РЕШЕНИЕ
№ 1339
гр. Бургас, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско
дело № 20222100501812 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба
вх.№36838/12.10.2022г., подадена от ОД на МВР –гр.Бургас, с адрес: град Бургас,
ул.”Христо Ботев” № 46, чрез главен юрисконсулт Гергана Владимирова, срещу Решение
№2166/05.10.2022г., постановено по гр.д.№4507/2022г. по описа на Районен съд- Бургас.
С посоченото решение, Бургаският районен съд е осъдил ответната ОД на МВР – Бургас, с
адрес гр.Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46, да заплати на Т. П. К. сумата от 534.89 лв,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от
53.77 часа за периода 01.07.2019 г. – 09.07.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на
положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба – 15.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от 125.95 лв., представляваща законна лихва за забава върху дължимата от ответника
главница за периода от 01.11.2019 г. до 14.07.2022 г.
Със същото решение, съдът е осъдил ОД на МВР – Бургас, с адрес гр.Бургас, ул.”Христо
Ботев” № 46, да заплати на ищеца К. сумата от 360 лв. с ДДС за направените по делото
разноски за платено адвокатско възнаграждение. Съдът е осъдил ОД на МВР – Бургас, с
адрес гр.Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Бургаския районен съд сумата от 100 лв. за държавна такса и сумата от 150 лв.
1
- разноски за експертиза.
С жалбата се изразява недоволство от решението и се иска неговата отмяна.
Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и необосновано, постановено в
противоречие с материалния закон. Твърди се във въззивината жалба, че през процесния
период, ищецът положил извънреден труд, отчитан ежемесечно с протокол за отчитане на
работното време между 22.00 и 06.00 часа. С действащата уредба, съотношението между
дневен и нощен труд в системата на МВР следвало да бъде осем часа нощен труд- равни на
осем часа дневен труд, а не както по КТ и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, съгласно които 7 часа нощен труд се приравнявали на осем часа дневен
такъв. Навежда доводи, че с оглед спецификата на служебните правоотношения, за
държавните служители в МВР се предвиждали редица компенсаторни механизми, поради
което и последните не били поставени в по- неблагоприятно положение спрямо работниците
по трудово правоотношение.
Въззивникът намира, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че липсата на
регламентация във въпросните подзаконови нормативни актове, обуславяла прилагане на
общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ по
отношение на държавните служители по чл.142, ал.1,т.1 от ЗМВР.
Излага аргументи във връзка с постановеното от СЕС решение от 24.02.2022г. по дело
С262/2020г., по отправено преюдициално запитване от РС-Луковит по гр.д.№606/2019г.
Посочва се, че съгласно т.1 от цитирания акт на СЕС, Директива 2003/88/ЕО (чл.8 и чл.12,
б.,,а“), не налагала приемането на национална правна уредба, предвиждаща нормалната
продължителност на нощния труд на служителите от публичния сектор да е по- кратка от
предвидената за тях през деня. С оглед спецификата на служебните правоотношения, били
налице компенсаторни механизми (допълнително възнаграждение за прослужено време от
2%, допълнителен платен годишен отпуск, обезщетение при прекратяване на служебното
правоотношение).
Заявява, че според т.2 от решението на СЕС, нормалната продължителност на нощния труд
от 7 часа за работниците от частния сектор, не се прилагала за работниците в публичния
сектор, включително пожарникарите и полицаите, ако такава разлика в третирането се
основавала на обективен и разумен критерий (свързана с допустима от закона цел).
Подчертава, че съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР, за държавните служители в МВР била
установена нормална продължителност на работното време от 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица и еднаква продължителност на работното време през деня и през
нощта от 8 часа (по- голяма от установената продължителност по КТ).
Направен е подробен анализ на правната уредба, регламентираща правилата за полагане на
труд от лицата по трудово правоотношение и тези, касаещи държавните служители в МВР
(чл.142,ал.1 ЗМВР).
Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което
предявените искови претенции да бъдат отхвърлени. Претендира се присъждане на
2
направените в производството пред двете инстанции разноски. При условията на
евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от въззиваемия К., чрез адв. Станко
Кралев-БАК, с който се оспорва въззивната жалба изцяло. Въззиваемият намира атакуваният
съдебен акт за правилен и законосъобразен. Излага се становище относно приложимите
нормативни актове през процесния период.
Иска се от съда, атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира се присъждане на сторените по делото разноски пред въззивната инстанция.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.
Страните не се явяват в съдебно заседание, редовно и своевременно уведомени.
Въззивната жалба е постъпила в срока по чл.259, ал.1 ГПК, подадена е от надлежно
упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение и следователно същата е допустима за разглеждане по
същество.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на
обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като
взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази
Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.
В исковата молба ищецът К., чрез адв. Станко Кралев, съдебен адрес: гр. Бургас,
ул.“Раковски“ № 2, е предявил срещу Областна дирекция на МВР-Бургас, Булстат
*********, с адрес: гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“ № 46 иск с правно основание чл.178, ал.1,
т.3 вр.чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР за осъждане на ответника да му заплати сумата от 330 лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 55 часа за процесния период от 01.07.2019г. до 09.07.2020г., получени в резултат
на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, сумата в размер на 33
лева, представляваща лихва за забава върху дължимите от работодателя суми, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
15.07.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
Налице е изменение на исковата претенция на основание чл.214 ГПК, като същата се счита
за предявена за сумата от 534,89 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение
за положен извънреден труд за 53,77 часа през посочения в исковата молба период и за
сумата от 125,95 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода 01.11.2019г. -
14.07.2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 15.07.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът излага, че през периода от 01.07.2019 г. до 09.07.2020 г. е полагал труд на длъжност
"полицай" в сектор „СПС“ към Областна дирекция на МВР-Бургас. Ищецът сочи, че за
процесния период е положил общо 410 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента
3
1. 143 възлиза на 465 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до
извънреден труд от 55 часа, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника. При
изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл. 187, ал.
6 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран по 6, 00 лв, т. е. задължението
на ответника към ищеца за целия период възлиза на 330 лв. Претендира се и мораторна
лихва в размер на 33 лв.
В отговора на исковата молба ответната страна е оспорила предявените искове като счита
същите за неоснователни, както оспорва и претендираните размери на претенциите. Счита,
че в случая ищецът е полагал труд при сумирано изчисляване на работното време, в резултат
на което след прихващане на положителните и отрицателните разлики в отработеното време
за процесния период бил формиран резултат, който при надвишаване на
нормата работни часове му бил заплащан като извънреден труд. Направен е анализ на
приложимото законодателство – ЗМВР, както и действалата Наредба №
8121з776/29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението на работното време, за
неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Оспорва се
приложението на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, която според ответната страна била приложима само
за работещите по трудово правоотношение.
Първоинстанционният съд е приел, че в действалите през процесния период Наредба №
8121з-776 и в Наредба № 8121з-36 липсва изрична норма за преобразуване на часовете
положен нощен труд, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407, но това не
следва да се тълкува като законова забрана за подобно преизчисляване, тъй като би
поставило служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни
служители. Прието, че при наличието на такава непълнота в специалната уредба следва
субсидиарно да се приложи общото правило на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, съгласно което приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен като частно при деление на
нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК въззивната инстанция намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да разгледа спора по
същество, в рамките на заявените оплаквания във въззивната жалба.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато
е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният
съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на
които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и
обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани
доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа
обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на
основание чл.272 ГПК като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото
4
решение. Следва да се посочи и, че във въззивната инстанция спорът е концентриран върху
правните изводи на съда, като по същество страните не оспорват представените
доказателства и приетата за установена фактическа обстановка.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи
произнасяне, съдът намира следното:
Наведените във въззивната жалба възражения обобщено се свеждат до това, че по
отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра
на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл.187,ал.9 ЗМВР, които
уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, поради което се счита от въззивника,
че първоинстанционният съд неправилно е приел наличие на непълнота в специалната
уредба, при която следва субсидиарно да се приложи НСОРЗ, в т. ч. и нормата на чл.9,ал.2
НСОРЗ.
Настоящата инстанция намира така релевираните възражения за неоснователни. Съгласно
разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за за извънреден труд.
Какво се разбира под извънреден труд се казва в нормата на чл. 143, ал. 1 КТ – „извънреден
е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време“. В случая, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40
часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумарно на тримесечие, а при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22. 00 и 6. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3 ЗМВР). А разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2 и
ал. 6 ЗМВР /в нейната предходна редакция, приложима към настоящата хипотеза/
постановява, че работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира
с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за
служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
Действително, по отношение реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители, са създадени специални правила, определени с наредба на
министъра на МВР на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 10 ЗМВР /преди ал.9/.
Така, за процесния период 01.07.2019 г. до 09.07.2020 г. са действали правилата на Наредба
№ 8121з-908/ 02.08.2018г., Наредба № 8121з-776 и Наредба № 8121з-36/7.01.2020г. на
5
Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Цитираните наредби съдържат
аналогични текстове относно възможността на държавните служители в МВР да полагат
труд и през нощта между 22. 00 и 06. 00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В тези наредби обаче липсва изрично регламентирано правило за начина и методологията,
по която следва да се отчитат отработените часове за положения труд през нощта, каквато е
била уредбата в предходната Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.) – чл.31, ал.2 от
същата, който гласи, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22.00 и 06.00 часа за отчетния период се умножава по 0,143, като
полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Касае се за
празнота в специалната уредба, приложима към държавните служители в МВР, както
правилно е приел и районния съд, като възраженията на въззивника по този въпрос са
неоснователни.
Съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него
случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на
целта на акта. Именно такъв е и настоящият случай. С оглед безспорния факт, че
служителите в МВР са държавни служители, то за неуредените в специалния закон
отношения следва да се приложи общия закон, а именно Закона за държавния служител
(ЗДСл). Аргумент за субсидиарно приложение на ЗДСл за правоотношенията на
служителите на МВР и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР, е и това, че обратното
разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо
другите държавни служители, както и спрямо работниците и служителите, работещи по
трудови правоотношения. Ето защо, макар и в действащия ЗМВР да няма законова
делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител, както това е било уредено
в отменения ЗМВР, то доколкото няма изрично уредено нещо друго, за неуредените
отношения приложение намира ЗДСл, който от своя страна пък препраща към трудовото
законодателство по КТ. Така, разпоредбата на чл. 67, ал. 3 ЗДСл постановява, че
минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за
държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения и редът за
получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат
пониски от определените в трудовото законодателство.
Предвид горното и тъй като размерите на допълнителните възнаграждения на държавните
служители не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство, то при
безспорната липса на изрична уредба в специалните наредби, издадени от министъра на
МВР, в случая субсидиарно приложение намират правилата на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Ето защо, изводите на Районен съд – Бургас са
правилни, а всички изложени възражения от въззивника са неоснователни.
6
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, при сумарно изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият
коефициент е 1, 143. Предвид изложените по-горе съображения, въззивният съд намира, че
при липсата в случая на специално правило, което да определя методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време на държавните служители в МВР, то наличната нормативна празнота
следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Както бе
посочено, възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в
системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудово
правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се регламентират
от КТ и ЗДСл. Ето защо, настоящата инстанция намира за неоснователни изложените във
въззивната жалба възражения и доводи относно неприложимост към процесното служебно
правоотношение на установения в нормата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ коефициент за
преизчисление на нощния труд в дневен.
С оглед изложените съображения и предвид събраните по делото доказателства,
въззивният съд намира, че исковата претенция за заплащане на допълнително
възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание.
По отношение на размера на претенцията, съдът съобрази приетата в първата инстанция
съдебноикономическа експертиза, от която се установява, че реално положен нощен труд за
процесния период е 376 часа, които преизчислени с коефициент 1, 143 и приравнени на
дневно работно време възлизат на 429,77 часа, като разликата от 53,77 часа не е отчетена по
протоколи за положен труд и стойността на тези 53,77 часа в размер на 534,89 лв. не е
начислена, съответно – не е изплатена на ищеца. Ето защо, предявеният иск се явява
основателен и доказан в претендирания размер от 534,89 лв., поради което следва да бъде
уважен изцяло, ведно с претенциите за мораторна и законната лихва върху сумата за периода
от падежа на задължението до подаването на исковата молба, както и за периода след
подаването на иска.
За пълнота, следва да се посочи, че Решение на СЕС от 24.02.2022г. по дело С-262/20,
образувано по преюдициално запитване, отправено от РС –Луковит, не налага различно от
направеното от настоящия съд, тълкуване на националноправната уредба. В решението е
прието, че чл. 8 и чл. 12, буква „а“ от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема
национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния
труд за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на труда
през деня. Съдът е приел, че във всички случаи в полза на такива работници трябва да има
други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест
на нощния труд. Именно предвид липсата на предвиден адекватен механизъм за
7
компенсиране на служителите в МВР, който да не ги поставя в по – неблагоприятно
положение от работниците и служителите, полагащи труд по общото трудово
законодателство, както и отчитайки тежестта, обществената значимост и правата на
служителите в МВР, настоящият състав намира, че прилагането на общите правила на
трудовото законодателство осигурява в пълнота спазването на принципните положения,
установени от европейското законодателство в рамките на процесната хипотеза.
Водим от горните мотиви, въззивният съд намери, че първоинстанционното решение следва
да се потвърди като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба - оставена без
уважение като неоснователна.
С оглед изхода на делото на въззивника не се дължат разноски по делото.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемия следва да се присъдят разноските за
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. Неоснователно е възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото е в минималния размер,
посочен в Наредба №1/2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно чл.7, ал.2 т.1 от Наредбата, при интерес до 1000 лв., размерът на възнаграждението
е 400 лв., и с добавен ДДС възлиза на 480 лв.
На основание чл.280, ал.3, т.3 ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2116 от 05.10.2022г. по гр.д.№4507/2022 по описа на Районен
съд Бургас.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР –Бургас, с адрес: гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“ № 46
да заплати на Т. П. К., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Раковски“ № 2, от
сумата от 480 /четиристотин и осемдесет лева/ лв., представляваща разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8