Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 23
гр.
Севлиево, 10.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в публично
заседание
на тринадесети февруари
през две
хиляди и двадесета
година в състав:
Председател:
Гергана Божилова
при секретаря Силвия Станева
и в присъствието на прокурора…… като разгледа докладваното от
съдията Божилова
А.Н.Дело № 395 по описа
за 2020 година, за да се произнесе, взе пред вид
следното:
Жалбоподателят „ИННА“
ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. „Стефан
Пешев“ № 88, ет. 1, ап. 2, представлявано от управителя Д.И.Д.,
е обжалвал наказателно постановление № 27-0000143
от 08.10.2019 г. на Началник
на Областен отдел „АА” гр. Габрово,
с което за извършено нарушение по чл.7а, ал.2, предл. трето и на основание чл. 96г, ал. 1,
предложение второ от Закона за автомобилните превози /ЗАвт.П/ му
е наложено наказание имуществена санкция в размер от 3 000.00
лева. В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено при
нарушение на материалния и процесуалния закон, в подкрепа на което се излагат
подробно развити в нея съображения.
ИСКАНЕТО е съдът да отмени
наказателното постановление изцяло.
За ответника по жалбата – Областен отдел „АА” гр. Габрово, редовно призован, не се явява представител при
разглеждане на делото. В писмото, придружаващо административнонаказателната
преписка се прави искане наказателното
постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната
преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:
Дружеството-жалбоподател
„ИННА“ ЕООД притежавало лиценз на Общността № 2732/1.05.2012 г. и извършвало
автомобилен превоз на товари.
На 02.10.2019
година служители на ОО „АА“ гр. Габрово извършили тематична проверка на „ИННА“
ЕООД гр. Севлиево и при проверка на документите, както и след справка в
електронния регистър за психологически изследвания установили, че същият е допуснал
на 12.10.2018 година извършване на превоз на товар с автомобил „Мерцедес
1844АС“ с рег. № ЕВ 2267 ВВ, собственост на „Интерлийз ауто“ ЕАД, който е
включен в лиценза на фирмата, с водач С.С.К., ЕГН: **********, който не
отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на наредбата по
чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, което е видно от справка в електронния регистър
за психологически изследвания на ИА „АА“. За това констатирано нарушение
свидетелят Х.Д. съставил срещу дружеството – жалбоподател АУАН № 263863 от
02.10.2019 година, в който описал посочените по – горе обстоятелства, които
квалифицирал като нарушение на чл. 7а, ал. 2 /поправено от ал. 3/, предложение
3 от ЗАвП. Към акта били приложени Справка в регистър на психологическите
изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване на С.С.К.,
от която е видно, че удостоверението му за психологическа годност било валидно до
07.10.2018 година, както и Извлечение от дигиталната карта на водача С.К.. Актът
бил подписан от представляващия дружеството – жалбоподател без възражения.
Такива същият не е депозирал и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление на Началник на Областен
отдел „АА” гр. Габрово с № 27-0000143 от 08.10.2019 година. АНО напълно се е съгласил с
фактическите констатации, посочени в АУАН и ги е възпроизвел изцяло в
обстоятелствената част на НП. След описване на констатираното нарушение наказващият
орган е приел, че „ИННА“ ЕООД, представлявано от жалбоподателя, е нарушил разпоредбите на чл. 7а,
ал. 2, предложение 3 от ЗАвП, за което и на основание чл. 96г, ал. 1,
предложение второ от ЗАвПр му е наложил административно наказание имуществена
санкция в размер на 3000,00 лева.
Гореизложената фактическа
обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите И.Х.Г., Х.Д.
и С.К. и писмените доказателства – АУАН № 263863 от 02.10.2019 г.; НП № 27-0000143/08.10.2019
г. на Началник ОО „АА“ Габрово; справка в електронния регистър „Психологически
изследвания на ИА „АА“ от 02.10.2019 г. и Извлечение от дигиталната карта на
водача К..
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени
и гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното
наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 16.10.2019 година. Жалбата
е постъпила в деловодството на наказващия орган на 23.10.2019 година, тоест в законоустановения
срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.
НП е издадено от компетентен
орган, във връзка с което е
представено заверено копие от Заповед № РД-08-249 от
15.05.2015год. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията.
АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на чл. 92, ал. 1 във вр. с чл. 91 от
ЗАвтП,
предвид заеманото от него длъжностно качество.
АУАН и издаденото в последствие
въз основа на него НП са за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 7а,
ал. 2, предл.трето от ЗАвт.П. Според тази разпоредба: “Лицензираните превозвачи и
лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на
пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за ….
психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1
от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата”.
Санкционната норма, приложена от наказващия орган е тази по чл. 96г, ал. 1 от ЗАвтП, съгласно която: „Който
назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от
изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена
санкция в размер 3000 лв.”.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Явява се
негов процесуален представител, който поддържа жалбата и искането за отмяна на
обжалваното НП. В жалбата и в съдебно заседание се твърди, че НП е
незаконосъобразно и неправилно, в подкрепа на което се развиват няколко
съображения. Жалбоподателят ангажира в своя защита и показанията на свидетеля С.К.,
който обясни пред съда, че с оглед защита на личните данни, в дружеството –
жалбоподател била въведена практика служителите да не представят на
работодателя необходимите документи за превоз на товари, издадени на името на
водачите, а само да ги уведомяват в случай, че има издадени нови такива.
Жалбоподателят оспорва описаната в акта и наказателното постановление
фактическа обстановка и твърди, че НО е записал, че С.К. не отговаря на
изискванията за психологическа годност по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, без да
посочи на кое точно изискване не отговаря същия. В тази връзка се твърди, че на
жалбоподателя било нарушено правото на защита, тъй като на същия не ставало
ясно за какво му се ангажира административно-наказателната отговорност. Тази разпоредба регламентира, че министърът на транспорта, информационните
технологии и съобщенията определя
изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни средства
и условията и реда за психологическото изследване, което очевидно означава, че следва да е налице
отделен подзаконов нормативен акт, който да сочи определените изисквания за
психологическа годност, на които трябва да отговарят водачите, който обаче не е
посочен от наказващия орган. Тази непълнота на фактическото описание на
нарушението според съда води до невъзможност жалбоподателя да упражни правото
си на защита в пълнота. Това съставлява съществено процесуално нарушение, което
води до отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.
На следващо място процесуалният представител на жалбоподателя твърди, че по
делото не са представи доказателства, че на 12.10.2018 година С.К. е извършвал
превоз на товари. Освен това в обстоятелствената част на постановлението била
посочена дата, на която се твърди, че е извършено нарушението, но без да са
посочени мястото или други обстоятелства, които да го индивидуализират. Тези
оспорвания на жалбоподателя съдът намира за основателни, тъй като нито в АУАН,
нито в НП са посочени обстоятелствата, при които е извършен твърдяния превоз. Отразеното
в акта, с който е констатирано административното нарушение, няма обвързваща
доказателствена сила, не се счита за установено до доказване на противното, а в
тежест на административния орган е да установи извършването на нарушението с
всички допустими от закона доказателствени средства - както в
административното, така и в съдебното производство. В случая това не бе
направено от АНО.
Не на последно място съдът следва да отбележи, че в хода на административно
– наказателното производство е допуснато грубо нарушение на процесуалните
правила, което е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, тъй
като видно от представения в съдебно заседание екземпляр от АУАН, който е бил
връчен на жалбоподателя в деня на съставянето на акта, като нарушена правна
норма е посочена разпоредбата на чл. 7а, ал.
3 от ЗАвП. В оригинала на акта, представен по делото, ясно личи, че ал. 3 е
поправена на ал. 2. Тази поправка е недопустима с оглед на обстоятелството, че
от момента на съставяне на АУАН за жалбоподателя възниква възможността да
упражни правото си на защита за нарушението, което се твърди с акта, че е
извършил. В случая допуснатата поправка в АУАН го е лишила от възможността да
организира правото си на защита в пълнота, което винаги съставлява процесуално
нарушение от категорията на съществените и води до отмяна на наказателното
постановление само на това основание.
По изложените съображения съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно и следва да се отмени.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН наказващият
орган следва да заплати на жалбоподателя направените от него разноски по делото
за адвокат в размер на 500,00 лева.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 27-0000143 от 08.10.2019 г. на Началник
на Областен отдел „АА” гр. Габрово, с което на „ИННА“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул.
„Стефан Пешев“ № 88, ет. 1, ап. 2, представлявано от управителя Д.И.Д., за
извършено нарушение по чл. 7а, ал. 2, предл. трето и на основание чл. 96г, ал. 1
от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер от 3 000.00лв. /три
хиляди/ лева, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобила администрация“ гр. София, ул. "Й.В.Гурко"
№ 5, ЕИК: ***, да заплати на „ИННА“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево,
ул. „Стефан Пешев“ № 88, ет. 1, ап. 2, представлявано от управителя Д.И.Д., направените по делото разноски в
размер на 500,00лв. /петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Габрово
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.