№ 161
гр. Варна, 15.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
и прокурора Пламен Марчев Костадинов (АП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно
гражданско дело № 20213000500536 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Въззивницата М. П. М., редовно призована, явява се лично, заедно с
адв. Д.Б., редовно упълномощена и приета от съда от първата инстанция и
адв. Ж., редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.
Въззиваемата страна Н. П. КР. , редовно призована, не се явява, не се
представлява.
Контролиращата страна АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА – Варна,
редовно призована, представлява се от прокурор П.К..
Вещото лице д-р К. КР., редовно призована, явява се лично.
АДВ. Б. : Да се даде ход на делото.
АДВ.Ж.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОР К.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА И ПИСМЕНИЯ ОТГОВОР
1
Производството по в.гр.д. № 536/2021 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на М. П. М., подадена чрез
адв. Б. и адв. Ж., против решение № 1051 от 11.06.2021 г., постановено по
гр.д. № 2981/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което М. П. М. е
поставена под ограничено запрещение по предявения срещу нея от Н. П. КР.
иск по чл. 5 от ЗЛС вр. с чл. 336 от ГПК.
Въззивницата е настоявала, че решението на окръжния съд е
неправилно – постановено в нарушение на процесуалния и на материалния
закон и е необосновано, като е молила за отмяната му и за отхвърляне на
иска. Навела е оплаквания, че окръжният съд: приел за установени факти, за
които не е разпределял доказателствена тежест с доклада и не е давал
указания на страните за установяването им (че Г.Г. се сдобил безвъзмездно с
имотна облага и че сумата от 700 лв. месечно представлявала негова месечна
издръжка от ответницата); основал решението си на предположения (за
липсата на пълно плащане на продажната цена по сделката от 2014 г. и за
неравностойност на престациите по сделката от 2020 г.); не обсъдил
събраните по делото доказателства (в т.ч. СПЕ; решението по предходно
воденото дело по чл.5 ЗЛС) както и доводите и възраженията на ответницата
(относно актуалното й състояние на ремисия; липсата на влошаване в
периода, за който се отнася решението по предходното дело за поставянето й
под запрещение); излязъл извън предметните предели на спора и обсъждал
личните взаимоотношения на ответницата със съжителстващия с нея мъж;
необосновано не кредитирал заключението на вещото лице по СПЕ;
постановил решението си в противоречие с доказателствения материал и в
нарушение на разпоредбите на чл. 5 от ЗЛС и на чл. 12 от Конвенцията за
правата на хората с увреждания. Предвид характера на производството и
липсата на забрана за представяне на доказателства, е молила: - за приемане
на писмени доказателства: 1. споразумение от 31.07.2014 г. между
ответницата и Г.Г. с нотариална заверка на подписа, уреждащ отношенията
между страните по него във връзка със заплащането на сумата от 48 000 лв.
по договор, обективиран в нот. акт № 124/31.07.2014 г.; 2. етапна епикриза на
М. за периода 01.02.2000 г. до 06.02.2020 г., издадена от АИПСМП
Психиатрия д-р А.; 3. За извършване на служебна справка за предмета и хода
на изпълнителното дело № 461/2019 г. по описа на ЧСИ Н.В. гр.Плевен, от
която да се установи, че ищцата дължи на ответницата голяма сума пари,
2
която не е платила и до момента, въпреки че била дължима от 2016 г. и че
ищцата твърдяла с настоящото дело да защитава именно интересите (и то
имуществените) на ответницата.
Насрещната страна Н. П. КР., чрез адв. К.Р., е подала писмен отговор на
въззивната жалба, с който е оспорила същата и по съображения за
правилността на решението на окръжния съд е молила за неговото
потвърждаване. Развила е съображения по оплакванията и такива за наличие
на предпоставките по чл. 5 ЗЛС. Оспорила е представеното споразумение
като „документ с невярно съдържание“. Изложила е твърдения за липсата на
лични средства у Г.Г. в периода от 2007 г. до 2014 г. и е поискала в случай на
приемане на споразумението от 2014 г. като доказателство, съдът да задължи
насрещната страна да представи документи за произход на средствата,
вложени от Г.Г., цитирани в споразумението, както и за тяхната наличност в
сочения период 2007 г. -2014 г. и че са били негова собственост. Молила е и
за допускане по преценка на съда на нова съдебно –психиатрична експертиза,
която да бъде изпълнена от друго вещо лице.
Варненска окръжна прокуратура не е подала отговор на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от
обжалване на решението на първата инстанция, като неизгодно за него,
редовна е и допустима.
Съдът с определението си от разпоредително заседание от 09.11.2021 г.
се е произнесъл по доказателствените искания като е допуснал като писмени
доказателства по делото споразумение от 31.07.2014 г. и етапна епикриза на
М. П. М. за периода 01.02.2000 г. до 06.02.2020 г. и е оставил без уважение
исканията на въззивницата М. П. М. за извършване на служебна справка за
предмета и хода на изпълнителното дело № 461/2019 г. по описа на ЧСИ Н.В.
гр.Плевен, както и тези на въззиваемата Н. П. КР. за задължаване на
насрещната страна да представи документи за произход на средствата,
вложени от Г.Г., цитирани в споразумението, както и за тяхната наличност в
сочения период 2007 г. -2014 г. и че са били негова собственост, както и за
допускане на нова съдебно –психиатрична експертиза.
Постановил е призоваването на М. П. М. за личното й изслушване от
съда на основание чл. 337, ал.1 ГПК и призоваване за повторно изслушване
вещото лице д-р К..
3
АДВ. Б.: Поддържам въззивната жалба.
АДВ.Ж.: Поддържам въззивната жалба.
ПРОКУРОР К.: Ще взема становище по съществото на спора.
Съдът пристъпва към изслушване на възивницата М. П. М. на основание
чл. 337, ал.1 ГПК.
Въпрос на съда: Госпожо М., ще имаме удоволствието да Ви задаваме
въпроси, пък Вие да ни отговаряте, нали не възразявате?
ВЪЗЗ.М.: Ще се постарая да отговарям, само, че ще ми е трудно да
говоря, аз съм с горно и долно чене. Смуча бонбони, защото иначе ми падат
протезите и ми е трудно да артикулирам.
Въпрос на съда: Да ни кажете трите си имена, на колко сте години?
ВЪЗЗ.М.: Казвам се М. П. М., родена съм на 28.04.1955 г. в с.
Салановци, сега съм на 66 години, карам 67-ма.
Въпрос на съда: Да кажете как точно се изписва Вашата фамилия - М.
или М.?
ВЪЗЗ.М.: М. е фамилията ми.
Въпрос на съда: Тя от къде е тази Ваша фамилия?
ВЪЗЗ.М.: Аз бях женена за немец, но той почина и се казваше М..
Въпрос на съда: В Германия къде живеехте?
ВЪЗЗ.М.: В Хамбург.
Въпрос на съда: Сега къде живеете, адреса знаете ли ?
ВЪЗЗ.М.: Във Варна, ул. „Стефан Самсиев“ № 12, кв. „Бриз“,
„Акчелар“.
Въпрос на съда: От колко време живеете там?
ВЪЗЗ.М.: От 2001 г.
Въпрос на съда: Чий е този имот?
ВЪЗЗ.М.: Мой. Моят съпруг ми го закупи като се върнахме от
Германия. Той се пенсионира и се върнахме от Германия в България и той ми
купи тази вила във Варна.
Въпрос на съда: Вие сама ли живеете там?
4
ВЪЗЗ.М.: Не, живея с едно момче - Г. К.Г..
Въпрос на съда: От кога живеете с него?
ВЪЗЗ.М.: От 2004 г.
Въпрос на съда: Вие имате ли някакво роднинство с Г.?
ВЪЗЗ.М.: Нямам никакви роднински връзки с него. Аз го поканих да
довърши вилата, защото беше недовършена и той я довърши и остана да
живее при мен и аз не съм му плащала нищо и така остана. Той положи
неимоверни усилия за довършването на вилата.
Въпрос на съда: Вие някакви финансови отношения уреждате ли си с
него?
ВЪЗЗ.М.: Не, той си изкарва отделно пари като физиотерапевт на
спортисти и аз получавам вдовишка пенсия от Германия.
Въпрос на съда: Защо се е наложило да сключвате сделки с Г.?
ВЪЗЗ.М.: Защо се е наложило?
Въпрос на съда: Защо гледате към адв.Б.?
ВЪЗЗ.М.: Ами, защото доведохме вещо лице, което да оцени
направените подобрения и трябваше да се завери при нотариус.
Въпрос на съда: Кой Ви запозна с адв.Б.?
ВЪЗЗ.М.: Кой ме запозна с нея, не си спомням. Г., Г. ме запозна.
Въпрос на съда: И адв.Б. намери вещо лице, което да оцени
подобренията, така ли да разбирам?
ВЪЗЗ.М.: Не, Г. си ги намери, архитектката Р.С..
Въпрос на съда: И когато оцениха подобренията какво направихте Вие?
ВЪЗЗ.М.: Като оцениха подобренията, ами платих си данъците, платих
си данъците в „Изипей“.
Въпрос на съда: Нещо давахте ли на Г.?
ВЪЗЗ.М.: Нищо не съм му давала.
Въпрос на съда: Някакви продажби да сте сключвали, дарения с него?
ВЪЗЗ.М.: Не, не.
Въпрос на съда: Той явява ли се сега собственик на част от земята?
5
ВЪЗЗ.М.: На част от земята да, на половината. Аз му я приписах,
защото не съм му плащала нищо и той може да разполага с половината част
от земята. Той си прави фитнес-бараки, има си един кабинет, в който прави
масажи на спортисти.
Въпрос на съда: Продавали ли сте част от вилата на Г.?
ВЪЗЗ.М.: Не, аз исках да му я продам, но той се отказа, защото няма
интерес.
Въпрос на съда: През 2014 г. сте продали 1/3 ид.ч. от дворното място и
от вилата на Г..
ВЪЗЗ.М.: Да, но след това разтрогнахме договора, защото той каза, че
не се интересува от вилата.
Въпрос на съда: След това 2020 г. пък Вие отново му продавате на Г. ¼
от имота си. Защо се наложи след като той не се интересува? Това помните ли
го?
ВЪЗЗ.М.: Да, помня го. Защото сестра ми започна да се намесва в моите
отношения и Г. каза „Най-добре е така да стане, защото тя може да ти вземе и
вилата и имота“. Аз исках да ги разделя, за да има да остане поне нещо за
него, моето дали може да се вземе, аз нямах представа какво ще стане в съда.
Въпрос на съда: Юридическите съвети кой Ви ги дава. Кой Ви съветва
по юридическите въпроси?
ВЪЗЗ.М.: Никой. Г-н Ж. и г-жа Б..
Въпрос на съда: За тези сделки те ли Ви посъветваха как да ги
извършите?
ВЪЗЗ.М.: За тези сделки, ами нотариус - В.П..
Въпрос на съда: Вие разговаряте ли по телефона с близките си, със
сестра си, с нейните деца?
ВЪЗЗ.М.: Да, разговарям с нея, аз не се крия от нея, разговарям с нея.
Тя има да ми връща 1 845 лв. от първото дело, което беше завела срещу мен
пак за запрещение и го загуби и я осъдиха да ми върне 1 845 лв. и тя още не
ми ги е върнала. Аз не й говоря за пари, питам я как е тя, как са децата,
интересувам се от тях, защото все пак са ми роднини и близки. Само те ми
останаха след смъртта на майка ми и баща ми.
6
Въпрос на съда: Но същевременно Вас Ви е страх сестра Ви да не Ви
вземе имотите?
ВЪЗЗ.М.: Не ме е страх, не се опасявам, аз вземам предпазни мерки.
Въпрос на съда: Какви мерки вземате?
ВЪЗЗ.М.: Юридически мерки.
Въпрос на съда: Вие оплаквате ли се понякога на сестра си от Г.?
ВЪЗЗ.М.: Оплаквам се, тя ме подвежда. Тя много го мрази, не знам
защо. Тя ме подвежда и аз влизам в нейния тон и тя ми е записвала
разговорите. Записвала ми е всички разговори и Г. ми ги пуска и аз ги
слушам. Той вика „Ти си си забъркала цялата каша, сега сърбай си попарата“.
Въпрос на съда: Вие каквото сте говорили толкова там, че сега да си
„сърбате попарата“?
ВЪЗЗ.М.: Говорила съм глупости, тя ме подвежда по много методичен
начин и аз й отговарям и тя е записвала на флашки всичките ми разговори. Аз
не очаквах, че тя ще заведе второ дело срещу мен. Тя твърди, че има голяма
пенсия от Америка. Нямам представа дали това е така.
Въпрос на съда: А оплаквала ли сте се, че Г. Ви е давал арсен?
ВЪЗЗ.М.: О-о-о-о, аз съм разбрала грешно. Той е говорил за един А.. А.,
за един негов приятел и се е закашлял и е казал „р-р-р“ и аз разбрах „арсен“ и
се изплаших и викам „Какъв е този арсен бе Г.е?“. Просто грешка на слуха.
Във вилата много кънти като се говори, много кънти и понякога се случват
вербални недоразумения.
Въпрос на съда: С какво се отоплявате във вилата?
ВЪЗЗ.М.: С печка, която направи Г. и един негов приятел, който
почина, много хубава печка на дърва.
Въпрос на съда: Кой готви у Вас, готви ли някой?
ВЪЗЗ.М.: Аз си готвя за себе си и Г. си готви за себе си. Ходя да си
пазарувам.
Въпрос на съда: От къде пазарувате?
ВЪЗЗ.М.: От близкия магазин и от „Кауфланд“. Сама си вземам
медикаментите от аптеката, сама си ги заявявам. Лично аз си ги заявявам
самостоятелно по телефона да ми ги доставят. И ми поставят „Тревикта“ 525
7
мг на всеки 3 месеца. Инжекциите ми се поставят от 1990г., защото в
Германия ми поставиха диагнозата „Параноидна шизофрения“ и аз естествено
се стреснах и слушам лекарите и търся винаги лекарски съвет, когато има
някакви отклонения в психичното ми състояние. Лекуващ лекар ми е д-р
Я.С..
Въпрос на съда: Вие в свободното си време какво правите, с какво се
занимавате, когато сте свободна?
ВЪЗЗ.М.: Много чета, слушам радио, телевизия, гледам пет котки.
Въпрос на съда: Кои предавания са Ви интересни?
ВЪЗЗ.М.: Гледам само новините, филми не гледам, изгледала съм
много филми в Германия. Занимавам се с компютъра и говоря по скайпа с
руснаци, с украинци, с познати на Г., с целия свят, с приятели от целия свят
по „Скайп“. Имам компютър със „Скайп“.
Въпрос на съда: Разхождате ли се, излизате ли навън?
ВЪЗЗ.М.: Излизам и на улицата, и на двора, и в града.
Въпрос на съда: Контактувате ли със съседите си?
ВЪЗЗ.М.: Да, в много добри отношения съм. И с М.Д., той се премести
да живее на друго място, с Г. и К. отсреща, с В. и И. от другата страна, с К. –
една гъркиня.
Въпрос на съда: Разбирате ли се добре с Г.?
ВЪЗЗ.М.: Разбирам се чудесно с Г., да.
Въпрос на съда: Вие заедно ли живеете в този дом?
ВЪЗЗ.М.: Заедно живеем. Той си има отделен кабинет в една барака и
се занимава с компютър, аз си седя и си чета.
Въпрос на съда: Вие имате ли нещо против той да живее в тази къща?
ВЪЗЗ.М.: Не, нямам нищо против.
Въпрос на съда: Вие искате той да живее там?
ВЪЗЗ.М.: Ами да си живее където иска, аз съм му безкрайно
благодарна, той положи неимоверни усилия за възстановяването на вилата,
вдигна третия етаж.
Въпрос на съда: Вие искате ли той да живее с Вас, при Вас във Вашата
8
къща?
ВЪЗЗ.М.: Аз не искам да живея сама и няма с кого друг, не искам да
живея със сестра ми. Искам да си живея както досега с Г., не искам да живея
със сестра ми, защото тя иска да ме закара в Плевен и така пише – „Искам да
положа адекватни медицински грижи за нея, в моя дом, в Плевен“. Аз в
Плевен не искам да живея, аз си имам вила, искам да живея тук, както досега.
Въпрос на съда: Това, което сестра Ви казва, че й се обаждате за
помощ, това вярно ли е, че Вие я молите за помощ, че се оплаквате от тормоз
вкъщи?
ВЪЗЗ.М.: Ами тя ме подвежда, тя много ме подвежда. Тя много
психологически методи ми прилага и ме подвежда. Викам й „Н., помогни ми
ако можеш“, аз така си говоря.
Въпрос на съда: Това, което сте казала е извадено от контекста на
думите?
ВЪЗЗ.М.: Да.
Въпрос на съда: Т.е. Вие не сте се оплаквали сериозно за помощ?
ВЪЗЗ.М.: Ми не съм се оплаквала сериозно, тя ме подвежда и аз
отговарям в нейния тон, защото тя е много нервна. Тя има „анорексия
нервоза“. Аз съм завършила Психиатрия и неврология в Германия.
Въпрос на съда: А гастроентерология завършила ли сте?
ВЪЗЗ.М.: Да, гастроентеролог съм.
Въпрос на съда: А сега казахте и друга специалност?
ВЪЗЗ.М.: Там се учи, за да станеш гастроентеролог се учат много
предварителни специалности.
Въпрос на съда: Вие диплома имате ли?
ВЪЗЗ.М.: Имам диплома, тя е в къщи, мога да ви я представя.
Въпрос на съда: А имало ли е случай, в който Вие сте се оплакали на
сестра си, че сте получила инсулт, тя да е викала Бърза помощ?
ВЪЗЗ.М.: Да, тя идва с Бърза помощ и с линейката. Аз имам двустранна
сърдечна аритмия със застойна сърдечна недостатъчност и получих едно
сърцебиене от упражнения и гимнастика. Аз й се обадих и викам „Н., аз имам
инсулт“ и тя ми затвори и след малко дойде линейка и полиция.
9
Въпрос на съда: А защо дойде полиция?
ВЪЗЗ.М.: Не знам, тя идва с полиция.
Въпрос на съда: Кой идва, сестра Ви, ли?
ВЪЗЗ.М.: Сестра ми, да.
Въпрос на съда: От Плевен дойде тука във Варна?
ВЪЗЗ.М.: Тя е била тука във Варна, с полиция и линейка. И аз казах на
линейката „Аз се оправих с гимнастика, с йога“. Аз правя йога, аз си оправих
сърцебиенето с йога и нямам нужда от лекарска помощ.
Въпрос на съда: А на този случай Г. беше ли там като дойдоха?
ВЪЗЗ.М.: Не, нямаше го Г..
АДВ.Б.: Когато сте идвали с Г. и сте излагали желание за правна
консултация по свое собствено желание ли си идвала?
ВЪЗЗ.М.: Да.
АДВ.Б.: Всичко, което си подписала и си потвърдила пред нотариуса по
твое собствено желание ли е?
ВЪЗЗ.М.: Да, по мое собствено желание.
АДВ.Б. Аз да съм ти оказала някакво въздействие?
ВЪЗЗ.М.: Не, всичко по мое собствено желание.
АДВ.Ж.: Аз нямам въпроси.
ПРОКУРОР К.: Аз имам няколко въпроса във връзка със
споразумението от 31.07.2014 г. Моля съда, ако е възможно да предяви на М.
споразумението, защото първият ми въпрос е дали й е известно това
споразумение и дали го е подписала?
ВЪЗЗ.М.: Кое споразумение?
ПРОКУРОР К.: Споразумението от 31.07.2014 г. между Вас и Г.Г..
ВЪЗЗ.М.: Аз не знам дали съм го подписала. Не съм ли го подписала?
Аз нямам нужда от никакъв попечител, аз мога да се грижа сама за себе си и
нямам нужда от никакъв попечител и от грижите на сестра ми, нито пък на
Г..
ПРОКУРОР К.: Въпросът ми е пак за това споразумение. Сещате ли за
това споразумение от 31.07.2014 г.
10
ВЪЗЗ.М.: Не си спомням, много документи станаха, аз съм ги
забравила вече?
АДВ.Б.: Не възразявам да й бъде предявено и да отговори на въпроса.
Съдът предявява на въззивницата М. споразумение от 31.07.2014г.
ВЪЗЗ.М.: Подписа е мой. Това е споразумение, когато трябваше да се
прави оценката от вещото лице, да, това е моя подпис. Аз бях известена. Идва
главния архитект г-жа Р.С. и подписахме това споразумение, всичко е вярно.
ПРОКУРОР К.: А сещате ли се какво е съдържанието на това
споразумение?
ВЪЗЗ.М.: Ами за границата, за довършването на вилата.
ПРОКУРОР К.: Г.Г. извършвал ли е дейностите, които са описани в
това споразумение.
ВЪЗЗ.М.: Да, аз не съм му плащала нищо.
ПРОКУРОР К.: А знаете ли Г.Г. от къде имаше доходи, за да закупува
материали, за да извършва тези дейности?
ВЪЗЗ.М.: Той ги вземаше от вторични суровини. Аз знам всичко за
вилата си и каквото трябва да се плаща аз го плащам.
ПРОКУРОР К.: Т.е. да разбирам ли, че материалите, които е вложил Г.
в довършването на вилата сте ги заплащала Вие?
ВЪЗЗ.М.: Той търсеше най-изгодните материали и ми казва „Трябва да
се плати толкова и толкова, съгласна ли си да се плати“. Аз си преценявам
финансовите възможности и казвам да или не. За третия етаж се съгласих.
ПРОКУРОР К.: Средствата, които Вие сте заплащала за купуване на
материали за довършване на вилата Вие от къде ги имахте?
ВЪЗЗ.М.: От пенсията си. Аз получавам най-високата вдовишка пенсия
от Германия.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към въззивницата.
Явява се вещото лице д-р К. със снета самоличност пред първата
инстанция.
Въпрос на съда: Д-р К., ние сме чели експертизата, която сте дали в
първата инстанция, но искаме малко разяснения. Първо по медицинския
11
критерий - освидетелстваната страда ли от заболяване, което попада в
изискванията.
В.ЛИЦЕ Д-Р К.: Освидетелстваното лице страда от психично
заболяване, което е визирано в Международната класификация на болестите -
МКБ 10, по която се работи, както в България, така и в международен план,
затова казвам Международна класификация на болестите. Диагнозата за
психичното разстройство на освидетелстваното лице е поставена в Германия,
където тя има хоспитализации. Това е душевна болест, шизофренна психоза,
попада в рубриката на душевна болест, в тесния смисъл на думата.
Освидетелстваното лице е лице с две висши образования. Първото висше
образование на освидетелстваното лице е Висшия институт по
библиотекарство в София, след завършването на който тя заминава в
Германия, където е сключила брак с немски гражданин и завършва висше
медицинско образование с тясна специалност Гастроентерология, на които им
изискват и други специалности там, те са по друга система. Знам
изключително добре историята на освидетелстваното лице, защото ми се
налагаше на няколко пъти да проверявам цялата й медицинска документация
във всички наши органи. В Германия лицето е адаптирано на така наречените
дълго действащи антипсихотици, тя за които Ви каза, и пристига в България
заедно със своя съпруг, след неговото пенсиониране да живеят в България, с
дози антипсихотик. Тя в началото е на „Флуанксол депо“, който е на 14 дена.
Поради много голямата честота на този антипсихотик е преценено от
лекуващите амбулаторни психиатри, че е по-удобно преминаването на
„Модитен депо“. Депо формите в съвременната психиатрия са най-удобния
начин за лечение на психичните разстройства, с оглед на сигурността за
приемане на медикамента, защото поставянето на този медикамент се
извършва от здравните власти в определени дни и може да се контролира, а
плазменото ниво, което създават депо невролептиците водят до овладяване на
цялата психотична симптоматика. След 2011 г. единствената хоспитализация
на лицето в България е в Психиатрична болница – Варна. След това е
преценено да бъде на друг от съвременните вече антипсихотици, първо на
„Рисполепт конста“, после на „Ксеплион“, а сега е на
„Тревикта“.“Тревиктата“ е едно изключително скъпо антипсихотично
лечение, 3000 лв. е лечението, но то е абсолютно незаплащащо се от лицата,
извършва се на три месеца и осигурява на практика едно много добро
12
повлияване - да няма пробив на активна психотична продукция. Кое е
характерното за шизофренните психози - това са мисловните разстройства. С
тези дълго действащи антипсихотици, защото те действат предимно върху
активната психотична продукция, каквито са мисловните разстройства, те я
овладяват. Така, че ако има някакви мисловни разстройства, които в края на
краищата, ако можеше съвсем ефективно да се излекува, нямаше да е толкова
сериозно това заболяване. Но няма активна психотична продукция, която
болестно да определи поведението на лицето и то да действа по болестни,
параноидни симптоми. Лечението овладява това тя да не действа под
давлението на болестта, а действа по собствени решения. Всичко, което тя
прави не е повлияно от болестта, а това е нейната воля в края на краищата.
Налице е едно изключително сериозно душевно заболяване, което обаче
благодарение на адекватното лечение е овладяно, тази психотична дейност в
мисловния процес е овладяна, нямаме свързване на въображаеми факти с
реалността и да приемем, че това е реалността, имаме адекватно възприемане
на фактите от реалността, без смесване с някакви болестни мисли или
психотична продукция.
Въпрос на съда: Това заболяване по принцип прогресиращо ли е и до
каква степен този лечебен процес задържа прогресията и може ли да остане в
нивото, в което примерно е открито заболяването в един много дълъг период
от време, така че да не прогресира, т.е. да задържи процесите?
В.ЛИЦЕ Д-Р К.: Това е основната цел на депо лечението, да остане на
един приемлив, непрогресиращ ход на развитие на заболяването. Но на мига
обаче, когато това депо лечение се прекъсне може да се очаква пробив на
психотичната продукция с активна психотична продукция и затова е толкова
важно поддържащото лечение, защото това не е ефективно лечение. На три
месеца се поставя инжекцията, от последните три години при нея е така.
Въпрос на съда: Кой контролира своевременността на поставянето на
инжекцията?
В.ЛИЦЕ Д-Р К.: Психиатъра контролира поставянето на инжекцията,
който е нейния - д-р Я.С., той има грижата. Грижата е малко по-размито
понятие. Пациентът си поема един протокол за скъпо струващи медикаменти
за шест месеца. Т.е., има две ампули, които му се изписват. На точно
определената дата, винаги е точно определена дата, защото се брои от
13
Национална каса и се дава от личния лекар безплатна бланка за вземане от
аптеката на лекарството. Това е грижата на пациента, лекарят не може да
вземе лекарството. Вече пациентът взел лекарството, го носи на лекаря.
Поставянето на инжекцията е контролирано от лекаря.
Въпрос на съда: Ако се пропусне този момент, лекарят задължен ли е
да се свърже с пациента, т.е. той води ли си някакъв календар?
В.ЛИЦЕ Д-Р К.: Да, водим си амбулаторни листи, не календар, но
всеки един от нас, който в амбулаторната си практика има определен брой
пациенти, води амбулаторни листи.
ВЪЗЗ.М.: Аз ходя по два пъти в годината на профилактични прегледи и
си контролирам кръвната картина по предложение на д-р Я.С., ходя много на
профилактични прегледи, сама ходя.
В. ЛИЦЕ Д-Р К.: С годините, по едно международно споразумение
диспансеризацията на психично болните беше ликвидирана като неадекватна
мярка и за увреждане на интересите на лицата. Затова воденето на
диспансерен отчет в тесния смисъл на думата, който Вие казвате картони,
вече е само по желание на пациента. Остават да се водят в такъв диспансерен
отчет само тези психично болни лица, които са извършили обществено
опасни деяния – убийства, самоубийства, тежки агресивни актове и са
приложени наказателни мерки. Другите лица не се водят на диспансерен
отчет. Всички наши болни си имат лекуващи психиатри, д-р Я.С. е от 2011 г.
избран лекар.
Въпрос на съда: По-скоро акцентът на въпроса ми беше да не се
пропуска своевременността на вземане на лекарството?
В.ЛИЦЕ Д-Р К.: Не може да се пропусне по две причини. Има две
звена. Първо личният лекар ще изпише рецептата, той трябва да я изпише и
ако тя не отиде да се изпише рецептата, вече има сигнал от личния лекар, че
имаме пропуск на медикамента, после той няма да бъде отпуснат, защото е
точно определена датата. Има механизми, по които това да се контролира. От
две страни се засича - от личния лекар, който изписва скъпо струващото
лекарство и от поставящия. „Тревиктата“ е един медикамент, който е много
иновативен и много лесен за поставяне, той може да се постави от всяко
медицинско лице, защото това е 1 мл, лесно разтворимо и се поставя в ръката
при повечето от пациентите, други обичат и в глутеалната област. И може,
14
ако не специалист-лекар, може да се постави и от обикновена медицинска
сестра, защото не се разтваря, то е разтворено.
Въпрос на съда: Повлияно ли е поведението й от болестта, поведение,
изразяващо се сключване на сделки?
В.ЛИЦЕ Д-Р К.: Няма поведение повлияно от болестно симптоматика,
това е нейното решение. Но съгласете се, всеки човек в своето ежедневие
може да стане манипулируем в средата, в която живее, от близки. В случая с
нейното ежедневие, проследявайки я, аз тук ще кажа като лекар, но все пак аз
намирам един обгрижен пациент. Какво ни се иска точно да получи като
грижа този пациент е друго, но тя получава в момента едни адекватни грижи
за нейното психично разстройство. Има човек в близкото й обкръжение,
който във всеки един момент да реагира по някакъв начин. Тя получава
достатъчно финанси и много разумно се грижи за тях. Една вдовишка пенсия
от Германия на стойност 960 евра, нещо да не сбъркам сумата и е
инвалидизирана в България от ТЕЛК 80 %, има собствен имот, в който живее,
има и безплатно лечение, това е един обгрижен пациент от медицинска
гледна точка.
АДВ.Б.: Нямам въпроси.
АДВ.Ж.: Нямам въпроси.
ПРОКУРОР К.: Казахте, че М.М. страда от душевна болест в тесния
смисъл, параноидна шизофрения. Потвърждавате ли и това, което сте казали
в експертизата пред първоинстанционния съд, а именно, че към настоящия
момент, т.е. към него момент, медицинския критерий за поставяне на М.М.
под запрещение не се диагностицира, но дългогодишното шизофренно
заболяване може да промени волевата й активност в резултат на което да
стане ситуативно манипулативна и амбивалентна. Вие казахте преди малко,
че тя е манипулируема. Потвърждавате ли това, че в определени моменти тя
може да бъде манипулирана, въпреки лечението.
В.ЛИЦЕ Д-Р К.: Може и здрав човек в дадена ситуация да попадне под
въздействието на манипулация. Затова съм казала дългогодишно шизофренно
заболяване, това е много години, това са над 20 години с такова заболяване.
Макар и да нямаме много чести пробиви на активната психотична продукция,
все пак това заболяване се променя и се променя първо волевата сфера -
хората стават по-бавни, губят интереси извън дома си, не се влияят чак
15
толкова от социални събития, те се затварят повече в своя семеен кръг, това е
за заболяването. Но при нея тежък апатико-абуличен синдром и волева
промяна не се наблюдава към настоящия момент, не е отчетено и в
преценките на ТЕЛК за нейното състояние, за да се напише, че е настъпила
тежка промяна на личността, вследствие на психичното разстройство.
ПРОКУРОР К.: Тя в отговора си на съдебния състав заяви, че сестра й
по телефона един вид я е манипулирала, като я е карала да говори някакви
неща против Г.Г. като е записвала и е предала записа на Г.Г.. Това може ли да
се каже, че е вид манипулиране, в смисъла, в който коментирахте?
В.ЛИЦЕ Д-Р К.: Аз точно това казах, че в близкото си обкръжение, а
близкото й обкръжение е сестра й, има една сестра, родителите й са починали
отдавна, майка й даже не чак толкова отдавна, мисля, че през 2016 г., сестра й
е човека, с който говори по телефона. В един момент разговора как протича и
как тя самата обяснява, че могат да се подадат някои думи, всеки човек в
ежедневието си може би има дразги с някого и неудоволствени изживявания,
това „да“. Аз съм запозната много подробно с тези записи на флашките и
поведението на М., в един момент, когато тя се сърди, недоволства.
Вие попитахте за един случай, когато е извикана Бърза помощ. Да,
отиването на Бърза помощ винаги става с полиция, по простата причина, че
Бърза помощ, когато отива да посети адрес на психично болно лице, с оглед
превенцията на автоагресията и агресията, винаги присъства и екип на
полицията, за да окаже съдействие, не защото лицето е по някакъв начин
застрашено, а на лекарите да окаже съдействие. Но при отиването на екипите
на Бърза медицинска помощ е преценявано, че тя не трябва да постъпва в
лечебно заведение, по-специално в Психиатрията.
ПРОКУРОР К.: Смисълът на въпроса беше дали, както е била
манипулирана от сестра си, така може да бъде манипулирана и от трето лице?
Вие казахте, че може.
В.ЛИЦЕ Д-Р К.: Да, може, от хора от близкото й обкръжение.
ПРОКУРОР К.: Вие казахте, че лечението, което се прилага по
отношение на нея, това скъпо струващо лечение, няма начин да бъде
пропуснато, в смисъл в тримесечния срок да бъде поставена съответната
инжекция и все пак стигнахте до там, че ако лицето не се яви при личния
лекар да получи рецепта за това лекарство, личният лекар уведомява,
16
предполагам Здравната каса, за да не бъде изплащано. Какво се случва, какво
върши личният лекар, тя ще бъде ли задължена по някакъв начин да й бъде
поставено това лекарство и нуждае ли се в такъв смисъл от помощ на близък
човек, за да бъде убедена да бъде поставена инжекцията?
ВЪЗЗ.М.: Моят личен лекар е д-р Румен Илиев Димов, той ме познава
откакто съм във Варна, той знае цялата ми диагноза, той стана шеф на
Курортна поликлиника и ме познават много добре там.
В. ЛИЦЕ Д-Р К.: Това дълго действащо антипсихотично лечение, което
се прилага има своята изключително добра прогноза. В какъв смисъл?
Дългото вземане на този медикамент, редовно вземане, води до едно много
високо плазмено ниво, т.е. концентрацията на активното вещество, което
овладява болестната симптоматика остава много високо и при едно вземане в
продължение примерно на 2 години редовно, да имаме 6 или 8 „Тревикти“
поставени, ние можем да закъснеем дори с един месец поставянето на
следващата апликация, без да нарушим плазменото ниво. Вие сте прав, ако не
си постави и не се проследи това поставяне, близките могат да сигнализират
личния лекар, или който поставя инжекцията. В интерес на истината д-р Я.С.,
който беше разпитван отговори, че той е ангажиран от този господин Г. и
ходи лично да ги поставя в домът й.
ПРОКУРОР К.: Нямам повече въпроси.
АДВ.Б.: Нямам искания за събиране на доказателства.
АДВ.Ж.: Нямам искания за събиране на доказателства.
ПРОКУРОР К.: Нямам искания.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ.Б.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите подадената
жалба и да отмените ограниченото запрещение, под което е поставена нашата
доверителка.
АДВ.Ж.: Уважаеми апелативни съдии, аз бих искал да обобщя с едно
изречение. Както в първата инстанция от събраните доказателства, така и в
днешно съдебно заседание от непосредствените впечатления от разпита на
ответницата, както и от обясненията на вещото лице д-р К. се установи, че
няма влошаване в състоянието на ответницата за периода от 2016 г. и до
17
момента, като не е налице и критерия за поставянето й под каквото и да било
запрещение – било то ограничено или пълно. Считам, че поради тази причина
следва да бъде уважена въззивната жалба и да бъдат отхвърлени предявените
искове за поставянето на ответницата под запрещение.
ПРОКУРОР К.: Уважаеми апелативни съдии, по делото безспорно се
установява, че е налице медицинският критерий по чл. 5 от ЗЛС, а именно
наличието на душевна болест „Параноидна шизофрения“. Що се отнася до
наличието на втория критерий, независимо от заявеното от вещото лице в
днешно съдебно заседание, а именно, че това заболяване не е причина да се
промени волята в действията на лицето считам, че все пак е налице непълна
възможност М.М. да се грижи правилно за своите дела и да защитава своите
законни интереси, извод който се извежда от това, че М.М. е прехвърлила ¼
ид. част от своя имот на Г.Г. в сравнително скъп район, а именно в ж.к.
„Бриз“ за сумата от 9 500 лв., значително под пазарна стойност и се е
задължила при това да изплаща на същия сума от 700 лв. месечно, въпреки,
че както тя заяви в днешно съдебно заседание, че към момента, когато той е
извършвал СМР по нейната вила, той се обръщал към нея с молба да заплаща
закупуването на материали от нейната пенсия. Освен това вещото лице в
днешно съдебно заседание заяви, че въпреки провежданото скъпо струващо
адекватно лечение не е невъзможно освидетелстваното лице да бъде
манипулирано от трети лица.
В тази връзка моля да потвърдите решението на ВОС, с което М.М. е
постановена под ограничено запрещение като правилно и законосъобразно.
Независимо, че към момента тя сама се грижи за своето лечение и не е
прекъсвано, както разбрахме това лечение, все пак считам, че е необходимо
близък човек да осъществява контрол и за в бъдеще и в тази насока, освен за
грижите за други лични дела и за това. Моля да потвърдите
първоинстанционното решение и да оставите въззивната жалба без уважение
като неоснователна.
АДВ.Б.: /реплика/ Считам, че института по чл.5 от ЗЛС не е предвиден
от законодателя като превантивен, т.е. гледа се моментното състояние към
момента на предявяване на искането. Категорично е заключението на вещото
лице, че М. е в ремисия и не са налице критериите за поставянето й под
каквото и да е запрещение. Да мислим, че занапред, поради някаква причина,
18
нейното състояние може да се влоши и заради това превантивно да я
поставим под ограничено запрещение, определено ще накърни нейните
законни права и интереси. Нейната сестра, ако проявява желание, винаги
може при влошаване състоянието на сестра й да предяви отново този иск, тя
не е ограничена по никакъв начин. Така, че превантивното поставяне под
запрещение на едно лице, което към настоящия момент може да се грижи
само за себе си, считам, че е излишно и не това е била целта на закона. Моля
да отмените обжалваното решение.
Съдът счете делото за изяснено от правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.35 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
19