Решение по дело №13057/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 264903
Дата: 21 юли 2021 г.
Съдия: Росен Бориславов Димитров
Дело: 20181100113057
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

                               Р Е Ш Е Н И Е

 

                         Гр.София, 21.07.2021 г.

 

                  В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров

при секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 13057 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе пред вид:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 59,ал.1, ЗЗД.

Ищецът Т.А.С.“ ЕООД твърди, че в хода на инвестиционен проект за изграждане на неголям жилищен комплекс от 6 еднофамилни къщи в покрайнините на гр. Банкя е изградило със собствени средства единичен трафопост с кабелно захранване 20 kV, който ответникът ползва без основание от около 13 години и досега без да изкупи съоръжението,като по този начин се обогатява за негова сметка.

Твърди и че с нотариален акт № 82, том I, per, № 1324, дело № 81 за 2004 г. на В.***, регистриран в Нотариалната камара с N° 318, вписан с вх. per. № 17734 като акт № 159, том LVI, дело № 13471 по описа за 2004 г. в СВ при Софийския районен съд е признат  за собственик на незастроен имот, находя що се в гр. Банкя, район „Банкя" на Столична община с площ общо от 2 500 кв.м., съставляващо поземлен имот 710 от квартал 155А по регулационния план на гр. Банкя - разширение, който поземлен имот е образуван от обединяването на бившите „тупик" и поземлени имоти с планоснимачни номера с 2402а, 2402, 2401 и 2400 от същия квартал. със Заповед № РД-50-07/20.01.2005 г. от имота са обособени 6 самостоятелни УПИ: ІІ-710; ІІІ-710; IV-710; V-710; VI-710 и VII-710 от кв. 155А, който проект беше одобрен със Заповед № РД-50-07/20.01.2005 г.

Впоследствие е получил разрешение да построи във всеки от новите УПИ-та по една двуетажна жилищна сграда.

Твърди,че със собствени средства е изградил в имота/конкретно в границите на новообособения УПИ V-710  с идентификатор 02659.2193.3359 единичен трафопост с кабелно захранване на 20 kV, който бил съгласуван на 02.09.2005 г. с представител на отдел Инспекция на „Електроразпределение - Столично" /сега „ЧЕЗ Р.Б." АД с ЕИК********/ . На 11.11.2005 г. е подписан  Протокол на приемателна комисия за въвеждане в експлоатация на ел. съоръжение, съставена от представители на инвеститора, изпълнителя и електроразпределителното дружество

На 17.03.2006 г. и шестте жилищни сгради са въведени в експлоатация след което ищцовото дружество ги е продало на трети лица ведно с УПИ, в което същите са изградени, като твърди че  собствеността на електросъоръжението обаче беше запазена за него.

Във времето е правил многократни опити да прехвърли собствеността на електрическото съоръжение на „ЧЕЗ Р.Б." АД  в изпълнение клаузите на  Договор за присъединяване на обекти на потребители № ДПЕРМ- 1034/10.08.2004 г.,но така и не се стигнало до такова прехвърляне.

Твърди,че ползвайки трафопоста за периода от 11.11.2005 г.  до 05.10.2018 г.. ответното дружество се обогатява за сметка на ищцовото , тъй като чрез него осигурява доставката на енергия ниско напрежение до сградите изградени в изброените шест имота, за което получава съответните такси, но ползвайки за това техническото съоръжение собственост на ищеца.

Моли съда да осъди ответника, да му заплати сумата от 77 033.79 лева, с която се е обогатил за негова сметка ползвайки безплатно собственото на ищеца енергийно съоръжение /трафокасета/ за периода от 11.11.2005 г.  до 05.10.2018 г..

Ответникът „ЧЕЗ Р.Б." АД ЕИК******** оспорва исковете като недопустими, а по същество ги оспорва като неоснователни и недоказани включително и по размер. По отношение на допустимостта ответникът твърди, че липсва активна процесуална легитимация на ищеца, тъй като последният не е доказал правото си на собственост върху процесния имот. Също така твърди, че са налице други правни способи, с които ищецът може да защити правата си, и в тази връзка искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, предвид неговата субсидиарност – чл. 59, ал. 2 ЗЗД, следва да бъде недопустим.

Твърди, че с прехвърлянето на поземления имот е била прехвърлена и собствеността на процесното табло-трансформатор, тъй като в действие влиза чл. 92 ЗС.

Оспорва, че е налице елементът от фактическия състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД – обедняване, представляващо пропуснати ползи, тъй като вещта е извън гражданския оборот и не може да се ползва за друго, освен за предлагане на услугата разпределяне и снабдяване с електрическа енергия, а това е дейност, която може да се извършва само от лицензирано енергийно предприятие.

Оспорва и размера на твърдяното от ищеца обогатяване на ответника като счита, че то трябва да се изчисли на база направени разходи, а не прогнозни такива.

Прави възражение за изтекла погасителна давност за всички претенции, предхождащи три години от датата на подаване на исковата молба – чл. 111, б. „б“ ЗЗД.

Доказателствата са гласни и писмени.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото писмени доказателства се установява и практически няма спор относно това,че през 2004 год. ищцовото дружество е придобило собствеността върху поземлен имот 710 от квартал 155А по регулационния план на гр. Банкя - разширение, който поземлен имот е образуван от обединяването на бившите „тупик" и поземлени имоти с планоснимачни номера с 2402а, 2402, 2401 и 2400 от същия квартал,от който впоследствие е образуван урегулиран поземлен имот ІІ-710 и е одобрен проект за застрояването му 6 бр. самостоятелни жилищни сгради.

Впоследствие със Заповед № РД-50-07/20.01.2005 г. от горния имот са образувани шест самостоятелни УПИ-та с по една сграда във всеки от тях.

С оглед захранването с електроенергия както на отделните строежи, така и снабдяването им след завършването и въвеждането в експлоатация с ел. енергия за битови нужди посредством присъединяване към електропреносната мрежа в района ищцовото дружество е изградило в  границита на УПИ V-710  , а след нанасянето на имота в кадастралната карта имот с идентификатор 02659.2193.3359. гр. Банкя, нова трафокасета 100 kVA/20kV тип метален комплектен трансформаторен пост (МКТП) за нуждите на захранване на новите сгради с електроенергия.

С Договор за присъединяване на обекти на потребители, които се изграждат по реда на чл. 117. ал. 1. т. 2 ЗЕ към електроразпределителната мрежа -1034/10.08.2004 г. е уговорено, че присъединяването на обекта ще се извърши  седмица след разрешение на ползването на строежите. Уговорено е представянето и на друга документация, вкл. и нарочна молба от собственика за прехвърляне на съоръжението на електроразпределителното дружество.

Задължението на дружеството да изкупи съоръжението е фиксирано в чл.6 от договора

В договора е посочено,че ако не бъде развален поради неизпълнение с нарочно изявление за това от изправната страна, то той се прекратява едва след сключването на договор за изкупуване на съоръженията за присъединяване изградени от клиента.

Установено е,че на 11.11.2005 г. е подписан Протокол на приемателна комисия за въвеждане в експлоатация на ел. съоръжение и е приет прие обект: жилищни сгради с адрес ул. „********от кв. 155А в гр. Банкя и подобект: ел.монтажна част на нова трафокасета и ел. захранване на средно напрежение (СрН) на ел. табла. На 17.03.2006 г. и шестте жилищни сгради бяха въведени в експлоатация и ни бяха издадени съответните удостоверения.

От заключението на вещите лица по едноличната и последвалата я комплексната съдебно-техническа и счетоводна експертиза, които съдът приема за обективни и професионални, се установява, че в гр.Банкя, ул.“Родена“№36 е изградено съоръжение табло трансформатор - МКТП е външно метално съоръжение, монтиран върху предварително подготвен железобетонен фундамент на границата на ПИ с идентификатор 02659.2193.3359 гр.Банкя,което представлява отделно стоящ обект, с достъп за оперативен контрол и обслужване от улицата. Процесната трафокасета е включена в дълготрайните материални активи на Т.А.С."ЕООД с дата на въвеждане на в експлоатация - 31.12.2008 г. при първоначалната балансова стойност в размер на 43 600 лв.

Цената за достъп за ползване на процесното съоръжение за периода от 01.01.2009 г. до 05.10.1018 г. възлиза на 70 782 лв. изчислено по Методиката за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на ел .енергия

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

За да бъде уважен искът по 59,ал.1 ЗЗД трябва да са налице следните предпоставки: ищецът трябва да докаже обедняването си, на второ място обогатяването на ответника, на трето място, че обедняването и обогатяването произтичат от един общ факт или факти, на четвърто място трябва да липсва основание за това обогатяване и на последно място обеднелия не трябва да има друг иск, с който да защити правото си.

Също така съгласно чл. 59,ал.1 ЗЗД обеднелият може да иска по-малката сума между размера на обогатяване и обедняването.

Според настоящия съдебен състав предявеният иск с основание чл.59,ал.1 ЗЗД е неоснователен поради категоричната липса на една от изброените предпоставки, а именно липсата на друг иск,с който ищецът да защити претендираното право.

Факт е,че на 10.08.2004 г. страните по делото са сключили Договор за присъединяване на обекти на потребители, които се изграждат по реда на чл. 117. ал. 1. т. 2 ЗЕ към електроразпределителната мрежа,с който уреждат правата и задълженията си при процедурата по присъединяване на обекта /6 броя жилищни сгради/ към мрежата на ответното дружество-към датата на договора с наименование„Електроразпределение Столично" ЕАД,а към датата на исковата молба-„ЧЕЗ Р.Б." АД.

Според съда този договор все още не е прекратен с оглед разпоредбата на чл.24 от него, че се прекратява едва след сключването на договор за изкупуване на съоръженията изградени от клиента /ищеца/ за присъединяване от страна на електроразпределителното дружество-ответник.Няма доказателства по делото такъв да е бил сключен.

По делото няма доказателства договорът да е развален , от която и да е от страните по него по реда предвиден в чл.23.

При това положение се налага очевидния извод,че е налице действащ и обвързващ договор между страните по него с твърдения от страна на клиента/ищеца, че  дружеството ответник не е изпълнило задълженията си да изкупи изградените от първия съоръжения за присъединяване към електроразпределителната мрежа,каквото задължение е поел ответника/чл.6 от договора/.  В няколко клаузи от договора /чл.3, чл.5 до чл.14,чл.18,ал.2 и чл.24/ са посочени механизма и необходимата документация,за да се стигне до договор за изкупуване на съоръженията.

За съда е очевидно,че ищецът претендира заплащане на парично обезщетение въз основа на твърдяно договорно неизпълнение от страна на ответника изразяващо се кратко и ясно в несключване на бъдещ договор за изкупуване на съоръженията - процесния трафопост,които е изграден безспорно със средства на Т.А.С.-“ ЕООД.

В договора е предвидено,че цената на това изкупуване не се плаща фактически,а се прихваща от цената,която ищецът следва да плати за присъединяване на обекта към мрежата.

При това положение ищецът може да претендира на основание чл.79,ал.1 ЗЗД изпълнението - сключване на договора за изкупуване на съоръженията /който според съда е неизбежен,тъй като подобни съоръжения могат да се експлоатират и да се притежават само от дружества със специален лиценз/  заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение,но след изявление за развалянето на договора.  И в двата случая обаче ищецът следва да защити правата си по реда на обезщетяване за неизпълнен договор,а не на плоскостта на неоснователното обогатяване.

Ето защо предявеният иск е неоснователен на правното основание,на което е заявен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.

При това положение е безпредметно обсъждането на твърденията за обогатяване,обедняване и връзката между тях,както и произнасянето по възражението за изтекла давност за част от претенцията,което междувпрочем би било основателно.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78,ал.3 ГПК ищецът трябва да заплати на ответника направените разноски за юрисконсулт в размер на 300 лв. и 400 лв. депозит за експертиза.

Воден от изложеното съдът

 

                                    Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.А.С.“ ЕООД, ЕИК ********, със съдебен адрес ***, чрез адв. С.С., против „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, БенчМарк, Бизнес Център иск с основание чл.59,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 77033.76 лв. с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца ползвайки енергийно съоръжение - трафокасета 100 kVA/20kV тип метален комплектен трансформаторен пост , изградена в УПИ с идентификатор 02659.2193.3359. ЕКАТТЕ: 02659. община Банкя, обл. София-град за периода от 11.11.2005 г.  до 05.10.2018 г. , като неоснователен .

ОСЪЖДА Т.А.С.“ ЕООД, ЕИК ******** да заплати на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, ЕИК******** направените разноски по делото в общ размер на 700 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред САС.

 

 

 

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: