължила и през следващите пет месеца, през които също не
можела да се движи без чужда помощ. Т.е. възстановяването е било бавно и
продължително, като съществременно липсва пълно възстановяване. Всичко
това е предизвикало рязка промяна в начина на живот на пострадалата, която
до момента на ПТП сама се е справяла с домакинството и се е грижела за
градината си; предизвикало е и сериозни страдания от емоционален характер
- притеснения от хода на възстановителния процес, от невъзможността да се
придвижда и да се обслужва сама и необходимостта от чужда помощ за
продължителен период от време по 24 ч на ден.
С оглед характера и тежестта на така установените увреждания,
продължителността и интензитета на търпените в резултат на тях болки,
5
страдания и неудобства, промяната на начина на живот и ежедневните й
дейности, емоционалните последици от уврежданията, както и
обстоятелството, че липсва пълно възстановяване, настоящият състав намира,
че справедливият размер на обезщетението следва да се определи на 60 000
лв., до който размер следва да се отмени обжалваното решение в
отхвърлителната му част и се постанови ново, с което същото съответно да се
увеличи. За разликата до пълния претендиран размер от 80 000 лв. въззивната
жалба се преценява като неоснователна, като решението в тази му част следва
да бъде потвърдено.
За разноските:
Съобразно резултата от въззивното обжалване в полза на ищцата
следва да се присъдят допълнително разноски за първата инстанция в размер
на 1849.25 лв., както и да се отмени обжалваното решение в частта, с която
ищцата е осъдена да заплати разноски на застрахователното дружество за
разликата над 145.27 лв.
Съразмерно на уважената част от въззивната жалба ответното
застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати на
жалбоподателката разноски в размер на 400 лв.
Съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба в полза на
ответното застрахователно дружество следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 25,
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 50 лв.
Мотивиран от изложеното, ПАС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 168//16.11.2021 г., коригирано по реда на чл.
247 от ГПК с решение № 170/17.11.20 г., и двете постановени по т.д. №
591/20 г., Пловдивски окръжен съд
в ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен искът, предявен от Н. Х. П. ЕГН
********** против „ЗАД А.“ АД ЕИК ********* за обезщетение за
неимуществени вреди болки и страдания, търпени вследствие на получени
телесни увреждания , изразяващи се във фрактури на десния крак:
пертрохантерно счупване, закрито политравматизацио: 1. Фрактура
пертрохантерика фем.декстра; 2. Фрактура тибиа декстра ин п. дист.ет ф-ра
фибула ин п.дист.декстра, настъпили вследствие на ПТП, състояло се на
15.04.2020 г. в с. В., П. област, виновно причинено от К. Т. Б. в качеството му
на водач на МПС “А**“, рег.№ ********, за което МПС към датата на
настъпване на произшествието има сключена валидна застраховка
6
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно
дружество, за разликата над 40 000 лв. до 60 000 лв., ведно със законна
лихва върху сумата, считано от 07.05.2020 г. до окончателното изплащане,
както и в частта, с която Н. ХР. П. ЕГН ********** е осъдена да
заплати на „ЗАД А.“ АД ЕИК ********* разноски за първата инстанция за
разликата над 145.27 лв. до 290.53 лв.
като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗАД А.“ АД ЕИК ********* да заплати на Н. Х. П. ЕГН
********** 20 000 лв. – допълнително над определения с решение №
168//16.11.2021 размер от 40 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди
болки и страдания, търпени вследствие на получени телесни увреждания ,
изразяващи се във фрактури на десния крак: пертрохантерно счупване,
закрито политравматизацио: 1. Фрактура пертрохантерика фем.декстра; 2.
Фрактура тибиа декстра ин п. дист.ет ф-ра фибула ин п.дист.декстра,
настъпили вследствие на ПТП, състояло се на 15.04.2020 г. в с. В., П. област,
виновно причинено от К. Т. Б. в качеството му на водач на МПС “А**“, рег.№
********, за което МПС към датата на настъпване на произшествието има
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество, ведно със
законна лихва върху сумата, считано от 07.05.2020 г. до окончателното
изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 168//16.11.2021 г., коригирано по
реда на чл. 247 от ГПК с решение № 170/17.11.20 г., и двете постановени по
т.д. № 591/20 г., Пловдивски окръжен съд,
в ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен искът, предявен от против „ЗАД
А.“ АД ЕИК ********* за обезщетение за неимуществени вреди
болки и страдания, търпени вследствие на получени телесни
увреждания , изразяващи се във фрактури на десния крак:
пертрохантерно счупване, закрито политравматизацио: 1. Фрактура
пертрохантерика фем.декстра; 2. Фрактура тибиа декстра ин п. дист.ет ф-
ра фибула ин п.дист.декстра, настъпили вследствие на ПТП, състояло се
на 15.04.2020 г. в с. В., П. област, виновно причинено от К. Т. Б. в
качеството му на водач на МПС “А**“, рег.№ ********, за което МПС
към датата на настъпване на произшествието има сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното
застрахователно дружество, за разликата над 60 000 лв. до 80 000 лв. ,
ведно със законна лихва върху сумата, считано от 07.05.2020 г. до
окончателното изплащане;
В ЧАСТТА, с която Н. Х. П. ЕГН ********** е осъдена да заплати на
7
ЗАД А. АД ЕИК ********* разноски до размер на 145.27 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
ОСЪЖДА „ЗАД А.“ АД ЕИК ********* да заплати на Н. Х. П.
ЕГН **********
1 849.25 лв. – разноски за първата инстанция /допълнително над
присъдените 4066.84 лв./
400 лв. – разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Н. Х. П. ЕГН ********** да заплати на „ЗАД А.“ АД
ЕИК ********* 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8