Решение по дело №923/2018 на Районен съд - Ловеч

                               Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №                     

                                гр. Ловеч, 01.11.2018 г.

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на пети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря..........Петя Маринова.....................................и в присъствието на прокурора...................................................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 923 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази:

 

Отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК.

 

   Постъпила е искова молба от Т.М.Ц. ***, чрез пълномощник мл. адв. Т.Г., срещу И.Г.Н., С.Г.Ц., М.Г.Г., Ц.Н.Н. и И.С.Г.,***, в която твърди, че на 26.02.2018 г. е постановено Решение № 26 по в.гр.д. № 314/2017 г. на Габровския окръжен съд, с което окончателно /като неподлежащо на касационно обжалване/ била отхвърлена исковата му претенция и бил осъден да заплати на ответниците сумата от 1980 лв. за извършени от тях съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция. На 09.03.2018 г. първоинстанционният Ловешки районен съд, по искане на ответниците, издал в тяхна полза изпълнителен лист за сумата от 2920 лв., от които 940 лв. съдебно-деловодни разноски, сторени в първоинстанционното производство, и 1980 лв. - такива, сторени във възиввното производство. Ищецът твърди, че същевременно, на 22.03.2018 г., подал чрез процесуалния си представител в Габровския окръжен съд молба по чл. 248 от ГПК за изменение на решение № 26 по в.гр.д. № 314/2017 г. по описа на същия съд в частта му за разноските, по която към датата на депозиране на настоящата искова молба нямало произнасяне.

Ищецът посочва, че на 02.04.2018 г. получил покана за доброволно изпълнение от ДСИ към ЛРС, в която се излагало, че по образувано въз основа на горецитирания изпълнителен лист изпълнително дело № 20184310400111 по описа на Ловешкия районен съд, дължи на петимата ответници сумата от 4123.22 лв., която сума представлява: 2920 лв. неолихвяема сума, 0.80 лв. допълнителни разноски, 30.00 лв. разноски по и.д., 380.42 лв. такса по чл. 43 от тарифа за ДТ по ГПК, 792.00 лв. - други суми (държавна такса, адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице, за пазач и др.).

Твърди още, че на 12.04.2018 г. заплатил по сметката на ДСИ по горепосоченото изпълнително дело сумата от 2920 лв., която се явява и дължимите от него съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Въпреки това, изпълнителното дело срещу него не било прекратено и продължавал да получава съобщения, че дължи суми по същото.

Ищецът изтъква, че ответниците, към момента на образуване на горепосоченото изпълнително дело, а и към момента на депозиране на настоящата искова молба, не са имали и нямат подлежащо на принудително изпълнение вземане спрямо него, тъй като той предварително е платил, още преди да е настъпила изискуемост на вземането на ответниците за разноски по горепосоченото производство. С оглед на това счита, че не дължи никакви разноски по образуваното срещу него изпълнително дело поради материалната му незаконосъобразност - липса на изпълняемо право. В тази връзка излага съображения, че въззивното решение на Габровския окръжен съд, макар и да не подлежи на касационно обжалване и да влиза в сила на датата на постановяването му /26.02.2018 г./, това не се отнася за частта му за разноските, в която част е с характер на определение, подлежащо на изменение или допълване по реда на чл. 248 ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от постановяването му, като той е подал молба по този ред на 22.03.2018 г., по която била поставена резолюция от 16.04.2018 г. за размяна на книжа. При тези факти ищецът прави извод, че към 16.04.2018 г. въззивното решение на Окръжен съд-Габрово не е било влязло в сила в частта му за разноските, а оттам и ответниците не са притежавали право на изискуемо вземане спрямо него към тази дата.

Въз основа на изложеното, ищецът моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че той няма изискуемо задължение по отношение на ответниците по и.д. № 20184310400111 по описа на ДСИ към ЛРС.

Претендира присъждане на сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор, подаден общо от всички ответници, чрез пълномощник адв. М.М., с който е изразено становище за нередовност на исковата молба с аргумент, че същата не отговаря на изискванията на чл. 127 ал. 1, т. 5 от ГПК, тъй като не е ясно в какво се състои искането на ищеца. Изложени са и съображения за недопустимост на предявения иск, поради липса на посочените в чл. 439 от ГПК предпоставки, както и поради липса на правен интерес, тъй като в производството по чл. 439 от ГПК е недопустимо да се установява липсата на предпоставки за издаване на изпълнителен лист, поради наличието на изрично предвидения в чл. 407 от ГПК процесуален ред за обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, както и поради наличието на специален ред по чл. 435 ал. 2 от ГПК за обжалване на действията по принудителното изпълнение. Изложени са и съображения за неоснователност на предявения иск, доколкото в исковата молба не са посочени факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание. Заявено е искане за присъждане на направените от ответниците разноски по делото съгласно представен договор за правна защита.    

  В съдебно заседание ищецът не се явява, а се представлява от адвокат Т.Г., който, предвид поддържаното възражение за нередовност на исковата молба, направи пояснение на същата, на основание чл. 143 ал. 2 от ГПК, като моли да се признае за установено, че ищецът не дължи по отношение на ответниците сумата 1203.22 лева, явяваща се такси и разноски в производството по изпълнително дело № 20184310400111 по описа на ДСИ при ЛРС. В пледоария по същество, моли да бъде уважен предявения иск и излага съображения за неговата основателност, доразвити в писмена защита. Поддържа искането за присъждане на направените от доверителя му разноски по представен списък. Направи възражение за прекомерност на претендираните от ответниците разноски за адвокатско възнаграждение и счита, че следва да се присъди един хонорар в минималния размер за един адвокат.

              Ответниците не се явяват, а се представляват от адвокат М.М., който поддържа становището си по отговора и моли за отхвърляне на иска, като доразвива съображенията си в писмена защита. Излага аргументи и в подкрепа на претенцията им за присъждане на разноските по настоящото дело в пълния размер заплатено адвокатско възнаграждение от всеки от ответниците.

От събраните по делото доказателства, както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

От приложеното заверено копие от Изпълнителен лист от 09.03.2018 г. е видно, че същият е издаден от Районен съд-Ловеч, на основание чл. 404 т. 1 и чл. 405 ал. 1 от ГПК, въз основа на подлежащи на изпълнение Решение № 271/04.08.2017 г. по гр.дело № 771/2014 г. по описа на РС-Ловеч и Решение № 26/26.02.2018 г. по в.гр.д.№ 314/2017 г. на ОС-Габрово, като ищецът Т.М.Ц. е осъден да заплати на ответниците М.Г.Г., С.Г.Ц., И.Г.Н., И.С.Г. и Ц.Н.Н. сумата общо 940.00 лева – разноски по делото пред РС-Ловеч, както и сумата общо от 1980.00 лева – разноски по делото пред ОС-Габрово, на осн. чл. 78 ГПК.

Представен е заверен препис от Решение № 26/26.02.2018 г. по в.гр.д.№ 314/2017 г. на Окръжен съд-Габрово, с което е потвърдено Решение № 271/04.08.2017 г., постановено по гр.д.№ 771/2014 г. на РС-Ловеч, и е осъден Т.М.Ц. да заплати на М.Г.Г., С.Г.Ц., И.Г.Н., И.С.Г. и Ц.Н.Н. сумата общо от 1980.00 лева – разноски по делото пред въззивната инстанция, на основание чл. 78 от ГПК. В Решението на ОС-Габрово е посочено, че същото не подлежи на обжалване.

На 22.03.2018 г., Т.М.Ц. подал молба до Окръжен съд-Габрово по реда на чл. 248 от ГПК, за изменение на горепосоченото Решение № 26/26.02.2018 г. по в.гр.д.№ 314/2017 г. в частта му за разноските.

Междувременно, въз основа на издадения Изпълнителен лист от 09.03.2018 г. по гр.д.№ 771/2014 г., било образувано изпълнително дело № 20184310400111 по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд-Ловеч /изп.дело № 111/2018 г./ с взискатели – ответниците по настоящото дело и длъжник – ищецът, който на 02.04.2018 г. получил покана за доброволно изпълнение, че задължението му по изпълнителното дело към 26.03.2018 г. възлиза в общ размер на сумата 4123.22 лева, от която: 2920 лв. - неолихвяема сума, 0.80 лв. - допълнителни разноски, 30.00 лв. - разноски по и.д., 380.42 лв. - такса по чл. 53 от Тарифа за ДТ по ГПК и 792.00 лв. - други суми (в т.ч. държавна такса, адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице, за пазач и др.).

От приложената вносна бележка от 12.04.2018 г. е видно, че ищецът Т.М.Ц. е заплатил по сметката на ЛРС /за депозити и вноски по дългове/ сумата 2920.00 лева, дължима по изп.дело № 111/2018 г. на ДСИ при ЛРС, която съставлява общият размер на разноските, за които е издаден изпълнителният лист. 

Представен е заверен препис от неподлежащо на обжалване Определение № 327/25.05.2018 г. по в.гр.д.№ 314/2017 г. по описа на Габровския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на Т.М.Ц. по чл. 248 от ГПК, за изменение на Решение № 26/26.02.2018 г., постановено по същото в.гр.дело, в частта за разноските, като неоснователна.

С Определение № 369/29.08.2018 г. по в.ч.гр.дело № 638/2018 г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново, неподлежащо на обжалване, е потвърдено Разпореждане № 717/09.03.2018 г. по гр.дело № 771/2014 г. по описа на Районен съд-Ловеч, с което е разпоредено издаването на Изпълнителния лист от 09.03.2018 г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК, за установяване, че ищецът няма изискуемо задължение по отношение на ответниците по изп.дело № 111/2018 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при РС-Ловеч в размер на сумата 1203.22 лева, представляваща такси и разноски по посоченото изпълнително дело.

Следва да се отбележи, че установителният иск цели да внесе яснота, определеност и безспорност в отношенията между страните. Ищецът сам преценява наличието, респективно липсата на какви обстоятелства да бъде установено със сила на присъдено нещо. В случая избраната от ищеца защита е чрез предявяване на отрицателен установителен иск, като предоставена от законодателя възможност за оспорване на вземане по изпълнителен лист. Интересът на ищеца от предявяване на иск по чл. 439 ал. 1 от ГПК е като средство за установяване със сила на присъдено нещо отричаното от него право на ответника от събирането на вземането по изпълнителния лист.

Разпоредбата на чл. 439 ал. 1 от ГПК предвижда, че длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението – т. е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението.

С оглед на изложеното, съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество. 

Според ал. 2 на чл. 439 от ГПК, искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В случая от обсъдените по-горе съдебни актове съдът намира за безспорно установено, че е приключило съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Налице са влезли в сила първоинстанционно решение № 271/04.08.2017 г. по гр.дело № 771/2014 г. на РС-Ловеч и въззивно решение № 26/26.02.2018 г. по в.гр.дело № 314/2017 г. на ОС-Габрово, производствата по които са приключили, а в тежест на загубилата спора страна /ищецът по настоящото дело/, като законна последица от това, са поставени разноските по двете дела в общ размер на 2920.00 лева. Касае се за влезли в сила съдебни актове по смисъла на чл. 404, т. 1, пр. 1 от ГПК – първоинстанционно и въззивно решение, последното с характер на определение в частта на разноските, които са осъдителни в тази им част и с факта на влизането им в сила, като неподлежащи на обжалване, стават изпълнителни основания и подлежат на принудително изпълнение. Процесуалният закон не обвързва придобиването на това им качество с изтичане на предвидения срок за подаване на молба по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Ето защо, съдът намира за неоснователни доводите на ищеца за липса на изпълняемо право в полза на ответниците преди изтичане на срока по чл. 248 от ГПК за подаване на молба за изменение на въззивното решение в частта за разноските.

Следва да се отбележи, че преценката за наличие на изпълняемо право подлежи и на контрол чрез обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист пред горестоящата съдебна инстанция /чл. 407 от ГПК/. В случая се установи, че по частна жалба на ищеца, е бил проведен такъв контрол относно процесното вземане за разноски, като с влязло в сила Определение на ВТОС от 29.08.2018 г. по в.ч.гр.д.№ 638/2018 г. е потвърдено разпореждането на РС-Ловеч за издаване на изпълнителния лист от 09.03.2018 година. В мотивите на определението си въззивният съд е приел, че правилно е издаден изпълнителния лист за присъдените разноски, с оглед влезлите в сила първоинстанционно и въззивно решение, като без правно значение е подаването на молба за изменение на последното в частта за разноските.

Освен това, установи се по делото, че молбата на ищеца по чл. 248 от ГПК, за изменение на въззивното решение в частта за разноските, е оставена без уважение, като неоснователна, с влязло в сила Определение № 327/25.05.2018 г. по в.гр.д.№ 314/2017 г. на Габровския окръжен съд. Следователно, не е налице факт по смисъла на чл. 439 ал. 2 от ГПК, настъпил след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, който да обоснове липса на изпълняемо право.

Не на последно място следва да се отбележи, че ищецът, още преди произнасянето на съда по молбата му по чл. 248 от ГПК, е заплатил по образуваното изпълнително дело присъдените в негова тежест разноски в общ размер от 2920.00 лева в полза на ответниците. Като непогасено задължение по изпълнителното дело е останала сума в общ размер 1203.22 лева, представляваща такси и разноски по изпълнението. Съгласно правилото на чл. 79 ал. 1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, а предвидените в т. 1-3 на същата разпоредба изключения от това правило не са налице в настоящия случай. 

По изложените съображения съдът намира за неоснователен отрицателният установителен иск на ищеца за недължимост на сумата в общ размер 1203.22 лева, представляваща такси и разноски по изп.дело № 111/2018 г. по описа на ДСИ при ЛРС, поради което следва да бъде отхвърлен. Такъв иск би бил основателен единствено ако плащането на дължимите разноски е предхождало образуването на изпълнителното дело.

При този изход на процеса, следва да бъде отхвърлено и искането на ищеца за присъждане на направените от него разноски по делото в общ размер на 502.00 лева, съгласно представен списък.

На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответниците направените разноски по делото. Ответниците претендират разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за всеки от тях по 350.00 лева без ДДС или общо 2100.00 лева с ДДС, съгласно представен договор за правна защита от 25.06.2018 г.

Съдът намира за основателно възражението на ищеца за прекомерност на така заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което, съгласно чл. 78 ал. 5 от ГПК адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в по-нисък размер при спазване на чл. 36 от Закона за адвокатурата, т.е. не по-малко от минимално определения размер в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая, с оглед материалния интерес, дължимото адвокатско възнаграждение се определя в размер на 314.00 лева /чл. 7 ал. 2, т. 2 от Наредбата/. Съдът, като съобрази, че упълномощеният от ответниците адвокат е изготвил общ отговор на исковата молба от името на всички ответници, като за всеки от тях оказаната правна защита е идентична, делото не се отличава с правна и фактическа сложност и е приключило в едно съдебно заседание, намира, че претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено и присъдено на ответниците общо в размер на сумата 314.00 лева.

              Водим от горното, съдът

               

                                                        Р     Е     Ш     И:

 

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от Т.М.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК, за признаване за установено, че той няма изискуемо задължение по отношение на И.Г.Н., с адрес: ***, С.Г.Ц., с адрес: ***, М.Г. ***, Ц.Н.Н., с адрес: ***, и И.С.Г., с адрес: ***, по изпълнително дело № 20184310400111 по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен  съд-Ловеч, в размер на сумата 1203.22 лв. /хиляда двеста и три лева и двадесет и две стотинки/, представляваща такси и разноски по посоченото изпълнително дело.

ОТХВЪРЛЯ искането на Т.М.Ц., с горните данни, да му бъдат присъдени направените разноски по делото в общ размер 502.00 лева.     

ОСЪЖДА Т.М.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на И.Г.Н., с адрес: ***, С.Г.Ц., с адрес: ***, М.Г. ***, Ц.Н.Н., с адрес: ***, и И.С.Г., с адрес: ***, общо сумата от 314.00 лв. /триста и четиринадесет лева/, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ искането на ответниците в частта на разноските до пълния претендиран общ размер адвокатско възнаграждение, за разликата от 314.00 лева до 2100.00 лева, поради прекомерност.

              Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

              Препис от решението да се изпрати на ищеца на посочения в исковата молба адрес, а на ответниците общо на посочения в отговора им адрес за връчване на съобщения, чрез М.Г.Г..

 

           

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: