Присъда по дело №1209/2021 на Окръжен съд - Пловдив

МОТИВИ
към присъда по НОХД № 1209/21 г. по описа на Пловдивския Окръжен съд.

Окръжна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение на Ц. Р. Д.
и същата е предадена на съд за това, че на 21.09.2020 г. в гр. Пловдив е дала
подкуп – дар: пари на сума 50 лева (една банкнота с номинал от 50 лева със
сериен № БН 2424626) – на длъжностни лица: полицейски органи от сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Пловдив – младши инспектор Р. К. П. на
длъжност полицейски инспектор IV степен и инспектор С. Г.В. на длъжност
полицейски инспектор VI степен, за да не извършат действие по служба, а
именно да не съставят акт за установяване на административно нарушени по
ЗДвП съгласно задълженията им по чл.189, ал.1 от ЗДвП и чл.31, т.1, предл.1
от ЗМВР– престъпление по чл.304а вр. чл.304, ал.1 от НК.
Производството по делото бе проведено по реда на глава XXVII
от НПК – съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК –
направено от подсъдимата Д. признание на фактите и обстоятелствата,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрично
изразено съгласие да не се събират доказателства за същите.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив поддържа повдигнатото обвинение, като
счита, че събраните в хода на досъдебното производство доказателства
установяват по несъмнен и категоричен начин както извършването на
деянието така и неговото авторство. Счита, че с действията си подсъдимата е
осъществила от обективна и субективна страна престъпление по чл. 304а
вр.чл.304 ал.1 от НК. Моли съда да признае подсъдимата за виновна за
посоченото престъпление, като има отчете наличието на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства като чистото съдебно минало на
подсъдимата, добрите й характеристични данни, това, че е трудово
ангажирана, както и че именно тя е единственият човек, който се грижи за
възрастната си болна майка. Моли да се отчетете, че това деяние е изолиран
случай на противоправно поведение от нейна страна и моля съда да обърне
внимание на справката за водач, от която е видно, че въпреки многогодишния
си стаж, не са установени някакви големи нарушения. Представителят на ОП-
Пловдив предлага да се наложи наказание при условията на чл.55, ал.1, т.2,
б.Б от НК, което да включва двете задължителни пробационни мерки –
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „Периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от 6 месеца, който е минимален за този вид
наказание, като не се налага глобата, което ще е съобразено с писменото
доказателство представено за подсъдимата, относно това, че се грижи за
1

болната си майка. Предлага също така от наказанието да се приспадне
задържането на подсъдимата по ЗМВР и да и се възложат разноските по
делото и да се отнеме в полза на държавата банкнотата от 50 лева.
Защитникът на подсъдимата Д., адв.Н.М. заявява, че нейната
подзащитна е направи пълни самопризнания и няма да преповтаря фактите и
обстоятелствата описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, а ще
обърне внимание на многобройните смекчаващи вината обстоятелства и
наказанието, което следва да и се определи. Съгласна е с представителя на
Окръжна прокуратура, че са налице в случая са налице многобройни и
изключителни смекчаващи вината обстоятелства, а именно безспорно по
делото е доказано чистото съдебно минало на подсъдимата. Също така е
съгласна, че няма други противообществени прояви за дългогодишния си
опит и стаж и има малко изолирани случаи на нарушения по ЗДвП, което е
почти нищо на фона на перманентната й дейност, която осъществява. Твърди,
че подсъдимата е трудово ангажирана и не е без значение, че полага грижи за
възрастната си болна майка, която страда от заболявания. Счита, че са налице
основанията да се наложи минимално наказание пробация, при условията,
които представителят на Окръжна прокуратура предлага и да не й се налага
глоба.
Подсъдимата Ц. Р. Д. се признава за виновен и изразява съжаление
за случилото. Заявява, че това е било грешка от нейна страна и не би го
направила друг път. Твърди, че през живота си винаги се е стремяла да спазва
законите и правилата и няма други противообществени прояви в живота и.
Пловдивският Окръжен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, обсъди доводите и съображенията на страните, намира
за установено следното от фактическа и правна страна :
Подсъдимата Ц. Р. Д. е родена на *** г. в гр. Х.. Живее в гр.П.. Тя е
българка, българска гражданка, неомъжена, със средно образование и работи
като ***. Не е осъждана, ЕГН **********.
На 21.09.2020 г. за времето от 10:00 до 16:00 часа в изпълнение на
заповед на директора на ОД на МВР гр.Пловдив от 18.09.2020 г. (л.57-59),
служителите на сектор „Пътна полиция“ гр.Пловдив, младши инспектор Р. П.
(на длъжност полицейски инспектор IV степен) и инспектор С. В. (на
длъжност полицейски инспектор VI степен) следвало да участват в
специализирана полицейска операция на територията на ОД на МВР
гр.Пловдив с предмет осъществяване на контрол над водачите на
таксиметрови автомобили по спазване на ЗДвП и Кодекса за застраховането.
Служебните си действия извършвали като екипаж на автопатрул (с лек
автомобил „КИА“ с рег. № ***), като за целта били включени и в
ежедневната ведомост (л.57-58). Като осъществяващи служба в държавно
2

учреждение – поделение на МВР – двамата имали и качеството на
длъжностни лица по смисъла на чл.93, т.1, б.„а“ от НК. Същевременно те
разполагали и с правомощия в сферата на административнонаказателната
дейност, като представители на службите за контрол по смисъла на чл.165,
чл.170, ал.1 и чл.189, ал.1 от ЗДвП, след като били от състава на структурите
на Пътна полиция, които глобално били определени със Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи (лист 62-64) да
осъществяват контролна дейност по ЗДвП, да издават фишове за налагане на
глоби и да съставят актове за установяване на административни нарушения
по този нормативен акт.
Изпълнявайки гореописаните ангажименти, около 13:25 часа
свидетелите П. и В. забелязали да се движи по бул.„О.“ в гр.П. ****
автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № ***, чийто водач (подсъдимата Ц.Д.)
бил без поставен обезопасителен колан. Органите на реда със служебния си
автомобил потеглили след другото превозно средство и след като подали
светлинен и звуков сигнал, го спрели на същия булевард. Слезли от колата си
и поискали от управляващата таксито жена личните документи, а също и
такива, свързани с ползваното от нея моторно превозно средство. Съответно
установили самоличността и я уведомили, че е извършила нарушение по
ЗДвП в резултат на непоставения обезопасителен колан и като последица ще
ѝ бъде съставен административен акт.
Полицаите влезли обратно в патрулния автомобил и св.Войводов
започнал да подготвя документите за съставяне на акта за установяване на
административно нарушение (АУАН). Същевременно у Д., съзнавайки
предстоящото третиране като автор на неправомерна дейност от
административноправен характер, се породило намерение да мотивира чрез
даване на имуществен дар полицейските служители да не изпълнят
служебните си задължения, свързани със съставянето на акт за нарушение по
ЗДвП. Затова се приближила до патрулния автомобил и заявила на полицаите,
че ще им даде 50 лева, за да не пишат акт, тъй като много бързала и имала
неотложна работа. Служителите потвърдили пред нея, че акт ще бъде
съставен, а в случая даването на пари е престъпление. Независимо от това
подсъдимата извадила банкнота от 50 лева със сериен № БН 2424626 от
портмонето си и я оставила на предната дясна седалка между краката на
седящия там св.П. Говорейки преди това в множествено число по отношение
на адресатите на дара и оставяйки парите в ползваното и от двамата полицаи
превозно средство, извършителката демонстрирала, че те са предназначени и
за двамата представители на правоохранителните органи (св. В. и П.). Целта
на подкупа била въздействие върху съответните длъжностни лица, за да не
извършат действие по служба, и по-конкретно, да не бъде съставен акт за
установяване на допуснатото нарушение по ЗДвП. Тоест да не бъде
изпълнено задължението по чл.189, ал.1 от ЗДвП, а като последица от него и
общото по чл.31, т.1 предл.1 от ЗМВР, налагащо актовете, с които се
3

установяват нарушенията по ЗДвП, да се съставят от съответните длъжностни
лица на предвидените в този закон служби за контрол.
Виждайки това, полицейските служители незабавно излезли от
автомобила и го заключили, за да съхранят създадената обстановка. После
докладвали на дежурната част за случилото се. Като последица на място
пристигнал разследващ полицай, който извършил оглед (л.28 и фотоалбум на
л.29-31) на полицейския автомобил, при който била документирана и иззета
оставената вътре от Д. банкнота от 50 лева със сериен № БН 2424626.
По отношение на Д. бил съставен от св.В. и акт за установяване на
административно нарушение (л.14), като освен това тя била задържана по
реда на ЗМВР (заповед за задържането й на лист 12).
В рамките на разследването предметът на подкупа станал обект на
експертно техническо изследване (л.36-37). Според заключението на вещото
лице банкнотата е истинска.
Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин от направеното от подсъдимата самопризнание в съдебно заседание по
реда на чл.371, т.2 от НПК на изложените в обвинителния акт факти и от
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят,
инкорпорирани в гласните доказателствени средства – показанията на
свидетелите Р. К. П. и С. Г. В. от писмените доказателствени средства –
характеристична и длъжностни справки, справка за съдимост, акт за
установяване на административно нарушение, спраявка за лице, справка за
нарушител, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него,
приемно предавателен протокол, копие от ежедневна ведомост и два броя
заповеди за СПО и определяне на длъжностни лица и съдебно-техническа
експертиза.
Съдът счита, че посочените доказателствени източници установяват
по несъмнен начин фактите, очертани в обстоятелствената част на
обвинителния акт и признати от подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК. В
показанията на разпитаните по делото свидетели Р. К. П. и С. Г. В. не се
констатират съществени противоречия по отношение на включените в
предмета на доказване факти и обстоятелства, които да налагат
задълбоченото и подробното им обсъждане и анализиране по смисъла на
чл.305, ал.3 от НПК, а съпоставени с обективните данни в описаните по горе
писмените доказателствени средства, и в съответствие с научните мнения на
вещите лица в експертните заключения, еднопосочно подкрепят направеното
самопризнание на подсъдимата относно релевантните за решаване на делото
обстоятелства и убедително го закрепват. От тях без съмнение се установява
хронологията на инкриминираните събития и авторството на подсъдимата в
извършване на деянието, предмет на обвинението. Поради това съдът
4

възприема и кредитира при постановяване на присъдата си показанията на
свидетелите относно изложените в обстоятелствената част на обвинителния
акт факти, признати по реда на чл.371, т.2 от НПК като обективно, логично и
последователно пресъздаващи обстоятелства от значение за предмета на
доказване, кореспондиращи както помежду си, така и с останалите събрани и
приложени по делото писмени доказателства и заключения на изготвените
експертизи.
Съдът изцяло възприема изготвеното в хода на досъдебното
производство експертно заключение, като пълно, ясно, точно и обосновано,
изготвено от компетентно вещо лице. Заключението не се оспорва от
страните и не поражда каквито и да било съмнения за неговата достоверност.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
подсъдимията Ц. Р. Д. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.304а вр. чл.304, ал.1 от НК, за това, че на
21.09.2020 г. в гр. Пловдив е дала подкуп – дар: пари на сума 50 лева (една
банкнота с номинал от 50 лева със сериен № БН 2424626) – на длъжностни
лица: полицейски органи от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр.
Пловдив – младши инспектор Р. К. П. на длъжност полицейски инспектор IV
степен и инспектор С. Г. В. на длъжност полицейски инспектор VI степен, за
да не извършат действие по служба, а именно да не съставят акт за
установяване на административно нарушени по ЗДвП съгласно задълженията
им по чл.189, ал.1 от ЗДвП и чл.31, т.1, предл.1 от ЗМВР.
Елементите на състава на общоопасното престъпление, визиранв
чл.304а от НК, който предложи, обещае или даде дар или каквато и да е
облага на полицейски орган, за да извърши или да не извърши действие по
служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие. За да
са налице обективните и субективните признаци на това престъпление, е
необходимо подсъдимият да е осъществил една от всичките визирани
хипотези. В случая подс.Ц.Д. е дала облага /пари/ на полицейски органи от
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Пловдив – младши инспектор Р. К.
П. на длъжност полицейски инспектор IV степен и инспектор С. Г. В. на
длъжност полицейски инспектор VI степен, за да не извършат действие по
служба, а именно да не съставят акт за установяване на административно
нарушени по ЗДвП съгласно задълженията им по чл.189, ал.1 от ЗДвП и
чл.31, т.1, предл.1 от ЗМВР. Подсъдимата е осъществила една от формите на
изпълнителното деяние на активния подкуп – „даване“ на дар. С даването на
тази сума подсъдимата е целяла да ги мотивира да не предприемат
съответните действия по образуване на административнонаказателно
производство за извършеното от нея административно нарушение по ЗДвП.
Свидетелите Р. К. П. и С. Г. В. са длъжностни лица по смисъла на
чл.93, т.1, б.”а” от НК, тъй като са държавни служител в Министерството на
5

вътрешните работи, назначен в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр.
Пловдив на длъжност полицейски инспектор VI степен. В кръга на
служебните им задължения е осъществяване на пътен контрол. Те
разполагали с правомощия в сферата на административнонаказателната
дейност, като представители на службите за контрол по смисъла на чл.165,
чл.170, ал.1 и чл.189, ал.1 от ЗДвП, след като били от състава на структурите
на Пътна полиция, които глобално били определени със Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи (лист 62-64) да
осъществяват контролна дейност по ЗДвП, да издават фишове за налагане на
глоби и да съставят актове за установяване на административни нарушения
по този нормативен акт. В рамките на техните правомощия е да преценят
дали да се състави акт за установяване на административно нарушение на
подсъдимата за нарушени от нея норми на ЗДвП. Това е част от техните
действия по служба, които те осъществяват.
От субективна страна подсъдимата е действала умишлено при форма
на вината пряк умисъл. Тя е съзнавала общественоопасния характер на
деянието - това, че дава подкуп на полицейски орган, за да бъде мотивиран
той да пропусне извършването на действие по служба, предвиждала е
настъпването на общественоопасните последици и е искала, пряко е целяла
тяхното настъпване.
С оглед на това, че делото се разгледа по реда на съкратеното
съдебно следствие по чл.373, ал.2, вр. с чл.372, ал.4 от НПК, при определяне
вида и размера на наказанието с оглед императивната разпоредба на чл. 373,
ал. 2 от НПК, наказанието следва да се определи при условията на чл.58а, ал.4
от НК.
За престъплението по чл.304а вр. чл.304, ал.1 от НК, законът е
предвидил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА до ДЕСЕТ ГОДИНИ и
ГЛОБА до 15 000 лева.
При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът се
съобрази с предвиденото в съответната разпоредба на общата част на НК,
като вид и размер на санкцията за този вид престъпления, отчете степента на
обществена опасност на дееца и неговото деяние, взе предвид подбудите,
мотивирали подсъдимата да извърши конкретното престъпление, както и
прецени всички останали обстоятелства, влияещи върху размера на
отговорността и изискванията на чл.36 относно целите на наказанието за
поправяне и превъзпитание на подсъдимата, да се въздейства
предупредително върху нея и другите членове на обществото, както и да се
отнеме възможността подсъдимата да върши други престъпления.
Съобразявайки горното, съдът е на становище, че на подс.Ц.Д.
6

следва да бъде определено наказание при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.Б от
НК. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете чистото
съдебно минало на подсъдимата, проявеното разкаяние и изразеното
съжаление за извършеното, което съдът приема, че е искрено. От събраните
по делото доказателства и от приложената характеристична справка се
установява наличие и на добри характеристични данни за подсъдимата.
Същата е трудово ангажирана, а освен това е единственият човек, който се
грижи за възрастната си болна майка. Следва да се отчете и факта, че това
деяние е изолиран случай на противоправно поведение от нейна страна. От
приложената по делото справка за нарушения се установява, че въпреки
многогодишния стаж като професионален шофьор, не е санкционирана за
сериозни нарушения на ЗДП. В случая не са налице отегчаващи
отговорността обстоятелствата. Предвид изложеното съдът намира, че са
налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които в
своята съвкупност намаляват степента на обществена опасност на
престъплението по начин, че и най-лекото предвидено в закона наказание се
явява несъразмерно тежко. В този смисъл същите обуславят определяне на
наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.Б от НК. Съгласно
разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК, в случаите, когато едновременно са
налице условията по ал.1 – 3, на същата разпоредба и условията на чл.55 от
НК, съдът прилага само чл.55, ако е по-благоприятен за дееца. В настоящия
случай определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК със замяна
на наказанието лишаване от свобода с по-леко, а именно „Пробация“ се явява
по-благоприятно за дееца от нормата на чл.58а, ал.1 от НК, която установява
редукция само с една трета на определеното наказание „лишаването от
свобода“.
Предвид изложеното съдът намери, че наказанието „Пробация“ за
срок от ЩЕСТ МЕСЕЦА съответства напълно на обществената опасност на
деянието, на личността на дееца, на наличните и отчетени смекчаващи и
липсата на отегчаващи отговорността на подс.Д. обстоятелства и в достатъчна
степен ще допринесе за реализиране целите на наказанието по чл.36 от НК,
като на основание чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК, съдът определи двете
задължителни пробационни мерки, а именно „Задължителна регистрация по
настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично и „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител и двете за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА. На основание чл.55, ал.3 от НК, съдът не
наложи кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл.304а от НК по –
леко наказание „Глоба“.
На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК, Съдът приспадна от така
определеното наказание пробация времето, през което подсъдимата Ц. Р. Д. е
била задържана по ЗМВР, считано от 21.09.2020 г. до 22.09.2020 г., като един
ден задържане се зачита за три дни пробация.
7

При така постановената присъда и на основание чл.307а от НК,
приложеното по делото вещественото доказателство по делото – банкнота с
номинал 50 (петдесет) лева, сериен № БН 2424626 следва да се отнеме в
полза на Държавата.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, Съдът осъди подс. Ц. Р. Д. да
заплати по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив, направените разноски по
делото на досъдебното производство за възнаграждение на вещо лице в
размер на 70 (седемдесет) лева.
Причини за извършване на престъплението са ниската правна
култура на подсъдимата.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
8

Номер на акта:	18
Дата:	1 юли 2021 г. (в сила от 17 юли 2021 г.)
Съдия:	Веселин Димитров Хаджиев

Дело:	20215300201209
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	27 май 2021 г.

Присъда по дело №1209/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите