Р Е
Ш Е Н
И Е
№260010/3.9.2020г.
гр.
***В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Девненският районен съд, в публично съдебно
заседание на 05.08.2020г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при секретаря Антоанета Станева като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 1612 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с основание чл.49 СК вр. чл.56 СК
вр. чл.59, ал.2 СК
Ищецът
И.М.Д., ЕГН **********, твърди, че с ответника П.М.А., ЕГН **********, са
съпрузи, сключили граждански брак на 15.07.2016г. в гр. ***, като имат родени
три деца, едното от които ненавършилото
пълнолетие дете Л., р. на 10.03.2011г. Счита, че
бракът между съпрузите е изчерпан от дължимото по закон и морал съдържание и следва
да бъде прекратен, поради неразбирателство, влошени взаимоотношения между
съпрузите, брачна изневяра от ответницата. С оглед изложеното моли за
прекратяване на брака по вина на
ответника, предоставяне ползването на семейното жилище в с. ***на ищеца, като
родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете Л. бъдат
предоставени на ищеца и бъде определено местоживеенето на детето при бащата,
определен режим на лични отношения на детето Л. с майката и ответницата бъде
осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лв за детето Л. от датата на исковата
молба и издръжка за минало време в размер на 2200
лв от 01.12.2018г. Представя писмени доказателства и ангажира гласни такива
чрез разпита на двама души свидетели.
В
срока по чл.*1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор чрез назначения от
съда особен представител по чл.47 ГПК. Излага, че предвид липсата на контакт с
ответника не може да изложи факти и твърдения от брачния живот на представляваната,
сочи, че в повечето случаи фактите и обстоятелствата, предизвикали дълбокото и
непоправимо разстройство на брака са субективно възприятие на лицата по
отношение брачните отношения и задължения. Счита исковете по чл.59, ал.2 СК и
чл. 56 СК за допустими и вероятно основателни. Предлага разширен режим на лични
отношения на детето с майката
Дирекция
Социално подпомагане в гр. ***, редовно
уведомени, с писмена молба излагат, че ответницата живее извън територията на
РБ и от доста време не се е завръщала в страната, ищецът и детето Л. Мирчева
също от години не живеят на територията на гр. ***, а са се установили в с***,
чрез представител в съдебно заседание
излагат, че отдела за СП е работил по случая на семейството преди 2017г., като
бащата е полагал адекватни грижи за децата.
Дирекция
Социално подпомагане в гр. ***, редовно
уведомени, не изпращат представител в
съдебно заседание.
В изготвеният и приложен по делото социален доклад заявяват,
че ищецът И.М.Д. ***, заедно с дъщеря си Л. и съжителката му С. Й.. На
територията на селото бащата няма роднини, които да му оказват подкрепа при
отглеждането на детето, доката бащата е трудово ангажиран, но разчита на
подкрепа от страна на съжителстващата с него жена и съседи. Има изграден
приятелски кръг в селото. Ищецът има близки и роднини, които живеят в гр. ***.
Две дъщери, от които едната се е омъжила наскоро, а другата живее при бабата по
майчина линия в гр. ***. През времето,
когато е бил извън страната с цел трудова реализация за 7-8 месеца, за детето е
полагала грижи по – голямата му пълнолетна сестра А. И. М.. Работи във фирма,
като получава трудов доход в размер на *лева. Жилището, което обитава,
представлява едноетажна къща с две стаи, кухня, вътрешна баня и тоалетна.
Жилището е електрифицирано и водоснабдено, хигиената е на добро ниво.
Обзаведено е с мебели и вещи, необходими за нормалното функциониране на
домакинството. За Л. има обособена детска стая, където има
осигурено собствено легло, гардеробче, всичко необходимо за отглеждане,
възпитание и обучение на детето. Наблюдава се емоционална връзка между детето и
бащата. Л. посещава Група за целодневна организация към ***Ищецът е
заинтересован относно развитието на дъщеря си Л. и изразява желание и
възможност да се грижи за нея.
След
преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
И.М.Д.,
ЕГН **********, и П.М.А., ЕГН **********, са сключили граждански брак пред
лицето по гражданското състояние в гр. ***на 15.07.2016г., за което е съставен
акт за граждански брак №0022 от същата дата
Видно
от представен по делото заверен преписи от дубликат на Удостоверение за
раждане, издадено от общ. ***въз основа на Акт за раждане № 463 от 15.03.2011
г. страните са родители на детето Л. И.
М., родена на ***г.
Видно
от представена по делото служебна бележка детето Л. И. М. е записано като ученик в дневна форма на обучение на ***през учебната 2019г./2020г. ,
Ищецът
е представил доказателства, че работи по
трудов договор, като получаваното от него месечно възнаграждението е в размер
на *лева.
Представен
е нотариален акт №*1, том 2, ре. №*271, дело №262/2018г. на нотариус ***, район на действие РС ***,
видно от който върху следния недвижим имот : жилищна сграда в с***, с площ
съгласно удостоверение за
данъчна оценка от 50 кв. м., ведно с 1600 кв. м. ид. части от дворно място в с***,
съставляващо УПИ ***в квартал *, цялото с площ от *кв. м., собственост на А. И.
М., е запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване в полза на И.М.Д..
В
своите показания пред съда разпитания по делото свидетел на
страната на ищеца В. Д. Г.– пастрок на ищеца, излага,
че ищеца е заминал извън страната с цел трудова реализация, след завръщането си
закупил имот в с. ***, където се установил заедно с детето Л.. Явства, че от
три години ответницата е изоставила децата и не контактува с тях. Твърди, че
преди раздялата страните имали парични проблеми и банката продала къщата им. Описва
ищецът като добър родител. Твърди, че живее в град ***и при нужда отива в с. ***
, да полага грижи за детето. Излага, че за детето Л. има обособена детска стая,
колело и играчки. Твърди, че ищецът работи
като бояджия, когато е на работа, детето е на училище, понякога близка
съседка го посреща от училище.
В
своите показания разпитания по делото свидетел на страната на ищеца Г. Д. Р.,
без родство и дела със страните, излага,
че от две години ищецът се е установил да живее в с. *** с детето Л.. Явства,
че ищецът полага грижи за детето, за което тя му помага с каквото може. Твърди,
че ищецът има приятелка, която идва и заминава, отношенията на детето Л. с приятелката на ищеца описва като добри.
Излага, че когато ищцът е на работа,
детето Л. стои при приятелката му или при свидетелката. Явства,
че не познава майката на детето и детето не е говорило за нея.
Показанията
на свидетелите на страните съдът цени
относно фактите и обстоятелствата които те са възприели лично и с оглед приложението на разпоредбата на чл.
172 ГПК по отношение на свидетеля В. Д.
Г.При изслушването на ищеца от съда същият заявява, че той отглежда децата и се
занимава с тях доколкото може. Твърди, че Л. не пита за майка си, за
отглеждането й разчига на майка си и голямата си дъщеря, помощ му оказва и
свидетелката Г. Д. Р..
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По
предявения иск за прекратяване на брака:
От събраните в производството доказателства
съдът намира за установено, че
брачните отношения между
съпрузите са дълбоко
и непоправимо разстроени. Връзката между тях е лишена
от чувство за
близост, общност и единство, както и
желание за полагане
на общи грижи
за семейството и
дома. Бракът съществува формално и не изпълнява социалната си
функция. Предвид изложено, съдът намира, че
запазването на брака не е в интерес както на съпрузите и родените
от брака деца, така и на обществото поради
което същият следва
да се прекрати, на
основание чл.49, ал.1 от СК.
По въпроса
за вината:
Съгласно
съдебната практика в това понятие
се включва отношението на
всеки от съпрузите
към брачната връзка, неизпълнение на
поетите брачни задължения
- за взаимност, съвместно живеене
на съпрузите, грижи за
семейството и т.н. За да се избегне субективизма, следва да се извърши
преценка само на фактическото поведение, обективирано в конкретни действия на
всеки от съпрузите. Всички прояви на индивидуалния характер и личност на
съпрузите са специфични за всеки отделен случай и не могат да се приведат под
общ знаменател. Това, което се обсъжда и преценява, е дали и доколко те
нарушават хармонията в семейството и влияят негативно на отношенията вътре в
него. Изявленията на свидетеля В. Д. Г.по отношение на ответницата следва да се
ценят с оглед евентуална негова
заинтересованост съгласно чл. 172 ГПК. Изявленията на втория свидетел на
страната на ищеца Г. Д. Р. са за период след раздялата на страните, като
свидетелката няма собствени наблюдения и възприятия за събитията отпреди две
години. Установи се от доказателствата по делото, че и двамата съпрузи не са
направили значителни усилия за съхраняването на брака – както ответницата, така
и ищеца са напуснали страната в период на финансови
затруднения за семейството,
също след завръщането си в страната понастоящем ищецът е заживял с друга жена.
Това поведение на съпрузите сочи за липса на значителни усилия за подобряване
на хармонизиране на брачните отношения, поради което няма основание разпада на
брака да се вмени във вина само на едната от страните. Предвид
горното съдът намира, че и двамата съпрузи с поведението си са допринесли за
разстройството на брака и имат вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака.
По
иска за предоставяне упражняването на родителките права и определяне режим на
лични контакти:
При
произнасяне по въпроса на кого от родителите се предоставя упражняването на
родителските права, съдът изхожда преди всичко от интересите на детето. Съгласно чл. чл. 59, ал. 4 СК съдът решава
въпросите по чл. 59, ал. 2 СК, след като прецени всички обстоятелства с оглед
интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите
до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите,
привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата,
възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социално обкръжение
и материални възможности. Изброяването на критериите не е изчерпателно, като
цялостната преценка относно интереса на детето се извършва от съда след
обстойно проучване и анализ на всички показатели, които имат отношение към
развитието и благосъстоянието на детето. По
отношение на материалните възможности на родителите съдът отчете, че по делото
не са представени доказателства за реализирани доходи от страна на майката,
като бащата понастоящем е трудово ангажиран. По отношение на социално-битовите
условия за отглеждането на детето Л., от събраните по делото доказателства се
установи, че то понастоящем живее със своя баща и неговата съжителница в имот
на по –голямата дъщеря на ищеца, за който в полза на ищеца е учредено право на
ползване. От представения социален доклад се установява, че жилищните и
хигиенно-битовите условия за отглеждане на детето в този имот са на много добро
ниво. Видно бащата разполага с необходимия родителски капацитет, при
отглеждането на детето може да разчита на помощта на близки и роднини. При
съвкупната оценка на на интереса на детето Л. И. М. съдът прецени, че непосредственото
упражняване на родителските права следва да се предостави на бащага на
децата И.М.Д.. Местоживеенето на детето
ще съвпада с местоживеенето на бащата – с***.Следва да се отбележи, че
възлагайки упражняването на родителските права само на единия родител, другият
не губи нито качеството си на родител, нито правата и задълженията си на такъв.
Личните
отношения между детето и родителя, при когото то няма да живее, представляват
последица на постановеното решение, като съдът се произнася, изхождайки изцяло
от принципа за осигуряване най-пълноценна защита на интересите на децата.
Съдът
намира, че на майката трябва да се осигури правото да взема детето Л. при себе
си два пъти в месеца – всяка първа и трета събота и неделя с преспиване, като
го взима от адреса, на който живее с бащата не по-рано от 10,00 ч. в съботата и
го връща на същия адрес в неделята не
по-късно от 18,00 ч. На майката следва да се осигури и възможност да взема детето
при себе си и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен
отпуск на бащата. Официалните и личните празници са важни моменти в живота
на едно дете, поради което трябва да бъде осигурена възможността да ги споделя
поравно както с майка си, така и с баща си. Съдът намира, че най-благоприятният
вариант е детето да прекарва Коледните, Новогодишните, Великденските и
останалите празници с майка си както
следва :1. през Коледните празници на всяка четна година за времето от
10,00 часа на 24.12 до 10,00 часа на 26.12 с преспиване и 2. през Новогодишните
празници на всяка нечетна календарна
година за времето от 10,00 часа на 31.12. до 10,00 часа на 02.01. с преспиване,
3. за Великденските празници на всяка нечетна година за времето от 10,00 часа на Великден / неделя
/ до 17, 00 часа на втория ден на Великден/ понеделник / с преспиване, както и
4. деня следващ рождения ден на детото за времето от 10,00 часа на същия до
18,00 часа на същия, както и на майката следва да се предостави право да
комуникира с детето Л. по телефон и чрез интернет способи в удобно за детето
време.
По
издръжката:
Съгласно
чл. 143 СК всеки родител следва да участва в издръжката на своите ненавършили
пълнолетие деца, като съоразно материалното си състояние, осигури условия на
живот, необходими за развитието на децата. Размерът на издръжката се определя
от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето,
което я дължи – така чл. 142 , ал.1 СК. Към настоящият момент минималният
размер на издръжката е равен на 152,50 лева месечно – ¼ от минималната работна
заплата за страната. По отношение на възможностите на майката и нейното материално
състояние не са събрани доказателства по делото, но доколкото същата се намира
в трудоспособна възраст и няма данни да страда от заболявания, които да й
пречат да упражнява труд, следва да се приеме, че има възможност да реализира
доходи в размер поне на средната работна заплата за страната. Дори да се
приеме, че ответницата реализира доход в по-нисък размер, това не я освобождава
от задължението да положи дължимите от моралните и правни норми усилия, за да
осигури издръжка на детето си в размер, който да задоволява нейните нужди. Нуждите
на детето Л. И. М. с оглед липсата на твърдения за извънредни разходи са в
рамките на нормалните за всяко дете според възрастта му разходи, като включват
храна, облекло и учебни пособия. Съдът приема, че необходимият и достатъчен
размер за издръжка на детето Л. е в размер на 280 лева, от които майката следва
да поеме 152,50 лева. Останалата част от сумата за ежемесечната издръжка следва
да се поеме от бащата ведно с непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието на детето. Издръжката се дължи от датата на постъпване на исковата
молба в съда 28.11.2019г. с падеж на двадесето число на месеца, за който се
дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Доколкото
не се установи от доказателствата по
делото, че за периода от една година назад от датата на предявяване на иска ответницата
да е полагала грижи за детото Л., като е
изплащала издръжка, купувала
дрехи и други нужни вещи, същата с оглед размера на минималната
работна заплата за 2019г. и 2020 г.
следва да бъде осъдена да заплати и сума за издръжка за минало време от датата, посочена в исковата молба -
01.12.2018г., до 27.11.2019 г. в размер на 1653,50 лева за детето Л..
Съгласно
разпоредбата на чл. 56 СК съдът следва служебно да се произнесе относно
ползването на семейното жилище. Съгласно параграф 1 от ДР на СК „семейно
жилище" е жилището обитавано от двамата съпрузи и техните непълнолетни
деца. Видно от твърденията в исковата молба съпрузите като семейство след брака
не са живеели в гс. ***, ***, а жилището, в
което са се били установили да живеят преди
фактическата раздяла,
е напуснато от съпрузите, поради което съда не следва да се
произнася по този въпрос.
При
този изход на делото на основание чл. 329 , ал1 ГПК вр чл. 6, т.2 от ТТССГПК
всяка от страните следва да бъде осъдена да заплати държавна такса в плоза на
бъджета на съдебната власт по сметка на
ДРС в размер на по 25 лева за решаване на делото по иска за развод. Ответницата
следва да бъде осъдена да заплати и
държавна такса в размер на 219,60 лева
върху сбора от тригодишните платежи на присъдената издръжка и държавна такса в
размер на 66,14 лева за дължимата
издръжка за минало време
Така
мотивиран съдът
РЕШИ
ПРЕКРАТЯВА
С РАЗВОД брака между И.М.Д., ЕГН **********,***, и П.М.А., ЕГН **********,***, сключен на 15.07.2016г.
в гр. ***, за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № 0022/15.07.2016г.
ОБЯВЯВА,
че вина за разстройството на брачните отношения имат и двамата съпрузи, на
основание чл. 49, ал. 3 СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права по отношение на детето Л. И. М., ЕГН **********, НА БАЩАТА И.М.Д., ЕГН **********
ОПРЕДЕЛЯ
МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на роденото от брака дете Л. И. М., ЕГН **********, при бащата И.М.Д.,
ЕГН **********, на адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката П.М.А.,
ЕГН **********, с детето Л. И. М., ЕГН **********, като й дава възможност да го
вижда и взема всяка първа и трета събота и неделя от месеца с
преспиване, като го взима от адреса, на който живее с бащата не по-рано от
10,00 ч. в съботата и го връща на същия адрес в неделята не
по-късно от 18,00 ч., един месец през лятото, който не съвпада с платения
годишен отпуск на бащата, през Коледните празници на всяка четна година за
времето от 10,00 часа на 24 декември до 10,00 часа на 26 декември с преспиване,
през Новогодишните празници на всяка
нечетна календарна година за времето от 10,00 часа на 31 декември до 10,00 часа
на 02 януари с преспиване, през Великденските празници на всяка нечетна
година за времето от 10,00 часа на
Великден / неделя / до 17,00 часа на втория ден на Великден/ понеделник / с
преспиване, деня следващ рождения ден на
детето за времето от 10,00 часа на същия
до 18,00 часа на същия, както и да комуникира с детето Л. по телефон и чрез
интернет способи в удобно за детето време
ОСЪЖДА П.М.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАЩА
в полза на детето Л. И. М., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен
представител И.М.Д., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 152,50 лева /
сто петдесет и два лева и 50 стотинки/, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 28.11.2019г., до настъпване на законно основание за нейното
изменяване или прекратяване, с падеж на двадесето число на месеца, за който се
дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до
окончателното плащане, на основание чл. 143 от
СК като отхвърля молбата за горницата над 152,50 лв. до претендираните 200 лева
ОСЪЖДА П.М.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
в полза на детето Л. И. М., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен
представител И.М.Д., ЕГН **********, сума в размер на 1653,50 лева / хиляда шестотин петдесет и три лева и
50 стотинки/ представляваща месечна издръжка в размер на 127,50 лева за периода
01.12.2018г. до 31.12.2018г. и месечна издръжка в размер на 140 лева за периода
от 01.01.2019г до 27.11.2019 г. включително, като отхвърля молбата за горницата
над 1653,50 лева до претендираните 2200 лева
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И.М.Д., ЕГН **********,
с правно основание чл. 56 СК за предоставяне ползването на жилището, находящо
се в с***, ***ОСЪЖДА
И.М.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса по иска за развод в
размер на 25,00 лева. /двадесет и пет лева/, по сметка на ДРС съгласно чл.6,
т.2 от ТДТССГПК, и държавна такса от 5 лева / пет лева / при служебно издаване
на изпълнителен лист съгласно чл.11 от
ТДТССГПК.
ОСЪЖДА
П.М.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса по иска за развод в
размер на 25, 00 лева /двадесет и пет лева/, по сметка на ДРС съгласно чл.6 ,
т.2 от ТДТССГПК , държавна такса по исковете по чл.143 от СК, чл 149 СК в
размер на 285,74 лв. /двеста осемдесет и пет
лева и 74 стотинки / и държавна такса от 5 лева / пет лева / при
служебно издаване на изпълнителен лист съгласно чл.11 от ТДТССГПК за държавни
такси или за изпълнителен лист за издръжка на децата.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: