Р Е Ш Е Н И Е
гр.С., 13.12.2016 г.
СГС, VІ-4 състав, в открито заседание на единадесети
октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар А.Г., като
разгледа т. дело № 2705 по описа за 2015 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от „А.“ ЕАД,
с която са предявени срещу срещу Държавата, представлявана от М. на Ф., искове с
правно основание чл. 266 ал.1 ЗЗД, вр. с чл.365 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, а
при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 300 ТЗ, вр, с чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, както и искове по чл. 55, ал. 1, пр.3-то ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Твърди се от ищеца, че в качеството на „компетентна
външнотърговска организация“ по смисъла на чл. 4 от Междуправителствената
спогодба, сключена между Народна Република България и Сирийската Арабска
Република от 1974 г., е осъществявал дейност по технико-икономически проучвания
и проектиране в областта на напояването и строителството в Сирия и при
изпълнение на тази дейност е сключил с представители
на Сирийската Арабска Република договор № 776/1975 г. за обект „Хабул“, договор
№ 7/1980 г. за обект „Тигър“, договор № 7/1985 г. за обект „Африн“ и други. Работите,
изпълнявани от ищеца на територията на Сирия, били изплащани с отпуснатия от
България държавен кредит в размер на 73 000 000 щатски долара, а
средствата са били превеждани от Министерство на Ф. на ищеца след представяне
на фактури и сертификати за извършената дейност. Била е открита специална
сметка в Българската Външно-търговска Банка, чийто правоприемник сега е „У.К.Б.“
АД, от която Държавата е изплащала дължимите суми на всички български
предприятия, а от 1990 г. е била разкрита специална подсметка във валута в
щатски долари и балансираща подсметка, по които започнало отчитането на сумите,
които са дължими на ищеца във връзка с осъществяваната от него дейност в Сирия.
През 2004 г. подсметката била преоформена в подсметка № 89600-13002 при „Б.“
АД, по която на името на „А.“ останали неизплатени 167 473.85 щатски
долара. Сочи се от ищеца, че на 28.12.2005 г. е сключил с ответника споразумение
№ С-9, по което му е даден мандат да събира вземанията на България от Сирия
срещу възнаграждение, което било изплатено, а в клаузата на чл. 6 е уговорено,
че сумата в размер на 167 473,85 щ.д. ще бъде задържана от държавата до
окончателното уреждане между България и Сирия на салдото по тази сметка. Според
ищеца окончателното уреждане на отношенията между България и Сирия е настъпило
на 25.04.2010 г., когато е сключено между двете държави окончателно споразумение
за уреждане на държавния дълг, поради което условието за плащане от държавата
на задържаната сума е осъществено, но ответникът е отказал да преведе сумата от
167 474 щ.д. Иска се от ищеца ответната страна да бъде осъдена да заплати
сумата от 167 474 щ.д., както и
сумата от 93 068 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 24.04.2012 г. - 24.04.2015 г. При условията на евентуалност се претендира
на основание чл. 300 ТЗ съдът да допълни Споразумение С-9 от 28.12.2005 г.
между страните и да се добави изрична клауза, според която Държавата е длъжна
да заплати на ищеца „А.“ ЕАД задържаната сума по посочената банкова сметка. ***а
заплащане на сумите на основание чл. 55, ал. 1, предл.3-то ЗЗД, защото
основанието за задържането им от ответника е отпаднало.
Ответникът е представил писмен отговор, с
който оспорва исковете с възражението,
че не е настъпило предвиденото в споразумението условие за изплащане на
претендираната от ищеца сума. Не се оспорва от ответника, че в изпълнение на
Спогодбата за икономическо сътрудничество между правителствата на Народна
Република България (НРБ) и Сирийската Арабска Република (САР) от 09.12.1974 г. през периода от 1985 г. до 1999
г. ищецът е изградил по негово възложение хидромелиоративни обекти на територията
на Сирия, както и че по тази спогодба
била открита специална сметка за стокови погашения на сирийския дълг. Според
ответника в началото на 90-те години на 20 век Сирия е преустановила
плащанията, поради което МФ дало указания на българските дружества за
преустановяване на инженеринговата дейност, но ищецът е продължил работа за
своя сметка и е приключил обектите по двата договора. През 2004 г. Сирийската
централна банка осигурила по специалната сметка на банката-агент „Б.“ АД сума в
размер на 5 000 000 щ.д. за погасяване на вземанията на „А.“ ЕАД. От
тях сумата от 4 832 256 щатски долара била предоставен държавен
кредит и следвало да се разчете с държавния бюджет и в полза на ищеца останали
да се водят 167 474 ш.д. На 28.12.2005 г. е сключено споразумение № С-9, но
ищецът е поел задължение да заплати сумата от 400 000 щ.д. в полза на
държавния бюджет, а сумата от 167 474 щ.д. е задържана до окончателното
уреждане на салдото по тази сметка между България и Сирия, след което страните
по споразумението следвало да изготвят механизъм за вътрешно разчитане на
получената сума. С подписването на междуправителственото споразумение от
25.04.2010 г. за уреждане на дълга на САР към НРБ условията на освобождаване на
сумата не са настъпили, защото ищецът не е представил всички документи,
потвърждаващи салдото по чл.3 от споразумението, както и не е бил изготвен
вътрешният механизъм за разчитане на получените средства. Ищецът не е представил
доказателства за договорите, които е изпълнил, за да бъде потвърдено салдото,
както и да се направят вътрешните разчети с държавния бюджет, пропорционално с
получените средства от изпълнението на споразуменията за окончателно уреждане,
при условие, че вземанията са с произход – изпълнени договори, на основание §
58 от ПЗР на Закона за държавния бюджет на РБ за 2010 г. Сочи се от ответника, че
през 2013 г. в МФ са получени запорни съобщения до размер на сумата от 447 9658
лв., които възпрепятстват плащането на суми по посочената от ищеца банкова
сметка. ***.05.2015 г. по повод разменената кореспонденция между страните за
плащане на процесната сума наред с останалите документи от министерството са
поискали и доказателства за вдигнат запор.
С определение от 27.07.2015 г. са приети
за безспорно установени обстоятелствава, че през периода 1985 г. - 1999 г.
ищецът в качеството си на „компетентна външнотърговска организация“ по смисъла
на Междуправителствената спогодба между Народна Република България и Сирийската
Арабска Република от 1974 г. е осъществявал дейност по технико-икономически
проучвания и проектиране в областта на напояването и строителството в Сирия и в
изпълнение на тази дейност е сключил договор № 7/1980 г., договор № 7/1985 г. и
др. Плащанията за извършените дейности от ищеца са извършвани по специална
сметка на банката-агент БВТБ, преобразувана в „Б.“ АД, по която има наличност в
размер на 167 474,85 щатски долара, изплатени от Сирийската централна
банка за погасяване на задължения към ищеца.
Представено е споразумение С-9/ 28.12.2005
г., с което между страните е постигнато съгласие, че сумата в размер на
167 473.85 щ.д., която е установена в полза на ищеца по специална сметка, ще
бъде задържана до окончателното уреждане на салдото по тази сметка със
сирийската страна, след което ще се изготви механизъм за вътрешно разчитане на
получените средства.
Представено е писмо вх.N 454-06-90/04.04.2014 г., в което министърът на Ф. сочи,
че на 25.04.2010 г. е сключено окончателно споразумение между България и Сирия
за уреждане на дълг и към момента Сирия няма задължения към страната ни.
Представено е запорно съобщение на ЧСИ К.П.
по изп.дело N 2013-852-04-00135, с което е
наложен запор върху вземания на ищеца срещу ответника, произтичащи от договори
за изпълнение на територията на Сирия.
Представено е окончателно споразумение между
правителството на Република България и правителството на Сирийската Арабска
Република от 25.04.2010 г., с което двете държави са постигнали съгласие, че с
изплащане от Сирийската арабска република на сумата от 17 000 000
щ.д. на Република България всички задължения, вземания и гаранции се уреждат. В
приложение 1 към споразумението е посочено, че сумите от 1 329 794 щ.д. и 1 574 196 щ.д.по
договори 14/80 и 7/85 сключени с „А.” са част от споразумението, а всики
останали суми по тези договори подлежат на преговори между „А.” и сирийските
власти.
Представено е писмо N 104-04-8/14.04.1995 г. на М. на Ф., в което се сочи, че
Сирия има задължения към България в размер на 97 000 000 щ.д., голяма
част от която е за извършени от ищеца строителни работи.
Представен е Протокол за приемане на работите
по договор 14/80 „НС Тигър”.
Представен е договор N 14/80 за проучване и пълни проектни работи за напоителния обект по река
Тигър и източната част на басейна на река Кабур, сключен между администрацията
на Сирия и А. С..
Представено е писмо на У. Б. от
28.02.2011 г., в което се сочи, че сумата от 167 473,77 лв. е налична по
сметка на ищеца.
Представено е уведомление по чл.99 ал.3 ЗЗД, с което ищецът е уведомил министерство на Ф., че с договор от 15.07.2015
г. е прехвърлил вземането си към Република България в размер на 167 474
щ.д. в полза на „Д.Т.Ч” ЕООД.
Установява се от заключението на ССЕ, че в
Българска Външнотърговска банка е открита сметка на името на Централна сирийска
банка и балансираща й сметка на името на ищеца, по която към момента е налична
сумата от 167 473,77 щ.д. Вещото лице е констатирало, че на 06.08.2010 г.
по споразумение от 25.04.2010 г. е преведена от Сирия по сметка на министетство
на Ф. сумата от 12 858 331,44 ЕВРО, която се равнява на
17 000 000 щ.д.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния
съд са искове с правно основание чл.266 ал.1, вр. с чл.365 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
По делото е представено запорно съобщение на
ЧСИ К.П. по изп.дело N 2013-852-04-00135, получено от
министерство на Ф. на 16.07.2013 г., с което е наложен запор върху вземания на
ищеца срещу ответника, произтичащи от договори за изпълнение на територията на
Сирия. Според съда налагането на запор върху спорното вземане не води до
отпадане на процесуалната легитимация на ищеца да води иск. Запорът подготвя
изпълнението да се на*** върху вземането, от което да се удовлетвори
обезпеченият кредитор, но за ищеца - длъжник съществува правен интерес да
предяви осъдителен иск за вземането, защото при уважаване на иска това вземане
би послужило за удовлетворение на обезпечения кредитор, в резултат на което
задължението на ищеца към него ще бъде погасено. След налагането на запор върху
вземането на длъжника се ограничава възможността длъжникът да се разпорежда със
запорираното вземане – чл.451 ал.1 и чл.452 ГПК, защото извършените
разпоредителни действия са непротивопостави на обезпечения кредитор –
чл.453,т.3 ГПК. Това обаче не ограничава правото на иск, защото ищецът
продължава да е носител на вземането, върху което е наложен запор.
По делото е представен уведомление по
чл.99 ал.3 ЗЗД, с което ищецът е уведомил министерство на Ф., че с договор от
15.07.2015 г. е прехвърлил вземането си към Република България в размер на
167 474 щ.д. в полза на „Д.Т.Ч” ЕООД. Договорът за цесия с предмет
спорното вземане е сключен в хода на процеса, когато и съобщението за цесията е
получено от ответника длъжник. Извършеното от ищеца в хода на процеса
разпореждане със спорното право не води до отпадане на неговата процесуална
легитимация, защото в този случай делото продължава между първоначалните страни
– чл.226 ал.1 ГПК, а ищецът има качеството на процесуален субституент на новия
кредитор - цесионера. Дали договорът за цесия води до прехвърляне на спорното
право с оглед на обстоятелството, че върху него е наложен запор, е въпрос,
който е извън предмета на спора, поради което не следва да се обсжда.
По
характера на спорното вземане. Според съда претендираното от ищеца вземане има
характер на възнаграждение по договор за изработка. В този смисъл са
повдигнатите в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения
досежно изпълнението от ищеца на проучвателни и проектантски работи в Сирия.
Обстоятелството, че според постигнатите договорености със сирийските
възложители възнаграждението за изпълнената в Сирия работа се изплаща на ищеца от
Република България, а не от възложителя, не променя естеството на спорното
вземане – възнаграждение за изпълнена работа. Когато възнаграждението по
договор за изработка е дължимо не от възложителя, а от трето лице, кредиторът
на вземането продължава да има качеството на изпълнител, поради което и
условията за възникване на вземането са свързани с точното изпълнение на възложената
работа.
По делото е представена Спогодба за
икономическо сътрудничество между Правителството на НРБ и Правителството на САР
от 09.12.1974 г., от която се установява, че между двете държави е постигнато
съгласие България да предостави на Сирия кредит в размер на
73 000 000 щ.д., сумите по който ще се използват за погасяване
задълженията на Сирия към български „външнотърговски организации“ по сключени въз
основа на спогодбата договори за проучване и проектиране. В случая сумата по
кредита не се предава реално от България на Сирия, защото постигнатите
договорености в клаузите на чл.3.2, чл.4 и чл.7 от спогодбата сочат, че в Българска
Външнотърговска банка ще се открие на името на Централна Банка на Сирия
кредитна сметка за сумите, които ще се изплащат от България като възнаграждение
на българските външнотърговски организации за изпълнените от тях в Сирия работи
по проучване и проектиране.
Според съда в този случай междудържавната
спогодба има и частноправно действие, защото съдържа елемент на договор в полза
на трето лице – чл.21 ЗЗД. Това е така, защото България в качеството на
кредитор не дължи реалното предаване на сумата по кредита на длъжника - Сирия, а е поела задължението да
извършва плащания в полза на българските външнотърговски организации, които са
сключили по силата на тази спогодба договор със сирийски възложители. В чл.7 от
Спогодбата е използван изразът „ за сумите, теглени съгласно тази Спогодба и за
всеки договор, който ще се сключи”, което означава, че сумите, които България ще
изплаща като възнаграждение на работелите в Сирия български външнотърговски
организации представляват кредитиране на Сирия. Следователно в полза на
българската външнотърговска организация, която по силата на тази спогодба е
сключила договор със сирийски възложител и е изпълнила възложените по него работи,
възниква вземане за възнаграждение срещу България. В този смисъл е и клаузата
на чл.6 от договор 14/80 за проучване и пълни проектни работи за напоителния
обект по река Тигър и източната част на басейна на река Кабур, в който е
договорено, че възнаграждението на ищеца изпълнител се заплаща съобразно
кредитната спогодба между НРБ и САР от 09.12.1974 г., както и чл.10 от договор N 7 и чл.6.1 от договор N 776/07.04.1975 г. В тези договори за изработка
не е предвидено възнаграждението на българската външнотърговска организация да
се изплаща от сирийския възложител, а се препраща към Спогодбата.
Освен това от заключението на ССЕ се
установи, че в Българската Външнотърговска банка е открита специална сметка, от
която в продължение на години са били изплащани възнаграждения на ищеца и на
други външнотърговски организации,
работели в Сирия. Фактическата констатация, че България е изплащала в
продължение на години възнагражденията на работелите в Сирия български външнотърговски
организации, подкрепя извода на съда, че Спогодбата съдържа елемент на договор в полза
на трето лице – на работелите в Сирия външнотърговски организации.
От събраните по делото доказателства се
установи, че ищецът в качеството на българска
външнотърговска организация е сключил по силата на Спогодбата договори със
сирийски възложители / Централната администрация на големите проекти – Дамаск,
Директората по мелиорации/, както и че възложените по тези договори работи по
проучване и проектиране са били изпълнени и приети от сирийските възложители.
Фактическият извод, че ищецът е изпълнил
възложените работи в Сирия се потвърждава и от заключението на ССЕ, както и от
писмата на „У.К.Б.”, в които се сочи, че по специалната банкова сметка ***,77
щ.д., която е предназначена за изплащане на възнаграждение на ищеца за
изпълнените от него работи по проучване и проектиране в Сирия.
Правният извод, че ищецът има право на
възнаграждение от 167 474 щ.д. се потвърждава и от сключеното с ответника
споразумение N С-9/28.12.2005 г., с което
страните са постигнали съгласие, че сумата в размер на 167 474 щ.д., която е установена в полза на ищеца по
специална сметка, ще бъде задържана до окончателното уреждане на салдото по
тази сметка със сирийската страна, след което ще се изготви механизъм за
вътрешно разчитане на получените средства. Това споразумение има качеството на
договор за извънсъдебна спогодба по чл.365 ЗЗД, защото поражда присъщото на
този вид договор установително /декларативно/ и регулиращо действие. Изрично е
посочено, че ищецът разполага с авоари
по специалната сметка в размер на 167 474 щ.д. Договорът за спогодба на
основание чл.20а ал.1 ЗЗД има силата на закон, поради което съдът следва да се
съобрази с неговото декларативно /установително/ действие и да приеме, че
правното положение между страните е такова, каквото е прогласено от договора за
спогодба.
В
споразумението е уговорено, че установената по специалната банкова сметка ***.д.
ще бъде задържана до окончателното уреждане на салдото по тази сметка със
сирийската страна. В този случай страните са постигнали съгласие, че
изискуемостта на вземането е обусловено
от настъпване на определено условие /събитие/ - чл.25 ЗЗД. Това условие се
изразява в уреждането между България и Сирия на салдото по специалната сметка.
Настъпването на условието /събитието/ няма никаква връзка с волята и
поведението на ищеца, който по никакъв начин не може да влияе за настъпването
му. В чл.3 от спогодбата е посочено, че ищецът е поел задължение да предостави
всички документи за потвърждаване на салдото, но по делото няма данни ищецът да
не е предоставил конкретни документи, с което да е попречил за уреждане на
въпросното салдо. Освен това наличието към 2005 г. на сумата по специалната банкова
сметка сочи, че преди записването й са били представени необходимите документи.
Според съда „уреждане на салдото” по
смисъла на процесното споразумение следва да се разбира като постигане на окончателна
договореност на междудържавно ниво досежно размера на насрещните вземания и
задължения на България и Сирия, т.е коя от двете държави колко дължи на другата
и колко има да получава.
По делото е представено окончателно
споразумение между правителството на Република България и правителството на
Сирийската Арабска Република от 25.04.2010 г., с което двете държави са
постигнали съгласие, че с изплащане от Сирийската арабска република на сумата
от 17 000 000 щ.д. на Република България всички задължения, вземания
и гаранции се уреждат. В приложение 1 към споразумението е посочено, че сумите
от 1 329 794 щ.д. и 1 574 196
щ.д.по договори 14/80 и 7/85 сключени с „А.” са част от споразумението, а всички
останали суми по тези договори подлежат на преговори между „А.” и сирийските
власти. По делото не са събрани никакви доказателства, че процесната сума не е
част от посочените суми от 1 329 794
щ.д. и 1 574 196 щ.д.по договори 14/80 и 7/85 сключени с „А.”, а и
доколкото процесната сума е била налична още към 2005 г. по специалната банкова
сметка, ***, че тази предназначена за ищеца сума е част от кредита, който
България е отпуснала на Сирия по Спогодбата от 1974 г. Със сключване на Споразумението
от 25.04.2010 г. всички отношения между България и Сирия относно вземания,
възникнали във връзка със Спогодбата от 1974 г. и сключените въз основа на нея
договори с т.нар. външнотърговски организации, са уредени. Двете държави са
постигнали съгласие, че с изплащането от Сирия на сумата в размер на
17 000 000 щ.д. се погасява нейният дълг към България. От
заключението на ССЕ се установи, че сумата от 12 858 331,44 ЕВРО,
която е равностойността на 17 000 000 щ.д., е преведена по сметка на
министерство на Ф. на 06.08.2010 г. След като между двете държави няма спор
относно размера на задължението на Сирия и след като дължимата сума от Сирия
сума от 17 000 000 щ.д. е платена, съдът намира, че „салдото“ между
двете държави е уредено. Не само е постигната договореност между двете държави
за размера на дълга, но и този дълг е погасен. При тези факти следва да се
приеме, че уговореното в споразумение N С-9/
28.12.2005 г. условие е осъществено,
поради което изискуемостта на спорното вземане е настъпила.
Уговорката, че след уреждане на салдото ще
се изготви механизъм за вътрешно разчитане на получените средства, според съда
не може да има качеството на условие по смисъла на чл.25 ЗЗД. Ищецът
многократно през годините е отправял искания да се изплати сумата и доколкото
вземането му е изискуемо, неясно е защо следва да се договаря „механизъм”.
Между страните не е постигнат механизъм, поради което съдът намира, че ответникът
дължи плащане. Няма законово основание предназначената за ищеца сума да се
„задържа“ по банковата сметка и да не се изплати от Държавата.
За пълнота на изложението следва да се посочи,
че дори и да не бе сключено между България и Сирия окончателно споразумение,
което да урежда въпроса за насрещните вземания и задължения на двете държави,
това не е основание за отхвърляне на иска поради ненастъпване на договореното
условие. Настъпването на процесното условие изцяло зависи от волята, поведението
и възможностите на ответника, който следва да договаря със Сирия. Условието
настъпва в резултат на проявена от Държавата активност по разрешаване на
междудържавните въпроси със Сирия относно размера на насрещните вземания и
задължения. Неразрешаването на тези въпроси между двете държави не може да бъде
довод за неоснователност на иска поради ненастъпване на уговореното условие,
защото сбъдването на това условие е предпоставено от активността на
самия ответник и следва да бъде преценено
като "предоставено на неговата воля и възможности" по смисъла на чл.
69, ал. 2 ЗЗД /решение № 15 от 22.04.2014 г. по т.д. № 46/2013
г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/. След като настъпването на условието е в зависимост от волята и възможностите на ответника, следва да се приеме, че ответникът не може да се позовава на несбъдването
на това условие. Да се приеме противното означава, че ищецът, въпреки изпълнение на
възложената работа и приемането й от сирийския възложител, не би получил дължимото възнаграждение, ако
ответникът, който
дължи възнаграждението, не бе сторил необходимото за уреждане на салдото със Сирия.
Според съда уговорката, че
сумата от 167 474 щ.д. следва да се разчете с държавния бюджет на
Република България не може да се противопостави на ищеца, защото в сключената
междудържавна спогодба от 1974 г. не са
предвидени такива условия за получаване на суми по кредита от българските външнотърговски
организации. Освен това със сключеното междудържавно споразумение от 2010 г.
целият дълг на Сирия към Държавата е погасен, поради което следва да се приеме,
че в бюджета на Държавата е получен пълния размер на паричните средства, дължими
от Сирия по изпълнение на Спогодбата от 1974 г. за предоставяне на правителствен
кредит.
От
заключението на ССЕ се установи, че обезщетението за забава в размер на законната
лихва възлиза на 92 680,37 лв. поради което искът по чл.86 ЗЗД е основателен
до този размер.
С оглед на
изложеното съдът намира, че искът за главница следва да бъде уважен изцяло,
акцесорният иск следва да се уважи за сумата от 92 680,37 лв., а до пълния размер акцесорният иск следва
да се отхвърли. Сумите следва да се присъдят в полза на ищеца, а дали с оглед
на наложения запор реално ще бъдат получени от него, или от обезпечения
кредитор, е въпрос на изпълнение на решението. Евентуалните искове следва да се
оставят без разглеждане.
Мотивиран
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от М.
на Ф., гр.С., ул.“*******“ N **, да заплати на “А.“ ЕАД, ***, сумата от 167 474 щ.д. – по споразумение N С -9/28.12.2005 г., представляваща възнаграждение за изпълнени работи по
проучване и проектиране в Сирия, ведно със законната лихва от 24.04.2015 г.,
сумата от 92 680,37 лв. – обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 24.04.2012 г. – 24.04.2015 г., както и съдебни разноски от
26 981, 56 лв., като отхвърля
иска за вреди от забава за разликата от 92 680,37 лв. до пълния предявен
размер от 93 068 лв.
ОСЪЖДА “А.“ ЕАД, ***, да заплати на Държавата,
представлявана от М. на Ф., гр.С., ул.“*******“ N ***, съд.разноски от 12,96 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените при условията на евентуалност искове по чл.300 ТЗ и
чл.79 ал.1 и чл.86 ЗЗД, както и чл. 55, ал. 1, предл.3-то ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Решението може
да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: