Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260098 04.12.2020 година град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският окръжен съд
граждански състав
На четвърти ноември
Две хиляди и двадесета година
В закрито заседание,в състав:
Председател:Милена Дечева
Членове:1.Жулиета
Серафимова
2.Тодор Х.
Секретар:М. С.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.гр.д.№833 по описа на съда за 2020 год.,за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №170/25.02.2020г.,постановено
по гр.д.№962/2019г. Районен съд-Хасково:ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.К.Б.,Т.Х.Л.
и Н.С.Л., А.А.Х. и А.Е. Х., че С.Г.Я., Й.Г.Я.-Б. и П.Ц.К. са
собственици на основание наследствено правоприемство
на следните недвижими имоти:поземлен имот
с идентификатор 77195.746.543,ведно с построената в имота едноетажна вилна
сграда с идентификатор 77195.746.543.1,както и на поземлен имот с идентификатор 77195.746.544,ведно с построената в имота
едноетажна вилна сграда с идентификатор 77195.746.544.1 по КК на гр.***,одобрена
със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-София,с административен адрес
гр.***; ОСЪЖДА А.А.Х. и А.Е. Х. да предадат на С.Г.Я., Й.Г.Я.-Б. и П.Ц.К.,владението
върху гореописаните недвижими имоти;ОТМЕНЯ
на основание чл.537 ал.2 от ГПК нотариален акт №54, том 1, рег.№9928 на
нотариус В.Сиртова от 08.02.2018г.,по силата на който
В.К.б. е признат за собственик по давностно владение
върху поземлен имот с идентификатор 77195.746.543,ведно с построената в имота
едноетажна вилна сграда с идентификатор 77195.746.543.1,както и на поземлен
имот с идентификатор 77195.746.544,ведно с построената в имота едноетажна вилна
сграда с идентификатор 77195.746.544.1 по КК на гр.***,одобрена със Заповед №
РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-София,с административен адрес гр.***; ОСЪЖДА В.К.Б.,Т.Х.Л.
и Н.С.Л., А.А.Х. и А.Е. Х. да заплатят на С.Г.Я., Й.Г.Я.-Б. и П.Ц.К.
направените по делото разноски в размер общо на 455лв.
С Решение №260040/28.08.2020г.,постановено по гр.д.№962/2019г.
РС-Хасково отхвърля направеното от адв.Г.Г.,като пълномощник на ответника В.К.Б. искане за допълване
на решение №170/25.02.2020г.,постановено по
посоченото дело ,като неоснователно.
Недоволен от така постановеното
решение е останал въззивникът В.К.Б.,който чрез
пълномощника си адв.Г.Г. го
обжалва в законоустановения срок с оплаквания за
недопустимост и неправилност.Твърди,че съдът уважил предявените обективно
съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.537 ал.2 от ГПК,в
частта,отнасяща се до построените в процесните имоти
вилни сгради,без да се съобрази с обстоятелството,че ищците с молба от
23.05.2019г. изрично заявили,че не претендират ревандикация
на тези сгради. Съдът се произнесъл свръхпетитум,което
било недопустимо и в противоречие с принципа на диспозитивното
начало.Твърди също,че решението е постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила,необосновано и незаконосъобразно е.Решението се базирало
на неустановени по делото факти и обстоятелства,свързани с извод за невярност на свидетелските
показания,дадени пред нотариуса при издаването на нотариалния акт по
обстоятелствена проверка ,касаещ процесните
имоти;предоставяне право на ползване от страна на наследодателите на ищците в полза на В.Б.;липса на данни за
демонстрация на намерение за своене на имотите по
отношение на двамата братя Р.Я. и Г.Я.,а след смъртта им-по отношение на
техните наследници. В тази връзка е направен анализ на доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност,които според въззивника
сочат на неоснователност на исковите претенции и съответно придобиване на процесните имоти по давност,чрез осъществено владение в
продължение на повече от 10 години.Счита,че ищците не са доказали,че са
собственици на процесните имоти,тъй като представения
по делото нотариален акт от 1951г. на техните наследодатели,по никакъв начин не
сочел,че описаните в документа имоти са идентични с процесните.Поддържа,че
ищците е следвало да проведат в процеса обратно доказване и да оборят доказателствената сила на констативния нотариален
акт,каквото те с ангажираните по делото доказателства не са успели да направят.Претендира
от въззивната инстанция да обезсили постановеното
решение,в частта,в която са уважени исковете по отношение на описаните в
решението вилни сгради,построени в процесните имоти и
да прекрати производството по делото в посочената част,а в останалата част да
отмени обжалваното решение и да
постанови ново по съществото на спора,с което да отхвърли предявените искове
като неоснователни.Претендира и присъждане на разноски по делото.
Недоволни от така
постановеното решение са останали и въззивниците А.А.Х. и А.Е.Х.,които
чрез пълномощника си адв.Е.В.-***,който го обжалват в
законоустановения срок с оплаквания за
неправилност.Твърдят,че правилно и в съответствие с фактическите твърдения на
ищците първоинстанционният съд е приел,че главния иск
е с правно основание чл.108 от ЗС,но неправилно направил изводи,че ищците са
доказали трите предпоставки за основателност на ревандикационната
претенция.Считат,че ищците единствено са доказали по несъмнен начин,че са
наследници на Г. и Р.Я., които в миналото са били собственици на земеделски
имоти,които в последствие са били разделели и отразени като самостоятелни
имотни единици по кадастралната карта на гр.***.Неправилно обаче съдът приел,че
ответникът В.Б. не е придобил собствеността върху тези имоти по давност,тъй
като същият установил по делото осъществено владение върху имотите в
продължение на повече от 10 години.В тази връзка считат,че този ответник се
легитимира като собственик на имотите,за които се е снабдил с констативен нотариален
акт за собственост и които в последствие е продал на другите двама ответника Т.
и Н. Л.Изложени са и съображения за недопустимост на решението,в частта,в която
се отнася за построените вилни сгради в процесните
имоти,тъй като по отношение на тези сгради нямало искова претенция от ищците.Твърди
се,че съдът не се произнесъл по предявен иск за нищожност в диспозитива
на решението си, обаче изложил мотиви в тази връзка,което било неправилно и в
нарушение на процесуалните правила.Стичат,че са придобили процесните
имоти чрез покупко-продажба и са заплатили стойността на имотите,поради което
твърденията за симулация от страна на ищците били неоснователни.Претендират от въззивната инстнанция да отмени
обжалваното решение на РС-Хасково и вместо него да постанови ново по съществото
на спора,с което да отхвърли предявените искове изцяло.Претендират и присъждане
на разноски по делото.
Недоволни от така постановеното
решение са останали и въззивниците Т.Х.Л. и Н.С.Л.,които чрез пълномощника си адв.С.Х. го обжалват в законоустановения
срок с оплаквания за неправилност.Считат,че ищците не са доказали наличието на трите комулативно дадени предпоставки за уважаване на равандикационната претенция ,тъй като по делото било
установено със събраните доказателства,че ответникът В.Б. е е
придобил собствеността върху тези имоти по давност,тъй като същият установил по
делото осъществено владение върху имотите в продължение на повече от 10
години.В тази връзка считат,че този ответник се легитимира като собственик на
имотите,за които се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост и
които в последствие им е продал.Изложени са съображения във връзка с
приложението на института на давността и е направен анализ на събраните писмени
и гласни доказателства.Изложени са и доводи,че с оглед на събраните по делото
доказателства се установявало,че ищците са се дезинтересирали
от процесните имоти,поради което тези имоти са били завладяни от ответника Б. чрез упражнявана от него
фактическа власт,а не като ползвател и държател на имотите и в последствие са
им били продадени. Претендират от въззивната инстнанция да отмени обжалваното решение на РС-Хасково и
вместо него да постанови ново по съществото на спора,с което да отхвърли
предявените искове изцяло.Претендират и присъждане на разноски по делото.
В срока по чл.263 от ГПК
не е депозиран писмен отговор от въззиваемите С.Г.Я.,Й.Г.Я.-Б. и П.Ц.К..В съдебно заседание
чрез пълномощника си адв.С.П.-*** оспорват подадените
въззивни жалби и
намират същите да неоснователни.Претендират от въззивната
инстанция да потвърди обжалваното решение на РС-Хасково като правилно и законосъобразно.Претендират
и присъждане на разноските пред въззивната инстанция.
Хасковският окръжен съд след
преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства
,поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивните жалби са
подадени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно легитимирани страни-ответници по делото,в законоустановения
срок и са процесуално допустима.Разгледани по същество жалбите са основателни,но
по съображения различни от изложени в обстоятелствената им част.
В настоящия случай РС-Хасково е
бил сезиран с обективно и субективно съединени искове предявени от ищците С.Г.Я.,
Й.Г.Я.-Б. и П.Ц.К. против ответниците В.К.б.,Т.Х.Л.,Н.С.Л.,А.А.Х.
и А.Е.Х..Ищците са твърдели,че са собственици на два поземлени имота с идентификатори 77195.746.543
и 77195.746.544 по силата на
наследствено правоприемство от техните наследодатели
,а именно двамата братя Г.Т.Я.,б.ж. на гр.София,починал на 22.02.2018г. и Р.Т.Я.
,б.ж. на гр.София,починал на 02.04.2007г.Твърдели
са,че за посочените недвижими имоти първия ответник В.К.Б. се е снабдил с
нотариален акт за собственост на
посочените недвижими имоти по давност № 54 от 08.02.2018г.,като на същата дата
с нотариален акт №55 за покупко- продажба имотите са били продадени на ответника Т.Х.Л. в режим на СИО с ответницата Н.С.Л..В последствие процесните недвижими имоти са били продадени на ответника А.А.Х. в режим на СИО
с ответницата А.Е.Х. с нотариален акт №129
от 13.04.2018г.В обстоятелствената част
на исковата молба ищците излагат фактически твърдения за „неистинност „ на НА
№54 и „нищожност“ на НА №55 от 08.02.2018г. В петитума
на исковата молба ищците претендират от съда постанови решение,с което „да
признае за установено между нас и ответниците,че ние
сме единствените собственици на двата горепосочени имоти,както и да осъдите А.А.Х. и А.Е.Х. да предадат собствеността и владението върху
тях,да обезсилите На №54 от 08.02.2018г., НА №55 от 08.02.2018г. и НА №129 от
13.04.2018г.,както и да осъдите ответниците солидарно
да ни заплатят направените от нас деловодни
и съдебни разноски по делото“.Като правно основание на предявените
искове са посочени чл.109 от ЗС вр. чл.26 ал.1 предл.1-во от ЗЗД.
С разпореждане на съда №5761/21.08.20219г. исковата молба е оставена
без движение поради констатирани от съда нередовности,като
на ищците е указано да конкретизират на какво основание се иска обезсилване на
нотариални актове,на кои точно;кой от
ищците на кой от двата процесни поземлени имота иска ревандикация,съответно при какви квоти,респ. идеални части;оспорват
ли се декларациите по ДОПК,ЗННД и ЗМИП,кой точно декларации и на какво основание.
Със заявление вх.№17575/09.09.2019г. пълномощникът на ищците прави уточнение на
исканията си за обезсилване на описаните в исковата молба нотариални актове №54
и №55,като в т.3 уточнява претенциите за ревандикация
на ищците по отношение на описаните в исковата молба недвижими имоти и
съответните квоти.В тази връзка се конкретизира,че ищците С.Г.Я. и Й.Г.Я.-Б. претендират ревандикация
на ПИ с идентификатор 77195.746.543 по КК на гр.***,при квоти 3/4 ид. части за С.Я. и 1/4 ид. част
за Й.Я..Уточнява се също,че тримата ищци претендират ревандикация
на ПИ с идентификатор 77195.746.544 по КК на гр.*** при квоти,съгласно чл.9
ал.2 от ЗН ,а именно: 1/2 ид.част за П.Ц.К., ¼ ид.част
за С.Г.Я. и ¼ ид. част за Й.Г.Я. –Б.Т.е. две
от ищците претендират ревандикация и на двата описани
в обстоятелствената част на исковата молба недвижими имота при посочени идеални
части за всяка една от тях,а тримата ищци общо претендират ревандикация
на поземлен имот с идентификатор
77195.746.544 по КК на гр.*** също с посочени идеални части за всеки един от тях. Изразено е и становище по отношение
на декларациите по ДОПК, ЗННД и ЗМИП.
В проекта си за доклад по
делото,обективиран в определение №2306/20.11.2019г,първоинстанционният съд приема,че е сезиран два обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.108 от ЗС и чл.26 ал.1 от ЗЗД,като прекратява частично
производството по делото поради недопустимост на исканията по чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна/обезсилване/ на НА №55 и № 129, съобщава и проекта за доклад на
страните по делото.В първото по делото заседание на 12.12.2019г. съдът
докладва делото на основание чл.146 от ГПК,съобразно изготвения проект за
доклад в закрито заседание с определението от 20.11.2019г.,като го приема за
окончателен.
В обжалваното решение първоинстанционният съд
приема по отношение на всички ответници, че всички
ищци са собственици на поземлен имот с идентификатор
77195.746.543,ведно с построената в имота едноетажна вилна сграда с
идентификатор 77195.746.543.1,както и на поземлен имот с идентификатор 77195.746.544,ведно с построената в имота
едноетажна вилна сграда с идентификатор 77195.746.544.1 по КК на гр.***,одобрена
със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-София,с административен адрес
гр.*** и уважава ревандикационната
претенция на ищците спрямо последните двама ответника А.А.Х. и А.Е.Х.
.На основание чл.537 ал.2 от ГПК отменя и НА №54 от 08.02.2018г.,по
силата на който ответника В.К.Б. е признат за собственик по давностно
владение на описаните по-горе недвижими имоти.
Съдебният исков процес е
организиран като система на процесуални действия на страните и съда с цел и
гаранция за ефективна защита на субективните материални права на физическите
,юридическите лица,държавата и общините и други правни субекти,когато тези
права са застрашени или нарушени.Именно спорното материално субективно право-претендирано
или отричано от ищеца право,индивидуализирано от основанието и петитума на иска, е предмет на делото.Правната квалификация
на спорното право се определя от съда в рамките на заявената от страната –ищец
защита.Когато в нарушение на принципа на диспозитивното
начало,съдът се е произнесъл по предмет,за който не е бил сезиран,когато е
определил предмета на делото въз основа на обстоятелства,на които страната не
се е позовала,когато дава защита не на търсеното,а на друго право,когато
дадената защита е извън предметната рамка на спора,то постановеното съдебно
решение се приема за процесуално недопустимо.
За да определи действителното основание на спорното материално
право,съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата
молба фактически твърдения,които формират основанието на исковата претенция, и
от заявеното в петитума искане за защита.В съответствие
с принципа на диспозитивното начало в гражданския
процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна
квалификация на предявения иск,след като обсъди релевантните за спора
факти,доказателствата по делото и становищата на страните и приложи съответния
материален закон.Излизане извън пределите на търсената защита от гледна точка
на форма или съдържание,обуславя недопустимост на съдебния акт по съществото на
спора.
Според данните по делото и съгласно първоначалната искова молба и уточнителната такава/заявление вх.№17575/09.09.2019г./ търсената от ищците защита на
твърдяно право на собственост е ревандикационна
претенция единствено спрямо ответниците А.А.Х. и А.Е.Х. и именно срещу тях е предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС .По отношение
на останалите трима ответника ревандикационна
претенция не е предявена,доколкото така е отразено в петитума на първоначалната искова молба,тъй като в уточнителната петитум изобщо липсва.Според фактическите твърдения в
първоначалната искова молба и изрично
заявление след уточнение ищците
твърдят,че притежават спорните два
поземлени имота с идентификатори 77195.746.543 и 77195.746.544 по силата на наследствено правоприемство
и при съответни идеални части придобити от различни наследодатели.В тази връзка с
изрично заявление според указанията на съда,чрез пълномощника си адв.С.П. конкретизират всеки един от тях каква идеална част от процесните имоти претендира като своя собствена , каква
квота конкретизирана според Закона за наследството притежава,тъй като не е без
значение факта,че в случая ревандикацията на двата
имота се претендира по наследство от двама братя-различни физически лица,от чието
наследство всеки от тримата ищци има различни права.С изрична молба-заявление
вх.№9700/23.05.2019г. ищците заявяват,че не претендират ревандикация
на построените в поземлените имоти вилни
сгради с идентификатори съответно 77195.746.543.1 и 77195.746.544.1 ,така както
същите са описани в нотариален акт №54 и №55 от 08.02.2018г. Въпреки
направените уточнения от ищците ,след
оставяне на исковата молба без движение,поради констатирани нередовности
от съда ,същите не са намерили отражение нито в предварителния доклад по
делото,нито в окончателния такъв.Претендираното от
ищците се разминава и от това,което се съдържа в диспозитива
на постановения съдебен акт,предмет на въззивно
обжалване.
В конкретния
случай в рамките на развилото се пред РС-Хасково производство и след преценката
на съда,че първоначалната искова молба е нередовна поради противоречие между
обстоятелствена част и петитум,ищците са уточнили със
заявление вх.№17575/09.09.2019г. какви са претенциите
им,като посоченото от тях съществено се различава от първоначално отразеното в
исковата молба и в доклада на съда-предварителния и окончателния такъв.С
обжалваното решение първоинстанционният съд се е
произнесъл с диспозитив,с който се уважава иск с
правно основание чл.108 от ЗС само по отношение на последните двама ответника
,като е признал за установено,по отношение на всички ответници,че
ищците са собственици на двата описани в исковата молба поземлени
имота,включително и построените в същите вилни сгради.Съобразявайки,че диспозитивът на съдебното решение,който определя не само
вида и обема на даваната от съда защита-санкция на спорното субективно
материално право,но и определя субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо,не съответства на търсената защита със
заявения от ищците петитум относно обема и предмета
на спора,настоящия състав приема,че обжалваното решение на РС-Хасково е
произнесено в нарушение на процесуалните правила.Този извод се налага от
факта,че доколкото са били налице основания районният съд да приеме,че е налице
нередовност на исковата молба и след като безспорно е приел,че претендираното право на собственост принадлежи на ищците,то
несъобразяването с волята на ищците,обективирана в
заявление вх.№17575/09.09.2019г.,при постановяване на
съдебния акт по съществото на спора,чрез излизане извън пределите на предмета
на спора от гледна точка на защитимия обект на собствеността и неговия обем
налага извод за нарушение на диспозитивното начало в
гражданския процес,обуславящо недопустимост на съдебното решение.
В подкрепа на този извод следва да се отбележи и следното:
Заявения от ищците петитум относно иска по чл.108 от ЗС,чието основание
се извлича от фактическите им твърдения
е бил неприцизен в първоначалната искова молба,която
е и вписана.Такъв петитум изобщо липсва и не е отразен в уточнителната молба
на ищците,поради което и съдът е следвало да отстрани тази нередовност,още
повече,че по делото е налице противоречие относно факта дали се претендира ревандикация на процесните имоти
от всички ответници или само от последните двама,така
както е приел първоинстанционният съд.Това е от
значение поради обстоятелството,че съобразно разяснението по т.2а от ТР
№4/14.03.2016г. на ВКС по тълкувателно дело №482014г. на ОСГК съдът ,сезиран с осъдителен иск по чл.108 от
ЗС,следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към
патримониума на ищеца,защото искът съдържа в себе си
две искания за правна защита,отправени до съда:1.да бъде установено,че ищецът
притежава правото на собственост върху процесния имот и 2. да бъде осъден ответникът да му предаде
владението върху имота.Ако в хода на делото се установи,че ищецът по ревадникационния иск е собственик на процесния
имот,но ответникът го владее или го владее на противопоставимо
на собственика правно основание,съдът следва да уважи първото искане за правна
защита като признае с установителен диспотизив,че ищецът е собственик на имота,а с отделен диспозитив за отхвърли неговото искане за правна защита-за
предаване на владението на имота.Именно по този начин постановеното решение ще
формира сила на пресъдено нещо по въпроса относно
собствеността върху имота,който въпрос няма да може да бъде пререшаван в бъдещ
исков процес между същите страни.Предвид неяснотата в исковата молба първоинстанционният
съд недопустимо се е произнесъл по иск с
правно основание чл.108 от ЗС спрямо последните двамата ответника без изрично произнасяне по отношение на
останалите ответници,за които при определянето на правната квалификация на
предявените искове приема,че има предявен иск
със същото правно основание.По този начин съдът не е създал и предпоставка за формирането на сила на пресъдено нещо на притежаването на каквито и да било права
от ищците по отношение на процесните имоти спрямо
първите трима ответника.Това произнасяне е несъвместимо с правното положение произтичащо
от заявените позициите на ищците в
изричното им заявление както по
отношение на твърдените от тях собствени идеални части от процесните
имоти,така и на наследствените им права,тъй като собствеността върху имотите се
претендира на основание наследствено правоприемство
от две физически лица и следва да е съобразено със ЗН.Произнасянето на съда по
иска с правно основание чл.108 от ЗС не е неправилно и не би могло да бъде
коригирано в рамките на въззивното производство с
оставянето на исковата молба без движение,тъй като този порок на решението е свързан с произнасяне на съда по предмет,за
който не е бил точно сезиран, предмет на
делото въз основа на обстоятелства,на които страната не се е позовала,с който се
дава защита не на търсеното,а на друго право и дадената защита е извън предметната рамка на
спора.Това съдебно решение е процесуално
недопустимо,поради което следва да бъде обезсилено и делото върнато за ново
разглеждане от друг състав на РС-Хасково.В подкрепа на този извод на съда е и
факта,че от уточнителната
молба/заявление на ищците са установява,че ищецът П.Ц.К. не
претендира ревандикация на поземлен имот с идентификатор
77195.746.543,а и тримата ищци са заявили изрично ,че нямат претенции по
отношение на построените в описаните в обстоятелствената част на исковата молба
едноетажни вилни сгради
Следва да се отбележи също,че при изготвянето на доклада по делото
,както в предварителния,така и в окончателния такъв, районният съд е приел,че е
сезиран с два обективно и субективно
съединени иска с правно основание чл.108 от ЗС и чл.26 ал.1 от ЗЗД,но в диспозитива на обжалваното решение се е произнесъл само по
иск с правно основание чл.108 от ЗС.В тази връзка и предвид фактическите
твърдения на ищците,както в първоначалната искова молба,така и в уточняващата
им молба/заявление/, депозирано след оставяне на исковата молба без
движение,съдът е следвало да ги задължи изрично да заявят дали предявяват иск
по чл.26 ал.1 от ЗЗД ,обуславящ с ревандикационната
им претенция и ако да,дали този иск се предявява в условията на евентуалност
или като главен иск .Това настоящият съдебен състав счита,че е от съществено
значение,предвид факта,че в мотивите на обжалваното решение са изложени доводи
по иск с посоченото правно основание,но в последствие в диспозитива
на решението това не е било отразено.Друг е и въпроса,че в мотивите на
обжалвания съдебен акт съдът обсъжда показания на свидетели във връзка с
твърдения за нищожност ,които показания са
били дадени в производството пред
нотариуса по повод извършването на обстоятелствена проверка,което в развилото
се съдебно производство е процесуално недопустимо.Всичко това обаче не води до неправилност или непълнота на постановения
съдебен акт,а до неговата недопустимост,доколкото диспозитива на същия
противоречи на заявеното от ищците като защита пред първата инстанция.
Изложените по –горе съображения водят до извода на настоящата
инстанция,че обжалваното решение на РС-Хасково като процесуално недопустимо ще
следва да бъде обезсилено,а делото да се
върне на РС-Хасково за произнасяне на процесуално допустимо съдебно решение от
друг състав в рамките на заявеното за защита спорно материално право,очертано
от исковата молба,съответно с доуточненията,направени
в заявление вх.№ 17575/09.09.2019г. и в рамките на
обема на търсената от страните-ищци защита и според твърдените от тях права.При връщане
на делото съставът ,който ще го разглежда ще следва да се съобрази с мотивите
на настоящето решение,като при необходимост ще следва отново да остави исковата
молба без движение,като даде на ищците съответните указания по отношение на
твърденията им за нищожност и
конкретизация на претенциите им в тази насока.Ще следва да се прецизира и петитума на исковите претенции на ищците в съответствие с
фактическите им твърдения,като се индивидуализират исковете ,които се
предявяват срещу всеки един от ответниците с
оглед преценка и на правния интерес ,съответно допустимостта
от воденето на граждански процес срещу всеки един от тях.При конкретизацията на
петитума на исковата молба ще следва да се прецизират
и наследствените права на ищците,с оглед твърдяното наследствено правоприемство като основание за придобиване на собственост,така
както е и заявено в уточнителната молба/заявление.
Предвид изхода на спора и връщане на делото за
ново разглеждане,поради ндопустимост на обжалваното
решение, въззивната инстанция счита,че не следва да
се произнася по исканията за разноски на
страните,тъй като въпроса с разноските ще
бъде разрешен окончателно при решаването на спора по същество.
Мотивиран от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение №170/25.02.2020г.,постановено по гр.д.№962/2019г. на
Районен съд-Хасково.
ВРЪЩА делото на
РС-Хасково за ново разглеждане от друг състав.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните.
Председател: Членове:1.
2.