МОТИВИ към
присъда по НОХД № 690/10 г. по описа на Варненски окръжен съд, наказателно
отделение
Варненски окръжен прокурор е внесъл във ВОС
обвинителен акт, по който е образувано НОХД срещу подсъдимите, както следва- за
Б.А.Д. - по чл. 199 ал. 1 т. 4 вр. чл. 20 ал. 2 от НК и за В.К.И. - по чл. 198
ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК.
В съдебно заседание, и чрез служебно
назначените им защитници, след като е разяснена на двамата подсъдими
възможността за приложението на чл.371 от НПК, те са уведомени, че съответните
доказателства от досъдебното производство и направените от тях самопризнания по
чл. 371 т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. Двамата
подсъдими в съдебно заседание признават
изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт
и се съгласиха да не се събират
доказателства за тези факти.
Съдът обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанията на двамата подсъдими, тъй като счете, че те
се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства. Доколкото не са събирани други
доказателства, за факти извън
обстоятелствената част на обвинителния акт, и следва да приеме за установени обстоятелствата в него, приема,
че фактическата обстановка е следната.
На 20.01.10 г. подс. Б.Д. бил освободен от
Затвора- Варна, където излежавал присъда за кражби. Той нямал в себе си никакви
средства, нямало и къде да живее. Тъй като бил хомосексуалист и се познавал
отпреди влизането си в затвора с В.К., който е травестит, известен като Лаура и
се прехранва с проституция, започнал да живее в дома му. Двамата предлагали секс услуги, преоблечени
като жени, на различни граждани.
На
19.01.2010г. свидетелят К.Х., който е грък и гражданни на Великобритания,
където живее постоянно, пристигнал в гр.Варна на екскурзия. На 26.01.10 г. св. Х.
се придвижил с автобус до центъра на града, като слязъл на спирката на хотел
„Черно море" около 21.30 ч. Свидетеля се разхождал по централните улици, като
в района на ресторант „Хепи" на бул. „Княз Борис I" бил пресрещнат от
две лица от мъжки пол, които му заприличали на травестити, тъй като били
облечени в женски дрехи, с обувки с високи токчета. Единият бил с изрусена коса
- това бил В.И. – “Лаура”, а другият бил
с черна коса - Б.Д.. Подсъдимите започнали да предлагат „услугите" си на
чуждия гражданин, но той им отказал. Тогава
В. И., който бил застанал зад св. Х., го хванал в областта на слабините
и започнал да го стиска, като в същия момент
Д. ударил свидетеля по врата. Двамата започнали да пребъркват джобовете
на панталона му. Действията им били добре координирани, защото го притискали от
двете страни тялото и ръцете му, и той
не можел да се съпротивлява. Така подсъдимите
взели намиращите се в джобовете на св. Х.
портфейл с намиращата се в него парична сума от 500 евро и 300 лева, и отделно
69 лева. Двамата побягнали в различни посоки, но св. Х. успял да проследи и да
хване Д., като междувременно видял, че Д.
извадил парите от портфейла на свидетеля и ги прибрал, а портфейла захвърлил.
След като свид.Х. задържал Д., той го отвел в кафе „Симпатико", където
помолил намиращите се вътре хора да повикат полиция, тъй като бил ограбен.
Клиенти на заведението - св. В. Н. и св. Е. Т.,
възприели разговора между св. Х. и подсъдимия, при който Х. си искал парите. На място пристигнали
св. Д. Д. и негов
колега от ТИМ-СОТ, по сигнал от паник -бутона в заведението. Св. Д. разбрал за случая и излязъл
пред заведението, като в близост намерил портфейла, и го върнал на св. Х..
Пристигнали и служители на полицията, които по описанието, дадено от
пострадалия, установили и задържали в района на Централна поща подс. И..
Свид. Х.
отишъл до I РУ и там дал отново подробно описание на извършителите, като в
последствие при извършеното разпознаване посочил подс. В.И. като русото лице,
което му е взело парите от джоба.
След
инцидента, св. Х. посетил Съдебна медицина при МБАЛ „Св. Анна" - Варна,
където му било издадено медицинско удостоверение за получените леки
наранявания, причинени му от двамата обвиняеми при извършването на грабежа.
Видно от назначената по делото съдебно оценителна експертиза стойността на
вещите - портфейл и парична сума в евро възлизат на обща стойност 999, 52 лв,
банкноти в лева, намиращи се в портмонето, както и отделно банкнотите от 69
лв., отнети от джоба на пострадалия и намерени в подс. И., са на обща стойност
1368, 52 лева.
Горната фактическа обстановка се установява
от самопризнанията в съдебно заседание на двамата подсъдими, както и от всички
събрани на досъдебното производство доказателства, приобщени от съда чрез
прочитането им, по реда на чл. 283 от НПК
и съгласно възможността, визирана в чл. 373 ал.3 от НПК. На първо място
основното доказателство са показанията на пострадалия- св. Х., както и
свързаните с тези показания разпознаване на лица, като подсъдимите за посочени
категорично като извършителите на
грабежа. Същевременно и на досъдебното производство подсъдимите са разпитани и
признават вината си.
Поради това съдът прие от правна страна, че
двамата подсъдими са Б.А.Д. - по чл.199 ал.1, т.4, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, и обв. В.К.И. - по чл. 198, ал.1, вр. чл.
20, ал.2 от НК
за това, че на 26.01.2010 г., в гр. Варна, в съучастие като съизвършители, отнели
чужди движими вещи - портфейл и парични суми от 500 евро и 369 лева, всичко на обща
стойност 1 368, 52 лева, от владението
на К.К.Х., с намерението противозаконно да ги присвоят, като употребили за това
сила, и деянието е извършено при условията на опасен рецидив по отношение на подс.
Д..
Квалификацията по т.4
на чл. 199 ал.1 от НК за подс. Д. се определя от предходната му съдимост. Видно от
приложената по делото справка за съдимост подс. Д. е многократно осъждан за кражби и грабежи, като са му
налагани наказания, чието изтърпяване не е отложено по реда на чл. 66 от НК. С последната, влязла в сила на 16.05.2009г. присъда по
НОХД № 668/2009г. на подс. Д. е било наложено наказание „лишаване от свобода" за
срок от 6 месеца при общ
режим, като сроковете по чл. 30 от НК не са изтекли. Настоящото деяние е извършено при условията
на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал.1 б.Б от НК.
С оглед на
използваната от подсъдимите възможност за предварително изслушване ,
както и направеното от тях самопризнание, по реда на чл. 371 т.2 от НПК, съдът,
на основание чл. 373 ал.2 от НПК е задължен да приложи чл. 58 а от НК . В случая съдът прецени, че следва да
приложи този текст, в редакцията му към момента на постановяване на присъдата,
доколкото счете, че този начин на определяне на наказанието е по-благоприятен
за подсъдимите. При определяне на наказанията им в минимален размер, тъй като
са налице основания за това, то следва така определеното от съда наказание да
се намали с една трета и то задължително е в по-нисък размер, ако би бил приложен чл. 55 от НК/ в този случая
наказанието ще се определи в рамките на лишаване от свобода , близко до
минималния размер, но не и с една трета
от него/ .
За подс. Д. съдът определи наказание от пет години. Макар и с богато
съдебно минало, по отношение на Д. не са налице други отегчаващи отговорността
обстоятелства, а и последните му осъждания, за които не са изтекли сроковете по
чл. 30 от НК обуславят квалификацията опасен рецидив и не следва да се вземат
предвид повторно при преценката на обществената опасност на дееца. Той е
направил още на досъдебното производство пълни самопризнания, отнетото е
възстановено на пострадалия. Подсъдимият е с хомосексуална ориентация, като не
живее от 12 годишен при родителите си именно по тази причина и извън престоите
му в затвора се прехранва с предоставяне на сексуслуги и никога не е имал
легални доходи, жилище, работа и пр. Деянието е извършено дни след излизането
му от затвора, но той се е оказал навън без никакви средства и място, където да
живее, не се е обърнал/ а и не е имало/
държавна служба, която да му помогне и да го насочи, да го улесни да намери
препитание и подслон извън затвора / а както подс. твърди, излязъл през януари
по чехли и не имал дори документ за
самоличност/. С оглед разпоредбата на чл. 58 а от НК съдът намали с една трета
определеното в минимален размер наказание и наложии да изтърпи наказание от 3
години и 4 месеца лишаване от свобода, в затвор, при строг режим, на осн. чл.
61 т.2 от ЗИНЗС.
За подс. И.
също намери, че наказанието следва да се определи в минимален размер от три
години, поради направените от него самопризнания още на ДП, чисто съдебно минало , искрено съжаление за
стореното. След приложение на чл. 58 а от НПК съдът намали това наказание с
една трета и определи наказание от две години лишаване от свобода, за което
счете че е приложима разпоредбата на чл. 66 от НК и отложи изпълнението на
същото с изпитателен срок от три години.
По този начин и с тези наказания счита,
че ще се постигнати целите на
генералната и специална превенция.
Съдът
възложи на подсъдимите разноските от досъдебното производство.
Съдия: