№……….…./ 11.09.2019 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ : СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ТОНИ
КРЪСТЕВ
като разгледа
докладваното от съдия Маринов
въззивно търговско дело № 1326 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба с вх. №
24468/14.08.2019 г. „Стийлимпекс" ООД, ЕИК *********, гр. Варна, Ул.
„Христо Самсаров" N 1, представлявано от Милко Димитров Минчев, чрез адв.
Светломира Желязкова, срещу Решение № 2085/15.05.2019 г., постановено по гр. д.
N 6589/2018 г. на ВРС, в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати
на „Александър Първи“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Русе, ул. Коледница, бл.Латински, вх.А, ет.2-3 сумата от
17618,15 (седемнадесет хиляди шестстотин и осемнадесет лева и 15 ст.) лева –
главница представляваща незаплатена част по осъществени строително – монтажни
работи по договор за строителство от 04.05.2015г. ведно със законната лихва
върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 02.03.2018г.
до окончателно изплащане на задължението.
Във въззивната жалба се излага становище, че обжалваното
решение е недопустимо, а в условие на евентуалност - неправилно в осъдителната
му част, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и неправилно приложение на материалния закон. На първо място
въззивникът излага твърдения, че съдът е приел грешна правна квалификация на
предявения иск с мотиви, че възможността за извършване на нова такава била
преклудирана. Сочи, че задължение на съда е служебно да даде правилната правна
квалификация, защото от това зависи правилното разпределение на
доказателствената тежест. С неправилното разпределение на същата, страната
обосновава възражението си срещу извода на съда за настъпила преклузия за
събирането на доказателства. Не оспорва наличието на облигационни отношения
между страните, но сочи че същите се основават на извъндоговорно основание,
което следва да се квалифицира по чл. 61 от ЗЗД. Твърди, че по делото били
събрани безспорни доказателства, че СМР са извършени в условията на водене на
чужда работа без пълномощие, което следвало от липсата на подпис от страна на
представляващия ответника по процесния договор. Поради неправилната правна
квалификация и липсата на разпределение на доказателствената тежест по
предявения иск, въззивникът твърди, че не е настъпила преклузията за
установяване на факта дали акт образец 19 е подписан от негов представител или
не. Твърди още, че работата не е приемана от такъв, поради което в тежест на
ищеца е да докаже противното. При правилно, според жалбоподателя, квалифициране
на предявения иск по чл. 61 от ЗЗД не е следвало да бъде назначена СТЕ, а
доказването на извършване на разходите без търговска печалба отново подлежи на
доказване на ищцовата страна, тъй като доминуса следва да заплати на
извършващия тази работа направените от него полезни разноски, които са довели
до реализирането на определени облаги за заинтеросования, без посочената
печалба. В подкрепа на твърденията си се позовава на съдебна практика на
Върховния касационен съд.
В условията на евентуалност, въззивникът сочи, че дори и
при дадената от първоинстанционния съд правна квалификация са налице
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, тъй като
във всички случаи, когато се касае за строителни обекти, за да се дължи
плащането на възнаграждение по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД на изпълнителя,
осъществените от него на място строително-монтажни работи, следва да отговарят
на одобрения технически проект на съответните строителни правила и норми,
съобразно с изискванията на разпоредбите на чл. 169 от ЗУТ. По делото нямало
данни извършените СМР да отговарят на посочените изисквания, а дори в тройната
експертиза е записано, че чертежите, приложени по делото като обем и съдържание
не отговарят на Наредба N 4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на
инвестиционните проекти, още повече, че тези чертежи не са подписани от
инвеститора и дори не съдържат информация за автора си. Оспорва приобщаването
на посочените чертежи към доказателствения материал по делото, а от там и
даденото въз основа на тях заключение на допълнителната СТЕ. Позовавайки се на
тях, жалбоподателят твърди, че вещите лица са достигнали до абсурдни изводи, че
извършената работа и вложените материали са в повече от заявеното в акт образец
19, като цитира конкретните разминавания в стойностите. Сочи още, че вещите
лица са направили три контролни дупки в подовата настилка, без да са извършвали
замерване в двата кладенеца на дебелината на вложения бетон, а вида и
количеството на вложената арматура и бетон са извлекли от посоченото на
чертежите. С горните твърдения обосновава становището си, че експертизата не е
отговорила на поставените задачи, като в
случай, че не бъде променена правната квалификация, претендира провеждането на
„нова“ тройна СТЕ. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната част с отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от
насрещната страна „Александър Първи“ ЕООД, чрез адв. Тихомир Трифонов, с който
въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се претендира потвърждаване на
първоинстанционното решение в обжалваната част, като правилно, обосновано и
постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. На
първо място въззиваемият изразява становище, че съдът правилно е квалифицирал
предявения иск, поради което възразява срещу искането на насрещната страна за
нейната промяна. Сочи, че още с предварителния, а впоследствие с окончателния
доклад по делото първоинстанционният съд е предоставил възможност на ответника
да възрази срещу дадената правна квалификация, което същият не е сторил, поради
което последващото му искане е преклудирано. На следващо място въззиваемата
страна оспорва твърденията за наличието на правоотношение по водене на чужда
работа без пълномощие, по съображения, че същите са обвързани от представен и
от двете договор, който изключа съществуването на извъндоговорното основание.
Противопоставя срещу искането за назначаване на нова тройна СТЕ.
Жалбата е депозирана в законоустановения двуседмичен срок
и съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК.
Не са налице основания за даване на нова правна
квалификация на предявения иск, съответно за изготвянето на нов доклад с
разпределение на доказателствената тежест. Това е така, защото съгласно чл.6 от ГПК предметът на делото се определя от страните по него, съответно съдът следва
да квалифицира предявения иск от изложените в исковата молба фактически
твърдения и отправеното към него искане за защита на спорното материално право.
Твърденията на ищеца са за сключен между страните договор за извършване на СМР,
като нито в исковата си молба, нито в последващ момент той е твърдял наличието
на извъндоговорно основание на предявената претенция, като такива не могат да
му бъдат въведени от насрещната страна по спора. Дали страните са обвързани от
действащ валиден договор е въпрос по същество на спора, по който съдът дължи
произнасяне с решението по делото и на същият не следва да бъде даван отговор в
настоящия етап на въззивното производство.
Не следва да бъде уважено и искането на въззивника за допускане
на „нова тройна съдебно-техническа експертиза“, тъй като основанието за
извършване на същото не е конкретизирано. Не е ясно дали страната претендира
провеждането на повторната или на допълнителна съдебна експертиза. При всички
положения, въззивният съд не намира основания за назначаването на нито една от
двете, тъй като проведената пред първоинстанционния съд повторна тройна СТЕ е
оспорена от страната, без конкретика относно сочените пороци. Несъответствието
в претендираните от ищеца стойности и приетите в заключението на вещите лица
такива не са основание за извършване на повторна експертиза, като в същото
време въззивникът не е обосновал нуждата от допускане на формулираните във
въззивната си жалба четири нови въпроса и защо същите не са били поставени при
провеждане на тройната СТЕ пред първоинстанционния съд. По посочените
съображения искането му ще бъде оставено без уважение.
По гореизложените съображения и на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК, съставът на ВОС
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по търг. дело № 1326/2019г. на 09.10.2019г. от 13:30 часа, за която дата и час да се уведомят страните.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
за извършване преквалифициране на предявения иск с разпределение на нова
доказателствена тежест на страните.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на въззивника за провеждане на нова тройна съдебно-техническа експертиза.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация,
като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна
служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев" № 12, тел. *********; служител за контакти - Нора Великова.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.