№ 75
гр. П., 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВ. Юл. Колев
при участието на секретаря Л. В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от ИВ. Юл. Колев Гражданско дело №
20211720103671 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от КР. АЛ. Н. с
твърдението, че в периода от 19.09.1978 г. до 09.07.1980 г. е работил по трудов договор
в ДСО „Търговско обзавеждане“, – Монтажна база София на длъжност „хладилен
техник“ до 01.02.1980, а в останали я период като „хладилен монтьор“. Твърди, че този
стаж е необходим за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но същият не
може да бъде установен като му е отказано издаване на удостоверение обр. УП – 13 от
ТП на НОИ, гр. К.. Излага твърдения относно преобразуването на дружеството
работодател до прекратяване на същото.
С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да се установи
трудовия му стаж в периода от 19.09.1978 г. до 09.07.1980 г. в ДСО „Търговско
обзавеждане“, – Монтажна база София при пълно работно време.
Ответникът намира предявения иск за допустим, но неоснователен. Поддържа,
че представената по делото трудова книжка не е надлежно оформена съгласно
Наредбата за трудовите книжки, като не е вписано продължителността на времето,
което се признава за трудов стаж и такова, което не се признава. Не били положени
подписи и печат от главен счетоводител и работодател. Твърди, че ищецът се е отказал
от стажа, който цели да установи.
В съдебно заседание страните се представляват като поддържат изложените тези.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на настоящото производство е установяване, че в периода от 19.09.1978
г. до 09.07.1980 г. ищецът е работил по трудов договор в ДСО „Търговско
обзавеждане“, – Монтажна база София на длъжност „хладилен техник“ до 01.02.1980, а
в останали я период като „хладилен монтьор“ е полагал труд при ДСО „Търговско
обзавеждане“, – Монтажна база София, продължителността на работния ден,
1
конкретната изпълнявана работа на посочените в исковата молба длъжности и начина
на заплащане на труда.
От представения и приет като писмено доказателство по делото заверен препис
от трудовата книжка на ищеца се установява, че същият е назначен на длъжност
„хладилен техник“ от 19.09.1978 до 01.02.1980 г., а от 01.02.1980 г. е преназначен на
длъжност „хладилен монтьор“ в ДСО „Търговско обзавеждане“, – Монтажна база
София, като трудовото правоотношение е прекратено на 09.07.1980 г. на основание чл.
29, б. А от КТ (отм.) – по взаимно съгласие на страните.
По делото са събрани доказателства чрез разпит на свидетелите Г. Д. И. и М. А.
МТ., отговарящи на специалните условия по чл. 6, ал. 4 ЗУТОССП. От техните
показания се установи, че ищецът е полагал труд в ДСО „Търговско обзавеждане“, –
Монтажна база София е посоченив в исковата молба период, че трудовата дейност се е
осъществявала в рамките на пълен осемчасов работен ден и петдневна работна
седмица. Излагат конкретни факти от осъществяване на трудовата дейност, изпълнение
на конкретните задачи и получаване на трудовото възнаграждени.
Съдът кредитира изцяло тези показания, като същите ясни, последователни и
логични и подкрепени от приетите по делото писмени доказателства. От тях се
установява правнорелевантния факт за времевия диапазон, в който ищецът е полагал
труд в ДСО „Търговско обзавеждане“, – Монтажна база София, начинът и условията на
неговото осъществяване.
При съвкупната преценка на събраните доказателства съдът намира, че
предявеният иск е основателен, поради което следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор и разясненията дадени в Тълкувателно решение
№ 2 от 6.06.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2015 г., ОСГК ищецът има право на
разноски. Такива са доказани в размер на 300,00 лева за процесуално представителство
и следва да му бъдат присъдени.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССП по
предявеният от КР. АЛ. Н., ЕГН ********** срещу Националния осигурителен
институт, че КР. АЛ. Н. в периода от 19.09.1978 г. до 09.07.1980 г. е работил по
трудов договор на пълен работен в ДСО „Търговско обзавеждане“, – Монтажна база
София на длъжност „хладилен техник“ от 19.09.1978 г. до 01.02.1980, а в периода от
01.02.1980 г. до 09.07.1980 г. като „хладилен монтьор“, който се период се зачита за
трудов стаж.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Националния осигурителен институт
да заплати на КР. АЛ. Н. 300,00 лева разноски в тазтоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
2