№ 645
гр. Пазарджик, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Христина Велчева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200978 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ИВ. АТ. Ш., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „3-ти
март“ № 15, против Наказателно постановление № 21-1818-000108 от 06.04.2021 г.
издадено от Началник Сектор в РУ Пазарджик при ОДМВР гр. Пазарджик, с което за
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В жалбата обобщено се релевират оплаквания за материална и процесуална
незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, но изпраща
процесуален представител, който поддържа жалбата и излага обосновани доводи в
подкрепа на искането си за отмяна на НП, поради неговата незаконосъобразност.
Прави искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за заплатен
адвокатски хонорар.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов или процесуален
представител. По делото не е представено писмено становище по същество. Не е
направено искане за присъждане на разноски, нито възражение за прекомерност на
1
евентуално претендираните от ответната страна разноски.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становището на
процесуалния представител на въззивника и прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за
установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 22.02.2021 г., около 13,05
часа, в с. Ч., на ул. „Пета“ пред №2, е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***,
собственост на Р. И. П. от гр. Х., като управляваното МПС било със служебно
прекратена регистрация на 16.02.2021 г. по чл.143 ал.15 от ЗДвП.
Горното било установено от автопатрул на РУ- Пазарджик. По този повод
против жалбоподателя бил съставен АУАН с бл.№ 626400/22.02.2021 г. за нарушение
на чл.140 ал.2 от ЗДвП, в присъствието на нарушителя, на който бил предявен и връчен
срещу подпис. При предявяването на акта жалбоподателят заявил, че нямал
възражения.
АУАН бил изпратен в РП- Пазарджик с оглед данни за евентуално извършено
престъпление по чл.345 ал.2 от НК. По случая започнала прокурорска проверка по
преписка с Вх. № 1441/2021 г. по описа на РП- Пазарджик, след приключването на
която на база събраните данни, прокурорът отказал да образува ДП с постановление от
02.04.2021 г., като преценил, че извършеното от И.Ш. не съставлявало престъпление по
чл.345 ал.2 от НК. С посоченото постановление прокурорът изпратил материалите по
преписката на Началника на РУ- Пазарджик при ОДМВР Пазарджик с оглед преценка
за евентуално извършено адм. нарушение и ангажиране на
административнонаказателната отговорност на Ш..
По този повод АНО преценил, че следва да ангажира
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено от него
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, като на 06.04.2021 г. било издадено атакуваното
НП. Последното било връчено на санкционираното лице лично на 14.06.2021 г., видно
от разписката към НП. Жалбата против последното била подадена лично от
санкционираното лице и надлежно упълномощен от него адвокат чрез АНО, като била
входирана в деловодството на ОДМВР- Пазарджик на 21.06.2021 г., поради което е
процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред
компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, включително материалите по пр. преписка Вх. №
2
1441/2021 г. по описа на РП- Пазарджик и показанията на св. М.Т..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени доказателства, които по съществото
си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават
гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът действайки в рамките на цялостния контрол за законосъобразност на НП,
намира че е налице съществен процесуален порок на същото, т.к. не са спазени
изискванията за съдържание на АУАН и НП, а именно не е дадено ясно и точно
описание на нарушението. В НП, а и в предхождащия го АУАН, буквално е записано,
че жалбоподателят е управлявал МПС, което било със служебно прекратена на
16.02.2021 г. регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДвП. Не е посочено обаче по какъв начин
и с какъв акт е извършена дерегистрацията на автомобила, нито на какво основание.
Посочаната правна разпоредба не е достатъчна за да релевира допуснатата непълнота.
Едва от приетите писмени доказателства по делото става ясно, че регистрацията на
автомобила е била прекратена служебно, поради това, че в двумесечен срок от
придобиването на процесното МПС, неговият нов собственик и настоящ жалбоподател
не го е регистрирал.
Непосочването на обстоятелствата визирани по-горе, които са съществени и
съставляват елементи от фактическия състав на адм. нарушение лишава
санкционираното лице от възможността да разбере какво точно административно
нарушение му се вменява и от там адекватно да организира своята защита. Налице е
нарушение на разпоредбите на чл.42 т.4 от ЗАНН при съставянето на АУАН и на чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН- при издаването на НП. Това нарушение на процесуалните правила е
съществено, предвид изложеното по-горе и съставлява самостоятелно основание за
отмяна на НП.
Според съда при съставянето на АУАН е допуснато и още едно СПН. В
словесното описание на нарушението е посочено, че жалбоподателят е управлявал
МПС, което било със служебно прекратена регистрация. Това означава, че към
момента на управлението му, ПС не е било регистрирано и с оглед на посоченото
място на нарушението ,същото се е движело по път отворен за обществено ползване.
Това описание сочи, че е било вменено нарушение на разпоредбата на чл.140 ал.1 от
ЗДвП. Същевременно актосъставителят е посочил за нарушена разпоредбата на чл.140
ал.2 от ЗДвП (правна квалификация на нарушението), според която норма условията и
редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
3
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, се определя с наредба на министъра на
вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията и министъра на отбраната. С наредбата се определят и
случаите, в които на моторните превозни средства и теглените от тях ремаркета при
първоначална регистрация се извършва преглед за техническата им изправност и
тяхното комплектуване. Спрените от движение моторни превозни средства и теглените
от тях ремаркета се пускат в движение от същите органи след отстраняване на
причината за тяхното спиране. Така вменената за нарушена разпоредба регламентира
по какъв начин и с какъв акт се уреждат въпросите във връзка с регистрацията,
техническата изправност и пускането в движение на ПС. Очевидно вмененото
словесно адм. обвинение не съответства на дадената правна квалификация и по този
начин лицето спрямо, което е повдигнато адв. Обвинение е лишено от възможност да
разбере какво точно нарушение му се вменява и адекватно да организира своята
защита.
Освен посочените СПН, настоящия съдебен състав счита, че е налице още един
порок на НП, който съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП и на който се
позовава жалбоподателя, а именно че вмененото му нарушение не е извършено. Няма
спор по делото, че на инкриминираната дата жалбоподателят е управлявал процесното
МПС. Няма спор и за това, че жалбоподателят е придобил въпросния автомобил на
15.12.2020 г. чрез покупко-продажба, за която е сключен договор, нотариално заверен.
От обясненията на жалбоподателя Ш. дадени по време на извършената прокурорска
проверка се установи, че той е знаел, че следва да регистрира МПС в 2-месечен срок от
придобиването му, но не е сторил това поради липса на средства. Няма спор и по
отношение на обстоятелството, че управляваното МПС е било със служебно
прекратена регистрация на 16.02.2021 г.
Спорно е обаче обстоятелството, че жалбоподателят е знаел, че управляваното
от него МВП е със служебно прекратена регистрация и още по-малко, че
дерегистрирането на автомобила е от 16.02.2021 г. Вярно е, че след като е придобил
автомобила на 15.12.2020 г., жалбоподателят е знаел, че е длъжен да го регистрира на
свое име като собственик в двумесечен срок с оглед промяната на собствеността,
съгласно разпоредбата на чл.3 ал.4 от Наредба І-45/2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени
от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Той е знаел или е бил длъжен да знае, че ако не изпълни задължението си в срок,
регистрацията на автомобила ще бъде служебно прекратена. Но жалбоподателят няма
как да знае дали администрацията ще реализира това свое правомощие, нито ако
4
прекрати регистрацията кога ще стори това.
От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят не е бил
уведомен за това, че автомобилът е бил с прекратена регистрация. Да, по закон такова
задължение не се вменява на службата по регистрация. Но задължение на АНО е да
ангажира доказателства за това, че новият собственик на автомобила и настоящ
жалбоподател е знаел, че МПС е с прекратена регистрация и въпреки това е управлявал
същото по път отворен за обществено ползване. Такива доказателства обаче липсват.
Св. Т. заяви в показанията си, че не си спомнял дали водачът е заявил пред него при
извършената проверка, че е знаел за това че МПС е с прекратена регистрация. Според
него това следва да е посочено от лицето в дадените писмени обяснения. Видно от
същите обаче (л.4 от пр. преписка), е че жалбоподателят е посочил единствено, че е
знаел, че след като е придобил автомобила е следвало да го регистрира, но не и че е
знаел за прекратената служебно регистрация на същия. От него може само да се очаква
да предполага, че автомобилът е с прекратена регистрация, така както повелява закона
в случаите на нерегистриране в срок на придобитото МПС, но такова едно негово
предположение не е равносилно на ясно съзнание, че МПС е дерегистрирано и той
продължава да го управлява. В такава ситуация, да се ангажира
административнонаказателна отговорност за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, ще
означава да се стъпи само и единствено на предположение, което е недопустимо. В
този смисъл е и практиката на касационната инстанция, като за пример би могло да се
посочи Решение № 683 от 30.09.2021 г. по канд № 846/21 г. по описа на
Административен съд Пазарджик.
При това положение действията на жалбоподателя покриват признаците на
вмененото нарушение само от обективна страна, но не и от субективна, тъй като не е
безспорно установено и доказано, че той е знаел за прекратената служебно регистрация
на управлявания от него автомобил. Поради това и АНО при липса на несъмнена
доказаност на вмененото нарушение, необосновано и незаконосъобразно е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, което пък е основание
за отмяна на НП.
За пълнота съдът намира за нужно да посочи, че дори и хипотетично да се
приеме, че не са допуснати горните СПН, респ. вмененото нарушение е безспорно
доказано, то според съда деянието на жалбоподателя разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
Това е така, тъй като нарушението е извършено за първи път. Освен това от пропускът
за пререгистрация на процесния автомобил не е станал причина за извършването или
да е създал предпоставки за извършването на престъпления или други
административни нарушения. Автомобилът е бил с поставени рег. табели и с редовен
5
идентификационен номер, което позволява неговата идентификация. МПС не е
придобито по неправомерен начин, а веднага след извършената проверка
жалбоподателят е регистрирал същото, което е станало само няколко дни след
изтичането на двумесечния срок за регистрация. При всички тези обстоятелства,
обуславящи случая като маловажен, налагането на глоба и лишаване от
правоуправление в предвидения от закона фиксиран размер съответно 200 лв. глоба и 6
месеца лишаване от право да управлява МПС, се явява несъразмерно тежко спрямо
степента на обществената опасност на деянието. Като не е приложил нормата на чл.28
от ЗАНН наказващият орган е издал незаконосъобразен акт. Преценката за
„маловажност на случая“ подлежи и на съдебен контрол, като в неговия обхват се
включва и проверка за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН от страна
на наказващия орган. С други думи, когато съдът констатира, че предпоставките на
чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за
отмяна на наказателното постановление, като в този случай преценката на съда е
преценка за законосъобразност (ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. ОСНК –
ВКС).
При този изход на делото основателна се явява претенцията на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на разноски в негова полза за заплатено
адвокатско възнаграждение. Това искане е направено своевременно в хода на
съдебното производство преди делото да бъде обявено за решаване. Пълномощникът
има право на такива разноски предвид изхода на делото и съгласно разпоредбата на
чл.63 ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК. По делото е представен договор
за правна защита и съдействие (л.5), от който се установява, че договореното
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева (минималният съгласно чл.7 ал.2 т.2
във вр. чл.18 ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения) жалбоподателят Ш. е заплатил в брой на адвокат В.В. от ПзАК.
Същевременно от страна на процесуалния представител на АНО не е направено
възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, поради което
липсва и възможност за преценка дали хонорарът съответства на предоставеното
представителство по делото. При това положение сторените разноски в пълен размер
от 300 лева следва да се възложат в тежест на ОД на МВР Пазарджик, чието
структурно звено е РУ- Пазарджик (органът издал НП) следва да бъде осъдена да
заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя присъдените разноски, като ЮЛ
разполагащо със собствен бюджет.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд- Панагюрище, в
настоящия си състав,
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1818-000108 от 06.04.2021 г.
издадено от Началник Сектор в РУ Пазарджик при ОДМВР гр. Пазарджик, с което на
ИВ. АТ. Ш., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „3-ти март“ № 15, за нарушение на
чл.140 ал.1 от ЗДвП на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР- гр. Пазарджик, представлявана от
директор, ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. АТ. Ш., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „3-ти
март“ № 15, разноски в размер на 300 (триста) лева за адвокатско възнаграждение за
един адвокат.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. Пазарджик в 14-
дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7