Р Е Ш Е Н И
Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№…………... гр.
София, 09.11.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, ІV„в” състав, в закрито съдебно заседание на девети ноември, две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева
Розалина Ботева
като разгледа докладваното от съдия Зл. Чолева ч. гр. дело № 13283 по описа
за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 436 от ГПК.
Съдът е сезиран с жалба вх.№ 35361/ 16.10.2020г. по описа на ЧСИ В.М.с
рег.№ 860 на КЧСИ, подадена от длъжника
„В.С.“ ЕООД срещу постановление за възлагане от 30.09.2020г. по изп. дело № 20198600401738
по описа на ЧСИ В.М.с рег.№ 860 на КЧСИ,
с което на „Е.С.р.“ ЕООД е възложен следния недвижим имот: апартамент № 3 Г,
нахоящ се в гр.София, район Триадица, ж.к.*******, разположен на първия
надпартерен етаж , на кота+ 3,50, със застроена площ от 89,99 кв.м., състоящ се
от : входна антре, дневна-трапезария с кухненски бокс, две спални,
баня-тоалетна и две тераси ,едната от които с площ от 16,31 кв.м. невключена в
застроената площ на апартамента, заедно с мазе № 2 Г, разположена в сутерена на
вх.Г, на кота - 3,30, с площ от 5,37 кв.м., заедно с припадащите се 1,71 %
ид.ч. от общите части на вх.Б и вх.Г
/без тези на подземните гаражи/ и заедно със съответните идеални части
от правото на строеж върху което е построена сградата, съставляващо УПИ
ХV-43,44,45,46,47,48,49,50 от кв.151 по
плана на гр.София, м.“бул.България ІІч.“, целият с площ от 2 714 кв.м. ,
заснет в кадастралната карта и кадастралните регистри , одобрени със заповед №
РД-18-108/ 13.12.2016г. на Из.директор на АГКК с идентификатор
68134.1005.4.3.30 , за сумата от 227 099,00лв.
Жалбоподателят
– длъжник в изпълнителния процес, „В.С.“ ЕООД, представлявано от
управителя Х.С.Б., чрез пълномощника-адв.И. И., оспорва законосъобразността
на атакуваното постановление. Поддържа доводи за ненадлежно извършване на
публичната продан, основани на твърдението за нередовно връчвана му ПДИ,
нередовно разгласяване на публичната продан, нередовно извършен опис и оценка
на процесния имот, които нарушения в своята съвкупност жалбоподателят счита, че
водят до ненадлежно извършване на публичната продан. С изложените доводи,
подробно развити в жалбата, жалбоподателят-
длъжник мотивира искането си за отмяна на постановлението за възлагане. Заявява искане по чл.438 от ГПК – за спиране
на изпълнението по изп.дело № 20198600401738
Насрещната страна по жалбата-
взискател в изпълнителното производство, В.Г.Д. оспорва същата
с възражение за недопустимост, като поддържа и евентуални възражения за
неоснователност. като неоснователна.
Твърди, че жалбата е недопустима, като
подадена от лице, което формално е вписано като законен представител /управител/
на дружеството- длъжник, но вписването му като управител на търговското
дружество е извършено в нарушение на нормите на ТЗ, поради което това лице не
може да представлява дружеството- длъжник. Моли съда да вземе предвид факта ,
че от наследника по закон на починалия едноличен собственик на капитала на
дружеството-длъжник – Л.И.Б., е
реализирано приемане на наследството по опис, включително и по отношение на
останалите в наследството дружествени дялове от капитала на дружеството-
жалбоподател. Като последица от това счита, че само наследникът по закон на
починалия едноличен собственик на капитала на дружеството – длъжник може да
подаде жалба от името и за сметка на дружеството. Счита, че липсата на такава
жалба от наследника по закон е допълнителна предпоставка жалбата, подадена от
името на дружеството от лицето Х.Б.. Да бъде оставена без уважение.
Насрещната страна по жалбата- „Е.С.Р.“ ЕООД
- купувач на публичната продан, на
който процесният имот е възложен с обжалваното постановление - оспорва жалбата като неоснователна и моли
съда да я остави без уважение по съображения , подробно развити в писменото
становище, представено по делото. Намира, че заявените от жалбоподателя -
длъжник доводи във връзка с нарушения при реализацията на публичната продан, не
са свързани с наддаването, поради което са извън предмета на проверка, дължима
от съда при обжалване на постановлението за възлагане.
По
делото са представени мотиви по реда на чл.436,ал.3 от ГПК от ЧСИ
В.М., с които е заявено становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд,
като прецени становищата и доводите на страните и доказателствата по
делото, на основание чл.437 от ГПК,
приема следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от легитимирана
страна- длъжник по изпълнението. Жалбата
е подадена в срока по чл.436,ал.1 от ГПК- съдът констатира, че изпратеното на
30.09.2020г. до дружеството- длъжник
съобщение за издаденото постановление за възлагане, не е връчено на
дружеството- длъжник, поради което съдът
приема, че подадената на 16.10.2020г.
жалба срещу постановлението е в рамките на законоустановения 2 седмичен срок по
чл.435,ал.1 от ГПК , /в приложимата релевантна редакция, публ. В ДВ,
бр.100/20.12.2019г./. Съдът намира за неоснователно заявеното от взискателя
възражение за недопустимост на жалбата, като подадена от лице без
представителна власт. При извършена от съда служебна справка в публично
достъпния търговски регистър бе установено, че към датата на подаване на
жалбата като управител , т.е.- законен представител на дружеството-
жалбоподател, съгласно нормата на чл.147,ал.1 от ТЗ, е вписан Х.С.Б..
Същият е вписан като управител на
дружеството на 11.09.2020г. на основание решение на СГС, ТО , 6 състав от
11.09.202г по т.д.№ 1476/2020г., /представено по настоящото дело/. Именно
управителят и законен представител на дружеството- длъжник – Х.Б. е упълномощил
адв.И.И., подал и подписал жалбата като пълномощник на дружеството- длъжник, да
представлява същото с пълномощното на л.375 от изп.дело. Що се отнася до възражението на взискателя ,
че вписването като управител на дружеството – длъжник на наследника по
завещание на починалия едноличен собственик на капитала на дружеството е
извършено в нарушение на закона – на нормата на чл.129,ал.1 от ТЗ и чл.147,
ал.1 от ТЗ, тъй като дружественият дял е наследен от наследника по закон на
починалият едноличен собственик на капитала а, основано на твърдението, че
правата по чл.127 от ТЗ би могла евентуално да съществува конкуренция на права
между наследника по завещание и наследника по закон на починалия едно ,при
евентуално възникнал спор между
наследника по закон и този по завещание – до разрешаването на конкуренцията на
права между тях по общия исков ред,
законен представител на дружеството – длъжник е лицето, надлежно вписано в
търговския регистър. И не на последно място, следва да се посочи, че на
оспорването на представителната власт с възражение за ненадлежно представляване
може да прави само страната, която е ненадлежно представлявана и то само в
хипотезата, при която не е потвърдила извършените без представителна власт
действия от нейно име. С оглед
изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема ,че жалбата е допустима.
Императивната
норма на чл.435,ал.3 от ГПК дава правна възможност на длъжника да обжалва
постановлението за възлагане. Цитираната императивна норма предоставя право на
длъжника са атакува постановлението за възлагане само в два изрично и изчерпателно
посочени случая: 1/ когато наддаването при публичната продан не е извършено
надлежно или 2/ имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. В
конкретния случай, жалбоподателят заявява твърдения за ненадлежно извършване на
публичната продан, част от която представлява и наддавателната процедура,
поради което съдът приема, че се позовава
на първата от горепосочените
хипотези по чл.435,ал.3 от ГПК, обуславяща допустимостта на жалбата.
По
основателността на жалбата:
Разгледана
по същество- съдът намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Изпълнителното
производство е образувано по молба на В.Г.Д. срещу длъжника „В.С.“ ЕООД - за
принудително събиране на сумите по изп.лист от 27.08.2019г., издаден от СРС, 74 състав по гр.дело № 45134/2019г. видно от изпълнителният лист, предмет на
принудително събиране на сумите по издадена заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 от ГПК от 27.08.2019г. по гр.дело № 45134/2019г. на СРС, 74 състав.
Изпълнението
върху недвижими вещи е регламентирано с разпоредбите на чл.483-чл.501 от ГПК,
като правилата относно процедурата по наддаване са уредени в чл.489-495 от ГПК. Настоящият съдебен състав приема, че в конкретния
случай от материалите по изпълнителното
дело се установява законосъобразността на процедурата по наддаване,
реализирана в рамките на процесната
публична продан, с начален момент 24.08.2020г.
и краен момент- 24.09.2020г., приключила с обжалваното постановление за
възлагане от 30.09.2020г.
От доказателствата по изп.дело се установява,
че наддаването в рамките на процесната
публична продан е извършено надлежно- при спазване на нормите на чл.489 и чл.492 от ГПК. В наддаването са участвали
лица, за които не се установява да е приложима забраната по чл.490 , ал.1 от ГПК, а жалбоподателят не твърди и да е нарушена тази забрана в конкретния
случай. От участниците в наддаването
е внесен изискуемият задатък по
чл.489,ал.1 от ГПК и направените от участниците предложения отговарят на
изискванията на ал.2 на чл.489, ал.2 от ГПК. Заявените от жалбоподателя доводи
– за нередовно връчване на ПДИ , нередовно извършен опис и оценка на
процесния имот и нередовно разгласяване
на публичната продан, съдът приема, че
те не следва да бъдат обсъждани, като ирелевантни. Разгласяването на проданта
подготвя наддаването, но не е част от самата процедура по наддаване, поради
което и начинът на извършване на разгласяването е извън дължимата от съда
проверка при обжалване на постановлението за възлагане. Дължимата от съда
проверка при обжалване на постановлението за възлагане е ограничена само до
законосъобразното извършване на „действията на съда и наддавачите във връзка с
подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това
и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния
изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни
предложения с фиксирана стъпка“, както и проверка на обстоятелството
дали възлагането на имота е извършено на
купувача, предложил най-високата цена, съгласно разрешението, задължително за съда,
дадено с т.8 от ТР № 2/2015г. по т.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Следва да се
посочи, че действително от материалите по изп.дело се установява
основателността на възражението на дружеството-длъжник, че в периода от време
от издаване на заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и
изпълнителния лист от 27.08.2019г. до датата 11.09.2020г. , /като част от този
период включва и периода на образуване на изпълнителното дело, включително и
част от периода на провеждането на процесната публична продан/, дружеството-
длъжник не е могло да заявява правно валидна воля, поради липса на законен
представител в този период от време, чрез който юридическото лице заявява
правно-валидна воля и участва в гражданския оборот. Това произтича от факта на
настъпилата смърт на едноличния собственик на капитала и управител на ЕООД- Х.С.Б.на
дата 27.08.2018г. и вписването на новия управител и законен представител едва
на датата 11.09.2020г. Този факт обаче, в конкретния случай има правно значение
само за реализиране на правото по чл.423 от ГПК от страна на дружеството –
длъжник. Това право е упражнено, като
съдът при извършената служебна справка установи, че възражението на дружеството
– длъжник е прието с определение на СГС от 26.04.2021г. по ч.гр.дело №
12278/2020г. Правната последица от
приетото възражение по чл.423 от ГПК е спиране по силата на закона на
изпълнението на заповедта за незабавно изпълнение, доколкото същата е издадена
на основанието по чл.417,т.10 /предишна т.9/ от ГПК –запис на заповед и
съгласно разпореждането на чл.420,ал.1 от ГПК. Доколкото обаче, в конкретния
случай публичната продан е реализирана и приключила с обжалваното постановление
в момент /30.09.2020г./, предхождащ спирането на изпълнението на заповедта за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК /26.04.2021г./, по аргумент от нормите на
чл.433,ал.4 и ал.5 от ГПК, дори и евентуално да бъде отхвърлен предявеният от
взискателя иск по чл.422 от ГПК, /респ.- да не бъде предявен такъв и заповедта
за изпълнение да бъде обезсилена/, то това не рефлектира върху реализираната
публична продан и правните последици от нея. В
този случай длъжникът разполага с правото на иск срещу лицето, което не
е имало действителното качеството на взискател, за вредите, които са последица
от реализираната публична продан.
С
оглед изложените мотиви, съдът приема, че обжалваното постановление е
законосъобразно и като такова- следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него-
оставена без уважение, като
неоснователна. Като последица от това, съдът приема, че следва да бъде
оставено без уважение и искането по чл.438 от ГПК – за спиране на
изпълнението на заявеното основание -
подадената жалба, което е различно от основанието, на което изпълнителното
производство вече е спряно на основанието по чл.420,ал.1 от ГПК относно изпълнението по изпълнителния лист,
издаден на основание заповедта по чл.417 от ГПК.
Воден от горните мотиви,
СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 35361/ 16.10.2020г. по описа на ЧСИ В.М.с
рег.№ 860 на КЧСИ, подадена от длъжника
„В.С.“ ЕООД срещу постановление за
възлагане от 30.09.2020г.
по изп. дело № 20198600401738 по описа
на ЧСИ В.М.с рег.№ 860 на КЧСИ, с което на „Е.С.р.“ ЕООД е възложен
следния недвижим имот: апартамент № 3 Г, нахоящ се в гр.София, район
Триадица, ж.к.*******, разположен на първия надпартерен етаж , на кота+ 3,50,
със застроена площ от 89,99 кв.м., състоящ се от : входна антре,
дневна-трапезария с кухненски бокс, две спални, баня-тоалетна и две тераси
,едната от които с площ от 16,31 кв.м. невключена в застроената площ на
апартамента, заедно с мазе № 2 Г, разположена в сутерена на вх.Г, на кота -
3,30, с площ от 5,37 кв.м., заедно с припадащите се 1,71 % ид.ч. от общите
части на вх.Б и вх.Г /без тези на
подземните гаражи/ и заедно със съответните идеални части от правото на строеж
върху което е построена сградата, съставляващо УПИ ХV-43,44,45,46,47,48,49,50
от кв.151 по плана на гр.София,
м.“бул.България ІІч.“, целият с площ от 2 714 кв.м. , заснет в
кадастралната карта и кадастралните регистри , одобрени със заповед №
РД-18-108/ 13.12.2016г. на Из.директор на АГКК с идентификатор
68134.1005.4.3.30 , за сумата от 227 099,00лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по
чл.438 от ГПК, заявено от „В.С.“ ЕООД.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.