Решение по дело №247/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3849
Дата: 16 декември 2022 г.
Съдия: Свилен Станчев
Дело: 20221100100247
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3849
гр. С., 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Свилен Станчев
при участието на секретаря Снежана Ат. Апостолова
като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело №
20221100100247 по описа за 2022 година
Делото е образувано по предявен от А. В. В. срещу "ЗК Л.И." АД гр. С.
осъдителен иск с правно основание чл .432 от КЗ за изплащане на
обезщетение в размер на 150 000 лева за неимуществени вреди, причинени
при ПТП на 05.08.2021 г. в гр. С. бул. "Прага", с твърдение за виновното му
причиняване от П. Т. П. при управление на л.а. "Дачия Сандерпо" с рег. №
****.
Ищецът А. В. В. излага, че на 05.08.2021 г. около 10:20 ч. при пресичане
на бул. „Прага“ на кръстовището с ул. „Шандор Петьофи“ на пешеходна
пътека бил ударен от л.а. „Дачия Сандеро“ с рег. № ****, управляван от П. Т.
П., който се движел по ул. „Шандор Петьофи“ с посока от бул. „Ген.
Тотлебен“ към бул. „Прага“ и на кръстовището с бул. „Прага“ предприел
маневра завой наляво. Ищецът твърди, че вина за настъпилото ПТП има
водачът на МПС. В резултат на ПТП ищецът получил травматични
увреждания, изразяващи се в интраартикуларна бикондиларна фрактурана
дясна тибия; наличие на супра- и ретропатерален ставен излив; фрактура на
медиален и заден тибиален малеол вдясно; фрактура на ладиевидната костна
лява китка; фрактури на Th11 и Th12. Ищецът бил приет в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ и на 12.08.2021 г. му била проведена операция за
стабилизиране фрактурата на медиалния кондил на дясна тибия, като същата
била фиксирана чрез конвенционална Т-плака. Фрактурата на латералния
кондил била стабилизирана чрез 6-дупкова LCP. Медиалният малеол бил
фиксиран с един винт. На 22.08.2021 г. ищецът бил отново опериран за
възстановяване на китката. Фрактурата била наместена и фиксирана с 1
Herbert, като се извършила автоостеопластика по съседство. Ищецът твърди,
че бил изцяло обездвижен, не можел да се придвижва самостоятелно и имал
1
нужда от чужда помощ. Болките му били силни, което наложило да приема
обезболяващи медикаменти. Не бил в състояние да излиза от дома си в
продължение на месеци, изпитал силен стрес, имал нарушения на съня.
Поради силните болки и обездвижването двигателната му активност била
силно ограничена.
За автомобила, с който било причинено ПТП, била сключена
застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество.
На основание изложените обстоятелства, в исковата молба се прави
искане до съда да осъди ответника „ЗК Л.И.“ АД гр. С. да заплати на
ищещаА. В. В. застрахователно обезщетение в размер на 150 000 лева за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 05.08.2021 г.
до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът „ЗК Л.И.“ АД гр. С. оспорва иска със следните възражения:
- оспорване на твърдения механизъм на ПТП и вината на водача;
- възражение за прекомерност на претендираното обезщетение;
- възражение за съпричиняване, с твърдение за предприемане на
пресичане от ищеца без да се съобрази с разстоянието до приближаващото
МПС, и неговата скорост на движение, неизпълнение на задължението да не
удължава ненужно пътя и времето на пресичане и да не спира без
необходимост на платното; твърдение за излизане от ищеца внезапно на
платното за движение;
- оспорване на твърдените вреди и причинната връзка между тях и ПТП;
- оспорване на претенцията за законна лихва, поради непредставяне от
ищеца по застрахователната преписка на поискани от ответника документи.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори между страните и е прието за безспорно
установено с доклада, че за л.а. „Дачия Сандеро“ с рег. № **** е била
сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“ с ответника
„ЗК Л.И.“ АД гр. С., обективирана в застрахователна полица №
BG/22/121000362551, валидна към 05.08.2021 г. Прието е и за безспорно и
ненуждаещо се от доказване и фактът на настъпило ПТП на 05.08.2021 г. в гр.
С. на кръстовището на бул. „Прага и ул. „Шандор Петьофи“ между кв.
„Враждебна“ ул. 8-ма между ул. 61-ва и ул. 57-ма, срещу бл. 26Б между л.а.
„Дачия Сандеро“ с рег. № ****, управляван от П. Т. П., и пешеходец – ищеца
А. В. В..
Механизмът на произшествието се установява от приложените писмени
доказателства – материалите по досъдебното производство, показанията на
свидетелите П. Т. и П. П. и съдебно-автотехническата експертиза. Установено
е, че на 05.08.2021 г. в гр. С. л.а. „Дачия Сандеро“ с рег. № ****, управляван
от П. П., се движел по ул. „Шандор Петьофи“ в посока от бул. „Тотлебен“
към бул. „Прага“. При приближаване на автомобила и спиране преди
кръстовището на ул. „Шандор Петьофи“ и бул. „Прага“, ищецът А. В. В.
предприел пресичане на бул. „Прага“ по пешеходна пътека на същото
2
кръстовище, която е с повдигнато ниво. Водачът на автомобила предприел
маневра завиване наляво към платното на бул. „Прага“ с посока ул.
„Бузлуджа“, без да съобрази маневрата с преминаващия по пешеходната
пътека пешеходец. Вследствие на това, последвал удар на предната лява зона
на автомобила с лявата част на тялото на пешеходеца, който паднал на
платното за движение в зоната на края на пешеходната пътека.
С действията си водачът на л.а. „Дачия Сандеро“ с рег. № **** е
нарушил общите разпоредби на чл. 5 и чл. 116 от ЗДвП да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, както и разпоредбата на чл. 119 ал. 1 от ЗДвП,
задължаваща го при приближаване на пешеходна пътека да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре. По делото не са установени обстоятелства,
изключващи вината на водача, поради което не е оборена презумпцията на чл
.45 ал. 2 ЗЗД.
Виновното причиняване на ПТП и настъпилите вследствие на това
травматични увреждания имат характер на застрахователно събитие по
смисъла на чл. 394 във вр. с § 1 т. 4 от ДР на КЗ и са основание за възникване
на задължение на застрахователя за изплащане на застрахователно
обезщетение за настъпилите вреди. Исковата претенция е за неимуществени
вреди. При определяне на тяхната дължимост и техния размер съдът следва да
вземе предвид характера и тежестта на травматичните увреждания,
продължителността на възстановителния период и последиците за
физическото и емоционално-психичното състояние на ищеца.
От приложената медицинска документация и изготвената съдебно-
медицинска експертиза се установява, че вследствие ПТП ищецът е получил
следните травматични увреждания: вътреставно бикондиларно счупване на
големия пищял (тибиа) на десния крак; счупване на медиалния и заден глезен
на дясна голямопищялна кост (тибиа); супра и ретропатерален ставен излив;
счупване на ладиевидната кост на лявата китка; клиновидно компресионно
счупване на тялото на дванадесети гръден прешлен без фрагменти и без
клинични данни за контузия на подлежащия гръбначен мозък (амиелично
счупване). Травматичните увреждания на опорно-двигателния апарат
причинили трайно затруднения движението на десния крак за период до шест
месеца и трайно затруднение движението на лявата ръка за период до три
месеца. Счупването на тялото на прешлена довело до трайно затруднение
движението на снагата за период до шест месеца. Експертизата в отговор на
задача 3 безспорно установява пряка причинна връзка между травматичните
увреждания и ПТП. Претърпените травми наложили оперативно лечение в
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ на 12.08.2021 г. на счупването на медиалния
кондил на дясна тибия и латералния кондил, и на 22.08.2021 г. за
възстановяване на лявата китка. Счупването на гръдния прешлен наложило
провеждане на консервативно лечение – постелен режим и екстензционен
гръдно-поясен корсет за шест месеца. Според вещите лица възстановителният
период за ищеца е бил общо шест месеца. Състоянието му наложило
използването на помощни средства. През възстановителния период ищецът се
нуждаел от чужда помощ в ежедневието си, което наложило да бъде
3
подпомаган и обслужван от близките си, видно от показанията на
свидетелката Е.Ч. Състоянието на ищеца го лишило от възможността да
извършва трудова дейност, а принудителното обездвижване довело до
наднормено тегло. Невъзможността да се справя сам в ежедневието си довела
до влошаване на емоционално-психическото му състояние, според
показанията на свидетелката Чулева. Според свидетелката и заключението на
вещите лица, към момента ищецът е възстановен, но изпитва болки и
дискомфорт при по-силно натоварване.
Характерът и тежестта на травматичните увреждания, причинените от
тях болки и страдания, продължителността на възстановителния период и
претърпеният дискомфорт по време на лечебно-оздравителния процес
обуславят извода на съда, че справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди е 60 000 лева. Искът с правно основание чл. 432 ал. 1
КЗ е основателен до този размер.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване с твърдение, че
ищецът в нарушение на чл. 113 ал. 1 т. 1 и 2 отЗДвП не се съобразил с
разстоянието до приближаващото МПС и неговата скорост, не изпълнил
задължението си да не удължава ненужна пътя и времето на пресичане и да не
спира без необходимост на пътното платно. Прави твърдение и за внезапно
навлизане на ищеца на пътното платно. Възражението е неоснователно.
Според заключението на вещото лице, пешеходецът е предприел пресичане
по пешеходната пътека, когато автомобилът е бил в покой, преди водачът да
предприеме преминаване през кръстовището с маневра завиване наляво. Това
опровергава твърденията в отговора за несъобразяване на пешеходеца с
разстоянието до МПС и неговата скорост (при предприемане на пресичането
тя е била 0 км/ч) и за внезапно навлизане на пътнтото платно. Недоказано, а и
без причинна връзка с ПТП е твърдението за ненужно удължаване на пътя и
времето на пресичане, или спиране на пътното платно.
Неоснователен е искът в частта му над 60 000 лева до предявения
размер от 150 000 лева. При прегледа, извършен за нуждите на СМЕ, вещите
лица са установили добро общо състояние на ищеца, добре протичащ
оздравителен процес липса на ограничения в движението на увредения долен
крайник. Не са установени увреждания с по-голяма тежест, които да доведат
до трайни и необратими промени в състоянието на ищеца. Поради това,
присъждане на обезщетение в по-голям размер не би било в съответствие с
принципа на справедливостта.
Върху сумата от 50 000 лева ответникът дължи заплащане на законна
лихва от 04.10.2021 г. – датата на предявяването на застрахователната
претенция, до окончателното изплащане. Неоснователно е искането за
законна лихва в частта му за периода от 05.08.2021 г. до 03.10.2021 г.
Съгласно чл. 429 ал. 3 КЗ, застрахователят заплаща лихвите, които дължи
виновният водач на пострадалия, считано от датата на уведомяването от
застрахования или пострадалия, или датата на предявяването на
застрахователната претенция. По делото няма доказателства за уведомяването
на застрахователя преди датата на предявяването на застрахователната
претенция на 04.10.2021 г. Поради това, застрахователят дължи заплащане на
4
законната лихва, дължима от виновния водач от датата на предявяването на
застрахователната претенция до изтичането на тримесечния срок по чл. 496
ал. 1 КЗ за произнасяне по претенцията. След изтичане на този срок
застрахователят дължи лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение на основание чл. 497 ал. 1 т. 2 КЗ.
Ответникът следва да заплати на пълномощника на ищеца адвокат
Николова възнаграждение по чл. 38 ал. 2 ЗА в размер на 1812 лева, а по
сметка на СГС държавна такса в размер на 2400 лева и разноски в размер на
160 лева, според уважената част от иска.
Ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 270 лева,
според отхвърлената част от иска. Съдът определя юрисконсултско
възнаграждение на представителя на ответника в размер на 300 лева, от които
ищецът следва да заплати 180 лева, според отхвърлената част от иска.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
Осъжда „ЗК Л.И.“ АД гр. С., ЕИК ****, адрес за призоваване: гр. С.
бул. **** да заплати на А. В. В. ЕГН **********, адрес: гр. С. ул. **** сумата
от 60 000 (шестдесет хиляди) лева застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди вследствие травматични увреждания – счупвания на
десен крак, лява ръка и 12-ти граден прешлен, настъпили при ПТП на
05.08.2021 г. в гр. С. на кръстовище на ул. „Шандор Петьофи“ и бул. „Прага“,
виновно причинено от П. Т. П. при управление на л.а. „Дачия Сандеро“ с рег.
№ ****, ведно със законната лихва от 04.10.2021 г. до окончателното
изплащане.
Отхвърля предявения от А. В. В. срещу „ЗК Л.И.“ АД гр. С. иск с
правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ в частта му над 60 000 лева до предявения
размер от 150 000 лева и искането за законна лихва в частта му за периода от
05.08.2021 г. до 04.10.2021 г.
Осъжда „ЗК Л.И.“ АД гр. С. да заплати на адвокат С. К. Н.-К.
възнаграждение по чл. 38 ал. 2 ЗА в размер на 1812 лева, а по сметка на СГС
държавна такса в размер на 2400 лева и разноски в размер на 160 лева, според
уважената част от иска.
Осъжда А. В. В. да заплати на „ЗК Л.И.“ АД гр. С. разноски в размер
на 270 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 180 лева, според
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5