Р Е Ш Е Н И Е
№
............
гр. София, 28.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на втори юли
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
мл. съдия
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Йоана Петрова, като разгледа докладваното от младши съдия М. Малоселска
в.гр.дело № 8470 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 105334 от
30.04.2019 г., постановено по гр. д. № 76203 по описа за 2018 г. на СРС, 78
състав, са отхвърлени предявените от ищеца „К.Б.“ ЕООД, ЕИК ********, срещу
ответника В.К.Д., ЕГН **********, осъдителни искове при приета от първоинстанционния съд правна квалификация чл. 99, ал.
1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
сумите от 350 лв. и съответно 76,64 лв.
Недоволен от така
постановеното решение останал ищецът „К.Б.“ ЕООД, предвид което и в срока чл. 259, ал.
1 ГПК депозирал въззивна жалба
срещу съдебния акт. В същата се излагат оплаквания за неправилност, и
необоснованост на постановеното решение. Въззивникът
сочи, че в хода на първоинстанционното производство
безспорно се доказало получаването на сумата по кредита от ответника, както и
сключването на договор за цесия между ищеца и „4ф.“ ЕООД, въз основа на който
договор ищецът черпел правата си. Обръща внимание, че договорът за кредит е
сключен надлежно, съгласно изискванията на специалния ЗПФУР. Оспорва се
правилността на изводите на първостепенния съд с оглед представените по делото
писмени доказателства. Иска от въззивния съд да
отмени обжалвания съдебен акт и с решението си да уважи предявените искове,
както и да присъди на дружеството сторените разноски в двете съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата
В.К.Д. не изразява становище по същата в законоустановения
двуседмичен срок. В съдебното заседание пред въззивния
съд оспорва основателността на въззивната жалба, моли
за потвърждаване на постановеното съдебно решение и за присъждане на разноски
съобразно списък по чл. 80 ГПК.
Софийски градски съд,
IV-Д въззивен състав, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, наведени във въззивната жалба и в съдебното заседание пред въззивния съд, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото
обаче е неправилно, като съображенията за това са следните:
„К.Б.“ ЕООД
е предявило против В.К.Д. обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.99, ал.1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл.
99, ал. 1, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумите както
следва: сумата от 350 лв., представляваща главница по договор за потребителски
кредит № **********/05.11.2015 г., сключен между ответника и „4ф.“ ЕООД, както
и сумата от 76,64 лв., представляваща лихва за забава за периода от 06.12.2015
г. до 31.01.2018 г.
Ищецът
твърди, че ответникът е кандидатствал за потребителски кредит чрез сайта на
дружеството „4ф.“ ЕООД /www.vivus.bg/, опериращо
на пазара на ф.ови услуги под търговската марка „Вивус“, като на 05.11.2015 г. по електронен път бил сключен
договор за потребителски кредит № ********** за сумата от 350 лв., която
ответникът поел задължение да върне в 30-дневен срок от сключването или падежът
на задължението за главница бил на 05.12.2015 г. Сумата била отпусната на името
на кредитополучателя още същия ден по избрания от потребителя начин – по сметка
в Easypay, която била получена на каса в обект на това
дружество. Ответникът не погасил задължението си за връщане на главницата в
уговорения срок, като считано от 06.12.2015 г. кредитодателят
започнал да начислява наказателна лихва, формирана съгласно т. 13.3 от договора
в размер на 10,01 %.
В
исковата молба още се твърди, че на 01.02.2018 г. бил сключен договор за
прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018 г.
между „4ф.“ ЕООД и ищеца, по силата на който цедентът
прехвърлил на цесионера вземанията си по процесния договор – сума в размер на 350 лв. – главница,
както и наказателна лихва за забавено плащане на главницата в размер на 76,64
лв., начислена за периода от 06.12.2015 г. до 31.01.2018 г. Ищецът сочи, че съгласно
разпоредбите на сключения договор цедентът
упълномощил цесионера да уводоми
длъжника за настъпилото прехвърляне на вземанията по договора за кредит. С
оглед неуспешното уведомяване на кредитополучателя за договора за цесия ищецът
приложил към исковата молба уведомление до ответника за прехвърлянето на
вземанията по кредита от „4ф.“ ЕООД на ищеца, както и
доказателства за сключената упълномощителната
сделка, овластяваща новия кредитор да уведоми
длъжника за цесията.
Ответникът
оспорва предявените искове с твърдения неоснователност на същите, като възразява
срещу наличието на договорно правоотношение по договор за кредит с цедента, като и да е получавал сумата 350 лв. чрез
системата на ИЗИПЕЙ.
Въззивният състав
на съда намира, че с оглед съдържащите се в исковата молба фактически основания
на предявените искове, СРС е бил сезиран с претенции с правна квалификация чл.
99, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 9 ЗПК, вр. чл.6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По предявените искове в тежест на ищеца е да
докаже, че по силата на валидно възникнало от договор за кредит облигационно
правоотношение между първоначалния кредитор /цедент/
„4ф.“ ЕООД и ответника, в тежест на последния се е породило задължение за
връщане на заетата сума в размер на процесната; че е
настъпил падежът на това задължение на кредитополучателя, както и че вземането
е прехвърлено с валиден договор за цесия на ищеца, упълномощен да уведоми
длъжника за настъпилото прехвърляне на вземането.
В тежест на ответника и при доказване на горните
факти е да установи погасяване на паричното си задължение на падежа, съобразно
уговореното с договора за кредит.
Спорно по делото е обстоятелството дали между първоначалния
кредитор „4ф.“ ЕООД и ответника е сключен договор за потребителски кредит, по
силата на който ищецът е предоставил на ответника сумата от 350 лв., а
ответникът се е задължил да погаси задължението за връщане на главницата в 30-дневен
срок от датата на сключването на договора без да дължи възнаградителна
лихва в този срок. Настоящият съдебен състав намира, че от представените и
приети в производството пред СРС писмени доказателства се установява
възникването на облигационна връзка между първоначалния кредитор „4ф.“ ЕООД и
ответника. Наличието на сключения между посочените страни договор се доказва от
представените с исковата молба договор № **********/05.11.2015 г. с приложени
към същия общи условия, разписка за извършено плащане №
2000000092180897/05.11.2015 г., както и разписка от „Изипей“
АД № 07000384081620/06.11.2015 г, с наредител на сума в размер на
350 лв. ВИВУС и получател на плащането В. К.Д., ЕГН **********, адрес: *** с
основание на превода: „ЕГН ********** **********“. Посочените писмени документи
са достатъчни за изграждане на вътрешно убеждение у съда за наличето
на валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит
за сумата от 350 лв. между първоначалния кредитор и ответника, доколкото от
представената разписка се установява получаването на сума в посочения размер от
ответника. В същата разписка, издадена от „Изипей“ АД, фигурира единният
граждански номер на ответника, както и номерът на договора за кредит, сключен
между страните по реда на ЗПФУР. На следващо място, видно от съдържанието на
договора е, че същият е сключен на 05.11.2015 г., а сумата, която кредитодателят се е задължил да предостави на ответника в
размер на 350 лв., е получена от последния на 06.11.2015 г. по избрания и
посочен в договора начин – на каса на Easypay, като получаването на сумата
е удостоверено с подпис на получателя. Обсъжданата разписка за получаване на
сумата е представена и приета като писмено доказателство в съдебното заседание
пред СРС, проведено на 30.04.2019 г., като ответникът не е оспорил документа,
подписан от него, по реда на чл. 193 ГПК, а е изразил становище да се приложи
по делото. Ето защо настоящият състав на съда намира, че подписвайки
разписката, ответникът е направил извънсъдебно признание на неизгодния за него
факт на получаване на сумата по кредита. Това признание се ползва с висока доказателствена стойност, като същото се подкрепя и от
останалите посочени по-горе писмени доказателства, а от страна на ответника не
са предприети процесуални действия по оборване формалната доказателствена
сила на документа.
Изводът, че ответникът действително е получил от кредитодателя
сума в размер на 350 лв. се потвърждава освен от обсъдените по-горе разписки за
извършеното и полученото плащане, а също и от заключението на вещото лице по
изготвената и приета в хода на първоинстанционното
производство съдебно-счетоводна експертиза. Настоящият състав на съда кредитира
заключението изцяло, като изготвено обективно и компетентно от специалист,
притежаващ необходимите познания от областта на счетоводните науки. Съгласно
изводите на експерта в счетоводството на „4ф.“ ЕООД са отразени задължения на
ответника по процесния кредит, както следва: 350 лв.
– главница, 386,61 лв. – наказателна лихва и 30 лв. такса за изпратени до
длъжника писма за събиране на вземанията, като последните са отписани. С оглед изложеното
и като взе предвид обстоятелството, че обсъжданите писмени доказателства установяват
наличието на достатъчно данни, съвпадащи по начин, че от съвкупната им преценка
да бъдат индивидуализирани в необходимата степен страните и основанието за
получаване на сумата в размер на 350 лв. от ответника, съдът намира, че е
установено по делото възникването на облигационното правоотношение по договор
за кредит между праводателя
на ищеца „4ф.“ ЕООД и ответника.
По възраженията на ответника
за неизпълнение на задълженията от страна на кредитодателя
на задължението му за непредоставяне на преддоговорна
информация, наведени едва в хода на устните състезания пред въззивния съд, с оглед съдържанието на нормата-принцип на чл. 8 ГПК и задължението на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в договори
с потребители физически лица, въззивният съд намира
следното:
В чл. 8 - чл. 11 вкл. от ЗПФУР
са уредени правилата за начина, момента и вида на преддоговорната
информация които доставчикът на ф.ови услуги следва
да предостави на потребителите на такива, като с оглед задължението по чл. 18,
ал.1, т.1 от закона тежестта в процеса да докаже изпълнението на тези
задължения е негова. В настоящия процес ищецът не ангажира доказателства за
изпълнение за задължението си за предоставяне на преддоговорна
информация съобразно изискванията на ЗПФУР, доколкото липсват доказателства
формулярът да е получен от ответника на имейл адреса, посочен в профила, чрез
който е кандидатствал. Неизпълнението на тези задължения или тяхното неточно
изпълнение обаче не е уредено с изрична законова санкция, в това число
недействителност на договора, извън предвидената в закона
административно-наказателна отговорност, поради което съдът намира, че не е
налице основание за недействителност на цялата сделка.
На следващо място в конкретния
случай се претендира изпълнение на задължението за връщане на главницата и за заплащане
на начислена мораторна лихва с оглед настъпилия падеж
на главното вземане, предвид което съдът не констатира наличието на относими към тези вземания неравноправни клаузи, чиято
нищожност да се налага да бъде прогласена със съдебното решение.
Във връзка с обстоятелствата
по прехвърляне на вземането, предмет на производството, по делото е представен
договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018 г., сключен между
първоначалния кредитор „4ф.“ ЕООД и „К.Б.“ ЕООД, като под номер 273 в
Приложение № 1 към договора за цесия фигурира процесният
договор за кредит, сключен с В.К.Д.. Съдът намира, че обсъжданият договор за
цесия е породил действието си, предвид което материално легитимиран кредитор по
правоотношението е ищецът в настоящото производство. Прехвърлянето на вземането
валидно е съобщено на длъжника ответник в производството, тъй като изходящото
от цесионера уведомление е връчено на ответника като
приложение към исковата молба. Същевременно по делото са представени и
доказателства за овластяване на новия кредитор да съобщи настъпилото
прехвърляне на вземанията по договора за кредит на длъжника. Като факт,
настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомлението за цесията, макар и като приложение към исковата
молба, следва да бъде съобразено от съда по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Следователно за доказан по делото следва да се приеме и фактът, че вземането,
произтичащо от процесния договор за потребителски
кредит, е прехвърлено с валиден договор за цесия на ищеца по делото.
По делото не са събрани
доказателства, а не са ангажирани и твърдения за погасяване на задълженията по
договора за потребителски кредит от страна на ответника нито в полза на стария
кредитор, нито на ищеца в производството като правоприемник по силата на
сключения договор за цесия.
Спорно също така е обстоятелството
дали ответникът е изпаднал в забава по отношение на сумата за главница в размер
от 350 лв. Видно от съдържанието на сключения договор е, че срокът, в който е
дължима главницата е 30-дневен от датата на сключване на договора, за който
период не се дължи договорна лихва. Следователно падежът на задължението е
настъпил на 05.12.2015 г., след която дата ответникът е изпаднал в забава и изискуема
е станала цялата сума за главница, поради изтичане на уговорения срок на
договора.
Предвид изложеното искът за
главница се явява изцяло основателен за претендираната
сума в размер на 350 лв., с оглед което въззивната
жалба на ищеца също е основателна в тази й част.
По предявения иск с правно основание чл. 99, ал. 1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД:
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД в
тежест на ищеца е докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в
забава.
По съображения, изложени по-горе, съдът намира за доказано наличието на главен дълг в размер на 350 лв. Срокът на договора е изтекъл, като падежът на задължението, съобразно уговореното между страните, настъпва в 30-дневен срок от сключване на договора или на 05.12.2015 г. Следователно, доколкото по делото не се установява длъжникът да е погасил задължението си за главница на падежа, същият е изпаднал в забава, считано от 06.11.2015 г. Вземането за мораторна лихва се претендира до 31.01.2018 г. и в размера от 76,64 лв., като се установява от сключения договор за цесия, че в полза на цесионера освен вземането за главница е прехвърлено и вземане за лихви в размер на сумата от 386,61 лв. В настоящото производство искът за обезщетение поради забавено изплащане на главницата е предявен за сумата от 76,64 лв. на основание клаузата на т.13.3 от процесния договор за кредит, предвиждаща, че в случай на забавяне на плащанията по кредита кредитополучателят дължи надбавка в размер на законната лихва върху неизплатената сума за периода на просрочие. Изрично е записано, че към датата на сключване на договора лихвеният процент за просрочие възлиза на 10.01 %. Вземайки предвид посочената договорка между страните, на основание чл. 162 ГПК и използвайки онлайн лихвен калкулатор /http://calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html/
, съдът намира предявения акцесорен иск за основателен за пълния претендиран размер от 76,64 лв., доколкото резултатът от изчисленията, получен по описания начин, е сума в по-висок размер, а именно 79,56 лв.С оглед изхода от спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на въззивника
следва да бъдат присъдени и сторените от него в хода на първоинстанционното
производство разноски. Искане за това е своевременно направено /още с исковата
молба/, между кориците на първоинстанционното
производство се съдържат доказателства за извършването на разходите, като за
улеснение на съда е представен и списък на разноските по чл. 80 ГПК /л. 54 от
гр.д. № 76203/2018 СРС/. Същите възлизат в размер на 365 лв., от които 105 лв.
държавни такси, 160 лв. депозит за възнаграждение на вещото лице по ССчЕ, както и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
доколкото ищецът е представляван в производството от юрисконсулт.
Мотивиран от изложеното, Софийски
градски съд,
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 105334 от 30.04.2019 г.,
постановено по гр.д. № 76203 по описа на СРС за 2018, 78 състав, с което са
отхвърлени предявените от „К.Б.“ ЕООД, ЕИК ********, срещу В.К.Д., ЕГН **********, искове с
правно чл. 99, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите от 350 лв. и
76,64 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В.К.Д., ЕГН **********, адрес: ***, в.з. „Бяла нива“ 999 да заплати на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 99, ал. 1, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР сумата от 350 лв., ведно със законна
лихва за периода от предявяване на иска /30.11.2018 г./ до изплащане на
вземането, представляваща главница по договор
за кредит № ********** от 05.11.2015 г., сключен с „4ф.“ ЕООД, и което вземане е прехвърлено на „К.Б.“ ЕООД с
договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018
г.
ОСЪЖДА В.К.Д., ЕГН **********, адрес: ***, в.з. „***** да заплати на „К.Б.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 99, ал.
1, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 76,64 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 06.12.2015 г. до 31.01.2018 г., което вземане е прехвърлено на „К.Б.“
ЕООД с договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018 г.
ОСЪЖДА В.К.Д., ЕГН **********, адрес: ***, в.з. „******
да заплати на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 365 лв., представляваща сторени от ищеца разноски в производство
по гр.д. № 76203/2018 г. на СРС, 78 състав, както и сумата от 150 лв., представляваща разноски за
производството пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване
по аргумент от чл. 280, ал. 3 ГПК.