Решение по дело №54/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

С Решение № 147/23.11.2023 г. по АНД № 20232220200381/2023 г. на Районен съд – Нова Загора, е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно Постановление № 002387 от 27.04.2023 г. на Директор в РД за областите Бургас, Сливен и Ямбол, към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на „Максима България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 2, за извършено нарушение по чл. 68в във връзка с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68д, ал. 1, пр. 1 от Закон за защита на потребителите (ЗЗП), на основание чл. 210а от ЗЗП е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева и е осъдена „Максима България“ ЕООД, да заплати на РД за областите Бургас, Сливен и Ямбол, със седалище Бургас към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.

Горното решение е обжалвано в законният срок от „Максима България“ ЕООД. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Нова Загора е неправилно, като постановено в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че неправилно не са преценени установените по делото обстоятелства, липсва аргументация и изследване на въпроса, към коя категория действително попада коментираната напитка. Това имало значение за установяване, дали е извършено нарушението или не. Неправилна била преценката за осъществяваната нелоялна търговска практика. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Нова Загора и уважи жалбата на „Максима България“ ЕООД..

В съдебно заседание касатора не изпраща представител, който да изрази становище по жалбата. В писмено становище от пълномощника на касатора заявява, че поддържа жалбата. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът по касацията – КЗП чрез РД гр. Бургас не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че решението на съда е законосъобразно и затова моли съда да остави жалбата без уважение.

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

От страна на служители на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към главна дирекция „Контрол на пазара" при Комисия за защита на потребителите била извършена проверка на 23.02.2023 г. в магазин „Т-Маркет", [населено място], [улица], стопанисван от „Максима България" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление - [населено място], [улица], ет. 2. След направен обстоен оглед на предлаганите стоки е установено, че в секцията за алкохолни напитки е изложена за продажба спиртна напитка „Кептън Морган Спайсд Голд". Етикетът поставен от търговеца непосредствено пред бутилката съдържал следната информация: „Ром Captain Morgan Spiced 35% 700 мл" , цена 28,49 лв/бр и цена за литър 40,70 лв. На лицевата част на бутилката производителят бил поставил трайно прикрепен етикет, на който било изписано Captain Morgan original Spiced Gold Spirt Drink. Отделно е поставен трайно прикрепен етикет от дистрибутора, който съдържал следната информация на български език: спиртна напитка Кептън Морган Спайсд Голд arnc.35%vol; страна на произход [държава]; Произведено и бутилирано от „Диаджео Оперейшънс [държава] С.П.А. Страда Статале 63, Санта Витория Д'Алба за кептън Морган Рум Къмпани. Бутилката да се съхранява на сухо и хладно място. Консумирайте отговорно Дистрибутор „Авенди" ООД София 1528, Дружба 1, [улица], нетно количество 700 mlе.

На търговеца „Максима България" ЕООД е изискан документ за произход, от който било видно, че напитката се доставя като Кептън Морган Спайсд и не е упоменато дали става дума за „Ром" или „Спиртна напитка". Отделно е предоставен Сертификат за изпитване на напитката, от който е видно, че същата е „Спиртна напитка".

Проверяващите преценили, че съгласно Регламент (ЕО) 110/2008 година, Приложение II т. 1 РОМ Е: Спиртна напитка, произведена изключително чрез алкохолна ферментация и дестилация или на меласа или сироп, получени при производството на захарна тръстика, или на самия сок от захарна тръстика, и дестилирана до 96 об. %, така че дестилатът да притежава осезаемо специфичните за рома органолептични характеристики. Минималното обемно количество алкохол на рома било 37,5%.

От данните, които се използвали за етикетирането на продуктите чрез търговския етикет ставлоа ясно, че търговецът Максима България" ЕООД заблуждава крайния потребител, че предлага за продажба Ром Капитан Морган светъл 0,7 мл., а в действителност предлага и извършва продажби на Спиртна напитка Капитан Морган със значителна разлика в характера, естеството и свойствата на напитката, нейното съдържание, качеството и суровината за производство.

От данните, които търговецът „Максима България" ЕООД използвал при етикетирането на продукта с търговския етикети било видно и ставало ясно, че заблуждава крайния потребител, че предлага за продажба и продава Ром Капитан Морган 0,7 мл., а в действителност предлага и продава спиртна напитка - "Кептън Морган Спайс Голд" 0,7 мл с 35% в нарушение на разпоредбите за предлагане на категориите спиртни напитки, съгласно Регламент (ЕО) 110/2008 година. Съответно между предлагания за продажба и действително предлаганата и продавана спиртна напитка имало значителна разлика в характера, естеството и свойствата на напитката, и нейното съдържание.

Търговецът „Максима България" ЕООД използвал заблуждаваща нелоялна търговска практика, тъй като, предоставял невярна информация на потребителите, която следователно била подвеждаща, относно предлаганата за продажба „Спиртна напитка", която рекламирал като„Ром Кептън Морган Спайсд Голд" чрез поставен търговски етикет, със значителна разлика в характера, естеството и свойствата на напитката, нейното съдържание, качеството и суровината за производство между тези видове напитки в магазин, находящ се в [населено място], [улица]. В непосредствена близост до продуктите търговецът „Максима България" ЕООД, бил поставил търговски етикет с вписана невярна, заблуждаваща и подвеждаща за потребителите информация като: „Ром Captain Morgan Spiced 35% 700 мл" , цена 28,49 лв/бр и цена за литър 40,70 лв. На лицевата част на бутилката производителят бил поставил трайно прикрепен етикет, на който било изписано Captain Morgan original Spiced Gold Spirt Drink. При преглед на етикета и на самия предлаган продукт, ставало ясно, че потребителят няма да закупи действително „Ром Кептън Морган Спайсд Голд", а „Спиртна напитка“. Съответно между „ром" и „спиртна напитка" имало значителна разлика в характера, естеството и свойствата на напитките, и тяхното съдържание, съгласно Регламент (ЕО) 110/2008 година.

От гореизложените факти ставало ясно, че търговецът „Максима България" ЕООД, използвал заблуждаваща нелоялна търговска практика, тъй като предоставя невярна и подвеждаща информация, необходима на средния потребител, което действие можело да доведе до вземане на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази практика, а именно представянето на невярна и подвеждаща информация за вида на продаваната от него напитка. Налице била нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68в във връзка с чл.68г, ал.4 във връзка с чл.68д, ал.1, предложение 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) от Закона за защита на потребителите.

За извършената проверка, в хода на която е установено процесното административно нарушение бил съставен констативен протокол КП№2737233/23.02.2023г.,въз основа, на който бил съставен и АУАН № 002387/27.03.2023 г. Като дата на извършване на нарушението е посочено 23.02.2023 г., а място на извършване на нарушението - магазин "Т-Маркет", находящ се в [населено място], [улица].

Въз основа на събраните в хода на проверката доказателства и съставения АУАН е издадено обжалваното НП, с което на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция" в размер на 2000 лева, за административно нарушение, осъществило състава на чл.68в, във вр.с чл.68г, ал.4 във вр.с чл.68д,ал.1 от ЗЗП.

Въззивният съд приел, че извършеното нарушение е безспорно установено, че НП е законосъобразно, т.к. при издаването му не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и наложената имуществена санкция е в предвидения от закона размер. При тези мотиви потвърдил издаденото НП.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт.

Наведените в касационната жалба доводи за неправилност на решението на районния съд, поради съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, са неоснователни. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е изложил мотиви, които макар и кратки кореспондират на установената по делото фактическа обстановка. Всички наведени с жалбата и с изявления по делото възражения на жалбоподателя са обсъдени от съда и той е изложил мотиви защо ги счита за неоснователни. Тези мотиви се възприемат изцяло от касационния съд.

Съгласно чл.220 от АПК касационния съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. От събраните от НЗРС доказателства става ясно, че административното нарушение, за което жалбоподателя е санкциониран е извършено. НЗРС е обсъдил всички аспекти от защитата на наказаното лице и е приел, че липсват доказателства за обстоятелства, които да го освобождават от административно-наказателна отговорност. Тези мотиви се възприемат изцяло от касационния съд.

Неоснователно е твърдението на касатора за неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 68д, ал. 1 от Закон за защита на потребителите (ЗЗП) търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. А според ал.2 т.1 на цитираната правна норма обстоятелствата по ал. 1 включват информация за съществуването или естеството на стоката или услугата..

Следователно според цитираната правна норма дадена търговска практика е заблуждаваща, ако предоставената информация от търговеца относно естеството на стоката е невярна или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика.

В съответствие с § 13, т. 31 от ДР на ЗЗП, търговско решение е всяко решение, взето от потребител за това дали да закупи стока или услуга, за начините и условията за нейното закупуване, дали да извърши цялостно или частично плащане, дали да задържи стоката, или да се разпореди с нея, да упражни правата си, предвидени в договора по отношение на стоката или услугата, независимо от това, дали потребителят решава да предприеме действие или не.

Разпоредбата на чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП изрично определя две категории нелоялни търговски практики – "заблуждаващите търговски практики" и "агресивните търговски практики", които, когато отговарят на изискванията, посочени в чл. 68д – чл. 68к от ЗЗП, че са винаги нелоялни. Тези практики се считат за нелоялни, без да бъдат обект на оценка на изискванията на чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП, защото самият законодател ги е определил като нелоялни, т. е. те ex lege са нелоялни.

В разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП е регламентирана изрична забрана за нелоялните търговски практики.

Този законодателен подход е пряко проявление на разбирането на законодателя, че заблуждаващите търговски практики са определени като нелоялни на основата на интереса на потребителя - предоставяната чрез тях информация е измамна и имено поради това уврежда интересите на потребителя. Заблуждаващите търговски практики не съдържат като елемент на фактическия си състав отнасящото се до търговеца изискване за дължима професионална грижа.

Следователно, за да се приеме, че е налице нелоялна заблуждаваща търговска практика е достатъчно да се установи наличието на фактическия състав на заблуждаващата търговска практика - в случая, тази по чл. 68д, ал.2 т. 1 от ЗЗП (търговеца предоставя невярна информация за естеството на стоката), без да е необходимо да се установява общия състав на нелоялната търговска практика по чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП. Това разбиране на фактическия състав на заблуждаващата търговска практика и на взаимодействието й с основния състав на нелоялната търговска практика е изрично посочено и в практиката на Съда на Европейския съюз по приложението на чл. 6 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11.05.2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (Директива за нелоялните търговски практики). Разпоредбите на чл. 68б – чл. 68м от ЗЗП транспонират именно Директивата за нелоялните търговски практики. За илюстрация на практиката на Съда виж решение CHS Tour Services, С-435/11, EU: C: 2013:574, т. 48 и цитираната там практика. (в т. см. Решение № 6358 от 01.06.2015 г. по адм. дело № 7825/2014 г. на ВАС, VII.о.).

В случая информацията относно естеството на продукта „Кептън Морган Спайсд Голд", е че е „Ром“ а не както е в действителност - „Спиртна напитка“., следователно информацията е невярна т.е. налице са условията по чл. 68д ал.1 във вр. с чл. 68д, ал.2 т. 1 от ЗЗП, което прави търговската практика заблуждаваща.

Неоснователно е възражението на касатора, че след като по делото не е установено категорично какви са действителните характеристики на коментираната напитка, то не е установено извършването на нарушението. По административната преписка и делото са представени данни, че процесната напитка е именно „Спиртна напитка“, като не е доказано твърдението на касатора, че същата е „Ром“. Касае се за положителен факт и в тежест на страната, която го твърди е да го докаже. Такива доказателства не са искани и представени.

Констатираните обстоятелства са квалифицирани в обжалваното пред въззивния съд наказателно постановление по чл. 68в, във вр. чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП от Закона за защита на потребителите. Чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП определя като заблуждаваща търговската практика, при която търговецът предоставя по невярна информация относно стоката, необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на търговско решение. Чл. 68в съдържа общата забрана за нелоялни търговски практики, а чл.68г, ал. 4 приравнява на нелоялни търговски практики и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д—68к от закона.

Правната квалификация на деянието в АУАН и в НП е правилно определена. Мястото на нарушението е мястото, на което при проверката е установено извършването на нарушението. Изискването за дата и място на извършване на нарушението е наложено във връзка с индивидуализацията на нарушението поради забраната за повторно санкциониране на едно и също нарушение, както и с оглед преценката за спазване на процесуалните срокове в административнонаказателното производство. Поради това чрез определяне на датата на нарушението, обекта и източника на невярна информация, нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен за целите на преценката за началния момент на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, предвид чл. 80, ал. 3 от Наказателния кодекс, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН. В този смисъл не са допуснати съществени нарушения на изискванията за съдържание на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление, които да обосноват отмяна на постановлението само на това основание.

Изводите на административнонаказващия орган, че информацията относно продуктът спиртна напитка - "Кептън Морган Спайс Голд" 0,7 мл с 35% е невярна, са обосновани от събраните доказателства и са правилни. Правилно са определени и приложени нарушената норма на чл. 68в, съдържаща забраната за нелоялна практика, и санкционната норма. Нарушението не може да бъде прието за маловажен случай, тъй като характеристиките му не го отличават по степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид. Определеният от административнонаказващия орган размер на имуществената санкция е в минимален размер и настоящият състав го възприема като обоснован с оглед стойността на стоката, засегнато от нелоялната практика, и възможната неблагоприятна последица от неясната информация - подвеждане на средния потребител.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, но не констатира пороци на същото водещи до отмяната му.

По изложените по-горе съображения Административен съд Сливен намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като допустимо, обосновано и законосъобразно.

При този изход на правния спор е неоснователно искането на касатора за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касацията не е претендирал разноски.

Предвид изложеното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Сливен

 

РЕШИ:

 

Оставя в сила Решение № 147/23.11.2023 г. по АНД № 20232220200381/2023 г. на Районен съд – Нова Загора, като правилно и законосъобразно.

Решението не подлежи на обжалване.