Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

№......

 

гр.В.Търново, 29.06.2020г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Великотърновски районен съд, пети състав, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.

при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№1693 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.45 от ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът Д.И. и ответницата  М.И. са брат и сестра. Сочи се, че с постановление за възлагане от 19.05.2009г. по изп.дело №36/2009г. по описа на ЧСИ ****е възложен на майката на страните И К  недвижим имот, намиращ се в********, представляващ апартамент №*, подробно описан в исковата молба. Излагат се твърдения, че майката на страните починала през 2010г., като ищеца и ответницата наследили горепосочения имот. На следващо място се твърди, че на 22.04.2010г. между ищецът и ответницата бил сключен договор за покупко-продажба на недвижими имот, с който ответницата прехвърлила на ищеца своята ½ идеална част от гореописания наследствен имот. Сочи се, че въпреки сключването на договора ответницата не пожелала да напусне имота и междувременно предявила иск по чл.31 от ЗЗД, по който съдът се произнесъл с влязло в сила съдебно решение по гр.дело 5424/2011г. по описа на ВТРС, с което искът е отхвърлен. Сочи се, че ответницата продължава да живее в имота и да го държи без правно основание. Ищецът заявява, че поради това, че нямал къде да живее вследствие на противоправното поведение на ответницата, се наложило през 2018г. да заплаща наем в размер на 90лв. за периода 16.04.2018г.-16.04.2019г., като заплатил месечни вноски за наем в общ размер 1080лв., както и сумата 31,17лв. за разходи за вода и ел.енергия. Ищецът отправя искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на посочения в исковата молба недвижим имот и да осъди ответницата да отстъпи собствеността и предаде на ищеца владението на имота. На следващо място ищецът отправя искане за осъждане на ответницата да му заплати сумата 1 111,17лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от ищеца наеми и консумативи за периода16.04.2018г.-16.04.2019г, вследствие противоправно поведение на ответницата и  невъзможността ищеца да ползва процесния имот.  Претендира разноски.

           Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е подала писмо- отговор на исковата молба, в който е посочила, че доброволно ще освободи апартамента до края на месец ноември 2019г.

            Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

С нотариален акт за покупко-продажба ****на Нотариус С К, рег.№***, на 22.04.2010г. ответницата продава на ищеца собствената си ½ ид.част от следния недмижим имот, придобита на основание наследство от И К З, починала на 03.04.2010г., а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****по кадастралната карта и кадастраните регистри на гр****, представляващ апартамент №* със застроена площ от 40,25 кв.м, намиращ се на адрес гр.****** По делото е представена схева на процесния самостоятелен обект в сграда и удостоверение за данъчна оценка на имота, видно от което, имотът е с данъчна оценка 12791,50лв.

По делото са представени платежни документи относно заплащане на наем и консумативи за ел.енергия.

От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищецът е ползвал под наем стая в хотел „Р” в  гр.****, за периода 16.04.2018г.-16.04.2019г, като за този период е заплатил наем в размер на общо 1080лв. и консумативи за ел.енергия в размер на 33,06лв.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС е допустим.

Разгледан по същество искът по чл.108 от ЗС за процесния недвижим имот е основателен в установителната част и неоснователен в осъдителната част на иска по следните съображения:

Съгласно чл.108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.

За да бъде основателен иска с правно основание чл.108 от ЗС е необходимо да бъдат налице посочените в цитираната правна норма предпоставки, а именно: ищецът да е собственик на процесния имот, ответникът да се намира във владение или държане на същия, без да има правно основание за това.

 Ищецът носи доказателствена тежест да установи правото си на собственост  върху процесния имот,  както и обстоятелството, че ответникът владее или държи процесната недвижима вещ. Ответникът следва да установи, че владее вещта на правно основание.

По делото не е спорно, че И К З-майка на ищеца и ответницата е придобила собствеността върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в гр.******, по силата на  постановление за възлагане по изп.дело №****. по описа на ЧСИ М.Г.След смъртта на И З, процесния имот става съсобствен между нейните наследници-ищеца и ответницата, при равни права. Видно от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба от 22.04.2010г. ответницата прехвърлила на ищеца притежаваната от нея по наследство 1/2 идеална част от процесния имот, като ищецът станал собственик на целия процесен недмижи имот-апартамент, на основание наследство и договор за покупко-продажба. В хода на производството ответницата не оспори собствеността на ищеца и с оглед изложеното съдът следва да приеме за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на процесния апартамент, което обуславя извода за основателност на иска по чл.108 от ЗС в частта за установяване правото на собственост.

За да бъде изцяло основателен ревандикационния иск, то следваше ищецът да докаже и че ответницата владее или държи имота без основание. В хода на производството и от изложеното от ответницата в нейните молби, депозирани по делото, се установи, че ответницата е владяла имота преди завеждане на делото, като същата не оспори тези твърдения на ищеца, а заяви намерение да освободи имота. В хода на производството ответницата освободи процесния имот и владението върху същия премина в ищеца, който е негов собственик, т.е към момента на приключване на устните състезания ищецът направи признание по отношение на факта, че ответницата вече не е във владение на имота. Това признание на ищеца е признание на неизгоден за него факт, поради което същото следва да бъде ценено при формиране на изводите на съда. Това признание съвпада и с изявленията на ответната страна, която твърди в молба от 30.01.2020г., че е освободила имота. С оглед изложеното съдът приема за установено, че процесния имот не е във владение и държание на ответната страна, което обстоятелство следва да бъде отчетено по реда на чл.235 ал.3 от ГПК като факт настъпил в хода на производството и при съобразяването му съдът приема, че искането на ищеца, направено в исковата молба за осъждане на ответницата да предаде на ищеца владението на процесния имот е неоснователно, поради което в тази осъдителна част искът по чл.108 от ЗС е неоснователен и недоказан.

По иска с правно основание чл.45 от ЗЗД

 Искът с правно основание чл.45 ал.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане е процесуално допустим, а разгледан по същество е основателен по следните съображения:

За да се уважи иск по чл.45 ал.1 от ЗЗД съдът следва да установи кумулативна наличност на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, чието даказване е в тежест на ищеца, а именно: от обективна страна, че е налице противоправно деяние, в причинна връзка, с което са настъпили вреди, негова пряка и непосредствена последица, а от субективна страна да е налице вина, която по силата на оборима презумпция по чл.45 ал.2 от ЗЗ се предполага до доказване на противното.

В конкретния случай, по делото се установи, че ищецът е придобил собствеността върху имота през 2010г., както и не е спорно, че ответницата е ползвала процесния имот и към момента на завеждане на настоящото производство. Не бяха наведени от ответната страна твърдения за наличие на правно основание, на което ответницата е владяла имота след прехвърляне на притежаваната от нея идеална част от него в полза на ищеца. В представения по делото нотариален акт от 22.04.2010г. не се съдържа договореност между страните продавачът да запазва правото на ползване върху частта от имота, която прехвърля, поради което и при липса на твърдения в обратния смисъл, съдът приема, че след като е продала притежаваната от нея идеална част от имота ответницата е следвало да предаде и владението върху същия на ищеца. По делото се установи, от представените писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че ищецът за периода от 16.04.2018г. до 16.04.2019г. е ползвал наето под наем помещение-стая в хотел „Р” в гр.****, като е заплащал наем, както и е заплатил консумативи за ел.енергия. Тези разходи представляват претърпените от ищеца имуществени вреди, които се претендират за обезщетяване, поради това, че с поведението си, изразяващо се във възпрепятстване на ищеца да ползва необезпокоявано притежавания от него имот поради неосвобождаване на процесния имот, ответницата е станала причина за извършването на тези разходи, тъй като ищецът неоснователно е бил лишен от възможността да упражнява  свободно и изцяло правото си на собственост върху процесния имот. Съдът намира, че вредите са в причинна връзка с поведението на ответника, поради което подлежат на обезщетяване. Размерът на вредите се установява от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неопорено от страните, което съдът кредитира. От ответната страна не бяха наведени възражения за недължимост на тези разходи, както и не бяха ангажирани доказателства за заплащането им на ищеца, което води до извод за тяхната дължимост от ответника.

С оглед изложеното съдът намира искът по чл.45 от ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за наем в размер на 1080лв. и консумативи за наетото помещение за ел.енергия в размер на 31,17лв. или общо разходи в размер на 1 111,17лв. за основателен и доказан и следва да бъде уважен.

 Ищецът е претендирал присъждане на разноски и с оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски, независимо от отхвърляне на иска по чл.108 от ЗС в осъдителната му част. Доколкото фактът на освобождаване на имота е станал в хода на настоящото производство, то ответницата следва да заплати на ищеца направените от него разноски  в настоящото производство, за които са ангажирани доказателства за извършването им, а именно: за държавна такса в размер на 177,92лв, възнаграждение за вещо лице в размер на 120лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв.

 Ответницата не е претендирала присъждане на  разноски и съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р       Е      Ш      И   :

           

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Р.И., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, че Д.Р.И. с ЕГН **********, с адрес *** Е СОБСТВЕНИК  на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор №******по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.****, с адрес на имота******, намиращ се в сграда №*, с предназначение на самостоятелния обект:жилище, АПАРТАМЕНТ №*, на 1 ниво, с площ от 40,25 кв.м, състоящ се от дневна-спалня, кухня, баня-тоалетна, коридор и тераса, заедно с избено помещение №2 с площ от 3,60 кв.м, заедно с 0,73% идеални части от общите части на сградата и съответните на застроената площ на имота идеални части от правото на строеж върху общинска земя в****, квартал *** по ПУП на гр.****, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.108 от ЗС в частта за осъждане на ответницата М.Р.И. да предаде на ищеца Д.Р.И. владението върху процесния гореописан недвижим имот, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН в тази част.

 

ОСЪЖДА М.Р.И., с ЕГН **********, с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Р.И. с ЕГН **********, с адрес ***1,17лв./хиляда сто и единадесет лева и седемнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за наем и консумативи за периода 16.04.2018г.-16.04.2019г.

 

ОСЪЖДА М.Р.И., с ЕГН **********, с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Р.И. с ЕГН **********, с адрес ***  сумата общо 1497,92 лв./хиляда четиристотин деветдесет и седем лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща направени от ищеца в настоящото производство разноски за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.

 

            Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му страните.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: