РЕШЕНИЕ
№ 747
гр. Пловдив, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20255300501409 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от адв. Р. П. от АК-
Пловдив, в качеството й на особен представител на А. К. Й., ЕГН:**********,
против Решение № *** год. по гр. дело № *** год. на Районен съд-Пловдив, в
частта му,с която жалбоподателят е осъден да заплаща на малолетното си дете
М. А. Й. ЕГН:**********, чрез неговата майка и законен представител Ф. Р.
Й., ЕГН:**********, месечна издръжка в размер на 350 лв. , считано от датата
на подаване на исковата молба в съда- 05.02.2024г. до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, от падежа
до окончателното й изплащане .
Твърди се в жалбата,че така определената от съда месечна издръжка е
прекомерна и не е съобразена с възможностите на бащата да заплаща такава.
Поддържа се в жалбата, че бащата не работи по трудово правоотношение, не е
самоосигуряващо се лице и няма данни за получавани доходи от други
дейности.Същият не притежава недвижими имоти и МПС-та, поради което
не е във възможностите му да заплаща издръжка на детето си в определеният
от съда размер и настоява за намаляване до минималния размер от 233,25
лева съгласно чл.142,ал.2 от СК.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от насрещната страна Ф. Р. Й., ЕГН:**********.
1
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
С решението в обжалваната част Пловдивският районен съд се е
произнесъл в процес за прекратяване на брака поради развод , по предявени
искове от Ф. Р. Й., ЕГН ********** против А. К. Й. ЕГН **********, с правни
основания чл.49,ал.3 от СК във вр. чл.59 , ал.2 , вр. ал.3 , ал.4 и ал.5 от СК.
Решението не е обжалвало и е влязло в сила , в частите , с които бракът
между страните е прекратен поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство по вина на съпруга А. К. Й. ЕГН **********, предоставено е
упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете М. А. Й.
ЕГН ********** на майката Ф. Р. Й., ЕГН **********; определено е
местоживеенето на детето при нея; определен е режим за осъществяване на
лични отношения между бащата и детето и е постановено след прекратяване
на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име Я..
С исковата молба за развод подадена от съпругата пред районния съд , е
направено искане за осъждане на бащата да заплаща месечна издръжка за
детето в размер от 400 лева.С първоинстанционното решение претенцията е
уважена частично, като бащата е осъден да заплаща месечна издръжка на
детето си чрез неговата майка и законен представител в размер от 350 лева.До
пълния предявен размер от 400 лева исковата претенция е отхвърлена като
неоснователна и в тази му част първоинстанционното решение е влязло в сила
като необжалвано.
Така спорът пред въззивната инстанция е висящ само досежно
дължимата от бащата месечна издръжка, като във въззивната жалба се
поддържа , че определеният от първоинстанционния съд размер от 350 лева е
завишен и не е съобразен с възможностите на бащата да заплаща такава.
С оглед на така релевираните оплаквания въззивният съд , за за се
произнесе взе предвид следното:
Задължението за издържане до навършване на пълнолетие на детето
възниква за родителите с факта на раждането му, като съгласно чл. 143, ал. 2
СК, те дължат издръжка, независимо дали са трудоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. Правото на детето да получи издръжка от
своите родители е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството
"непълнолетно лице". Това задължение за издръжка е общо за двамата
родителите и произтича от общото им задължение по чл. 122, ал. 2 СК да се
грижат за децата си. Размерът на издръжката, съгласно чл. 142, ал. 1 СК, се
определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на
родителите, като трябва да се има предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК,
която определя минималния размер на издръжката.
Съгласно разпоредбата на чл.142,ал.2 от СК , минималната издръжка за
дете е в размер на 1/4 от размера на минималната работна заплата за страната.
2
Към настоящия момент МРЗ в страната е 1077 лв. определена с ПМС №
359/23.10.2024 г., поради което следва да се приеме, че минималната месечна
издръжка за едно дете, дължима от един родител е в размер на 270 лв.
В конкретния случай детето М. А. Й. е на * години, посещава детска
градина. Освен от обичайните за деца на неговата възраст средства за
отглеждането му, същият се нуждае и от допълнителни средства във връзка с
посещаваните от него допълнителни занимания по английски език и народни
танци, като месечната такса в размер от 49 лева се заплаща от майката,
съгласно изготвения и приет в първоинстанционното производство социален
доклад.По делото и с оглед постъпилата справка от НАП,ТД, гр. Пловдив е
документално установено, че майката не работи по трудово или гражданско
правоотношение, не реализира доходи, не притежава движимо и недвижимо
имущество.С детето живеят в жилище, собственост на бабата и дядото по
майчина линия, находящо се в град ***.Бащата също няма декларирани
недвижими имоти и МПС, съгласно справката от НАП,ТД, гр. Пловдив, но
съгласно събраните по делото и неопровергани гласни доказателства, същият
живее във Федерална република Германия, работи като *** и получава
месечни социални помощи и детски надбавки.
При тези данни по делото, с оглед интересите на детето, неговата
възраст, необходимост от конкретни грижи и съпътстващи разходи при
отглеждането му за храна, облекло, обувки, консумативи, медикаменти за
лечение , съдът намира, че за месечната му издръжка са необходими 500
лева.И двамата родители понастоящем не дължат издръжка на други лица и са
в трудоспособна възраст,като майката не получава месечни доходи, не
притежава недвижими имоти и движими вещи ,от които да се издържа и
реализира доходи. Бащата на детето живее и работи като *** във Федерална
република Германия, където стандартът на живот е по-висок от този в
сравнение с България и получава освен месечно възнаграждение, но така
също и месечни помощи и детски надбавки. Родителят, комуто е предоставено
упражняването на родителските права, следва да поеме по-малък размер от
общата месечна издръжка на детето, доколкото той дава част от издръжката в
натура. Поради това бащата следва да осигурява по – голямата месечна сума
за издръжка на детето съответно в размер от 350 лева, като разликата се
поеме от майката, която полага грижи за фактическото отглеждане на детето.
Следователно постановеният от първоинстанционния съд размер на
месечна издръжка от 350 лева, е правилно определен,съобразен с конкретните
нужди на детето и възможностите на родителите му да престират такава,
поради което решението на първата инстанция, в тази обжалвана част следва
да се потвърди като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора на жалбоподателя не се следват разноски. На
основание т.7 от ТР №6/06.11.2013г. по т.д.№6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС,
същият следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд - Пловдив
държавна такса в размер на 84,06 лева, а на въззиваемата страна - направените
разноски в общ размер на 1 200 лв., от които 600 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение и 600 лв. - възнаграждение за особен представител на
жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК, въззивният съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1033/10.03.2025 год. по гр. дело № ***
год. на Районен съд-Пловдив, в обжалваната част, с която А. К. Й.,
ЕГН:**********, е осъден да заплаща на малолетното си дете М. А. Й.
ЕГН:**********, чрез неговата майка и законен представител Ф. Р. Й.,
ЕГН:**********, месечна издръжка в размер на 350 лв. , считано от датата на
подаване на исковата молба в съда- 05.02.2024г. до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, от падежа
до окончателното й изплащане.
В останалата част, като необжалвано, решението е влязло в законна
сила.
ОСЪЖДА А. К. Й., ЕГН:**********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Пловдив сумата от 84,06 лева,
представляваща държавна такса за въззивно обжалване.
ОСЪЖДА А. К. Й., ЕГН:**********, да заплати на Ф. Р. Й.,
ЕГН:**********, сумата от 1 200 лева, представляваща сторени пред
въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за особен представител.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на адвокат Р. П. - особен представител на А. К. Й.,
ЕГН:**********, разходен касов ордер за определеното й адвокатско
възнаграждение за въззивното производство в размер на 600 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4