Решение по дело №1709/2023 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията във връзка с чл.145 от  АПК.

Оспорва се Виза за проектиране на инвестиционен проект за обект „Фасадна реставрация на южна и източна фасада на СОС, без промяна на обема“, за сграда с ид. № 56784.518.1035.1 по КККР, кв. 55-нов, кв. 99-стар по плана на Централна градска част, гр. Пловдив, [улица], издадена на 01.06.2023 г. от Главен архитект на Община Пловдив.

Жалбоподателите Г. Н. А. [ЕГН], и М. М. П.-А., [ЕГН], и двамата с адрес: гр. Пловдив, [улица], считат, че процесната виза е издадена в нарушение на чл. 140, ал.2 вр. с ал. 3 ЗУТ, тъй като не е издадена върху комбинирана скица от Кадастралната карта и ПУП. Излагат доводи, че във визата не са отразени всички съществуващи в имота сгради, както и в съседните поземлени имоти. Правят възражение, че в скицата-виза не са отразени отстояния и височини, както и че не са спазени специфичните условия по смисъла на чл. 140, ал.2 ЗУТ, включително и чл. 79, ал.2 от Закона за културното наследство. Иска се отмяна на обжалваната скица-виза като незаконосъобразна. Алтернативно се иска прогласяването на нищожност на обжалвания акт. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателите М. Г. М. - Шишкова, [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Пловдив, [улица], ет. * и Ц. Т. М., [ЕГН], от гр. Пловдив, [улица], съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. „** № **, ет.*, офис * твърдят в жалбата, че липсва съгласие от страна на заинтересованите собственици с нотариална заверка на подписите, както и че визата не отговаря на условията на чл. 140, ал 2 и ал. 4 от ЗУТ, доколкото се твърди, че скицата-виза не съдържа в пълнота задължителните реквизити. В тази посока се твърди, че в графичната част не са означени всички налични сгради и постройки на имота, предмет на визата, съседните имоти и допустимите отклонения по чл.36 от ЗУТ, както и че предвиденото застрояване във визата не е показано със задължителните линии на застрояване. Най-сетне се твърди, че издаването на процесната виза не е съобразено с обстоятелството, че са налице висящи административни производства по смисъла на чл. 224а ЗУТ и в този смисъл се твърди, че е налице нарушение на изискванията на чл. 148, ал.7 ЗУТ, както и че преди издаване на визата не е изискан протокол за проведено Общо събрание на етажната собственост по реда на ЗУЕС. Претендират се разноски.

Ответникът - Главен Архитект на Община Пловдив чрез процесуалния представител главен юрисконсулт П., оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Твърди, че при издаване на процесната скица-виза не са допуснати съществени процесуални нарушения с оглед спецификата на обекта.

Заинтересованите страни Д. А., ЛНЧ **********, постоянен адрес: гр. Пловдив, [улица] А. Е., гражданин на Израел, роден на [дата]., постоянен адрес: Израел, гр. „Тел Авив“, [улица], чрез процесуалния представител адв. К., съдебен адрес: гр. Пловдив, [улица], Делови център, офис **, считат жалбата за неоснователна. Претендират разноски.

Заинтересованата страна А. С. М., [ЕГН], адрес: гр. Пловдив, [улица], ет.*, ап.* заявява, че е съгласен с жалбите,но предоставя на съда.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

По допустимостта:

Оспорваната виза е издадена на основание чл. 140, ал.2 и ал.3 от ЗУТ, като служи за инвестиционно проектиране за сграда с ИД №**** от КККР, кв. 55-нов, кв.99-стар на „Централна градска част“, гр. Пловдив, одобрен с Решение № 1155/29.11.1982г. на гр. Пловдив, за обект: „Фасадна реставрация на южна и източна фасада на СОС, без промяна на обема”.

Няма спор и е установено по несъмнен начин, включително и с представения протокол № 5/22.05.2000г. от заседание на НСОПК, ведно с приложение № 1 към него, за приемане на решение за обявяване на „Историческа зона „Филипопол-Тримонциум-Пловдив“, в гр. Пловдив за групов паметник на културата, че сградата, предмет на оспорваната виза, е декларирана като единичен архитектурно-строителен паметник на културата и е част от групов археологически и архитектурно-строителен паметник на културата.

Според разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, за строежите по чл. 12, ал. 3, чл. 41, ал. 2, чл. 50, 51, 58, 59, чл. 133, ал. 6 и чл. 134, ал. 6, както и за обекти - недвижими културни ценности, издаването на виза е задължително.

Тоест, касае се несъмнено за хипотеза, при която издаването на виза е задължително по силата на закона, независимо от засягането на предвижданията на застроителния план.

Затова и е налице индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване.

Жалбоподателите разполагат с право на жалба, тъй като са заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал.1 във вр. с ал.2, т.1 от ЗУТ – същите са собственици на самостоятелни обекти в сградата . /така Нот.акт № 134, том III, рег. №4323, дело № 474 от 2006г.; Нот.акт № 26, том I, рег. №1388, дело № 26от 2010; Констативен акт за собственост върху недвижим имот Акт № 55, том I, рег. №684, дело № 55 от 2021г./.

Касае се за сграда в режим на етажна собственост, като фасадата, която ще се реставрира, е обща част по смисъла на Закона за собствеността.

Предвид изложеното съдът приема, че жалбата е насочена против подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, подадена от лица, притежаващи пряк и непосредствен правен интерес. Жалбите са постъпили на 06.07.2023г., а съобщенията, видно от разписния лист и приложените известия за доставяне в административната преписка по съединеното адм.д.№ 1992/23г., са връчени на 22.06.23г., 26.06.23г. и 05.07.23г., което прави жалбите подадени в законоустановения 14-дневен срок.

По същество:

Обжалваната виза е издадена от ЗА Г. А. на Община Пловдив, съгласно Заповед № 23 ЗГА-14/23.05.2023 г.(л.54), който е компетентен орган съгласно чл. 140, ал. 7 ЗУТ, в кръга на предоставените му правомощия и в изискуемата от закона форма.

Видно от съдържанието е, че е налице яснота относно правното основание и предмета на визата.

Поради това не са налице основания за нищожност.

От фактическа страна се установява, че административното производство е започнало по заявление вх.№ 94012-788/27.04.2023г. / изписано в акта с вх.№ РЦ-458 от 05.05.2023г., което е номерът на придружителното писмо до главния архитект/, от Д. А., с което е поискано да бъде издадена скица с виза за проучване и проектиране на поземлен [имот номер], [УПИ], кв.55 по плана на ЦГЧ, Пловдив, за обект „Фасадна реставрация на южна и източна фасада на сградата на [улица]. Към заявлението са приложени Констативен НА за собственост върху НИ и схеми на СО.

Последвало е издаването на обжалваната виза, на основание чл. 140, ал.2 и ал.3 от ЗУТ, издадена от ЗА Главен архитект, която служи за инвестиционно проектиране за сграда с ИД № 56784.518.1035.1 от КККР, кв. 55-нов, кв.99-стар на „Централна градска част“, гр. Пловдив, одобрен с Решение № 1155/29.11.1982г. на гр. Пловдив, за обект: „Фасадна реставрация на южна и източна фасада на СОС, без промяна на обема”.

Посочено в обжалвания акт е, че визата се издава при следните условия:

-Проектът да се съобрази с всички законови и нормативни изисквания в устройството на територията.

-Проектът да се комплектова съгласно чл. 144 от ЗУТ и Наредба №4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти.

-Визата и проектът да се съгласува с Министерството на културата, съгласно ЗУТ и Закона за културното наследство

Посочено е също, че неразделна част от визата са: Скица № 15-1069517-15.11.2020г.; Скица № 15-1069493-15.11.2020г.; Скица № 15-1069495-15.11.2020г.; Скица № 15-1069499-15.11.2020г.; Скица № 15-1069497.11.2020г.; Скица № 15-1069509-15.11.2020г.; Скица № 15-1069507-15.11.2020г.; Скица № 15-1069505-15.11.2020г.; Скица № 15-1069502-15.11.2020г.; Скица № 15-1069511-15.11.2020г.; Скица № 15-1069501-15.11.2020г.

В хода на съдебното производство с писмо с вх.№ 2583/12.02.2024г. по опис са представени и приети писмени доказателства, в това число: Констативен протокол от 30.09.2022г., изд. от МК, ГД „Инспекторат за опазване на културното наследство“; Констативен протокол № 11 от 11.03.2021г., издаден от Община Пловдив, Район Централен, с приложения; Констативен протокол № 12 от 17.03.2021г., издаден от Община Пловдив, Район Централен, с приложения; Констативен протокол № 13 от 17.03.2021г., издаден от Община Пловдив, Район Централен, с приложения; Констативен протокол № 14 от 17.03.2021г., издаден от Община Пловдив, Район Централен, с приложения; Констативен протокол № 25 от 10.10.2022г., издаден от Община Пловдив, Район Централен с приложения; Констативен протокол № 26 от 10.10.2022г., издаден от Община Пловдив, Район Централен, с приложения.

В хода на съдебното производство е допусната и приета с възражение от страна на ответника съдебно-техническа експертиза(СТЕ), която Съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвена.

Вещото лице е проследило кадастрално-регулационния статут на имота, като е установило, че действащият ПУП-ПРЗ за [УПИ], определен за ПИ с ИД № *** по КККР, е ЗРП на ЦГЧ-Пловдив, одобрен с Решение № 1155/29.11.1982г. на Об С Пловдив и „Изменение на ЗРП и КЗСП за част от кв.55-нов (99-стар), одобрен със Заповед № ОА-600/19.05.1998г., с който за УПИ VIII-1352г. се предвижда надстрояване с един и два етажа на съществуващата застройка, разположена по общата странична регулационна граница с [УПИ] (с Н=8,2м.).

Посочено е от ВЛ, че в издадената виза за проектиране не се съдържат данни за ПУП от 1998г.

Описано е, че съгласно ИОУП О Пловдив, одобрен с Решение № 521, Протокол № 22/24.11.2022г. на ОС Пловдив, процесният имот ПИ с ИД №56784.518.1035 по КККР попада в устройствена зона „Жм” - зона с преобладаващо застрояване с малка височина, със стойности на устройствените показатели: П до 60%, Кинт до 1,2, Оз над 40%, Н до 10,0м. ВЛ е посочило, че тези устройствени показатели (за зона „Жм”) не са отразени и са тези показатели в текстовата част на визата.

Установява се от експерта, че визата не представлява комбинирана скица между действащата КККР и действащия ПУП-ПРЗ, а е само копие от цветно копие на ЗРП на ЦГЧ, одобрен с Решение № 1155/29.11.1982г. на Об С Пловдив. По отношение на процесния имот вещото лице констатира, че има последващо одобрени със Заповед № ОА-600/19.05.1998г., ЧИЗРП и КЗСП, а отбелязаната в скицата, като съществуваща, жилищна сграда е съборена. Същата сграда по действащата кадастрална карта не присъства. По плана, одобрен със Заповед № ОА-600/19.05.1998г. са показани всички четири броя сгради в процесния ПИ с ИД №****, които сгради са заснети в КККР с №№ 1,2,4 - основно застрояване и № 5- допълващо застрояване, гараж.

По отношение на скиците, представляващи неразделна част от скицата виза за проектиране според вещото лице тези с отношение към реставрация на фасади юг и изток, са само четири СОС: № ***. №5*** № *** и № ***.

Съгласно данни от КАИС и от приложената Извадка от кадастралния регистър на недвижими имоти в сграда с ИД № *** се съдържат общо 13 броя СОС. Освен изброените по-горе СОС с №№ ....1, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 11, 12 и 13, в сградата има още три обекта:

- СОС с ИД № **, собственост на Г. Н. А. и М. М. П.-А., разположен на втори етаж, който заема част от южна и източна фасада.

-СОС с ИД № *** собственост на В. С. М. и А. Г. М., разположен на втори етаж. Обектът заема част от западна, част от южна и част от източна фасада.

-СОС с ИД № ***, собственост на Г. Б. М., разположен на четвърти етаж. Обектът заема част от южна и част от западна фасада.

Експертът е констатирал, че в обхвата на визата не са включени всички самостоятелни обекти в сградата. Посочено е, че във визата са цитирани само тези СОС, които са собственост на Д. А. и Е. Е.. Описано е също, че в сградата има още три СОС с фасада от изток и юг, които СОС не са описани във визата: СОС с ИД № ***, СОС с ИД № *** и СОС с ИД № ***.

Установява се, че процесната сграда има частична западна фасада- частични външни ограждащи стени. В направените схематични приложения - извадки от КАИС за всички СОС са посочени и съответните фасади (северна - „с”, източна - „и”, южна - „ю”, западна - „з”). Поради разликата в нивото на двора по [улица]и нивото на [улица], западната фасада на сградата е частична - втори, трети и четвърти етаж. По фасадата са изпълнени отвори, които отговарят на приложените проекти - оригиналния за цялата сграда - от 1912г.; проект за преустройство на жилището на четвърти етаж (собственост на Г. Б. М.), с които проект се предвижда стоманобетонова тераса от юг- от 18.III.1969г.; проект за промяна предназначението на част от първи етаж в офис (нотариална кантора).

Описано е, че по-голяма част от фасадата от запад е неизмазана - необработена тухлена зидария. Около отворите няма изпълнени елементи, няма декоративни архитектурни и/или художествени характеристики и украси. Върху една малка част от западната фасада - тази, на сградите, разположено по общата регулационна граница с УПИ XII (калкан в обхвата на сгради с №№ 4 и 5), е положена груба едро пръскана мазилка.

Според заключението на вещото лице според ПУП-ПРЗ от 1982г. не се предвижда покриване на западните външни ограждащи стени на сгради №№ 1, 4, 5. Според ПУП-ПРЗ от 1998г. (ИЗРП с КЗСП) се предвижда частично покриване на западните външни ограждащи стени на сгради №№ 4, 5 с 1,2 3 етажно застрояване.

В обясненията си вещото лице при приемане на експертизата пояснява, че в ПУП от 1982 г. няма въведени устройствени показатели, а технически данни по ПУП от 1998 г. не са указани, защото този план не е част от тази виза за проектиране. Актуални данни за устройствени показатели има само в ОУП от 2022 г., които също не са посочени.

При така установеното от събраните по делото доказателства се налага извод за незаконосъобразност на оспорваната виза.

Съгласно чл. 140, ал. 2 от ЗУТ, визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36 от ЗУТ. Когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план. Именно това условие в случая не е спазено, с което е нарушена и разпоредбата на чл.140, ал.2 от ЗУТ. Визата не представлява комбинирана скица от КК и ПУП и не съдържат данни за ПУП от 1998г., нито отразява актуална информация за съществуващите в имота сгради. Същата е само копие от цветно копие на ЗРП на ЦГЧ, одобрен с Решение № 1155/29.11.1982г. на Об С Пловдив.

Доколкото се касае за недвижима културна ценност и няма одобрени специфични правила и нормативи, нарушена е и разпоредбата на чл. 140, ал. 4 от ЗУТ поради липсата на задължителни линии на застрояване и максимално допустима кота корниз.

Нарушаването на две императивни разпоредби е достатъчно основание за отмяна на оспорвания акт. Поради това съдът не се произнася по останалите възражения на жалбоподателите.

С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателите Г. Н. А. и М. М. П.-А. се дължат разноски в общ размер на 1465,30лв., представляващи заплатена ДТ- 20лв., възнаграждение за ВЛ – 545,30лв. и платено адвокатско възнаграждение в размер на 900,00 лв., съгласно представен списък (л.266).

На жалбоподателите М. Г. М. – Шишкова и Ц. Т. М. се дължат разноски в общ размер на 1515,30 лв., представляващи заплатена ДТ-20 лв., платено адвокатско възнаграждение в размер на 1250,00 лв., съгласно представен списък с разноски, договор за правна помощ и преводни нареждания (л.161 и сл.), и възнаграждение за ВЛ в размер на 245,30лв

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Виза за проектиране на инвестиционен проект за обект „Фасадна реставрация на южна и източна фасада на СОС, без промяна на обема“, за сграда с ид. № *** по КККР, кв. 55-нов, кв. 99-стар по плана на централна градска част, гр. Пловдив, [улица], издадена на 01.06.2023 г. от Главен архитект на Община Пловдив.

ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати общо на Г. Н. А. [ЕГН], и М. М. П.-А., [ЕГН], и двамата с адрес: с адрес: гр. Пловдив, [улица], сумата от 1465,30лв /хиляда четиристотин шестдесет и пет лева и 30 ст./ разноски.

ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати общо на М. Г. М. - Шишкова, [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Пловдив, [улица], ет. * и Ц. Т. М., [ЕГН], адрес: гр. Пловдив, [улица], съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. „*** № **, ет.*, офис **, сумата от 1515,30 лв. /хиляда петстотин и петнадесет лева и 30 ст.) разноски.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.