РЕШЕНИЕ
№ 222
гр. Стара Загора, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Велина Пенева
при участието на секретаря Емилия Ат. Димитрова
като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело №
20215530103646 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 9, ал.1 ЗПК във вр.с чл. 99, ал. 1
ЗЗД, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД твърди, че на
21.08.2018г. било подписано Допълнително споразумение за цедиране на
вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 11.04.2018г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК ********* и
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК *********, по силата на
които вземането на „Банка ДСК“ ЕАД от Н. ИВ. К., произтичащо от Договор
за стоков кредит №311417 от 05.12.2017г. било прехвърлено в собственост на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски на дружеството - кредитор, което вземане било
индивидуализирано в приемо-предавателен протокол от 21.08.2018г. към
1
Допълнително споразумение от 21.08.2018г. за цедиране на вземания към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
11.04.2018г.
Приемо-предавателният протокол от 21.08.2018 г. към Допълнителното
споразумение от 21.08.2018 г. за цедиране на вземания към Рамковия договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018 г. било
представено само с данните на длъжника Н. ИВ. К., тъй като данните на
останалите длъжници били защитени съгласно Закона за защита на личните
данни и Общият регламент относно защита на личните данни /Регламент (ЕС)
2016/679/, който се прилагал пряко в страните членки на ЕС, без да било
необходимо да бъде инкорпориран в национален закон. В разпоредбите на
цитираните нормативни актове ясно били посочени кои данни са личните
данни, предмет на защитата /като част от тях кумулативно били посочени и в
представеното по делото Приложение 1/, както и че личните данни се
предоставяли за конкретни, точно определени и законни цели и се
обработвали по съвместим с тези цели начин. Съдът бил администратор на
лични данни, но не всички страни по делата били администратори на лични
данни, а доказателствата към исковите молби, освен че се връчвали на
страните по делото, същите били и на разположение на страните по делото в
канцеларията на съда. Отделно, освен че следвало всички лица, които имали
достъп до лични данни, да са били заинтересована страна и/или
администратор на лични данни, Приложение 1 съдържало множество лични
данни на трети за настоящия спор лица, поради което разкриването на
техните лични данни, освен че не можело да бъде обосновано като защита на
правен интерес, щяло да доведе и до риск за правата и свободите на тези
лица.
Съгласно чл. 6.5. от рамковия договора за цесия, „Агенция за събиране
на вземания“, в качеството на цесионер имала задължение от името на
цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за
което „Агенция за събиране на вземания“ имала изрично пълномощно от
„Банка ДСК“ ЕАД. В изпълнение на поетите договорни задължения и на
изискванията на закона на ответника било изпратено по реда на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД уведомление за извършената цесия от името на „Банка ДСК“ ЕАД с
изх. № УПЦ-С-ДСК/311417 от 19.03.2021г., посредством куриерска фирма
„Лео Експрес“ с известие за доставяне, което писмо се върнало в цялост.
2
Уведомлението за извършената цесия било изпратено на адреса, посочен в
Договора за кредит, а именно: гр. Стара Загора, ул. „Ангел Кънчев“ № 67.
Съгласно раздел 5, чл.10, ал.4 от Общите условия /ОУ/ към Договора за
кредит /Договора/, Кредитополучателят се бил задължил да уведоми
кредитора си при промяна на местоживеенето си, а в раздел 7, чл.15 от ОУ
към Договора, страните били договорили, че всички уведомления, покани и
други съобщения, изпратени от Кредитора до Кредитополучателя на
последния посочен от Кредитополучателя адрес, се считали за връчени.
Ищецът счита, че уведомлението за цесията било получено от
ответника.
Процесното вземане произтичало от сключен на 05.12.2017г. между
„Банка ДСК“ ЕАД /кредитодател/ и Н. ИВ. К. /кредитополучател/ по Договор
за стоков кредит № 311417 /Договора/, при спазване на разпоредбите на
Закона за потребителския кредит. С подписването на Договора
кредитополучателят заявил, че му била предоставена своевременно
преддоговорна информация по смисъла на чл.5 от ЗПК и общи условия, с
оглед вземане на информирано решение за сключване на договора за кредит
/т. 9 от Договора/.
Съгласно т.1 от Договора, кредиторът се бил задължил да отпусне на
кредитополучателя стоков кредит в размер на 1450,49 лв. за:
-закупуването от „Зора ММС“ ООД /Търговец/ на мобилен телефон
„SAMSUNG GALAXY S8“ - 1 брой с цена 1329,00 лв. и
-сключване на застраховка „Стандарт +“ за лица от 18 до 64 с
еднократна застрахователна премия в размер на 121.49 лв.
В т. 3 от Договора, кредитополучателят се бил съгласил предоставената
му от страна на кредитора сума за закупуване на стоките да бъде усвоена
еднократно, безкасово, чрез превод на сумата по банковата сметка на
Търговеца и на Застрахователя. За потвърждаването на покупката Търговецът
издал на името на ответника фактура с №********** с дата 05.12.2017г. А за
потвърждаването на сключването на застраховката, Застрахователят издал
сертификат с №311417 с дата 05.12.2017 г. Въз основа на сключения Договор
за кредит била разкрита кредитна сметка на ответника, от която били
преведени на Търговеца и на Застрахователя дължимите суми, с което
Кредиторът изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателя
3
кредита, предмет на договора. Погасителните вноски, които
Кредитополучателят се задължавал да изплаща на Кредитодателя,
съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с годишен процент
на разходите, който изразявал общите разходи като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Годишния процент на разходите бил
посочен в погасителния план, неразделна част от договора за кредит и
включвал лихви и такси, които Кредитополучателят дължал на Кредитора.
Страните били постигнали съгласие в т.6 от Договора, кредитът да се
олихвява за срока на Договора с годишен фиксиран лихвен процент в размер
на 34,33%, като лихвата се начислявала върху усвоената и непогасена част от
кредита и се заплащала месечно. Така, общият размер на договорната лихва
по кредита била уговорена от страните в размер на 574.35 лв., а общата
стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 2024.84 лв.
Кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита в срок от 24
месеца или до 05.12.2019г. на 24 бр. месечни погасителни вноски, всяка в
размер на 84,37 лв., без последната месечна погасителна вноска, която била
изравнителна и била в размер на 84,33 лв., съгласно погасителния план,
неразделна част от Договора, в който бил посочен падежа на всяка отделна
погасителна вноска. Съгласно раздел 6, т.12 от ОУ към Договора, при забава
в плащането на месечна погасителна вноска от деня следващ падежната й
дата, частта от вноската представляваща главница, се олихвявала с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10
/десет/ процентни пункта. На посоченото основание на кредитополучателя
била начислена лихва /обезщетение/ за забава в размер на 136,61 лв.,
начислена за периода от 6.05.2018г. до датата на подаване на заявлението в
съда. Като за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не била начислявана
лихва за забава, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
Срокът на договора изтекъл на 05.12.2019г. с последната погасителна вноска
и не бил обявяван за предсрочно изискуем. Длъжникът не бил изплатил
всички дължими по процесия Договор суми, предвид изложеното за „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД възниквал правен интерес да предяви
вземането си по съдебен ред, с оглед на което било входирано Заявление за
издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист по реда на чл.410 от
ГПК срещу Н. ИВ. К. в деловодството на PC - гр. Стара Загора, съгласно
което претендират от ответника, в качеството му на кредитополучател по
4
Договор за стоков кредит №311417 от 05.12.2017 г., да заплати: 1450,49 лв.
/хиляда четиристотин и петдесет лева и 49 стотинки/ - неизплатената
главница от непогасените 24 бр. месечни погасителни вноски с падежни дати
от 05.01.2018 г. до 05.12.2019 г.; 354,10 лв. /триста петдесет и четири лева и
10 стотинки/ - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от
05.05.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 05.12.2019 г.
/падеж на последната погасителна вноска/; 136,61 лв. /сто тридесет и шест
лева и 61 стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от
06.05.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Като за периода от
13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не била начислявана лихва за забава или
неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС, както и
законна лихва за забава от датата на депозиране на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението. Било образувано ч.гр.д.
№20215530101705 по описа на РС Ст. Загора и издадена Заповед за
изпълнение. На 01.07.2021 г. ищцовото дружество получило съобщение с
указание на съда, в съответствие с чл.415, ал.1 от ГПК, че „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД може да предяви иск за установяване на
вземането си.
Искането до съда е да постанови съдебен акт, по силата, на който да
признае за установено, че Н. ИВ. К., като Кредитополучател по Договор за
стоков кредит №311417 от 05.12.2017 г., дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, следните суми, присъдени в издадената
срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 20215530101705 по описа на PC - гр. Стара Загора, а именно:
1450,49 лв. /хиляда четиристотин и петдесет лева и 49 стотинки/ -
неизплатената главница от непогасените 24 бр. месечни погасителни вноски с
падежни дати от 05.01.2018 г. до 05.12.2019 г.;
354,10 лв. /триста петдесет и четири лева и 10 стотинки/ - договорна
/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 05.05.2018 г. /падеж на първа
неплатена погасителна вноска/ до 05.12.2019 г. /падеж на последната
погасителна вноска/;
136,61 лв. /сто тридесет и шест лева и 61 стотинки/ - лихва
/обезщетение/ за забава, дължима за периода от 06.05.2018г. до датата на
подаване на заявлението в съда. Като за периода от 13.03.2020 г. до
5
14.07.2020 г. не била начислявана лихва за забава или неустойка, в
изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС; законна лихва за забава
от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане
на задължението.
Претендира за разноските в заповедното и настоящото производство.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК назначения от съда
представител на ответника Н. ИВ. К. – младши адвокат Т., е депозирала
отговор на исковата молба.
Сочи, че в исковата молба се твърдяло, че „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД предявява исковата си претенция срещу Н. ИВ. К.- длъжник
по договор за стоков кредит 311417 от 05.12.2017г., сключен между Н. ИВ. К.
от гр.Стара Загора, ул. „Ангел Кънчев“ № 67 и „Банка ДСК“ ЕАД-гр.София,
ул.„Московска“ №19. Предмет на договора бил закупуването на мобилен
телефон „SAMSUNG GALAXY S8“ от магазин на „Зора ММС“ ООД с цена
1329.00лв. и сключване на застраховка „Стандарт + “ за лица от 18 до 64 г. с
еднократна застрахователна премия в размер на 121.49 лв. Ищецът
претендирал за установяване на вземането от 1941,20 лв., заедно с дължимо
обезщетение за забава. Не следвало претенцията на ищеца за заплащане на
посочената сума да се признава, поради невъзникнала правновалидна връзка
между страните и нищожност на договора.
Твърди още, че доверителят Н. ИВ. К. не следвало да признава
предявеният иск на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД- нищожност на сключеният
договор от 05.12.2017г., поради липса на съгласие, предвид факта, че лицето
страдало от умствена изостаналост по рождение и следвало да се прецени
могло ли е да формира и изразява правнорелевантна воля към момента на
сключването му. В случая било налице дълготрайно и постоянно състояние
на опорочаване на волевия и интелектуалният момент, отговорни за
ръководенето на постъпките и осъзнаването на действията и последиците от
тях. Към момента на сключване на договорът не било ясно дали лицето
действало в адекватно състояние и възприемало ли е правилно свойството и
значението на извършеното от него действие - подписване на договор за
стоков кредит за закупуването на мобилен телефон „SAMSUNG GALAXY
S8“ от магазин на „Зора М.М.С.“ ООД. Вероятно било налице сключен
договор, при липса на съгласие, като основание за нищожност. Състоянието
6
на трайно, продължително отсъствие на умствена пълноценност, поради
душеното заболяване – слабоумие, обуславяло състояние, което не било
временно и преходно. Лицето не било поставено под запрещение, и било
формално дееспособно, но и да било постановено под запрещение
конститутивното действие на решението не можело да установи от кога би
могло лицето да се постави под запрещение, а провеждане на иска по чл.5
ЗЛС било без значение за сключените договори преди влизането му в сила.
Според ответната страна имало необходимост от изследване на
обстоятелствата налице ли било валидно сключен договор, с две насрещни
съвпадащи волеизявленията, за да се породят правните последици на
договора, или била налице хипотезата на нищожност, поради липса на
съгласие. Възникнала ли била правна връзка между Н. ИВ. К. и „Банка ДСК“
ЕАД, гр.София, ул.„Московска“ 19, с предмет на договора - закупуването на
мобилен телефон SAMSUNG GALAXY S8 от магазин на Зора ММС ООД с
цена 1329.00лв., и притежавал ли ответникът качеството длъжник?
С отговора на исковата молба ответната страна предявява на основание
чл.212 от ГПК инцидентен установителен иск с правно основание чл.26 ал.2
изр. 1 пр.2 ЗЗД- за установяване нищожността на сделката, с който да се
изследвало обуславящото обстоятелство налице ли било валидно сключен
договор и възникнало ли било правнорелевантно отношение между страните,
което да вмени задължение у длъжника за плащане на претендираната сума.
Счита се, че това било от значение за обективен и справедлив изход от делото
и с цел изясняване на обективната истина била необходима съдебно-
психиатрична експертиза- доверителят й Н. ИВ. К. страдал от заболяване. На
05.12.2017г. ответника бил подписал договор за покупка на мобилен телефон
SAMSUNG GALAXYS8 от магазин на Зора с цена 1329.00лв. и сключване на
застраховка „Стандарт + “ за лица от 18 до 64 г., с еднократна
застрахователна премия в размер на 121.49 лева. Твърди се също така, че към
момента на сключване на договора на 05.12.2017г. лицето било в болестно
състояние, което било пречка за формирането на правилна преценка за
житейските ситуации и вземането на решения, изискващ пълноценна
умствена дейност. Тези основания обуславяли опорочаването на
интелектуалния и волеви момент в логичната и целенасочена човешка
умствена дейност, изразяващи се в контрола на поведението и възможност за
преценка на постъпките и действията. Счита, се че към момента на сключване
7
на договора на 05.12.2017г. не било налице формирана правнорелевантна
воля, с която да се изразяло съответствие между волеизявленията на двете
страни. Изразеното съгласие, към момента на сключване на договора, било
засегнато от порок на волята на Н. ИВ. К.. Липсвало валидно съгласие за
сключването на договора и поемането на задължения към него. Счита се, че
договорът бил сключен от формално дееспособно лице, което към момента на
сключването му било в невъзможност да контролира пълноценно действията
и постъпките си и това състояние било трайно. Такова становище било
застъпено в Решение №143 от 16.12.2019г. по гр. д. №2729/18 г. на III г.о.
Искането до съдът е да прогласи нищожност на главния договор за
стоков кредит №311417 от 05.12.2017г., сключен между Н. ИВ. К. от гр.Стара
Загора, ул. „Ангел Кънчев“ №67 и „Банка ДСК“ ЕАД, гр.София, ул.
„Московска“ № 19, на основание чл.26, ал.2, изречение 1, предложение второ
от ЗЗД - поради липса на съгласие, като от това ще настъпи и нищожност на
акцесорния договор за цесия между „Банка ДСК“ ЕАД, гр.София и „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, гр.София, като правна последица.
Претендират се разноски.
В предоставения за становище срок „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД -Ответник по предявения инцидентен установителен иск, твърди
следното: Оспорва изцяло депозирания инцидентен установителен иск от
ответника. Счита, че всички възражения и оспорвания са неоснователни,
необосновани и противоречащи на приложените към исковата молба писмени
доказателства. Счита предявената от ответника претенция за неоснователна.
От страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД се твърди, че
според изричната разпоредба на чл.31, ал.1 ЗЗД договор, сключен от
дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира, или да
ръководи действията си, е унищожаем, а не нищожен поради липса на
съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл била и трайната и
непротиворечива съдебна практика. Действително, фактическият състав и при
двете хипотези включвал опорочено съгласие за сключването на договор. В
първият случай, обаче, съгласието било несъзнавано, тъй като лицето, което
го било изразило, макар и формално да било дееспособно, не е могло да
разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи. За
разлика от тези случаи липсата на съгласие по смисъла на чл.26, ал.2 ЗЗД
8
било налице, когато изявлението било направено несериозно, без намерение
за създаване, изменение или прекратяване на правоотношение, при насилие
или в състояние, изключващо въобще формирането на воля, но по причини,
не дължащи се на някое от посочените заболявания - малолетие, поставяне
под пълно запрещение, тежко алкохолно опиянение, тежка интоксикация и др.
В този смисъл - Решение № 830/07.09.2011 г. на ВКС по гр.д. № 256/2010 г.,
IV, г. о. Липсата на съгласие в хипотезата на чл.26, ал.2 ЗЗД се отнасяло до
хипотези, при които то било дадено от една от страните при наличие на
мислена уговорка, изключваща обвързването - несериозно /като шега/ или
като учебен пример, или в случаите когато било изтръгнато чрез насилие. Във
всички тези случаи липсата на формирана воля за обвързване била съзнавана.
Това схващане за нищожността поради липса на съгласие било отразено в
константната съдебна практика на ВКС. Само в тези случаи било налице
съществуващ към момента на сключването на договора факт, който обуславял
неговата изначална нищожност. Счита се, че в процесния случай договорът не
само не бил нищожен, но не бил и унищожаем, доколкото в представените
решения на ТЕЛК водещата диагноза била категоризирана като лека и
ответникът съзнавал действията си, както и последиците от тях.
В първото по делото съдебно заседание ищцовата страна не се
представляват, явява се ответника с процесуалния си представител, изслушан
е свидетел. Изслушани по делото са съдебно-психиатрична експертиза и
съдебно-счетоводна експертиза.
Приложено е гр. дело 1705/2021г. по описа на РС Ст. Загора по
настоящото производство.
От фактическа страна:
По подадено заявление по чл.410 ГПК от ищеца „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД срещу длъжника Н. ИВ. К. по ч. гр. д. 1705/2021г. по
описа на РС Ст. Загора, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №93/15.04.2021г. за сумата от 1450,49лв - главница, 354,10лв-
договорна лихва от 05.05.2018г. до 13.04.2021г., 136,61 лв- обезщетение за
забава от 06.05.2018г. до 05.12.2019г. и законна лихва от 13.04.2021г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 38,82лв държавна такса и 75 лв
юрисконсултско възнаграждение.
По делото е представено заверено копие от Стандартен европейски
9
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити,
Декларация Искане за кредит №311417 от ответника подписано от същия с
която е декларирал че му е предоставена необходимата преддоговорна
информация, както и Общи условия прилагани по договори за стокови
кредити в размер на 1450,49лв със срок от 24 месеца. Налице по делото е
заверено копие от Договор за стоков кредит № 311417 от 05.12.2017г.
сключен между Банка ДСК ЕАД и ответника по силата на този договор на
ответника е отпуснат кредит в размер на 1450,49лв за закупуване на мобилен
телефон марка „SAMSUNG GALAXY S8“ с цена 1329лв със срок на
издължаване 24 месеца. Приложен към договора е погасителен план и ГПР
подписан също от ответника, както и Общи условия по договори за стокови
кредити, подписани от ответника. Налице по делото е съгласие за
присъединяване към групата на застраховани лица по групов договор за
застраховка на кредитополучателите по стокови кредити подписано от
ответника.
Приложено по делото е заверено копие на Фактура №
**********/05.12.2017г. по договор 311417, за доставчик се сочи „Зора М. М.
С.“ ООД, клиент и получател на стоката-ответника, сума за изплащане
1329,00лв, артикул: мобилен телефон марка „SAMSUNG GALAXY S8“,
фактурата е подписана от ответника.
Приложен по делото е Рамков договор за покупко-продажба на
вземания от 11.04.2018г. между „Банка ДСК“ ЕАД и ищцовото дружество и
допълнително споразумение за цедиране на вземания към рамков договор за
покупко продажба на вземания /цесия/ от 11.04.2018г.
Налице по делото е Пълномощно с което ищцовото дружество е
упълномощено да уведоми от името на „Банка ДСК“ всички длъжници по
вземания по кредити, които банката е цедирала с допълнително споразумение
от 21.08.2018г. между „Банка ДСК“ като продавач -цедент и „АСВ“ ЕАД като
купувач-цесионер към Рамков договор за покупко-продажба на вземания –
цесия сключен на 11.04.2018г. за извършената цесия като пълномощника има
право да подпише писмените съобщения по чл.99 ал.3 от ЗЗД от името на
Банката до длъжниците по прехвърлените вземания.
Налице по делото е и Уведомително писмо за извършено прехвърляне
на вземания/цесия/ до ответника, с което е поканен да погаси дължимите
10
суми.
Приложени по делото са: Експертно решение № 0348/28.01.2020г. за
ответника на което е отразено Водеща диагноза: Лека умствена изостаналост,
Общо заболяване: Лека Умствена изостаналост, Експертно решение №
3134/20.12.2016г. за ответника, на което е отразена същата водеща диагноза, а
като Общо заболяване: Лека умствена изостаналост, Биполярно афективно
радстройство.
Приложен по делото е протокол за предписване на лекарства заплащани
от НЗОК/РЗОК на ответника, на който се сочи дата на издаване 02.11.2021г.
сочи се и клинична диагноза „Параноидна шизофрения“.
Видно от заключението по изслушаната съдебно-психиатрична
експертиза е, че Н. ИВ. К. страда от параноидна шизофрения, пристъпно
прогредиентно протичане, емоционално волева промяна на личноста, лека
умствена изостаналост, заболяването дебютира в детска възраст и има
непрекъснат ход, заболяването има константен траен характер.
Освидетелствания не бил в състояние правилно да възприема, запаметява и
контроли действията и постъпките си, към момента на сключване на договора
от 05.12.2017г., ответника не могъл да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ръководи действията си със съзнавана воля. В съдебно
заседание вещото лице взема становище, че ответника може сам да се
обслужва, но при него имало постоянна мнителност, мисленето му било
нарушено, не ползвал процесния телефон, взел го е, но е искал да го върне за
да не го подслушват, бил споделил, че взел телефона, за да го даде на друго
лице от помощното училище, което щяло да го плати, не осъзнавал че трябва
да изплаща телефона.
Видно от заключението по назначената и изготвена съдебно-счетоводна
експертиза е, че сумата от 1329,00лв по договор за стоков кредит №
311417/05.12.2018г. сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника, за
закупуване от „Зора М.М.С.“ ООД на мобилен телефон била платена от
„Банка ДСК“ ЕАД на „Зора М.М.С.“ ООД на 05.12.2018г. Нямало внесени
суми за погасяване на кредита, размера на непогасената главница възлизал на
1450,49лв, на 574,35лв възлизала договорна лихва, от които претендирана
била сумата от 354,10лв за периода от 05.05.2018г. до 05.12.2019г., лихвата за
забава възлизала на общо 136,61лв.
11
В хода на делото е разпитан като свидетел ИВ. Н. К.- баща на
ответника, видно от показанията му е, че синът му не бил много добре
психически, отивал сам на центъра, познавал парите, можел да пише, бил
сприхав, нямал приятели, бил мекушав, като подписал този документ бил в
шок казал, че ставало въпрос за това да го хванат и да се подписва.
От правна страна:
Безспорно установено в настоящото производство е, че между „Банка
ДСК“ ЕАД и ответника е сключен договор за стоков кредит №
311417/05.12.2017г. за закупуване от „Зора М.М.С.“ ООД на мобилен
телефон, безспорно установено е това, че сумата 1329,00лв била платена от
„Банка ДСК“ ЕАД на „Зора М.М.С.“ ООД на 05.12.2018г., а сумата от
121,49лв била преведена по сметка на застрахователя „ЗК Групама- Стокови
кредити“ на 05.12.2017г. въз основа на Съгласие от ответника за
присъединяване към групата на застрахованите лица по групов договор за
застраховка на кредитополучателите по стокови кредити по пакет
„Стандарт+“ от 05.12.2017г. Установява се от събраните доказателства, че
нямало внесени суми за погасяване на кредита. По силата на Рамков договор
за покупко-продажба на вземания от 11.04.2018г. между „Банка ДСК“ и
ищцовото дружество и допълнително споразумение от 22.08.2018г. за
цедиране на вземания към рамков договор за покупко- продажба на вземания
/цесия/ от 11.04.2018г. ищцовото дружество придобило вземането срещу
ответника по процесния договор.
По предявения инцидентен установителен иск:
Същия е предявен с правно основание чл. 26 ал. 2 изр. 1 пр.2 ЗЗД като
се иска обявяване на договора за стоков кредит за нищожен поради липса на
съгласие за сключването му.
Правните сделки са нищожни при липса на воля на някоя от страните за
сключването им, която липсваща воля при договорите се проявява като липса
на съгласие. Основната част от фактическия състав на договора е
волеизявлението на страните. Когато от обстоятелствата се установява, че
страната не е имала воля да създаде определено правоотношение чрез
сключването на договора, следва да се приеме на посоченото законово
основание, че договорът е нищожен, поради липса на съгласие за
сключването му. Липсата на съгласие, на която и да е от страните елиминира
12
консенсуалността на договора, а оттам и действителността на същия.
В случая обаче ответника по първоначалния иск и ищец по инцидентния
установителен иск, е бил формално дееспособен към датата на сключване на
договора за стоков кредит 05.12.2017г., въпреки, че поради психичното си
заболяване не могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и
да ръководи действията си със съзнавана воля. Липсата на съгласие следва да
се преценява към момента на сключване на договора. По смисъла на чл.26
ЗЗД липсва съгласие при договорите, сключени от малолетни, или поставени
под пълно запрещение, тъй като са недееспособни, защото не разбират в
достатъчна степен свойството и значението на изразената от тях воля, поради
което тя е ирелевантна, приравнена от закона на липса на волеизявление.
Липсва съгласие също когато договорът е сключен чрез физическо насилие
срещу лицето, което го извършва или е налице мислена уговорка достигнала
до знанието на другата страна или изявлението е несериозно-направено на
шега. Тоест липсата на съгласие винаги се свързва със съзнателната липса на
воля.
Липсата на съгласие като основание за нищожност не намира
приложение при сделки, сключени от ограничено дееспособните –
непълнолетни и поставени под ограничено запрещение, както и от
дееспособните-като в настоящия случай, които към момента на сключване на
сделката не са разбирали, или не са могли да ръководят действията си . Тези
сделки са унищожаеми, а не нищожни, защото макар и опорочено,
волеизявление има, докато при липсата на съгласие, макар и формално да е
изразена някаква воля, волеизявление реално няма, или то изхожда от субект,
чиято воля е правно ирелевантна, тъй като поради обективни причини такава
не може да бъде формирана. Сключените сделки от дееспособно лице, което
към момента на сключването им не е могло да разбира и ръководи действията
си поради душевна болест, или слабоумие, биха могли да бъдат унищожаеми,
а не нищожни поради липса на съгласие.
Предвид горното предявения инцидентен установителен иск следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид установеното в настоящото производство искът предявен от
страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следва да бъде уважен,
защото безспорно установено, е че сумата по договора за стоков кредит е
13
била отпусната и усвоена, в тежест на ответника е да установи факта на
погасяване на дълга по кредита, като същият не е ангажирал доказателства в
този смисъл. Напротив налице е заключението по съдебно-счетоводната
експертиза видно от което е, че от една страна нямало внесени суми за
погасяване на кредита, от друга страна размера на непогасената главница
възлизал на 1450,49лв, договорната лихва възлизала на 574,35лв от които
претендирана била сума в размер на 354,10лв за периода от 05.05.2018г. до
05.12.2019г., лихвата за забава възлизала на общо 136,61лв. Предвид
гореизложеното искът на ищцовото дружество се явява основателен и като
такъв следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се
дължат направените по делото разноски в размер на 38,82 лв държавна такса
75 юрисконсултско възнаграждение по ч. гр. дело №1705/21г., 38,82 лв
държавна такса по настоящото производство, юрисконсултско
възнаграждение 150лв по настоящото производство, 150 лв съдебно
счетоводна експертиза.
Така мотивиран Старозагорски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищеца „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25 офис сграда Лабиринт ет.2
офис 4, че ответника Н. ИВ. К. ЕГН: ********** от г******* му дължи
сумата от 1450,49 лв. - неизплатената главница от непогасените 24 бр.
месечни погасителни вноски с падежни дати от 05.01.2018 г. до 05.12.2019
г.,354,10 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от
05.05.2018 г. до 05.12.2019 г. , 136,61 лв. - лихва /обезщетение/ за забава,
дължима за периода от 06.05.2018г. до датата на подаване на заявлението в
съда, ведно със законната лихва от 13.04.2021г.-датата на депозиране на
заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съда, до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена в полза на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25 офис сграда
14
Лабиринт ет.2 офис 4, против Н. ИВ. К. ЕГН: ********** от г******* заповед
93 от 15.04.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. №1705/2021г. по описа на РС Ст. Загора.
ОТХВЪРЛЯ инцидентния установителен иск да бъде прогласена
нищожност на главния договор за стоков кредит №311417 от 05.12.2017г.,
сключен между Н. ИВ. К. от гр.Стара Загора, ул. „Ангел Кънчев“ №67 и
„Банка ДСК“ ЕАД, гр.София, ул.„Московска“ № 19, на основание чл.26, ал.2,
изречение 1, предложение второ от ЗЗД - поради липса на съгласие, като от
това ще настъпи и нищожност на акцесорния договор за цесия между „Банка
ДСК“ ЕАД, гр.София и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр.София,
като правна последица, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. ИВ. К. ЕГН: **********
от г******* да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София бул. „Д-р П.
Дертлиев“ №25 офис сграда Лабиринт ет.2 офис 4, направените деловодни
разноски в общ размер на 338,82лв по настоящото производство и 113,82лв
деловодни разноски по частно гражданско дело № 1705/2021г. по описа на РС
Ст. Загора.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред ОС Стара
Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
15