Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Кърджали, 22.12.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Кърджали, в съдебно заседание
на тридесети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ
БОЖКОВА
при
секретаря Павлина Петрова
и
с участието на Бонка Василева – прокурор в ОП Кърджали
като разгледа
докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№ 105
по описа за 2022 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 63в от
ЗАНН, във вр.
с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на „ИвеЛина 2015“ ЕООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, подадена чрез пълномощник. Оспорва се
Решение № 125/ 10.06.2022 г. по а.н.д. № 391/ 2022 г. по описа на РС –
Кърджали.
Твърди
се, че решението е неправилно – постановено при нарушение на материалния и
процесуалния закон, както и поради необоснованост. Оспорва се извода на
Районния съд за законосъобразност на наказателното постановление с твърдението,
че последното е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила.
Сочи се, че както в АУАН, така и в НП за
дата на извършване на нарушението неправилно била посочена датата 10.01.2022
г., а неточното посочване на датата на извършване на нарушението било равнозначно
на липсата на реквизит по чл. 42, т. 3 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Като следващо основание за незаконосъобразност на
оспореното решение се твърди, че Районния съд неправилно е тълкувал
разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 12 от Кодекса на труда. В конкретния случай
бил налице спор относно дължимостта на трудови
възнаграждения по чл. 128 от КТ, тъй като според касатора,
такива не били дължими. От друга страна
този спор, съобразно чл. 360, ал. 1 от КТ, следва да се разглежда по
реда на ГПК пред общите съдилища, поради което не било от компетентността на
Дирекция „Инспекция по труда“ да го разреши с даването на задължителни
предписания по реда на чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ. Освен това последната
разпоредба, изисквала наличието на съществуващо трудово правоотношение, а не на
прекратено такова, какъвто е настоящия случай.
Искането
е да се отмени оспореното решение и спорът се реши по същество, като се отмени
наказателното постановление, издадено то директора на ДИТ – Кърджали. В съдебно
заседание, чрез пълномощник, поддържа жалбата по изложените в
същата съображения. Претендира се присъждане на деловодни разноски.
Ответникът
– Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кърджали, редовно призован, чрез процесуалния
си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и
правилност на оспореното решение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар при
евентуално уважаване на касационната жалба. В писмена защита развива подробни
съображения за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на ОП – Кърджали дава мотивирано
заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност и
законосъобразност на оспореното решение.
Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира
следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по а.н.д. № 391/ 2022 г.
по описа на РС – Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна по
следните съображения:
С оспореното решение РС – Кърджали е потвърдил
Наказателно постановление № 09-2200025 от 11.03.2022 г., издадено от директора
на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на „ИвеЛина
2015“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, в качеството му
на работодател, за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, основание чл.416, ал.5 вр. чл.415, ал.1 от КТ, е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. Със същото решение касаторът е осъден да заплати на ИА ГИТ, София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
РС
– Кърджали е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения, които да водят до отмяна на
наказателното постановление. АУАН и НП са съставени правилно и законосъобразно,
от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Нарушението е пълно описано с всички относими към
конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при
които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят,
индивидуализиран е и нарушителя. В проверяваното решение се съдържат мотиви, че
описаната в акта и наказателното постановление фактическа обстановка става ясно
какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е
неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да
опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Районният съд е
приел, че е безспорно доказано извършеното нарушение, описано в АУАН и НП.
Решението
е правилно. Не се установиха изложените касационни основания за неговата
отмяна.
При правилно установена фактическа обстановка
РС – Кърджали обосновано е направил извод за законосъобразност на наказателното
постановление на директора на ДИТ – Кърджали. В съответствие със събраните
писмени и гласни доказателства решаващият съд е приел, че е доказано
извършването на описаното в наказателното постановление нарушение на чл. 415,
ал. 1 от КТ.
В
касационната жалба се излага довод за неправилност на оспореното решение, поради
това, че РС – Кърджали неправилно е приел, че датата на извършване на
нарушението е 10.01.2022 г.
Настоящият
състав на АС – Кърджали не споделя тези доводи, поради следните съображения:
Предмет
на съдебен контрол за законосъобразност пред РС – Кърджали е било наказателно
постановление на директора на Д „ИТ“ – Кърджали, с което на „ИвеЛина 2015“ ЕООД, ***, за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на
1500.00 лв. От приложената административнонаказателна
преписка е установено, че с т. 2 от Протокол № ПР2139583/ 10.12.2021 г.,
съставен от контролни органи на Д „ИТ“ – Кърджали, на „ИвеЛина
2015“ ЕООД, в качеството му на работодател, е дадено задължително предписание,
вменяващо изплащането на трудово възнаграждение за месец февруари 2021 г. в
размер на *** лв. на работничката С. С., със срок за изпълнение на
същото до 07.01.2022 г. До посочената дата предписанието не е било изпълнено от
работодателя.
В
АУАН и НП изрично е посочено „Нарушението е извършено чрез бездействието на
работодателя и обхваща периода от 10.12.2021 г. до 07.01.2021 г. включително“.
Никъде в съставения акт и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление не е посочено, че датата на извършване на нарушението е
10.01.2022 г. В конкретния случай, от начина на описание на нарушението, точно
и ясно може да се установи кога е извършено то. Нарушението, вменено на касатора, в качеството му на работодател, се състои в
неизпълнение на горепосоченото задължително предписание, отнасящо се до това
работодателят да изплати възнаграждението на работника за месец март 2021 г., в
конкретно посочен размер, в срок до 07.01.2022 г. вкл. Предвид това следва да
се приеме, че нарушението датира от 08.01.2022 г., тъй като в дадения срок,
дружеството-работодател е бездействало и не е изпълнило предписанието. След
като до датата, посочена в предписанието като крайна, не са изпълнени дадените
с него указания, то от следващия ден задълженото за изпълнението им лице, в
случая работодателят, е в нарушение, именно поради осъществяване на бездействие
от страна на дружеството да изпълни задължението, възникнало от даденото му
предписание. В случая се касае за форма на изпълнително деяние, изразяваща се в
бездействие, с оглед на което до извършване на дължимото действие, нарушението
се осъществява от субекта. Коментираната от Районния съд дата – 10.01.2022 г.
не се отнася за датата, на която е извършено нарушението, а касае датата, на
която същото фактически е установено от контролните органи при извършена от тях
последваща проверка.
Изложените
в касационната жалба възражения относно компетентността на органите на Д „ИТ“
да дават задължителни предписания за неизплатени трудови възнаграждения след
прекратяване на трудовите правоотношения, настоящия касационен състав намира за неотносими към спора и не следва да бъдат обсъждани и
разглеждани, понеже същите се отнасят до законосъобразността на задължителните
предписания, чиято преценка не е предмет на настоящото производство. Издаденото
задължително предписание представлява индивидуален административен акт, чиято
законосъобразност дружеството-касатор е можело да
оспори пред съда. Съображенията, относно законосъобразността на дадените
предписания, са могли да бъдат повдигнати в производство по оспорване на
индивидуален административен акт, която възможност дружеството не е използвало
и задължителното предписание е влязло в сила, поради което неизпълнението му
води до приложение на санкционната разпоредба на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Други
касационни основания, водещи до отмяна на оспорения съдебен акт, не са наведени
в жалбата. При извършена служебна проверка на решението на РС – Кърджали
касационният състав установи, че същото е правилно, валидно и допустимо и
следва да се остави в сила.
При този изход на
делото искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи, като се присъди
такова в размер на 80 лв., определено съобразно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ.
Ето защо и на
основание чл. 221, ал.2, изр.1-во, предл.1-во от АПК,
във вр. с чл. 63в, ал.1 от ЗАНН, Административният
съд
Р Е
Ш И :
Оставя в сила Решение № 125/ 10.06.2022 г., постановено по а.н.д. № 391/ 2022 г. по
описа на РС – Кърджали.
Осъжда „ИвеЛина 2015“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна Инспекция
по труда“ – София юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лв. (осемдесет лева).
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.