Р Е Ш Е Н И Е
№ 260033
гр.Горна Оряховица, 24.03.2021 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и трети
февруари през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: ТРИФОН СЛАВКОВ
при секретар С. Д., като разгледа гр.д. № 297/2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация
чл.432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
С.И.М.
от гр. Г. Оряховица, чрез пълномощника си адв. Д. Д. от ВТАК претендира от
ответника ЗД „Групама застраховане” АД гр. София сумата от 24 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди /телесни повреди изразяващи
се в: умерено изразен дифузен оток на шията, повече двустранно; изразена
палпаторна болка и силно ограничен обем
на движение; оток и хематом на двете длани в областта на тенара и на двете
китки; хематом на гърдите, косо от лявото рамо към десен хълбок – отпечатък от
предпазен колан с размери 5/12 см.; хематом на двете коляна отпред с изразен
препатиларен посттравматичен бурсит хематом на дясна подбердица странично 5/10
см; всички наранявания и последици съпроводени с душевни терзания –
посттравматично стресово разстройство/, както и лихва за забава върху главното
вземане за периода от 28.11.2018 г. до окончателното изплащане. Уврежданията са
в резултат от пътно-транспортно произшествие настъпило на 28.11.2018 г. в
района на гр. Горна Оряховица, път UTR
ЗД
„Групама застраховане” АД гр. София оспорва исковете по основание и размер.
Признава факта, че собственикът на л. а. „Хонда“ с рег. № ВТ **** КН – А.С.С.е сключил валидна
застраховка гражданска отговорност с период на действие в срока на настъпване
на ПТП – то. Намира, че за претърпените
в резултат на ПТП-то неимуществени вреди ищцата вече справедливо е била
обезщетена със сумата от 6 000 лв. Намира допълнително поисканото
обезщетение от 24 000 лв. за изключително завишено и некореспондиращо със
степента на уврежданията на ищцата, посочвайки, че се касае за 4 леки телесни
повреди, които били с кратък възстановителен период. Посочва, че с исковата
молба са представени документи, които не са били представени при провеждане на
процедурата по чл. 380 КЗ, при която е определено първоначалното обезщетение.
Оспорва гръбначното увреждане да е в причинно-следствена връзка с процесното
ПТП. Намира, че не е станало повод за настоящото дело и прави възражение по чл.
78, ал. 2 ГПК. Прави възражение за съпричиняване на ищцата в настъпване на
вредоносния резултат, поради неспазване на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, т.к. не е ползвала обезопасителен колан по време на движение на МПС-то.
Претендира разноски.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По допустимостта на предявения иск:
Законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ
обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя
по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред
негов представител, отказ на застрахователя да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение /т.нар.рекламационно производство/, въведено с цел предотвратяване
или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Уредбата е
повелителна и за спазването ѝ съдът следи служебно, като провеждането на
това производство е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на
увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.
В случая от твърденията на ответника
изложени в писмения му отговор на исковата молба се установява, че ищецът е
завел претенцията си в с писмо вх. № 10-03-121/21.01.2019 г., за което е образувана
щета №660019000063/2019 г. За претърпените от ищцата имуществени и
неимуществени вреди ѝ било изплатено на 22.02.2019 г. застрахователно
обезщетение в размер на 6 000 лв. по сметка на адвокатско дружество Й.Й., С.Я.,
съгласно пълномощно, подписано от увреденото лице по реда на чл. 338 от КЗ. Ето
защо съдът намира, че между страните е протекло такова производство за
извънсъдебно уреждане на претенциите за неимуществени вреди от настъпило на
28.11.2018 г. ПТП, на път UTR
По
иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ:
За
основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна
връзка с противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата
на деянието е застрахована при ответника, е претърпял неимуществени вреди в
резултат от увреждането.
От
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 362/28.11.2018 г. и АУАН № 633665/28.11.2018
г., се установява, че на същата дата на път VTR1182 (гр. Горна Оряховица – град Лясковец) км 0+600 в посока
град Лясковец Д.М.Т.управлявал собствения на А.С.С.л. а. марка „Хонда Джаз“ с
рег. № ВТ**** КН, като предприел извършването на маневра изпреварване при
заснежена пътна настилка, без да се е убедил, че има видимост, свободен път на
разстояние достатъчно за изпреварване,че може да заеме място в пътна лента пред
изпреварваното МПС л. а. марка“Опел Зафира“ с рег. номер ВТ ****КВ, собственост
на З.А.А.и управляван от ищцата С.И.М., като губи контрол над управлението на
МПС и я блъска, с което станал причина за ПТП с материални щети по двете
МПС-та. Нарушил чл. 42, ал. 1, т. пр. 3 от ЗДвП. Пострадалата своевременно била
отведена и прегледана в ФЦСМП гр. Г. Оряховица.
Безспорно
между страните е обстоятелството, че към датата на ПТП ответникът е имал
качеството на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена за лекия автомобил на делинквента. /застрахователна полица № 26118001712889 с период на
покритие до 12.06.2019 г./
От изисканата от вещото лице от РУ на МВР гр. Г. Оряховица
административно наказателна преписка се установява, че е съставен АУАН № 633665/28.11.2018 г. за реализиралото се ПТП при посочените по –
горе обстоятелства, с което водачът на автомобила виновно нарушил чл. 42, ал.
1, т. пр. 3 от ЗДвП. Няма данни да е съставено наказателно постановление.
По делото са представени медицински
документи и събрани гласни доказателствени средства за състоянието на
пострадалата. Въз основа на тях е назначена медицинска експертиза, вещото лице
по която посочва, че на пострадалата от ПТП-то са причинени: дифузен оток на шията двустранно с изразена
палпаторна болка и силно ограничен обем на движение; хематоми и отоци на двете
длани по изразени на двата тенара; оток на двете китки с ограничен обем на
движение, хематом в областта на гърдите, започващ от лявото рамо към десен
хълбок приблизително 5/12 см.; хематом и оток на двете колена отпред с изразен
препателарен посттравматичен бурсит двустранно; хематом на дясната подбедрица
странично 5/
Вещото лице посочва, че описаните
травматични увреждания може да са причинени по време, място и начин съобщен от ищцата,
а именно при въпросното ПТП, че в продължение на 60-90 дни е изпитвала болка и
страдание, затруднено движение на снагата, шията и долните крайници. Срокът за
пълното възстановяване бил за около 60-90 дни, като някой увреждания основно в
поясния отдел на гръбначния стълб и шията се проявявали и до днес, основно при
физическа преумора и резки движения.
Въз основа на приетите по делото писмени
доказателства вещото лице по съдебно авто-техническа експертиза дава заключение
относно механизма на ПТП-то, а именно: че на процесната дата автомобилът
управляван от делинквента се е движил по общински път VTR 1182 (гр. Г. Оряховица – гр. Лясковец). На
С оглед събраните доказателства и приетото
заключение по САТЕ съдът намира за доказан твърденият от ищцата механизъм за
настъпване на ПТП. Същият не беше оспорен от ответната страна.
Следва да се установи, какъв е размерът на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди претърпени от ищеца.
От разпита на свидетелката С. М., която е дъщеря
на ищцата, преценени с оглед възможността за тяхната заинтересованост от изхода
на делото, се установява, че след процесното ПТП ищцата не можела да се
обслужва сама за около две седмици. Изкарала ги на легло. Била прегледана в
ЦСМП гр. Г. Оряховица и изписана за домашно лечение. Плачела, не можела да си
мести врата, болял я кръста. Наложило се да я къпе. Забелязала, че китките
ѝ били подути, което продължило за около една година. По двата ѝ
крака имало отоци. Посочва, че дори и до момента единия и крак-десният, бил
подут. Започнала да се изправя две седмици след инцидента. През това време
плачела, страхувала се. Посочва, че ищцата загубила преди време сина си, но
тогава не била изпадала в такова тежко емоционално състояние, както сега. В
първите дни след ПТП-то повръщала. До сега изпитвала болки в главата, усещала
изтръпване в десния крак.
С оглед изложеното, съдът приема за
безспорно доказано обстоятелството, че в резултат на ПТП-то, настъпило на 28.11.2018
г. по вина на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована от
ответника, ищцата е претърпяла увреждания на здравето, изразяващи се във физически
болки и страдания, както и преживян психически стрес.
Обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост- чл. 52 от ЗЗД.
Справедливостта не е абстрактно понятие. То включва обсъждането на обективни
критерии, свързани с вида на уврежданията, начина на настъпването им, наличието
на остатъчни поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ППВС № 4/1961 г.,
ППВС № 4/1968 г., ППВС № 5/1969 г., ППВС № 2/1984 г. на ВС/.
На основание чл. 154 от ГПК
всяка страна има задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване. Затова
ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички допустими и
относими доказателства, претърпените от него болки и страдания, както и
причинната връзка между тях и деликта. Приета е медицинска експертиза, която е
посочила получените от ищцата травми, които по своята същност не са живото-застрашаващи,
но са протекли изключително болезнено. Възстановителният период от травмите на главата
и тялото е бил по - дълъг от обичайния, а именно за период от 60-90 дни, с
много силни болки в първите две седмици. Травматичните контузи по тялото на
ищцата по своя медико-биологичен характер са ѝ причинили временно
разстройство на здравето неопасно за живота, както и болки и страдания с
временни затруднения в придвижването в период от около две седмици. Прогнозата за
възстановяване е благоприятна.
Относно
емоционалните травми и отражението им на психиката на ищцата имаме показанията на
свидетеля, който посочва силния страх, който е изпитвала ищцата след ПТП от
катастрофи и автомобили. В подкрепа на дадените показания е и изследването
обективирано в амб. лист №32/14.01.2019 г. на психиатър К.Ч./стр. 15/, който
при прегледа е установил, че състоянието на пациентката е: психомоторно
напреганта, емоционално тревожно дистимна, налични били свръхценностни
депресивни изживявания и хипохондрични интерпретации. Била хипобулична.
Като съобрази, че
няма трайни негативни последици от получените от ПТП травми, но и по - дългия
възстановителен период с оглед множеството травматични увреждания по цялото
тяло, изпитаните първоначално от ищцата болки и страдания с висок интензитет,
затрудняващи движението на крайниците и шията, използваната чужда помощ за
придвижване, обслужване и тоалет, отока и хематома на шията в резултат на инерционния
т. нар. „камшичен удар“ понесен при реализиралото се ПТП, всичко това в
продължение на около 60 до 90 дни, както и оплакванията, че изпитва страх, душевни
страдания и психически дискомфорт, съдът счита, че справедливият размер на
дължимото обезщетение е сумата от 1 000 лв.
По отношение на
твърденията на ищцата за болки и страдания, проявяващи се към настоящия момент,
а именно: доказана дискова херния –посттравматична, болки в кръста, палпаторна
болка по хода на седалищния нерв на десния крак, започващ от поясните прешлени
и стигащи до петата, болки в таза, болки отиващи към слабините и десния крак,
съдът намира, че няма доказателства, които да обосноват извод, че са в резултат
на процесното ПТП. С определението по чл. 140 ГПК от 01.10.2020 г. съдът е
задължил ищцата на основание чл. 190 ГПК да представи резултатите от
извършеното на 28.11.2018 г. в МБАЛ “Св. Иван Рилски“ ЕООД гр. Г. Оряховица
рентгеново изследване. На ищцата са указани последиците на чл. 161 ГПК, а
именно, че ако не го представи, съдът ще приеме, че възпрепятства доказването
по делото. Ищцата формално повторно е представила рентгеново изследване от
28.11.2018 г., което е било разчетено от д-р И.И.. Същата не представя носител,
върху който да е запаметена рентгенова снимка, която да отразява състоянието
ѝ непосредствено след ПТП-то. За пълнота следва да се отбележи, че д-р
Илиев при разчитане на рентгенографията на гръбначните прешлени при изследването
е установил, че в рентгеновия образ не се установяват особености, което е отразено
във формуляра с абревиатурата „Б.О“. Последващи рентгенови изследвания ищцата
не е представила. Не е представила такива и при посещението си пред невролог
д-р П.Г. при амбулаторен преглед проведен на 09.04.2019 г., където в
амбулаторен лист № 440/09.04.2019 г. при снемане на анамнезата е отразено, че
на пациента са правени рентгенови графии на поясен гръбнак, но не били в нея.
Всичко това дава основание на съда да заключи, че по делото, а и пред
прегледите на ищцата при доктори, не са представени никакви обективни данни,
обосноваващи извод, че причината, която е довела до състоянието описвано от нея,
свързано с болки в поясната област, изтръпване на седалищния нерв и
посттравматична дископатия, е в резултат на претърпяното ПТП. Цялата съдебно медицинска
експертиза и заключенията в нея са съставени изцяло въз основа на субективните
оплаквания на ищцата, без същите да са потвърдени обективно от изследване, било
то рентгеново, електромиография, ядреномагнитен резонанс, скенер и т. н.
Представянето на такива изследвания биха дали възможност, както на съда, така и
на вещото лице да установи, да види спондилопатия (увреждане на прешлените
Л3-Л4 и Л5-С1, Ц3-Ц4), шипове, протрузии (размествания) и други промени по
костните структури. Едва тогава вещото лице със сигурност би могло да даде
извод дали телесните увреждания от процесното ПТП са в причинна връзка с
конкретния случай. По делото като обективно доказателство имаме само рентгеново
изследване, в което е дадено становище от доктор Илиев, че след ПТП-то от
рентгенографията на гръбначните прешлени на ищцата и разчитането на рентгеновия
образ не се установяват особености, което принципно не изключва възможността за
дископатия, но ищцата не представи допълнителни доказателства, които да
обосноват този извод, а напротив представи повторно рентгеново изследване от
28.11.2018 г./ стр.93/. При прегледа при невролог г-р П.Г. такива изследвания
рентгенографии на поясния гръбнак също не са представени. В случая, изводът на д-р
Г., че основна диагноза са увреждания на междупрешлените дискове в поясния и
другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, без да се запознава графии
и въз основа само на субективни оплаквания, не може да обвърже съда, да приеме
за доказана по несъмнен начин поставената диагноза и причината за настъпването
ѝ. Тук е и ролята на съдебния лекар, на вещото лице, да изясни коя
диагноза е доказана и коя е поставена само на база на съобщеното от пациента и
субективните му оплаквания, да разграничи кое е обективно доказано и кое не,
кои оплаквания са реалистични и кои не са. Ето защо съдът, намира, че изводът
на вещото лице в края на СМЕ, че претърпяното ПТП е предизвикало допълнителни
увреди, изразяващи се в натъртване и травма на гръбначния стълб и околните
тъкани, в следствие на което се е развила клиничната картина по увреждане на
междупрешлените дискове с радикулопатия, като произволно, необосновано и не почиващо
на обективните доказателства по делото, поради което не цени като обосновн този
извод, на основание чл. 202 ГПК. Съдът намира, че е доказано единствено
обстоятелството, че ищцата е имала начални дистрофични промени по структурите
на гръбначния стълб, които са типични за пола и възрастта ѝ, към момента
на ПТП-то,когато е била на 45 годишна възраст. В този смисъл прозиволен се явява и извода на
вещото лице, че при описания механизъм на ПТП много често била налице и травма
в поясната област в резултат на удар в облегалката на седалката при екстремално
движение на тялото назад. Давайки този извод вещото лице не посочва, каква е
честота на тези травми при удар с 200 км/ ч., при 100 км/ ч. или както е в
настоящия случай при удар със скорост от
31 км/ ч. Съдът намира, че и това предположение на вещото лице не кореспондира
с останалите доказателства по делото и се явява произволен и необоснован извод
относно причинно следствената връзка между претърпяното ПТП и уврежданията,
които е имала ищца преди и след ПТП-то.
Уврежданията на гръбначния стълб са били
оспорени от ответната страна с мотив, че липсва причинно-следствена връзка
между ПТП-то и настъпването им. В този случай в доказателствена тежест на
ищцата е да докаже изгодния за нея факт, че увреждането на междупрешлените
дискове в поясния и другите отдели на гръбначни стълб с радикулопатия е в
резултат от процесното ПТП. Както посочва вещото лице по приетата СМЕ, най-честа причина за появата на такива
оплаквания са физическо претоварване на съответния отдел на гръбначния стълб. Вещото
лице е категорично в заключението си, че ищцата е имала начални дистрофични
промени по структурите на гръбначния стълб, което е типично за пола и възрастта
ѝ. На следващо място няма данни за
директен удар върху гърба, шията или поясната област на ищцата по време на
ПТП-то. Същата е била с три точков обезопасителен колан, който я е придържал
към седалката на автомобила, което изключва възможността тази част от тялото на
пострадалата да е понесла удар, който да причини описаните по-горе телесни
повреди. Ищцата не е представила рентгенови изседвания, от които да е видно, че
е налице травма в поясната област. Данни за такива директни удари няма. Ударът
между двата автомобила е бил лек. Видно от заключението на вещото лице по САТЕ,
към момента на удара скоростта на автомобилите е била около 31 км/ ч. Видно от
схемата на разположението на автомобилите приложена към заключението по САТЕ
отклонението на директорията на движение на автомобила на ищцата след ПТП-то е
минимално, като много по-силно и криволинейно е това на автомобила управляван
от делнквента. Видно от фотоснимка направена от служители на РУ МВР Г.
Оряховица посетели произшествието е, че единствените материални увреждания по
л. а. управляван от ищцата е охлузване на задна дясна част на бронята и
окривяване на задна врата на същия.
Всичко това, както
и обстоятелството, че веднага след приемането и в ЦСМП ищцата е била изписана,
без да е имало съмнения към тогавашния момент за някакви сериозни травми, води
до извод, че посочените увреждания на гръбначни стълб, ако са налични такива,
са в причина изцяло от дегенеративните процеси и дистрофни промени, протичащи у
ищцата в структурите на гръбначния ѝ стълб, типични за пола и възрастта
ѝ. Ето защо в тази си част твърдените от ищцата болки и страдания не се
доказва да са в пряка причинна връзка с реализиралото се ПТП.
При определяне на обезщетението, съдът освен
задължителните указания дадени в ПП на ВС, няма как да не се съобрази и с практиката
на съдилищата при подобен род дела. В решение
№ 133 от 8.04.2019 г. на ОС - Велико Търново по в. гр. д. № 149/2019 г. е
прието, че справедливият размер на обезщетението е сумата от 3200 лв., за
претърпени от пострадалия - посттравматичен хематом и охлузване на дясното рамо;
посттравматичен хематом и натъртвания в областта на седалището, повече в дясно;
натъртвания, хематоми и охлузвания на двете колена; хематом на дясно бедро
странично;възстановителен период за описаните травматични
увреждания (рани и натъртвания по тялото и крайниците) около 30дни, за ПТП реализирало се 27.11.2017
г. С решение № 114 от 25.03.2019
г. на ОС - Велико Търново по в. гр. д. № 9/2019 г. съдът е приел, че уврежданията
(множество травми по главата, тялото и крайниците, с по-засегната лявата
половина на тялото; охлузване на лявото коляно отпред и странично с диаметър
над 7см; охлузване и травма на левия лакът; охлузване и травми по двете длани;
тъпа травма на седалището) за ПТП настъпило 04.05.2017 г. е прието за
справедливо обезщетение за сумата от 2000 лв. С определение № 106 от 19.02.2021
г. на ВКС по т. д. № 891/2020 г., I т. о., ТК, с което не е допуснато допуснато
до касационно обжалване въззивното съдебно решение е прието, че за уврежданията
(разкъсно-контузна рана на лицето, мозъчно сътресение без паталогичен рефлекс,
счупване на 4-то ребро по предната мишнична линия вляво при липса на данни за
наличие на пневмоторакс или контузия на белия дроб, както и счупване на
основата на палеца на левия крак) справедливото обезщетение в размер на 7 000 лв. С решение № 2371 от 21.04.2020 г. на СГС по в.
гр. д. № 13249/2018 г. за ПТП настъпило на 05.01.2017г и предизвикало т. нар „камшичен
удар“ с оплаквания на пострадалата през първите 10 дни, в който период е
страдала от главоболие от притискащ тип в предната зона на главата и двете
слепоочия, леки смущения в зрението от замъгляващ тип, гадене и момент с
повръщания през първите четири дни на остра сънливост и от остри дразнения в
шийната област на гръбначния стълб, и липсата на данни травмите да са довели до
трайни увреждания на здравословното й състояние, съдът е намерил, че справедливо
по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение е в размер на 5 000 лв. С решение № 4583
от 14.11.2018 г. на РС - Варна по гр. д. № 18344/2017 г. ожулвания в областта
лицето - резултат на удари с или върху тъпи предмети; порезна рана в тилната
област на главата-резултат на действието на предмет с режещ ръб; контузия на шията-резултат
на силно внезапно движение в областта на шията/камшичен удар/, обусловили в
съвкупност временно разстройство на здравето на ищеца, неопасно за живота, е
определено обезщетение в размер на 3500 лв., като ПТП-то настъпило на
13.04.2016 г.
При определяне на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази, че то е настъпило през
Съдът намира, че ищцата е обезщетена от
застрахователното дружество за претърпените болки и страдания дори в повече от
справедливия размер от 1000 лв., а именно със сумата от 6000 лв., като искането
за присъждане на обезщетение за сумата от още 24 000 лв. или цялата сума
от 30 000 лв., е изцяло неоснователно и недоказано, поради което следва да
се отхвърли.
По възражението за съпричиняване (чл. 51, ал. 2 ЗЗД).
В процесния случай ответникът навежда
възражението си за съпричиняване единствено при твърдения за непоставяне на
обезопасителен колан. Видно от заключението на вещото лице по назначената СМЕ
е, че по тялото на ищцата са установени увреждания оток и хематом на гърдите
започващ от дясно рамо към левия хълбок с приблизителен размер 5/12 см –
отпечатък от предпазен колан. Тези обективни находки говорят по недвусмислен
начин, че ищцата е била с предпазен колан по време на ПТП, поради което съдът
намира за неоснователно въведеното възражение за съпричиняване от страна на
ищцата на вредоносния резултат. Възражението за съпричиняване е недоказано.
Не се установи наличие на главен дълг,
поради което подлежи на отхвърляне и акцесорната претенция за мораторна лихва.
По разноските.
В полза на ответника на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК и в тежест на ищцата следва да се присъдят сторените в настоящото
производство разноски в размер на 150 лв. за САТЕ, 100 лв. депозит за СМЕ и 1250
лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал.
78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба№ 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, или общо сумата от 1500 лв.
Мотивиран от посоченото, Горнооряховски
районен съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.И.М., ЕГН **********
от гр. Г. Оряховица срещу „Групама застраховане“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 47а, бл.
В, ет. 3 осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД
за сумата от 24 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от причинени на М. телесни
увреждания, в резултат на настъпило на 28.11.2018 г. на път UTR
ОСЪЖДА С.И.М., ЕГН ********** от гр. Г.
Оряховица да заплати на „Групама застраховане“ АД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 47а, бл. В, ет. 3,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на общо 1500 лв., представляваща разноски в настоящото производство.
Решението може да се обжалва от страните
с въззивна жалба пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от датата
от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: