Р Е Ш Е Н
И Е
№ …………./……..02.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори февруари през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛА КОЛЕВА
ДИАНА
СТОЯНОВА
при
секретар Капка Микова,
като
разгледа докладваното от съдията Колева
въззивно търговско дело № 1385 по описа за
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по постъпила въззивна жалба с вх.
№ 29913/04.05.2018 г. от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Е,
бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано от всеки от двамата членове на
управителния съвет Н.Й.Н., К.Т.И.и Р.Г.Л., чрез пълномощника адв. Н.Г., както и
въззивна жалба с вх.№
32154/15.05.2018 г. от „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 201, представлявано от изп. директор А.Н.Ц., чрез пълномощника юрк.
О.Б., двете срещу решение № 1546/12.04.2018 г., постановено по гр. дело №
16767/2017 г. по описа на ВРС, 26-ти състав,
с което е осъдено „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК *********, да заплати
на „ВЕНТУС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ж.к. „Приморски парк”, местност „Салтанат” 2507, сумата от 18164,83 лева, представляваща платена
от ищеца, като производител на електрическа енергия от възобновяеми източници
цена на достъп до електроразпределителната мрежата на „Енерго-Про Мрежи” АД,
като оператор на мрежата, за периода от 08.02.2013 г. до 31.01.2014 г. на
основание Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, дължима на отпаднало
основание, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на исковата молба – 09.10.2017 г. до окончателното й изплащане, на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, както и
сумата от 222,46 лева,
представляваща обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от
23.08.2017 г. до 05.10.2017 г., на основание чл. 86 от ЗЗД.
В жалбата си въззивникът
„Електроразпределение север“ АД, обосновава подробно оплаквания за неправилност
и незаконосъобразност на решението в цялост. Твърди, че първоинстанционният съд
е осъществил недопустим косвен съдебен контрол, като е приел в нарушение на
разпоредбите на чл.17, ал.2 и чл.302 от ГПК, че Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на КЕВР (приложимо в процесния период
относно временните цени за достъп на производителите до електроразпределителната
мрежа) е незаконосъобразно, включително и в частта си по Раздел IX,
т.1 и т.2, в чиито
обхват попада ищцовата електроцентрала. Като се позовава на разпоредбите на
чл.177, ал.1 АПК и чл.297 и чл.302 ГПК, уреждащи задължителната сила на
административния акт за гражданския съд по отношение на неговата валидност и
законосъобразност, както и на задължителната практика на ВАС, излага, че трети
лица, които не са страна в административното производство, не могат да обжалват
административния акт. Сочи, че именно с цел защитата им е предвиденото в ГПК
изключение съгласно чл.17, ал.2, гражданският съд да се произнася по
законосъобразността на административния акт, когато последният се
противопоставя на страна, която не е била участник в производството по издаването
и обжалването му. Счита за неправилен извода на съда, че въззиваемият не е бил
страна в административното производство по обжалване на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. по адм. дело №
12461/2012 г. по описа на ВАС, мотивиран с липсата на посочени от негова страна
доказателства в обратната посока. Твърди, че разпределянето в тежест на ищеца –
въззиваем в настоящото производство, да докаже отмяната на определените
временни цени за достъп противоречи на приетото от първоинстанционния съд, че в
негова тежест е било установяването на участие на въззиваемия в
административното производство по цитираното решение на КЕВР. Оспорва наличието
на предпоставките за допускане на косвен съдебен контрол по реда на чл.17, ал.2 ГПК. Аргументира извод за участието на
въззиваемия в производството по обжалване на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на КЕВР, който аргументира със
сканирано копие от жалбата му до ВАС, която е била общодостъпна на интернет
страницата на ВАС към момента на иницииране на производството. Намира, че
отсъства връзка на преюдициалност между предявените искове и това производство.
Сочи, че такава връзка е налице спрямо отмяната на Решение КМ-1/13.03.2014 г. и Решение № Ж-30/26.03.2015 г. на КЕВР,
доколкото въз основа на последните е извършено задържането на процесната сума
от ответника и последващото й плащане на „ЕСО“ ЕАД.
Изложено е твърдение, че поради
необсъждане в цялост на възраженията на ответната страна и събраните по делото
доказателства, съдът е достигнал до необоснован извод за наличие на
предпоставките за уважаване на иска по чл. 55, ал.1, предл.3
ЗЗД. На първо място, сочи, че съдът неправилно е определил характера на
облигационното отношение между страните, свързано със задържане на процесната
сума, като договорно такова, по което ответникът е получател на недължима
престация. Конкретизира, че грешката на съда следва от предвидената в Решение № Ц-6/13.03.2014 г. на КЕВР цена
за достъп до електроразпределителната мрежа, утвърдена на ответника, в размер
на нула лева, поради което и съдът е игнорирал отношенията между ответника и
третото-лице помагач „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД. Подчертава, че не
се обогатил с процесната сума, не защото, поради някакви ирелевантни отношения
с „ЕСО“ ЕАД, се е разпоредил последващо с нея, а защото по силата на приложимите
в процесния период административни актове на КЕВР е действал като представител
на „ЕСО“ ЕАД, поради което и не е налице увеличение на имуществото му за сметка
на това на въззиваемия. Сочи, че от приложените към отговора на исковата молба
и приети по делото доказателства – фактура № 04700226603/11.05.2015 г. и
платежно нареждане от 18.05.2015 г. за заплащане на сумата по нея, безспорно
било установено, че процесната сума в размер на 18 164,83 лева с ДДС представлява „цена за достъп ВЕИ
съгласно Решение № КМ-1/13.03.2014 г. и
Решение № Ж-30/26.03.2015 г. на КЕВР. Няма как да се е обогатил със сума,
дължима на „ЕСО“ ЕАД по силата на изрична разпоредба на КЕВР, приложима към
процесния период.
Сочи, че КЕВР постановява Решение № Ж-30/26.03.2015 г., с което му
указва да приложи по отношение на въззиваемия компенсаторния механизъм на
т.1.2.1 от Решение № КМ-1, съгласно който от общо заплатената от
въззиваемия цена за достъп в размер на 97 909,50 лева въззивникът му
възстановява сумата от 79 744,67 лева, а остатъкът от 18 164,83 лева
(за който е издадена фактура № 1134259/04.05.2015 г. на въззиваемия),
представляващ цена за достъп ВЕИ съгласно Решение
№ КМ-1/13.03.2014 г., превежда на „ЕСО“ ЕАД
на 18.05.2015 г. по банков път. От събраните суми в изпълнение на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, операторът
на електроразпределителната мрежа превежда на „ЕСО“ ЕАД сумата, формирана от
произведението на изкупеното количество ел. енергия по преференциални цени до
датата на утвърждаване на цената с Решение
№ Ц-6/ 13.03.2014 г. на ДКЕВР и нейния размер. Оспорва да е налице
получаване, респ. обогатяване от негова страна. Моли
за отмяна на решението и постановяване на друго решение, с което
да се уважи въззивната жалба, респ. исковата претенция да се отхвърли в цялост,
както и да се присъдят извършените съдебни разноски за двете инстанции.
Третото лице-помагач на страната на
въззивника „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ също подава въззивна жалба, в която излага подробни оплаквания за неправилност
и необоснованост на решението в цялост. Подобно на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“
АД, твърди недопустимост на осъществения от първоинстанционния съд косвен
съдебен контрол, в нарушение на разпоредбите на чл.17, ал.2 и чл.302 ГПК.
Сходни са изложените от двамата въззивника доводи във връзка с отсъствието на
необходимата връзка на преюдициалност между делата, както и участието на
въззиваемия в производството по обжалване на Решение № Ц-33. Сочи се, че „ЕСО“ ЕАД е енергийно предприятие по
смисъла на §.1, т.24 от ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ), което осъществява
дейност по пренос на ел. енергия.
Твърди, че съгласно чл.21, ал.1, т.8, във вр.
с чл.30, ал.1, т.10 ЗЕ на регулиране от КЕВР подлежи цената за достъп до
електропреносната мрежа. Като се позовава на легалната дефиниция, дадена в §.1,
т.15 от ДР на ЗЕ, излага, че ползватели на мрежите са както потребителите, така
и производителите на ел. енерегия, в това число и
тези, ползващи възобновяеми източници, какъвто е въззиваемия „ВЕНТУС БЪЛГАРИЯ” ЕООД. Сочи, че безспорно е било установено
между страните, че сумата в размер на 18 164,83 лв. представлява „цена за
достъп до ВЕИ“ съгласно Решение №
КМ-1/13.03.2014 г. и Решение № Ж-30/26.03.2015 г. на КЕВР. Намира, че „ЕСО“
ЕАД не се е обогатило с преведената сума, тъй като към момента на плащането
посочените решения са представлявали валидно основание на „цена за достъп“.
Допълва, че в изпълнение на Решение №
Ж-30/26.03.2015 г. на КЕВР „Енерго-Про Мрежи“ АД прилага по отношение на
ищеца компенсаторния механизъм на Решение
№ КМ-1, като възстановява на ищеца сумата от 79 744,67 лева, а
остатъка от 18 146,82 лв. превежда на „ЕСО“ ЕАД с основание „цена за
достъп“. Сочи още, че действията на „ЕСО“ ЕАД и ответника са свързани с
изпълнението на задължително поведение, наложено с индивидуален административен
акт, приложим по силата на ЗЕ.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1
от ГПК на депозираната въззивна жалба от въззиваемата страна – „ВЕНТУС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, чрез пълномощника адв. Ю.С.,
постъпват писмени отговори, с които се оспорват жалбите като неоснователни. На
първо място, въззиваемият сочи, че предпоставките за косвен съдебен контрол по
чл.17, ал.2 ГПК са били налице. Твърди, че Решение
№ Ц-018/28.06.2012 г. на ДКЕВР за определяне
на преференциални цени в частта му по Раздел I, т.7 и т.8, /с които са определени
преференциални цени за електрическа енергия, произведена от вятърни ел.
централи, работещи до 2 250 часа – 148,71 лв./МВтч
и за ВтЕЦ, работещи над 2 250 часа -132,71 лв./
е било отменено с Решение № 16672/12.12.2013 г. по адм.
дело № 473/2013 г. по описа на ВАС, IV-то отд., последното потвърдено
с Решение № 7669/06.05.2014 г. на ВАС, петчленен състав, I-ва колегия. Сочи, че с отмяната на Решение № Ц-018/28.06.2012 г. на ДКЕВР е
отпаднал основния компонент, въз основа на който е определена конкретната
временна цена за достъп по Раздел IX, т.1 и т.2 от Решение
№ Ц-33, съответно и договорното правоотношение между страните е останало
без съществен елемент, поради липсата на определена цена. Излага, че Решение № Ц-33 на ДКЕВР е отменено с
множество решения на ВАС, поради съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, както и поради противоречие на решението с материалния закон и
несъответствие с целта на закона. Като се позовава на мотивите на Решение №
28/28.04.2016 г. по т.д. № 353/2015 г.
на ВКС, II-ро т.о. аргументира несъответствието на цитираното решение
на КЕВР с изискванията за законосъобразност на адм.
актове съгласно чл. 146 АПК. Аргументира извод за неприложимост на Решението във всичките му части, вкл. в
частта за определяне на временни цени за достъп, тъй като съгласно чл.177,
ал.1, изр.2 от АПК, когато актът бъде отменен, решението има действие по
отношение на всички. Позовава се на константната практика на ВАС, за да
аргументира извод за приложимост на решението за отмяна спрямо всички,
независимо от това, че делата може да са заведени от различни лица, след като
спорният предмет е един и същ. Счита, че Решение
№ Ц-33 на ДКЕВР е отменено спрямо всички производители на ел. енергия от
възобновяеми източници, без значение дали последните са обжалвали решението,
както и без значение дали разделът и точката, в която попадат са отменение с
решение на ВАС по жалба/и и на други производители. В тази връзка, сочи Решение № КМ-1/13.03.2014 г. на ДКЕВР, отменено
с Решение № 6832/09.11.2015 г. по адм. дело №
5244/2015 г. на АССГ, потвърдено с Решение № 12344/15.11.2016 г. по адм. дело № 595/2016 г. по описа на ВАС. С оглед мотивите
за отмяна се сочи, че делата от административен характер се считат за идентични
и само при съвпадение на спора или на оспорения адм.
акт, без да се провежда разграничение на производителите на ел. енергия от
възобновяеми източници в зависимост от оспорване/неоспорване на Решение № Ц-33/2012 г. ДКЕВР. На
следващо място, излага, че с Решение №
Ц-6/2013 г. на ДКЕВР са определени окончателни цени за достъп в размер на
0,00 лв./МВтч., с което е завършила административната
процедура, започнала по заявления на мрежовите оператори, вкл. и въззивника, с
искане за определяне на временни и окончателни цени за достъп. Сочи се още, че
предвид отмяната с влязло в сила решение на ВАС на Решение № КМ-1/13.03.2014 г., предвиждащо компенсаторния механизъм,
в изпълнение на който е издадена фактурата за процесната сума в размер на
18 164,83 лева, то отпаднало е и
основанието за заплащане на тази сума като цена за достъп.
Въззиваемият намира, че правилно ВРС е
упражнил инцидентен съдебен контрол, дори да се приеме, че в конкретния Раздел IX Решение № Ц-33/2012 г.
на ДКЕВР не е
отменено. Излага, че не е съществувал правен интерес за него от участие в
административното производство по издаване и обжалване на Решението. Позовава се на т.4 от ТР № 6/10.05.2006 г. по тълк.д. № 6/2005 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което
гражданският съд е длъжен да разгледа възражението за нищожност на
административния акт, когато този въпрос е с преюдициално значение за спора.
Сочат се още и Решение № 259/09.07.2010 г. по гр.д. № 1129/2009 г., на ВКС, I-во г.о. и Определение № 424/29.04.2011
г. по гр.д. № 1338/2010 г., на ВКС, II-ро г.о.
Излага, че е сключил договор за
изкупуване на ел. енергия от възобновяем източник на 21.02.2013 г. с
„Енерго-Про Продажби“ АД, което не е спорно между страните, като правилно ВРС е
констатирал облигационната връзка между тях. Безспорно било също, че за сумата
от 18 164,83 лв. въззивникът издал фактура с основание цена за достъп,
която му била платена. Твърди, обаче, че поради отмяната на Решение № КМ-1/13.03.2014 г. на ДКЕВР и Решение № Ж-30/26.03.2015 г. на КЕВР, е отпаднало основанието за заплащане на
процесната сума, поради което същата подлежи на връщане. Сочи практика на ВКС,
постановена по реда на чл.290 ГПК, съгласно която, когато размерът на
задължението по възникнало правоотношение между гражданскоправни
субекти по силата на закона се определя от държавен регулаторен орган и когато
и административният акт бъде отменен, подлежат на връщане паричните престации.
Моли за отхвърляне на процесните въззивни жалби като неоснователни и
необосновани, потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
В проведеното открито съдебно
заседание въззивникът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД се представлява от
пълномощника адв. А.Т., която изразява становище по съществото на спора като
моли обжалвано решение да бъде отменено и да бъдат отхвърлени предявените
искове. Претендира присъждане на направените по делото съдебно-деловодни
разноски, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.
В проведеното открито съдебно
заседание третото лице-помагач на страната на ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР“ АД - „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ ЕАД се представлява от
пълномощника юрисконсулт С.С., като моли обжалвано
решение да бъде отменено и да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира
присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски, съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК.
В проведеното открито съдебно
заседание и с писмени бележки въззиваемата страна „ВЕНТУС
БЪЛГАРИЯ” ЕООД се представлява от пълномощниците адв. Х.Х.и
юрисконсулт К.Л., които молят обжалваното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендират присъждане на направените по
делото съдебно-деловодни разноски, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.
За да се произнесе по спора,
Варненският окръжен съд съобрази следното:
В исковата
молба са изложени твърдения, че ищецът е производител
на електрическа енергия от възобновяеми източници. По силата на договор за
изкупуване на електрическа енергия № 328 от 21.02.2013 г. сключен между
страните, ищецът продавал на „Енерго-Про Продажби” АД произведената от
собствената му вятърна електрическа централа електрическа енергия по регулирани
от ДКЕВР преференциални цени. Вятърната електрическа централа на ищеца била
присъединена към електроразпределителната мрежа на ответника на основание
договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа
енергия № 3021-2009-П-Д10-109-29.07.2010. В периода от февруари
В законоустановения срок е постъпил
отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва исковете като неоснователни. Не се оспорва твърдението, че
ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяем източник чрез
вятърна електроцентрала, която е присъединена към електроразпределителната
мрежа на ответника, както и че в процесния период с Решение Ц-33 са определени
временни цени за достъп, въз основа на което от ищеца е платена сумата от
97909,50 лева. Твърди се, че в изпълнение на Решение Ж-30/26.03.2015г. на ДКЕВР
ответникът е възстановил на ищеца сумата от 79744,67 лева, а за остатъка от
18164,83 лева е издал фактура № **********/04.05.2015 г. за цена за достъп до
електроразпределителната мрежа. Сумата по фактурата била преведена от ответника
на „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР” ЕАД. Твърди се, че липсва изрично отмяна
на Решение Ц-33 в раздел IX, т.1 и т.2,
под чиято уредба попада
вятърната електроцентрала на ищеца. Сочи, че отмяната на тази част от Решение
Ц-33 е недопустима по реда на осъществяване на инцидентен контрол в настоящото
производство. Твърди се, че ищцовото дружество е участвало в съдебния контрол
на Решение Ц-33 по адм.д. № 12461/2012г. на ВАС.
Отделно от това, се сочи че не е налице увеличение на имуществото на ответника
за сметка на ищеца, защото последният е действал единствено като представител
на „ЕСО” ЕАД.
Съдът, след преценка на събраните доказателства,
касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за
установено следното:
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. При изпълнение на задълженията, вменени
му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд намира, че
произнасянето на съда съответства на заявената за разглеждане претенция и е
постановено от родово компетентен съд, поради което решението е валидно и
допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр.второ от ГПК, въззивният съд е ограничен
от посочените в жалбата оплаквания.
Не се спори по делото, че ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми
източници, произведена от собствена вятърна
електрическа централа, както и че между
ищцовото дружество и
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД” е сключен договор за изкупуване
на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 328 от 21.02.2013 г.
Безспорно по делото е и
обстоятелството, че между ищеца и „Енерго-Про-Мрежи”
АД е сключен договор за присъединяване на обект на независим производител на
електрическа енергия № 3021-2009-П-Д10-109-29.07.2010. Съгласно уговореното в договора производителят заплаща на насрещната страна цена
за предоставения достъп, утвърдена с решение на ДКЕВР.
С решение №
Ц-33/14.09.2012 г. ДКЕВР е определила временни цени
за достъп, които
„ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД е започнало да начислява.
С решение № Ц-6/13.03.2014г. на ДКЕВР, регулаторът е довършил от формална страна
административната процедура по първоначалното искане за определяне на
окончателни цени на услугата за достъп до електроразпределителната мрежа на ЕРП
и ЕСО, на основание чл. 21, ал. 1, т. 8, чл. 30, ал. 1, т. 10 и т. 13 от Закона
за енергетиката, като за периода от 13.03.2014 г. са определени цени за достъп до съответните
електроразпределителни мрежи за производители на електрическа енергия,
произведена от възобновяеми източници, която се изкупува по преференциални цени
– 0,00 лв./ МВтч.
Не са спорни между страните и следните обстоятелства: че ищцовото дружество
е заплатило на ответното цена за достъп
за периода от 08.02.2013 г.
до 31.01.2014 г., обективирана в 12 фактури, които са приложени по делото, в
общ размер от 97909,50 лева. За плащането от ищеца са представени и платежните
нареждания за сумите по всяка от фактурите. Не е спорно и че от общо
заплатената сума в размер на 97909,50 лева ответното дружество е възстановило
на ищцовото сума в размер на 79744,67 лева.
По делото е представена фактура № **********/04.05.2015 г. с издател ответното дружество и получател ищцовото дружество на стойност 18164,83
лева за услугата „достъп ВЕИ” за периода от 08.02.2013 г. до 12.03.2014 г.
От ответника е представена фактура №
**********/11.05.2015 г., издадена от „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ ЕАД с
получател „Енерго Про-Мрежи“
АД на стойност 18164,83
лева за услугата „цена достъп ВЕИ съгласно решение № КМ-1/13.03.2014г. и
Решение № Ж-30/26.03.2015г. на КЕВР” за м. май
Представени по делото са Решение №
Ж-30/26.03.2015 г. на КЕВР, Решение № КМ-1/13.03.2014 г. на КЕВР и Решение №
Ц-29/16.11.2017 г. на КЕВР. Представени са още Решение № 6832/01.11.2015 г. по
д. № 5244/2015 г. по описа на Административен съд – София-град, Решение №
12344/15.11.2016 г. по адм.д. № 595/2016 г. по описа
на ВАС, Решение № 16672/12.12.2013 г. по адм.д. №
5473/2013г. по описа на ВАС и Решение № 7669/05.06.2014 г. по адм.д. № 4210/2014 г. по описа на ВАС, 5-членен състав.
От ищеца е представено разрешение за
ползване № ЦТ-05-2017г./08.02.2013 г., видно от което е разрешено ползването на
строеж „малка вятърна електроцентрала – 1 брой генератор тип VESTAS
V90 с номинална мощност 2
MW…“, находящ се в
землището на с. Храброво, общ. Балчик, обл. Добрич с
възложител „ВЕНТУС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
Представено от ищеца е писмо от „ВЕНТУС
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД до „Енерго-Про Мрежи“ АД с изх. № 25/16.08.2017 г., с ищецът е
поканил ответника в петдневен срок от получаването на поканата да възстанови
сумата в размер на 18164,83 лева с ДДС, ведно със законната лихва за забава до
датата на окончателното изплащане“. В горния десен ъгъл на първата страница на
писмото ръкописно е вписан вх.номер с дата 17.08.2017 г. Ответникът не е
оспорил обстоятелството, че е получил писмото на посочената дата.
Спорен е въпросът за това, дали
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД дължи връщане на „ВЕНТУС
БЪЛГАРИЯ” ЕООД на сумата от 18164,83 лв. Същата представлява част от платената
от „ВЕНТУС БЪЛГАРИЯ” ЕООД цена за достъп до електроразпределителната
мрежа на оператора на същата „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД за периода
08.02.2013 г. – 31.01.2014 г., която е заплащана на основание Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР. Със същото
решение са били определени временни цени за достъп до електроразпределителните
мрежи, като окончателните цени са определени с Решение № Ц-6/13.03.2014
г. на КЕВР. Във връзка с евентуалната разлика между определените временни цени
за достъп и последващите окончателни такива е издадено Решение №
КМ-1/13.03.2014 г. на ДКЕВР, с което е определен начин на компенсация на
страните в правоотношението във връзка с тези разлики. По делото не е спорно,
че въз основа на Решение № КМ-1/13.03.2014 г. на ДКЕВР и в изпълнение на Решение
№ Ж-30/26.03.2015 г. на КЕВР „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД е възстановило на „ВЕНТУС БЪЛГАРИЯ” ЕООД сумата от 79744,67 лв., а за сумата
от 18164,83 лв. е била издадена фактура № **********/04.05.2015 г., като
сумата по нея е била преведена на „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ ЕАД на
основание т.1.2.1 от Решение № КМ-1/13.03.2014 г. на ДКЕВР. Съгласно същата, в
случай, че цената, утвърдена с Решение № Ц-6/13.03.2014 г. на КЕВР е по-ниска
от временната цена, определена с Решение № Ц-33 от
14.09.2012 г. на ДКЕВР, от събраните суми в изпълнение на Решение № Ц-33 от
14.09.2012 г. на ДКЕВР операторът на електроразпределителната мрежа превежда на
„ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ ЕАД сумата, формирана от
произведението на изкупеното количество електрическа енергия по преференциални
цени до датата на утвърждаване на Решение № Ц-6/13.03.2014 г. на КЕВР и нейния
размер. Операторът на електроразпределителната мрежа възстановява на
производителите разликата между събраната в изпълнение на Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР сума и сумата,
преведена на „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ ЕАД.
„ВЕНТУС БЪЛГАРИЯ” ЕООД е
заплащало на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР“ АД суми за достъп до електроразпределителната мрежа на основание раздел IХ, т. 1 и т. 2 от Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР. Последното
решение е било предмет на обжалване пред административните съдилища като в
определени негови части е било отменено с влезли в сила съдебни решения. В
случаите, когато е налице такава отмяна, съгласно установената съдебна практика
се счита, че действието на решението, което има характера на индивидуален
административен акт, отпада с обратна сила, поради което всичко платено по него
подлежи на възстановяване по силата на чл. 55, ал. 1, предл.
3 от ЗЗД. В този случай установения с Решение № КМ-1/13.03.2014 г. на
ДКЕВР компенсаторен механизъм е неприложим, доколкото не съществуват определени
временни цени. В тази връзка „ВЕНТУС БЪЛГАРИЯ” ЕООД е
изложило твърдения, че Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР следва да се
счита отменено по отношение на всички производители на електроенергия от
възобновяеми източници, които твърдения не могат да бъдат споделени.
Действително, отмяната на индивидуалния административен акт има действие по
отношение на всички. Самото Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР се състои
от самостоятелни части, всяка от които може да бъде предмет на самостоятелно
обжалване. Поради това решението е загубило действие само в онези си части, по
отношение на които е постановена отмяна с влезли в сила съдебни решения. Такова
решение обаче не е налице по отношение на релевантните за настоящия спор Раздел
IХ, т. 1 и т. 2 от Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР. Поради
това същите не могат да се счетат отменени само поради обстоятелството, че
други части на Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР са били отменени по
съдебен ред. С оглед на първото си твърдение, „ВЕНТУС БЪЛГАРИЯ” ЕООД е навело и
евентуално такова за извършване на косвен съдебен контрол на Решение № Ц-33 от
14.09.2012 г. на ДКЕВР в релевантните за спора части по реда на чл. 17, ал. 2
от ГПК. Поначало този косвен контрол е допустим в случаите, когато страната,
която го иска, не е имала правната възможност да участва в производството по
издаване на административния акт и/или да обжалва същия. По този ред не може да
бъде саниран пропуск на страната да упражни
посочените права. Възможността за косвен съдебен контрол не може да бъде
упражнена и от страна, която е била правоприемник на страна, която е имала
възможността да участва в административното производство, но не се е
възползвала от това си право. Косвен съдебен контрол би могъл да бъде упражнен
и по искане на страна, която е обвързана от действието на административния акт,
но това обвързване е на основание факти, които са настъпили след изтичане на
сроковете за обжалване и то на самостоятелно основание. В този случай не може
да се счита, че тази страна следва да остане обвързана от незаконосъобразния индивидуален
административен акт само поради това, че са изтекли предвидените в закона
срокове за атакуване на същия. Тъй като процесната ВяЕЦ
е въведена в експлоатация на 08.02.2013 г., договорът за изкупуване на
ел.енергия по преференциални цени е сключен на 21.02.2013 г., а този за достъп
до електроразпределителната мрежа - на 22.07.2013 г., настоящият състав намира,
че ответното дружество не е имало правен интерес да обжалва Решение № Ц-33 от
14.09.2012 г. на ДКЕВР, предвид на което косвеният съдебен контрол
в случая е допустим.
Изискването
дружеството да инициира такъв, само след като е упражнило права по чл. 99 от АПК, не е поставено от ГПК, поради което и съдът не споделя оплакването на
жалбоподателите за превратно упражняване на процесуални права по отношение на
извършването на косвения съдебен контрол. С оглед на това, косвеният съдебен
контрол на Решение
№ Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта му за раздел IХ, т. 1 и т. 2 от същото е
допустим и е основателен по съображения, изложени от първоинстанционния съд,
които се споделят от настоящия състав и към които той препраща по силата на чл.
272 от ГПК. Този резултат от косвения съдебен контрол води до отпадане на
Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР в оспорваната му част в отношенията
между страните и без изричната отмяна на същото. С оглед на това, следва да
бъде прието, че определените с раздел IХ, т. 1 и т. 2 от Решение
№ Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР временни цени не се прилагат по отношение на
„ВЕНТУС БЪЛГАРИЯ” ЕООД и той не дължи същите. Поради това „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД дължи
възстановяване на цялата, получена въз основа на Решение
№ Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР сума, включително и спорната такава, на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Освен това, спорната сума
е била задържана от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР“ АД и преведена на „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ ЕАД на основание
т.1.2.1 от Решение № КМ-1/13.03.2014 г. на ДКЕВР. С Решение № 6832/09.11.2015
г., постановено по адм.д.№ 5244/2015 г. по описа на
Административен съд – София град, Трето отделение, 39 състав, Решение №
КМ-1/13.03.2014 г. на ДКЕВР е било отменено в частта му по т.1.2 и т. 2. Това
решение е било оставено в сила с Решение № 12344/15.11.2016 г., постановено по адм.д. № 595/2016 г. по описа на ВАС, Четвърто отделение.
Доколкото т.1.2.1 от Решение № КМ-1/13.03.2014 г. на ДКЕВР е част от отменената
т.1.2, то е отпаднало основанието, на което „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД е
могло да задържи спорната сума и да я преведе на „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН
ОПЕРАТОР“ ЕАД. При това следва да се има предвид, че Решение № Ж-30/26.03.2015
г. на КЕВР, с което „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД е задължено да изпълни по
отношение на „ВЕНТУС БЪЛГАРИЯ” ЕООД решението по
т.1.2.1 от Решение № КМ-1/13.03.2014 г. на ДКЕВР, не съдържа конкретни
суми. При положение, както е прието в обжалваното първоинстанционно решение, че
крайната цена за достъп е 0 лв., то „ВЕНТУС БЪЛГАРИЯ”
ЕООД въобще не е дължало такава цена.
Предвид всичко изложено, така
предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
3 от ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен така, както е предявен. Задължено
лице по този иск е именно „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, тъй като то е
насрещната страна по договора с „ВЕНТУС БЪЛГАРИЯ”
ЕООД и именно то е получило подлежащите на възстановяване суми. Отношенията
между „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД и „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН
ОПЕРАТОР“ ЕАД стоят извън предмета на спора по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и не могат да са основание за отхвърляне на
иска. Поради това обжалваното решение в частта му, с която този иск е уважен е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По
отношение на претенцията за лихва.
Вземането по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД става изискуемо от момента на отпадане на
основанието. Сама по себе си обаче изискуемостта не е равнозначна на забава на
длъжника, поради което, за да бъде поставен той в такава, трябва да му бъде
отправена покана за плащане по силата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. В случая по
делото е установено, че ищцовото дружество с писмо е поканило ответното
дружество да върне сумата от 18164,83 лева в петдневен срок от получаване на
поканата, като писмото е получено на 17.08.2017 г. Предвид изложеното, съдът
намира, че за ответната страна е възникнало задължение за плащане на законна
лихва върху главницата за периода от 23.08.2017 г. до 05.10.2017 г., която
съобразно направените от съда изчисления с лихвен калкулатор е в размер на 222,46 лева. С оглед
на това, искът за обезщетение за забава в тази му част се явява основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
Върху главницата се дължи и законна
лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска – 09.10.2017 г. до
окончателното изплащане.
Поради съвпадане на правните
изводи на двете съдебни инстанции,
обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
По
отношение на разноските в настоящото производство:
Въззиваемата страна е направила искане
за присъждане на разноски за въззивното производство в размер на 1440,00 лв. за
адвокатско възнаграждение, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК и надлежни
доказателства за извършването им /л. 257-260 от делото/, които й се дължат
изцяло от насрещните страни „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР“ АД и „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН
СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден от гореизложеното
и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, въззивният съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1546/12.04.2018 г.,
постановено по гр. дело № 16767/2017 г. по описа на ВРС, 26-ти състав.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Е, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258 и „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 201, да заплатят на „ВЕНТУС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, ж.к. „Приморски парк”, местност „Салтанат” 2507,
сумата от 1440,00 лв. /хиляда
четиристотин и четиридесет лева/ разноски по делото пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието на „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН
СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Цар Борис III”
№ 201, в качеството му на трето лице-помагач
на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.