РЕШЕНИЕ
№ 191
гр. П., 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20245001000090 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 481/06.12.2023 година, постановено по т. дело №
404/2023 година по описа на Окръжен съд – П., е отхвърлен като недоказан и
неоснователен предявеният иск от „В. и П.“ ЕООД, ЕИК...., със седалище и
адрес на управление гр.П., ул. „О.П.“ № 13, срещу „Р. 15“ ЕООД, ЕИК ....
със седалище и адрес на управление гр.П., ул. „11“ № 1, с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 62 628 лв. с ДДС,
представляваща незаплатена цена за предоставени услуги по следните
фактури: фактура № 6636/07.03.2022 г. на стойност 14 508 лв. с ДДС; фактура
№ 6707/31.03.2022 г. на стойност 23 160 лв. с ДДС; фактура №
6783/28.04.2022 г. на стойност 14 610 лв. с ДДС и фактура № 6848/31.05.2022
г. на стойност 10 350 лв. с ДДС, ведно със законната лихва от 10.07.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, които фактури обективират цената на
извършени услуги по сключен устен договор от м. ноември 2021 г. между
1
ответника „ Р. 15“ ЕООД като възложител и ищеца „В. и П.“ ЕООД като
изпълнител, предоставил на ответника услуги с колесен багер, с комбиниран
багер, транспортни услуги и други на язовирна стена „Л.Я.“.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство „ В.“ ЕООД с оплаквания за
незаконосъобразност, нарушения на материалния закон, съществени
процесуални нарушения и необоснованост. Оспорен е изводът на съда, че
щом фактурите не са подписани от представител на ответника, те не
установявали наличие на правоотношение между страните и че липсвали
други доказателства, даващи възможност да се приеме за вероятно
твърдението на изпълнителя за сключен договор между страните. Посочено е,
че печатът и подписът не са задължителни реквизити за фактурата съгласно
чл. 6, ал. 1 от ЗС, чл. 114 от ЗДДС и чл. 78 от ППЗДДС, както и че тяхното
неосчетоводяване при ответника не налага извод за липса на договорни
отношения между страните, свързани с предоставяне на услугата, за която са
издадени процесните фактури. Твърди се, че наличието на договорни
отношения между страните се установява от приемането, осчетоводяването и
заплащането на фактурите, издадени през първите три месеца след
сключването на договора, чието изпълнение е с продължителност от месец
ноември 2021 година до месец май 2022 година. Недопускането на
поисканите от жалбоподателя свидетели било в нарушение на процесуалните
правила и попречило на ищеца да установи по делото предоставянето на
услугата през целия посочен период, а не само през първите три месеца, за
които било извършено плащане. Според жалбоподателя непостановяването на
неприсъствено решение от първоинстанционния съд, въпреки формулираното
искане за това от ищеца в първото съдебно заседание, също представлявало
съществено процесуално нарушение. Необосноваността на решението се
изразявала в това, че не били обсъдени в съвкупност събраните по-делото
доказателства, по-конкретно тези за осчетоводяването и реалното заплащане
на сумите по първите три фактури за месеците ноември и декември 2021
година и януари 2022 година.
Искането е да се отмени първоинстанционното решение и да се
постанови ново по същество, с което да се уважи предявеният иск, като се
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от общо 62628 лева,
представляваща сбор от сумите по процесните четири фактури, ведно със
2
законната лихва от датата на исковата молба – 10.07.2023 година, до
окончателното й изплащане, както и да се осъди ответникът да заплати на
„В...“ ЕООД направените по делото разноски.
С въззивната жалба е формулирано доказателствено искане за разпит
на свидетели на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК. Поддържа се
незаконосъобразност на отказа на първоинстанционния съд за тяхното
допускане.
По искането за свидетели въззивният съд се е произнесъл с
мотивирано определение № 78/23.02.2024 година, с което са допуснати до
разпит свидетелите на жалбоподателя и техните показания са събрани като
доказателство по делото от въззивната инстанция в проведеното открито
съдебно заседание.
Ответникът по въззивната жалба „Р. 15“ ЕООД не е взел становище по
нея, не е подал писмен отговор.
Съобразявайки доводите на жалбоподателя, изложени по-горе и
събраните по делото доказателства, съдът приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице,
имащо правен интерес да обжалва, а именно от ищеца срещу решението, с
което е отхвърлен предявеният от него осъдителен иск за заплащане на
суми, дължими по сключен между страните неформален договор за изработка
/ услуга/. При подаване на въззивната жалба е спазен срокът по чл. 259
от ГПК.
Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК
намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По т. дело № 404/2023 година по описа на ОС – П., е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 258
от ЗЗД, за заплащане от възложителя на дължима сума по договор за
изработка и акцесорна претенция за законна лихва върху дължимата сума от
датата на исковата молба – 10.07.2023 година до окончателното й изплащане,
намираща правното си основание в чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „ В..“ ЕООД твърди, че е сключил с ответника „Р. 15“ ЕООД
устен договор за предоставяне на услуги с багери /колесен и комбиниран / и
транспортни услуги на строителен обект на ответника, като било постигнато
3
съгласие за вида и мястото на предоставяне на услугите и за размера на
възнаграждението. Услугите били предоставяни през периода от месец
ноември 2021 година до месец май 2022 година включително. В исковата
молба са описани подробно седемте фактури, издавани от ищеца за
извършените услуги през съответния месец от исковия период. Посочени са
описаните във всяка една от фактури услуги по вид, количество, единична
цена и обща стойност. Твърди се, че ответникът е заплатил на ищеца първите
три фактури - № 6411/19.11.2021 година на обща стойност 3960 лева с ДДС,
№ 6490 от 22.12.2021 година на обща стойност 7860 лева с ДДС и №
6557/31.01.2022 година на обща стойност 10212 лева с ДДС. Сумите по
останалите четири фактури - № 6636/07.03.2022 година на обща стойност
14508 лева с ДДС, № 6707/31.03.2022 година на обща стойност 23160 лева с
ДДС, № 6783/28.04.2022 година на обща стойност 14610 лева с ДДС и №
6848/31.05.2022 година на обща стойност 10350 лева с ДДС, или общо 62628
лева с ДДС, не били заплатени от ответника на ищеца въпреки
многократните покани, разговори и обещания. Услугите, за които били
издадени тези фактури, били реално предоставени от ищеца като изпълнител
на ответника като възложител и били приети от „Р. 15“ ЕООД без забележки.
При така изложените обстоятелства се иска осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от общо 62628 лева с ДДС, представляваща сбор от
сумите по описаните по-горе четири фактури, ведно със законната лихва от
10.07.2023 година – датата на подаване на исковата молба, до окончателното
й заплащане. Претендира се и присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът не е изразил становище по предявения иск, не го е
оспорил по основание и размер, не е оспорил изложените в исковата молба
обстоятелства и представените към нея доказателства – описаните по-горе
фактури.
Обстоятелството, че в откритото съдебно заседание на 28.11.2023
година процесуалният представител на ищеца е направил искане по чл. 238
от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, което е оставено без
уважение от първоинстанционния съд с нарочно определение и той е
разгледал делото по общия ред, събрал е поисканите и допуснати
доказателства и е постановил решение по съществото на спора, не се
4
отразява на законосъобразността на това решение, каквито оплаквания има
във въззивната жалба. Първоинстанционният съд е преценил, че не е налична
предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК, респ. че не може да се направи
извод за вероятна основателност на предявения иск. Това негово определение
не е сред актовете, които подлежат на съдебен контрол от по-горната
инстанция. По начало дори изводът на съда, че не са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение да е неправилен,
въззивната инстанция не разполага с правомощия да констатира тази
неправилност, тъй като определението на съда по този въпрос не подлежи на
контрол пред по-горестоящ орган. В този смисъл е и съдебната практика /
решение № 157 от 29.11.2010 година по т.д. 262/2010 година на първо т.о. на
ВКС/.
При изясняване на фактическата обстановка по делото следва да бъдат
взети предвид както събраните в първоинстанционното производство
доказателства - седем броя фактури и съдебно-счетоводна експертиза, така и
гласните доказателства, събрани във въззивното производство. Досежно
допустимостта на свидетелските показания въззивният съд се е произнесъл с
мотивирано определение № 78/23.02.2024 година, приемайки, че не става
дума за установяване на договор на стойност над 5000 лева, за да е
приложима забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК. Според съда
свидетелските показания са допустими за установяване на времето,
характера и периода на предоставяне на услугите от ищеца на ответника в
рамките на установените помежду им търговски отношения, каквито
обстоятелства са изложени в исковата молба.
От показанията на разпитаните пред въззивната инстанция свидетели
И. П.П. и П.П.Г. се установява, че между ищеца „В...“ ЕООД и ответника „Р.
15“ ЕООД са съществували търговски отношения през периода от месец
ноември 2021 година до месец май 2022 година. През този период по
възлагане от ответника „Р. 15“ ЕООД ищцовото дружество извършвало със
своя собствена техника / багери и автосамосвали/ и със свои багеристи и
шофьори изкопни работи с багери, както и транспортни дейности по
извозване на изкопана земна маса и доставяне на пясък на обекта на
ответника в град П.. Целият обект включвал изграждането на
пречиствателна станция и язовирна стена на язовир „Л.Я.“. През периода от
месец февруари до месец май 2022 година основната дейност, която
5
ответникът възлагал на ищеца „ В..“ ЕООД, била свързана с изкопи на земни
маси и поставяне на водопровод и отводнителни съоръжения – шахти и
дренажи около сградите. На обекта работели двама багеристи на ищцовото
дружество с един 15 тонен багер Либхер с чук и друг комбиниран багер
Хидромек 102 Б. Свидетелят П. работел като багерист на пълен работен ден
и бил непрекъснато на обекта по 8 часа дневно в работните дни от месец
ноември 2021 година до приключването и приемането на работата без
възражения от „Р. 15“ ЕООД през месец май 2022 година. Другият багерист
на ищеца също бил там почти постоянно, тъй като имало много работа.
Понякога се налагало да работят извънредно и в събота. Шофьорите на
самосвали на ищеца, които извършвали дейности на процесния обект, били
четирима. Те не били там непрекъснато, а само когато се налагало извозване
на земна маса или доставяне на пясък. Според свидетеля Г. на всеки 10 дни
самосвалите са извозвали материали за два-три дни. Багерите на „В...“ ЕООД
били единствените, които извършвали изкопните работи на обекта на „Р. 15“
ЕООД в град П., който включвал трудно за изпълнение трасе – водопровод,
отводнителни шахти и дренажи, с дължина около 200 – 300 метра.
Конкретната работа за деня се възлагала на работниците на ищеца от С.В. и
Е.В. – управители на „Р. 15“ ЕООД. Те ежедневно контактували със
свидетеля П. Г., замервали и посочвали какво трябва да се направи и каква
техника ще е необходима, а свидетелят организирал работата. През първите
три месеца / от ноември 2021 година/ ответното дружество заплащало на
ищеца изпълнената работа. През следващите месеци / от месец февруари 2022
година до май 2022 година/ ищецът съставял фактури с получател ответното
дружество за стойността на изпълнените работи, които предварително били
съгласувани с управителя на „Р. 15“ ЕООД. Първите три фактури,
съгласувани с управителя на ответника С.В., били реално заплатени след
изпращането им по имейл от ищеца на ответника. За следващите обаче
ответникът отказвал плащане, като обещавал да го направи на по-късен етап.
Установените обстоятелства със свидетелските показания
съответстват на заключението на приетата по делото и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза. От него е видно, че в
счетоводството на ищеца „ В...“ ЕООД са осчетоводени и включени в
дневниците за продажби по ДДС седемте фактури с издател „В...“ ЕООД и
6
получател „Р. 15“ ЕООД, издадени през периода от 19.11.2021 година до
31.05.2022 година включително. В счетоводството на „Р. 15“ ЕООД са
осчетоводени и включени в дневниците за покупки по ДДС първите три
фактури - № 6411/19.11.2021 година на обща стойност 3960 лева с ДДС, №
6490 от 22.12.2021 година на обща стойност 7860 лева с ДДС и №
6557/31.01.2022 година на обща стойност 10212 лева с ДДС. Останалите
четири фактури - № 6636/07.03.2022 година на обща стойност 14508 лева с
ДДС, № 6707/31.03.2022 година на обща стойност 23160 лева с ДДС, №
6783/28.04.2022 година на обща стойност 14610 лева с ДДС и №
6848/31.05.2022 година на обща стойност 10350 лева с ДДС не са
осчетоводени и не са включени в дневниците за покупки по ДДС на „Р. 15“
ЕООД.
Видно е от представените по делото фактури, че както осчетоводените
при ответника и реално заплатени три фактури, така и неосчетоводените, не
съдържат печат и подпис на получателя.
Въпреки липсата на осчетоводяване на процесните четири фактури и
на подпис на получателя и печат, каквито не са необходими съгласно
нормативната уредба, въззивният съд намира, че ответното дружество следва
да бъде осъдено да заплати на ищеца дължимите суми по тях в общ размер на
62628 лева. Съображенията му са следните:
Всички фактури – както издадените през периода от ноември 2021
година до края на януари 2022 година, така и процесните четири фактури,
отнасящи се за периода от февруари до май 2022 година, са оформени по
еднакъв начин и касаят предоставяне на едни и същи услуги от ищеца „В...“
ООД на ответника „Р. 15“ ЕООД, а именно услуги с колесен багер с кофа и с
чук, услуги с комбиниран багер, както и транспортни услуги с автосамосвал.
Свидетелите установяват по категоричен начин, че през периода, за който се
отнасят фактурите, ищецът е предоставял реално описаните услуги, които са
му възлагани от ответното дружество. В тази хипотеза липсата на писмен
договор не е основание да се отхвърли искът за незаплатената част от
предоставените услуги / дължимото възнаграждение по договор за
изработка/. За наличие на договорни отношения между страните и за техния
предмет може да се съди от данните за осчетоводяване при ответника в
дневника за покупките по ДДС на три от общо седемте фактури и за
7
заплащане на дължимите суми по тях. Със свидетелските показания, които
по изложените по-горе съображения въззивният съд счита за допустими, е
установен периодът на предоставяне на услугите и техният вид.
Всичко това, наред с обстоятелството, че предявеният иск не е оспорен
от ответника в преклузивните срокове нито по основание, нито по размер,
включително досежно количествата, единичната и обща цена на
предоставените услуги, посочени в представените фактури, дават основание
на съда да приеме, че той е основателен и следва да бъде уважен в пълния
претендиран размер от 62 628 лева, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 10.07.2023 година до окончателното изплащане на
главницата. Фактът, че процесните четири фактури не са осчетоводени от
ответника, не е пречка за присъждане на дължимите суми по тях, доколкото
осчетоводяването или неосчетоводяването се извършва по негова собствена
преценка. Останалите доказателства, обсъдени подробно по-горе, са
достатъчни, за да бъде уважен предявеният иск.
С оглед изхода на спора ответното дружество следва да бъде осъдено
да заплати на ищеца направените в първоинстанционното и във въззивното
производство разноски съобразно представените списъци по чл. 80 от ГПК и
доказателства за реалното им заплащане. Разноските за първоинстанционното
производство за адвокатско възнаграждение, държавна такса и
възнаграждение за вещо лице са в общ размер на 8475,12 лева. Разноските за
въззивното производство са в размер на 1252,56 лева заплатена държавна
такса.
По изложените съображения П.ският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 481/06.12.2023 година, постановено по т. дело
№ 404/2023 година по описа на Окръжен съд – П., ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Р. 15“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление
гр.П., ул. „11“ № 5, да заплати на „В....“ ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес
на управление гр.П., ул. „О.П.“ № 13, сума в общ размер на 62 628 лв. с
ДДС, представляваща незаплатена цена за предоставени услуги въз основа на
сключен между страните договор с възложител „Р. 15“ ЕООД и изпълнител
8
„ В. и П.“ ЕООД, дължима по следните фактури: фактура № 6636/07.03.2022
г. на стойност 14 508 лв. с ДДС; фактура № 6707/31.03.2022 г. на стойност 23
160 лв. с ДДС; фактура № 6783/28.04.2022 г. на стойност 14 610 лв. с ДДС и
фактура № 6848/31.05.2022 г. на стойност 10 350 лв. с ДДС, ведно със
законната лихва от 10.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Р. 15“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление
гр.П., ул. „11“ № 5, да заплати на „В....“ ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес
на управление гр.П., ул. „О.П.“ № 13, направените по делото разноски в общ
размер на 9727,68 лева, включващи 8475,12 лева за първоинстанционното
производство и 1252,56 лева за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9