О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№
гр. Габрово, 14.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд, въззивен наказателен състав, в закрито заседание
на четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ НЕДЕЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ГАЛИНА КОСЕВА
като разгледа докладваното от съдията Неделчев ВЧНД № 112 по описа за 2020
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 341,
ал. 2, във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК. Образувано е по частна жалба от адв. Р.Б.
***, в качеството на договорен защитник на подсъдимия И.И.К. ***, против
протоколно определение от 30.09.2020 г. по НОХД № 712/2020 г. по описа на
Районен съд - Габрово, постановено по реда на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК.
В частната жалба се твърди, че
липсва единство между обстоятелствената и заключителната част на обвинителния
акт, като бланкетното цитиране в диспозитива не може да даде ясна представа в
кои хипотези се касае за нарушение разпоредбата най-вече на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
а разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП не е забранителна, за да се говори
изобщо за нарушение на закона. Маркира се оплакване, че на няколко места в
обвинителния акт се посочват различни ЕГН-та, както и че не става ясно при коя
форма на непредпазливостта е извършено деянието. Посочва се, че н
обстоятелствената част на обвинителния акт е упомената скорост „около 140
км/ч.“, докато в диспозитива изобщо липсва посочване на скорост, което не
давало ясна представа в какво се изразява нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Прави се искане за отмяна на определението на районния съд, като се прекрати
съдебното производство и делото се върне на прокурора.
Габровският окръжен съд, след като провери по реда на
чл. 249, ал. 3 от НПК определението на първоинстанционния съд във връзка с
депозираната частна жалба и съобрази изложените в нея съображения, намира за
установено следното:
Частната жалба е депозирана в законоустановения срок и
от процесуално легитимирана страна. Същата е допустима, но разгледана по
същество е неоснователна, по следните съображения:
Производството по НОХД № 712/2020 г. по описа
на Районен съд – Габрово е образувано по обвинителен акт на РП – Габрово против
И.И.К. *** по обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“
предл. 2, вр. с ал. 1, б. „б“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за това, че на
05.09.2019 г., около 01:35 часа, в гр. Габрово, при управление на МПС – л.а.
„Ауди А8“ с рег. № ***, по ул. ***, нарушил правилата за движение по пътищата,
регламентирани в ЗДвП, а именно чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от посочения
закон, и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на повече от едно
лице, както следва:
-
на М. Р.
Г., изразяващи се в счупване на дясна бедрена
кост и изкълчване на лява тазобедрена става, довели до трайно затрудняване на
движението на левия и десния долни крайници;
-
на Г. И.
И., изразяващи се в счупване на двете кости на
дясната подбедрица и счупване с разместване на кръстцовата кост на таза, довела
до трайно затрудняване на движението на десния долен крайник и снагата.
С протоколно
определение от 30.09.2020
г., постановено в разпоредително заседание, съдът се е произнесъл по всички
въпроси по чл. 248, ал. 1, т. 1-8 от НПК, като по т. 3, след като е обсъдил и
становището на адв. Б. за нарушени процесуални права, е приел, че на фазата на
досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт не са допуснати
съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила, които нарушават
правата на обвиняемия К..
Въззивният съд намира определението по чл.
248, ал. 1, т. 3 от НПК за правилно и законосъобразно. В обстоятелствената част
на обвинителния акт, по който е образувано съдебното производство, са посочени
подробно фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на
обвиняемия в осъществяването му. Ясно е изписано, че при управление на
автомобила К. изгубил контрол и превозното средство започнало да се плъзга
странично, при което въпреки опита за интензивно спиране, обвиняемият не успял
да го овладее; превозното средство достигнало с предно и задно десни колела до
южния бордюр на улицата, където настъпил удар с предна дясна част на лекия
автомобил и метален стълб от уличното осветление, намиращ се на тротоара. Във
връзка със скоростта на движение в обстоятелствената част на обвинителния акт е
налице позоваване на заключението на АТЕ, според което обвиняемият е управлявал
превозното средство в завоя със скорост от около 140 км/ч., а критичната за преодоляване
на кривата скорост е била 136,1 км./ч. По-нататък в прокурорския акт е налице
позоваване, чрез цитиране, на относимите разпоредби на чл. 20, ал. 1 и на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, включително чрез изричното посочване на разрешената скорост
за движение на ППС от категория „В“ в населено място - 50 км/ч. Заключителната
част на обсъждания обвинителен акт е в съответствие с изискванията на
процесуалния закон, като са посочени времето и мястото на извършване на
деянието, както и в обобщен вид фактическите обективни и субективни признаци от
състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, б. „а“ предл. 2, вр. с ал. 1, б.
„б“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. При тези данни настоящият съдебен състав не
споделя виждането на частния жалбоподател за неяснота на обвинението, която да
препятства възможността на предаденото на съд лице да го разбере. Както
правилно е посочил в мотивите си първоинстанционният съд, обвинителният акт
инкорпорира в себе си фактическото и правното обвинение, формулирани в неговите
обстоятелствена и заключителна част. Обстоятелствата, които жалбоподателят
счита, че следва да се отразят и в диспозитива на обвинителния акт само
доразвиват признаците от състава на престъплението; същите са подробно описани
в обстоятелствената част, по който начин се гарантира правото на привлеченото
към отговорност лице да разбере обвинението и да организира защитата си.
На следващо място, въззивният съд не споделя виждането
за процесуално нарушение, изразяващо се в непосочване на формата на
непредпазливостта, при която се твърди, че е извършено деянието. Това оплакване
не е изтъкнато в разпоредителното заседание и се повдига за първи път през
въззивния съд, което поначало е недопустимо. Независимо от това, процесуалният
закон не поставя подобно изискване към съдържанието на обвинителния акт,
съответно не може да се говори за процесуално нарушение на тази плоскост.
Не е основание за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокурора и констатираното противоречие при
изписване на ЕГН-то на обвиняемото лице в обвинителния акт. Факт е, че само в
титулната част на прокурорския акт е изписано ЕГН, което най-вероятно не е на
привлеченото към наказателна отговорност лице. Това обаче е проблем, който
успешно може да се преодолее в съдебното производство при снемане на
самоличността на подсъдимия. Липсва нарушение по чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК.
В заключение, съдът намира, че обжалваното определение
по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е правилно и законосъобразно, поради което
следва да се потвърди.
Мотивиран от горното и на основание чл. 341, ал. 2,
във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 30.09.2020 г. по НОХД
№ 712/2020 г. по описа на Районен съд – Габрово, с което е прието, че на
досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила от категорията на посочените в чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.
Определението не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.