РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. Бургас, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20222000500079 по описа за 2022 година
съобрази следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
272379/13.12.21г. на БОС от КПКОНПИ, София, чрез главен инспектор Р.Р. и
главен инспектор М.Ц.-Г., с адрес за призоваване: гр.Р., ул."П." № 24, ет.2,
против решение № 359/24.11.2021г. по гр.дело №366/2018г. по описа на
Бургаския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от Комисията
искове против Ч. АНГ. ИВ., ЕГН: **********, с адрес: гр.С., ул.“П.Р.С.“ №
11, К. Ч. ИВ., ЕГН: **********, с адрес: гр.С., ул.“П.Р.С.“ № 11, „НИКО-
2003“ ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.Р., ул.
„Ц.А.“ № 7 и „Либрон“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.В., ж.к.„Вл.В.“ № **, ет.*, ап.**, за обявяване за
недействителни по отношение на Държавата на основание чл.64, т.2 във
връзка с чл.63, ал.2, т.2, във връзка с чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.) на четири
договора за покупко-продажба на недвижи имоти, подробно описани в
исковата молба и в диспозитива на атакуваното решение и отнемането им в
полза на Държавата, както и за отнемане на друго имущество в полза на
Държавата. Твърди, че не е правилно. Излага конкретни доводи, позовава се
на неправилна преценка на събрания доказателствен материал и
незаконосъобразни крайни изводи в атакуваната част.
Счита за доказани по делото предпоставките на чл.62 и сл. вр. с чл.74 от
ЗОПДНПИ (отм.), вр. с §5, ал.2 ЗПКОНПИ. Намира, че от доказателствата по
1
делото може да се направи основателно предположение, че имуществото,
предмет на исковете, е незаконно придобито, предвид установеното
значително несъответствие за проверявания период. Сочи, че съдът не е
изследвал дали ответникът И. е разполагал със средства, за да извърши
обсъжданите по делото банкови вноски. Моли за отмяна на решението и
постановяване на ново, по съществото на спора, с което бъдат уважени
претенциите така, както са предявени. Моли за присъждане на разноски. Има
доказателствени искания, които след подробното им обсъждане, не са
уважени от въззивния съд.
Въззиваемите Ч. АНГ. ИВ. и К. Ч. ИВ. оспорват въззивната жалба чрез
процесуалния си представител адв.М.Д. в депозирания отговор. Оспорват
доказателствените искания. Поддържат правилност на постановеното
решение. Молят да бъде потвърдено.
„НИКО-2003“ ЕООД и „Либрон“ ЕООД не изразяват становище по
въззивната жалба.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, пред функционално компетентната
инстанция и е допустима.
Предявените пред окръжния съд искове са с правно основание чл.64, т.2
във връзка с чл.63, ал.2, т.2, във връзка с чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.) и чл.74
ЗОПДНПИ отм., вр. с §5, ал.2 от ЗПКОНПИ.
Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството пред БОС е образувано по искова молба от КПКОНПИ,
гр.София, против Ч. АНГ. ИВ., К. Ч. ИВ., „НИКО-2003“ ЕООД и „Либрон“
ЕООД, с искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество на обща стойност от 4 902 381.70лв., като конкретните претенции
срещу ответниците са описани в петитума на исковата молба и съответно –
диспозитива на постановения и обжалван съдебен акт.
Твърди се, че Ч. АНГ. ИВ. е привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл.321, ал.3, предл.2, т.1, вр. с ал.1, предл.2 НК, попадащо в
обхвата на чл.22, ал.1, т.23 ЗОПДНПИ (отм.) и за извършено престъпление по
чл.255, ал.3, вр. ал.1 т.2, т.6 и т.7 вр. чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.4, пр.5 и пр.6 от
НК, попадащо в обхвата на чл.22, ал.1 т.18 и т.23 от ЗОПДНПИ (отм.). Във
връзка с това, след уведомление от Окръжна прокуратура В. с рег.№ УВ-
1412/29.07.2015г. на КОНПИ, ТД В.Т., с Протокол № ТД09РУ/УВ-
3712/06.08.2015г. на КОНПИ е постановено извършване на проверка на
имуществото на горното лице, за изясняване на произхода,
местонахождението му, начина на придобиване и преобразуване и др.
обстоятелства. На основание чл.57, ал.3 ЗОПДНПИ (отм.) е извършена
проверка и на имуществото на дъщерята на проверяваното лице – К. Ч. ИВ..
Проверката е започнала на 06.08.2015г. и е за периода 06.08.2005г. –
06.08.2015г.
2
След извършените проверки, Комисията счита, че е налице значително
несъответствие между имуществото на посочените лица и нетния им доход,
което надвишава 250 000лв. за целия проверяван период - § 1, т.7 ДР
ЗОПДНПИ (отм.), вр. с § 15 ПЗР ЗИД ЗОПДНПИ (отм.), ДВ, бр.103 от 2016г.
При така изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отнеме в
полза на Държавата имущество на стойност от 4 902 381.70лв., подробно
описано в исковата молба. Ангажира доказателства и претендира разноски.
Ответниците Ч. АНГ. ИВ. и К. Ч. ИВ. оспорват исковете в нарочно
депозирания отговор по реда и в срока по чл.131 и сл. ГПК. Молят за
отхвърлянето им. На първо място оспорват допустимостта им, с оглед
изтичане на срока по чл.27 ЗОПДНПИ (отм.), на следващо - наличието на
значително несъответствие. Обосновават достатъчно доходи за придобиване
на имуществата, предмет на исковете. Твърдят, че Комисията не е извършила
проверка на притежаваните от тях парични средства в началото на
проверявания период. Заявяват, че са реализирани доходи от търговската
дейност на И., включително като едноличен търговец. От оказваните от него
услуги с притежавания трактор К 701 заявяват средногодишна печалба в
размер на 40 000 – 50 0000лв., от 1998г. до разпореждането с машината.
Позовават се на непълнота на проверката на ищеца, като въвеждат доводи за
реализирани доходи от отчуждени от Н. И. недвижими имоти, които не са
отразени при изготвяне на проверката. Оспорват възприетата от Комисията
стойност на изградената масивна ограда на УПИ с площ от 4 000кв.м. в с.Ц.,
общ.С., както и твърдението, че е изградена от И.. Твърдят, че е изградена от
„Еврологистика“ ООД. Оспорват пазарната стойност на имота в гр.С.,
м.“М.тр.“, като твърдят, че тя е значително по-висока от отразеното по
документи. Оспорват пазарните цени на имота в к.к.„Пампорово“ и имота в
гр.Созопол като завишени. Твърдят, че Комисията е зачела като разход
стойността на придобития л.а. „Т. А.“, но не е отчела полученото за него
застрахователно обезщетение. Твърдят доход на И. от разпределен дивидент
от „Нико – 2003“ ЕООД в размер на 103 000лв. през 2011г., също неотразен от
Комисията.
Изразяват несъгласие с приетия от Комисията анализ на доходите и
разходите си, като заявяват, че приходите се необосновано намалени, а
разходите - завишени. Въвеждат правозащитни аргументи. Също ангажират
доказателства, претендират разноски по производството.
„НИКО-2003“ ЕООД и „Либрон“ ЕООД не са депозирали отговори
против исковата молба.
По съществото на спора съдът приема следното:
Исковата молба има изискуемото съдържание, съгласно Решение № 263
от 18.12.2020г. на ВКС по гр.д.№ 1293/2020г., IV г. о., ГК, докладчик
председателят Б. Б., ето защо е редовна и производството по делото е
допустимо.
Производството по отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество за процесния период е уредено от ЗОПДНПИ (отм.). За
3
да бъде основателен предявеният пред съд мотивиран иск на Комисията,
следва да бъдат изпълнени предвидените в закона предпоставки. На отнемане
по реда на ЗОПДНПИ (отм.) подлежи незаконно придобито имущество, за
което няма установен законен източник. Следователно, за да бъде
основателно искането на Комисията по чл.74 ЗОПДНПИ (отм.), следва да се
установи кумулативното наличие на няколко материалноправни
предпоставки: привличане на проверяваното лице като обвиняем за
престъпление, изрично посочено в чл.22, ал.1 от закона; в рамките на
извършена проверка на имуществото на това лице да е установено значително
несъответствие, което според легалната дефиниция на § 1, т.7 ДР ЗОПДНПИ
(отм.), вр. с § 15 ПЗР ЗИД ЗОПДНПИ (отм.), ДВ, бр.103 от 2016г., е онзи
размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който
надвишава 250 000 лева за целия проверяван период и на трето място
съгласно чл. 62 от закона - наличие на незаконно придобито имущество, т.е.
имущество, за което, според чл. 1, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.), не е установен
законен източник.
За да приеме крайните си изводи за наличие или липса на
несъответствие между придобитото от ответниците по исковата молба
имущество и доходите им за проверявания период, съдът подробно се запозна
с приложените от двете страни доказателства и ги оцени в контекста на
въведения с исковата молба и отговора против нея спор.
Видно от изложеното в исковата молба и събраните писмени
доказателства, проверките на имуществото на Ч. АНГ. ИВ., К. Ч. ИВ.,
„НИКО-2003“ ЕООД и „Либрон“ ЕООД са започнали по повод уведомление
от Окръжна прокуратура В. с рег.№ УВ-1412/29.07.2015г. на КОНПИ, ТД В.
Т. за това, че лицето Ч. АНГ. ИВ. е привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл.321, ал.3, предл.2, т.1, вр. с ал.1, предл.2 НК, попадащо в
обхвата на чл.22, ал.1, т.23 ЗОПДНПИ (отм.) и за извършено престъпление по
чл.255, ал.3, вр. ал. 1 т.2, т.6 и т.7 вр. чл. 26, ал.1, вр.чл.20, ал.4, пр.5 и пр.6 от
НК. На това основание с Протокол № ТД09РУ/УВ-3712/06.08.2015г. на
КОНПИ е постановено извършване на проверка на имуществото на горните
лица, за изясняване на произхода, местонахождението му, начина на
придобиване и преобразуване и др.обстоятелства. На основание чл.57, ал.3
ЗОПДНПИ (отм.) е извършена проверка и на имуществото на дъщерята на
проверяваното лице – К. Ч. ИВ.. Описаното обосновава извод, че е налице
законен повод за образуване на проверки.
След множество извършени проверки в Национална база данни
„Население”, търговски регистър, Норма - Сиела, ИКАР и ИС на ГД „Морска
администрация“, ОД на МВР, сектор КАТ „Пътна полиция“ по постоянен
адрес на лицата, всички централни офиси на банки в страната, Главна
дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”, Централен
регистър на особените залози, ТД на НАП и Дирекция „Местни данъци и
такси” към съответната община по постоянен адрес на лицата се установява,
че Ч.И. е сключил граждански брак с Н. Д. И. на 11.08.1984г., прекратен със
4
смъртта на И. на 24.08.2016г. Ответницата К. Ч. ИВ. е тяхна дъщеря, родена
на 14.01.1985г. Ч.И. е бил регистриран до 01.01.2012г. като едноличен
търговец, освен това е участвал в управлението и собствеността на търговски
дружества: „Еврологистика“ ООД, ЕИК: *********, със седалище с. Ц., общ.
С., учредено на 10.06.2005г. с капитал от 5000лв., в което е бил съдружник с
трето лице при равни дялове, до продажбата им на 13.12.2011г. на „Либрон“
ЕООД; „НИКО-2003“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище гр.В., с капитал
от 5000лв., с едноличен собственик – Ч.И., до продажбата на дяловете на
30.03.2017г. на несвързано лице; „Агро-бизнес консулт 6275“ ООД с ЕИК:
********* със седалище гр.С., с капитал от 5000 лв., учредено при равни
дялове от Ч.И. и трето лице.
К. Ч. ИВ. е била управител на „Либрон“ ЕООД с ЕИК: *********,
регистрирано на 02.12.2011г. с капитал 100 лева и с едноличен собственик
„Либера Сървисиз Лимитид“ ООД със седалище в Република С., до
продажбата на дяловете си на 16.02.2018г. на несвързано лице.
Преди началото на проверявания период Ч. и Н. И. са придобили три
имота:
1. ПИ пл. № 661 по плана на гр.С., ведно с изградените в него жилищна
сграда и стопански постройки. Цената от 39 116лв. е заплатена със заем от
„Банка ДСК“ ЕАД – н.а. № 159, т.І, рег.№ 1604, д.№ 136/30.04.2004г. на
нотариус Н.Г., гр.С., стр.285 по делото;
2. ½ ид.ч. от УПИ VI, VІІ, VІІІ, ІХ и Х, (всеки с площ от 800 кв.м.) в
кв. 82 по ПУП на с. Ц., общ. С.. Имотът е закупен при равни дялове с трето
лице – Цв. Кр. Цв., за сумата от 3 400лв. по н.а., общо за купувачите, платени
предварително в брой – н.а. № 175, т.ІІІ, рег.№ 3243, д.№ 231/28.06.2004г. на
нотариус Ив.А., гр.С. – стр. 289.
В исковата молба се твърди, че този имот, окрупнен в един обединен
имот, е бил ограден с ограда, законно изградена, съобразно разрешение за
строеж № 16/28.06.2006г. Стойността на тази ограда, според исковата молба,
възлиза на 10 000лв., цена, дължима по равно от двамата съсобственици.
3. С два договора за приватизация от 04.01.2005г., стр. 307 и стр.305, Ч.
и Н. И. са придобили от Община С. две полумасивни двуетажни сгради: вила
1 и вила 9 в местността „М. тр.“ в землището на гр.С., по посочени в двата
договора цени от 1150лв. и 4570лева, които поради характера на сделките и
страните, представляват реални цени.
От описаните по горе договори за придобиване на право на собственост
върху недвижими имоти, само първият договор за покупко-продажба посочва
като титуляр и Н. И., поч. на 24.08.2016г., но по презюмпцията на чл.19 СК
(отм.) съдът приема общност на придобитото.
През проверявания период с договор от 22.11.2012г. стр.314,
въззиваемият И. е закупил от Министерството на земеделието и храните земя
с площ от 935кв.м., представляваща застроена и прилежаща площ,
необходима за функционирането на изградения в нея обект: полумасивна
двуетажна сграда с кадастрален идентификатор 65766.706.10, със застроена
5
площ 80кв.м., подробно описани по договора, в землището на гр.С. за сумата
от 5928,98 лева (с включен ДДС, данъци и режийни разноски). Поради
характера на договора – сключен с държавна институция, съдът приема, че
придобивната цена е реалната цена.
Също през проверявания период, с н.а.№49, т.І, рег.№ 436, д.№48 от
13.04.2011г. на помощник-нотариус на нотариус А.В., гр.Ч., стр.349, Н. И. е
закупила от „ИВ-Георгиева“ ЕООД самостоятелен обект в сграда -
апартамент с кадастрален идентификатор 80371.173.28.1.78 в к.к. „П.“,
общ.Ч., описан по площ и граници в н.акт, ведно с ид.части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху терена, за сумата от 24173лв. Съдът
приема, че тази цена следва да бъде зачетена като реална цена, съответстваща
на пазарната, с оглед оценката на в.л. П. - стр.2353, обоснована със степента
на завършеност на имота. В изготвеното и прието по надлежния ред
експертно заключение в.лице е посочило, че се касае за СО в сграда, която
към извършване на експертизата – 2019г., осем години след покупката, не е
снабдена с разрешение за ползване. Апартаментът е завършен стандартно, „до
ключ“, необзаведен, не се ползва и както според вещото лице, така и според
съда, фактът, че сградата няма разрешение за ползване, значително намалява
стойността му, прави го неатрактивен и непривлекателен за обитаване и
продажба.
С н.а. № 33, т.ІІ, рег.№ 1401, д.№ 225 от 10.03.2008г. г. на нотариус
Ат.Д., гр.Б., стр. 368, Ч.И. е закупил от „Арт Строй Инженеринг“ ООД
самостоятелен обект в сграда - апартамент с кадастрален идентификатор
67800.502.408.1.15 по КККР на гр.С., ведно с прилежащия му склад № 21,
подробно описани по площ и граници в цитирания н.акт, ведно с правото на
строеж и ид.части от общите части на сградата, за сумата от 49200 лева.
Цената, около 480 евро/кв.м., съответства на възприетата в оценката на
вещото лице П. – 49 062 лева, към датата на придобиване, затова съдът я
приема за справедлива пазарна цена, още повече, че намира горното
заключение за съобразено с голямото застрояване и предлагане на имоти в
гр.С..
През проверявания период е придобито и следното МПС: л.а. марка
“Т.”, модел “А.” , с per. № *********, с първоначална регистрация
30.03.2006г. Автомобилът е закупен с договор за финансов лизинг, за обща
сума от 68 126.32лв.
Безспорно е, че автомобилът е погинал и застрахователят е признал
„тотална щета“, т.е. не е отчуждаван чрез продажба.
С нотариален акт № 17, т.І, рег.№ 289, д.№17 от 09.03.2012г. на
заместник-нотариуса на нотариус А.В., гр.Ч., стр. 351, Н. и Ч.И.и са продали
придобития през 2011г. апартамент с кадастрален идентификатор
*****.***.**.*.** в к.к. „П.“, общ.Ч., на „Либрон“ ООД, представлявано от
К.И., за цена от 24000 лева, според нотариалния акт, а впоследствие – с
приложения на стр.364 н.а. № 119, т.І, рег.№ 955, д.№ 116 от 29.05.2017г. на
заместник-нотариуса на нотариус А.В. гр.Ч., „Либрон“ ООД, представлявано
6
от К.И., е прехвърлило имота на физическото лице К.И. срещу сумата от 13
900лв.
С Нотариален акт № 133, т.І, рег.№ 1441, д.№ 118 от 14.03.2012г. на
нотариус Кр.К., гр.Б., стр. 370, апартамент с кадастрален идентификатор
67800.502.408.1.15 по КККР на гр.С., ведно с прилежащия му склад № 21,
подробно описани по площ и граници в цитирания н.акт, ведно с правото на
строеж и ид.части от общите части на сградата, е продаден на „Либрон“ ООД,
представляван от К.И. за цената от 40000 лева.
С Нотариален акт № 103, т.І, рег.№ 1849, н.дело № 79 от 25.04.2017г. на
нотариус С.Я., гр.Б., стр. 380, „Либрон“ ООД, представлявано от К.И., е
прехвърлило имота на К.И., вече в качеството й на физическо лице, срещу
сумата от 13700 лева.
На основание описаните четири договора, както и по реда на чл.71
ЗОПДНПИ (отм.) е ангажирана отговорността на К.И. по настоящото дело.
Твърди се значително несъответствие между доходи, приходи,
източници на финансиране на проверяваното лице Ч.И. и придобитото
имущество за проверявания период, както и недействителност по отношение
на държавата на договорите, извършени с н.акт № 17, т.І, рег.№ 289, д.№17 от
09.03.2012г. на заместник-нотариуса на нотариус А.В., гр.Ч., н.а. № 119, т.І,
рег.№ 955, д.№ 116 от 29.05.2017г. на заместник-нотариуса на нотариус А.В.
гр. Ч., н.акт № 133, т.І, рег.№ 1441, д.№ 118 от 14.03.2012г. на нотариус Кр.К.,
гр.Б. и н. акт № 103, т.І, рег.№ 1849, н.дело № 79 от 25.04.2017г. на нотариус
С.Я., гр. Б. на основание чл.64, т.2 ЗОПДНПИ (отм.).
Съгласно § 1, т.1 ДП ЗОПДНПИ (отм.): „Имущество" е пари, активи от
всякакъв вид - материални или нематериални, движими или недвижими вещи
или ограничени вещни права“.
За установяване на доходите, приходите, източниците на финансиране,
разходите и придобитото имущество на проверяваните лица, по делото са
назначени и приети няколко СИЕ, събрани са и гласни доказателства.
От извършената СИЕ на в.л. Е. В. – стр.2434 и сл. се установява, че за
проверявания период – 06.08.2005г. – 06.08.2915г., Ч.И. е получил доходи от
трудови правоотношения в размер на 54 302.21лв.
Според в.лице, информацията от електронния регистър на НАП показва
за процесния период получени от лицето доходи по чл.57 ЗОДФЛ и чл.73
ЗДДФЛ в нетен размер на 66 777.74лв.: от разпределен дивидент от 70 000лв.
през 2011г., в качеството му на съдружник в „Еврологистика“ ООД и през
2013г. – 308.60лв. от продажба на отпадъци, с платец на дохода: „Еко Варна“.
Доходите са надлежно декларирани и са послужили като база за удържан
данък.
Също така Ч.И. е бил регистриран като земеделски производител при
ОС“ЗГ“ С., към МЗГ - стр.2114 и следващите, като в тази връзка са събрани и
гласни доказателства за упражнявана дейност – св. П., стр.2333 и сл. С
подадени ГДД са декларирани доходи по чл.41 ЗОДФЛ и чл.50 ЗДДФЛ в общ
размер от 110 171.50лв., удържан е данък от 1 428.50лв. или вещото лице е
7
установило разполагаем доход от 108 742.84лв. за проверявания период.
Съдът зачита декларираните доходи по ГДД, като съобразява, че става въпрос
за получени суми, по които са удържани данъци, били са основа за
начисляване на осигурителни вноски и няма основание да бъдат изключени
от приходната част на въззиваемия. Противното би означавало да бъдат
зачитани само доходи от трудови правоотношения, а тези от свободните
професии да бъдат отречени, което не съответства на § 1, т.5 ДР ЗОПДНПИ
отм.
Относно твърдението за получени дивиденти от „НИКО-2003“ ЕООД в
общ размер от 105 000лв., съдът споделя изцяло извода на БОС, че не следва
да се кредитира. Представените по делото протоколни решения и касови
ордери - стр. 2129-2139 и стр. 2141-2151, са подписвани само от И., сумите не
са отразени в ГФО на дружеството за 2011 г., нито са декларирани пред
НАП, както това е сторено с дивидента, получен от „Еврологистика“ ООД.
Ето защо този доход правилно не е зачетен при определяне на приходната
част на експертното заключение.
За проверявания период доходите на Н. И. по чл.50 ЗДДФЛ,
декларирани с ГДД, са в размер на 20 000лв., получени от продажба на
недвижим имот през 2012г. и 19 596,46лв., получени от лична пенсия за
инвалидност, социална пенсия и добавка за чужда помощ. Лицето е имало и
приходи от лихви по банкови сметки в размер на 1 559лв.
Освен посочените по-горе суми, приход съставлява и сумата от
73 900лв., представляваща отпуснати и усвоени банкови кредити, отнесени
към приходната част по експертизата – стр.2438.
От продажби на МПС и получено обезщетение в размер на 12 000лв. по
експертното заключение от застрахователя ЗК „Лев Инс“ АД, клон гр.С., за
призната тотална щета на л.а. „Т. А.“ рег.№ ** **** ** – стр.2124 по делото,
И. е реализирал обща сума в размер на 51 400лв. По този повод съдът
отбелязва, че продажните цени на л.а. „Ф. У.“, рег.№ ** **** *, т.а. „Ск. ***“,
рег.№ ** **** **, т.а. „Ив. *** **“, рег.№ ** **** ** и л.а. „Д. Л.“ рег.№ **
**** ** не са оспорвани от И. и са в размерите, посочени по исковата молба.
Разлика има в продажната цена на Трактор К-701, рег.№ ** **** **, която
съгласно приложените писмени доказателства възлиза не на 4 000лв., а на 22
000лв. В тази връзка е установеният от в.л. банков превод на сумата от
купувача „Агротайм“ ООД – стр.2111, постъпила в деня на отчуждаването –
13.10.2005г.
Така, като се пресметне и сумата от 2 500лв., представляваща продажна
цена на дружествените дялове на И. в „Еврологистика“ ООД , както и
установеното от в.л. начално салдо по банкови сметки от 103.39лв., следва
заключение, че само по тези изброени пера И. доказва доходи, приходи и
източници на финансиране в размер на 377 322.64лв. за проверявания
период.
Съдът не взема предвид свидетелските показания на св. Р. – стр.2345
относно продажбата и реализираната сума за ремарке „Кессборгер“, поради
8
това, че не са подкрепени с други свидетелства за заплащане на сумата от 15
000лв.
С експертното заключение са установени и разходите на
проверяваното лице, както следва:
Извършените в процесния период погасителни вноски по кредити,
усвоени преди и през периода, възлизат на обща сума в размер на
107 066.56лв.
Закупените имоти – три на брой: по договор от 22.11.2012г. стр. 314, с
Министерството на земеделието и храните, апартамент с кадастрален
идентификатор 67800.502.408.1.15 по КККР на гр. С. и самостоятелен обект в
сграда - апартамент с кадастрален идентификатор 80371.173.28.1.78 в к.к.
„П.“, общ.Ч., са с обща пазарна стойност от 79 301.98лв.
За покупка на МПС – л.а. „Т.“, модел „А.“ с рег.№ ** **** ** И. е
заплатил сума в общ размер от 68 126.32лв.
През проверявания период е придобил и дружествени дялове от
имуществото на „Агро-бизнес консулт 6275“ ООД на стойност от 2 500лв.
По ГДД през 2011г. И. е декларирал паричен заем, предоставен на К. Ч.
ИВ., в размер на 18 000лв.
Установени са и обичайните и извънредни разходи на И. и съпругата
му, поч. на 24.08.2016г., за проверявания период и те възлизат на
128 119.90лв., според експертното заключение на в.л. Е.В. и включват
средния разход за домакинството, разходи за изплащан стоков кредит,
задгранични пътувания на Ч.И., задгранично пребиваване на Н. И., такси за
наети банкови касети и др.
Налага се заключение, че така описаните разходи на въззиваемия И. и
семейството му за процесния период възлизат на 403 322.64лв.
Съдът не зачита като разходи вноските по банкови сметки, извършени
от въззиваемия, от бившата му съпруга Н.И., както и от трети лица, понеже те
не са налични и не формират имущество. От самия прочит по исковата молба
в раздел „Банкова информация“ на обстоятелствената част става ясно, че
Комисията не твърди наличност на суми по сметки. Ето защо определените по
експертизата суми от преминали средства не повлияват на крайния извод за
наличие или липса на несъответствие между придобитото имущество и
приходите на проверяваните.
При описаните приходи, доходи, източници на финансиране на
въззиваемия И. в размер на 377 322.64лв. за проверявания период, дори и без
приходната част да бъде евентуално увеличена с пазарната стойност на
продадения имот с н.а. № 74, т.І, рег.№ 700, д.№ 43 от 10.02.2012г. на
нотариус Ив.А., гр.С.– стр.287, продадения имот с н.а. № 75, т.VІ, рег.№ 6875,
д.№ 550 от 29.09.2006г. на нотариус Ив.А., гр.С. – стр.297, продадения имот с
н.а. № 82, т.ХІV, рег.№ 14636, д.№ 801 от 18.11.2008г. на нотариус Ив.А.,
гр.С., стр.312, имота в к.к.“П.“, общ.Ч. и в гр.С., при установените разходи от
403 322.64лв. не се налага извод за установено несъответствие между
придобитото имущество и приходи, доходи и източници на финансиране на
9
Ч.И., надвишаващо 250 000лв., дори и разходната част да бъде увеличена със
стойността на плътната ограда на УПИ VІ, кв.82, с.Ц., общ.С.. Описаното
обосновава заключение за неоснователност на твърденията, че
прехвърлителните сделки между Н. и Ч.И. от една страна, от друга –
„Либрон“ ЕООД, а впоследствие между дружеството и К.И. са увредили
Държавата.
С оглед всичко така изложено, настоящият състав приема, че
обжалваното решение е правилно и съобразено със закона, трайно
установената съдебна практика и приложените доказателства. Обоснованите
изводи изключват необходимостта от изследване на доказателства, находящи
се на С. о., понеже при вече установеното по делото, те не биха довели до
противоположни изводи относно основателността на исковете.
В полза на двамата въззиваеми – физически лица се следват
направените пред настоящата инстанция разноски за заплатен адвокатски
хонорар в размер на 3000лв.
По отношение дължимата д.такса: Съгласно чл.78, ал.2 ЗОПДНПИ
(отм.): „С решението съдът присъжда държавна такса и направените разноски
в зависимост от изхода на делото“. От текста следва логическият извод, че
такава се дължи, но не се внася авансово. Законът не съдържа разпоредби,
обосноваващи освобождаване на някоя от страните по това производство от
заплащане на държавни такси. Ето защо с постановяване на настоящото
решение ще бъде определена и дължимата д.такса, която при предявен иск с
обща цена от 4 902 381.70лв. възлиза на 98 048лв., поставена в тежест на
Комисията, с оглед изхода на спора.
Мотивиран от изложеното, БАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 359/24.11.2021г. по гр.дело №366/2018г.
по описа на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/,
представлявана от нейния Председател, да заплати на Ч. АНГ. ИВ., ЕГН:
**********, с адрес: гр.С., ул.“П.Р.С.“ №11 и К. Ч. ИВ., ЕГН: **********, с
адрес: гр.С., ул.“П.Р.С.“ № 11 направените в настоящата инстанция разноски
в размер на 3000лв.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ чрез нейния
Председател, с адрес за призоваване: град Бургас, ул.„Филип Кутев“ №26а,
ет.3 да заплати по сметка на Бургаския Апелативен съд сумата от 98 048лв.,
представляваща дължима държавна такса, определена върху размера на
отхвърлената искова претенция.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11