№ 4620
гр. София, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20221110206968 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Ф. Г. М. ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление (НП) № 21-4332-023122/12.11.2021 г. издадено от началник
сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на Ф. Г. М. ЕГН
********** на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 177, ал. 1, т. 1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 300 лева за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
Така постановеното наказателно постановление е обжалвано от М. чрез
процесуалния му представител адв. М. от САК. В жалбата са изложени
доводи, че НП е издадено от некомпетентен орган, че в НП не е посочено как
е уведомен жалбоподателят за лишаването му от право да управлява МПС, а в
НП и АУАН не е посочено коя хипотеза на чл.150а, ал.1 от ЗДвП е нарушена,
че АУАН не е подписан от двама свидетели, а единият следва да е абсолютно
независим от актосъставителя и не била посочена тяхната самоличност и
ЕГН. Правят се оплаквания, че постановлението е необосновано, като не били
описани доказателства, от които се установява нарушението и същото е
немотивирано по отношение на наложеното наказание. Намира наказанието за
явно несправедливо. Претендира разноски.
В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява,
представлява се от адв. Девенска, която моли съда да отмени обжалваното
постановление, излагайки съдържащите се в жалбата съображения.
Жалбоподателят се придържа към казаното от защитата.
1
Въззиваемата страна – Началник група към отдел "Пътна полиция",
СДВР, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, намира за
установено от фактическа страна следното
СУМПС на жалбоподателя М. било отнето на 06.08.2019г. по реда на
чл.171,т.2А,б.Б от ЗДвП със ЗППАМ № 19-0243-000103/06.08.2019 г.,
издадена от П.А., началник на РУ Берковица към ОДМВР Монтана. Със тази
ЗППАМ свидетелството за управление на МПС било отнето до решаване на
въпроса за отговорността за констатираното правонарушение, но за не повече
от 18 месеца. Този срок на ПАМ изтекъл на 06.02.2021г., но жалбоподателят
не потърсил отнетото СУМПС и същото останало на съхранение в органите
на МВР.
На 14.10.2021 г. около 15:20 часа в гр.София на бул.Копенхаген с посока
на движение от бул.Цариградско шосе към ул.Обиколна М. управлявал л.а.
Мерцедес с рег.номер TK***** собственост на Sandie Bencze и до магазин
Била бил спрян за проверка от свидетеля Т. и колегата му Т., служители на
ОПП СДВР. Жалбоподателят не представил изисканите документи –
СУМПС. При извършената проверка от полицейските служители било
установено, че е лишен от право да управлява МПС, но без от системата да е
имало данни кога и на какво основание е станало това.
За така констатираните обстоятелства свидетелят Т. съставил АУАН
GA477755/ 14.10.2021 г. против Ф. Г. М., в който посочил, че „след проверка
и извършена справка се установи, че водачът управлява по време на
лишаване. СУМПС отнето.“
Въз основа на посочения АУАН било издадено атакуваното наказателно
постановление от началника на отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на
жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 177, ал. 1, т. 1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 300 лева за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, като за
пръв път в НП била посочено, че СУМПС е отнето на 06.08.2019г. по реда на
чл.171,т.2А,б.Б ЗДвП със ЗППАМ № 19-0243-000103/06.08.2019 г.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на
11.05.2022г. Жалбата срещу НП е депозирана на 23.05.2022 г.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
показанията на св. Т., като и от събраните по делото писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК (справки
относно издадено на водача СУМПС и за регистрацията на автомобила, както
и за заеманата от актосъставителя длъжност, справка за издадени актове и НП
на водача и заповед за компетентност), заповед за ПАМ, на които съдът се
доверява изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и
изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля Т., тъй като същите са
2
непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по
делото. Той лично е възприел нарушението на жалбоподателя и е установил
липсата на СУМПС. Безспорно установена от свидетеля Т. е и самоличността
на водача.
Неоснователно е възражението, че жалбоподателят не е уведомен за
наложената ПАМ. Видно от изисканата и приложена по делото ЗППАМ №
19-0243-000103/06.08.2019 г. същата е подписана от жалбоподателя в деня на
съставянето , като в открито съдебно заседание жалбоподателят изрично
заяви, че е подписал документа, което по категоричен начин установи
запознаването с нея. В този смисъл възражението в тази насока е
неоснователно.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
Съдът приема, че подадената жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. АУАН и НП
са издадени от компетентни органи в рамките на материалната им и
териториална компетентност и при спазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че НП е издадено от
некомпетентен орган. Видно от материалите по делото, със заповед от
14.05.2018г. на началниците на сектори е делегирано правомощието да
издават НП, която делегация ЗДвП допуска. Видно от представената заповед
за назначаване, че Д.Д. е заемала посочената длъжност и има правото да
издава НП. Актосъставителят, видно от представената заповед от
21.07.2015г., също разполага с компетентността да съставя АУАН. Тези
възражения в жалбата съдът намира за неоснователни.
Съдът установи, че актът за установяване на нарушението е съставен при
спазване изискванията на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН. Актът е съставен в
присъствието на един свидетел, който е и свидетел на нарушението, тъй като
именно той и актосъставителят са спрели жалбоподателя при управление на
МПС за извършване на проверка. Актът е съставен в присъствието и на
жалбоподателя, предявен му е, подписан е от свидетеля, съставителя и
жалбоподателя, на когото е връчен препис. Неоснователно е възражението за
липсата на втори свидетел. Трайната практика на съдилищата е категорична и
непротиворечива и в насока, че наличието само на един свидетел, вписан в
АУАН, е достатъчна гаранция за редовността на неговото съставяне и не се
нарушава правото на защита на нарушителя при непосочването и на втори
свидетел, респективно опорочаване на процедурата по съставяне на АУАН на
това основание не е налице. Свидетелят по АУАН е ясно установим с
посочване на имена и адрес, а липсата на ЕГН не е процесуално нарушение от
категорията на съществените, противно на посоченото в жалбата.
Действително липсват мотиви защо е наложена санкция над минимума и
3
в размер на максимума от АНО, но това обстоятелство би могло да доведе до
нейното редуциране, а не до отмяна на НП, противно на посоченото в
жалбата.
При издаване на АУАН обаче са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, като нарушението се установи, че не е извършено,
което, макар и не на посочените в жалбата основания, налага отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
В АУАН липсва описание на обстоятелствата на нарушението, което е
нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН. Нарушението е съществено, тъй като
е ограничило правото на защита на въззивника и правото му да разбере срещу
какво конкретно административнонаказателно обвинение следва да се
защитава. В АУАН е посочено, че жалбоподателят „след проверка и
извършена справка се установи, че водачът управлява по време на лишаване.
СУМПС отнето.“ Липсва посочване с какъв акт жалбоподателят е лишен от
правото да управлява МПС, както и в АУАН не е посочено ясно и конкретно
дали е лишен от това право по съдебен или по административен ред и изобщо
от какво е бил лишен. Посочването на конкретния акт, по силата на който
жалбоподателят е бил лишен от правото да управлява МПС, е от съществено
значение за правото на защита на жалбоподателя, който може да провежда
защитата си като навежда твърдения например за последваща отмяна на акта
или като доказва, че срокът на наложеното му лишаване от право е изтекъл. В
АУАН липсва ясно описание на нарушението, доколкото не става ясно в
срока на какво „лишаване“ жалбоподателят е управлявал МПС и не може да
се направи категоричен извод, че се касае за лишаване от право да управлява
МПС, още по-малко по какъв ред и с какъв акт е станало това. Констатацията
„СУМПС отнето“ също не навежда на никакъв съставомерен признак от така
вмененото в отговорност нарушение. Не става изобщо ясно от посоченото в
АУАН СУМПС кога е отнето и дали СУМПС е отнето в деня на съставяне на
АУАН при извършване на проверката и тази констатация е намерила
отражение в този АУАН. В този смисъл е допуснато съществено процесуално
нарушение, ограничаващо правото на защита на наказаното лице и НП
под лежи на отмяна.
От друга страна ЗППАМ е издадена на основание чл.171, ал.1, т.1 б“б“ от
ЗДвП, според който текст за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага
ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с
медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух,
или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест,
както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест,
4
изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване
– до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца;
при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
В случая ЗППАМ е издаден на 06.08.2019г., респективно срокът на ПАМ
е изтекъл на 06.02.2021г., в който момент по силата на закона, а и на
посоченото в самата ЗППАМ, нейното действие се преустановява и ex lege и
жалбоподателят си възстановява правото да управлява МПС. Не е
необходимо същият да получи физически отнетото си СУМПС, за да се
преустанови действието на ПАМ. В случая управлението на МПС без
свидетелство за правоуправление не е нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП,
доколкото според този текст, за да управлява моторно превозно средство,
водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление
да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4
или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено
за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. В случая е
ангажирана на отговорността на жалбоподателя за управление в срока на
лишаване от правоуправление по административен ред със ЗППАМ, който
ПАМ обаче се установи, че с изтекъл срок към датата на нарушението. В този
смисъл поведението на жалбоподателя не представлява нарушение или поне
не такова, което е описано словесно в АУАН и НП. Доколкото чл.177, ал. 1, т.
1 от ЗДвП , посочен от АНО като основание за налагане на санкцията, се
предвижда наказание за водач, който управлява моторно превозно средство,
след като е лишен от това право по съдебен или административен ред и при
липса на доказателства жалбоподателят към датата на нарушението да е бил
лишен от право да управлява МПС, то липсва и осъществено нарушение от
вида, посочен в НП.
Действително управлението на МПС без водачът на носи физически
СУМПС е нарушение, но не и на посочената разпоредба от ЗДвП. Така
например чл.100 от ЗДвП създава задължение за носене на СУМПС, но съдът
няма правомощия да преквалифицира нарушението в такова по този текст,
още повече, че съставомерни факти не са били наведени в НП и АУАН и
подобно изменение на НП е недопустимо.
Поради изложеното НП следва да бъде отменено с оглед констатираните
съществени процесуални нарушения и с оглед установеното от съда, че
нарушението не е извършено.
Право на разноски има жалбоподателят, който претендира такива, но не
прави твърдения за техния размер и не представя доказателства за тяхното
5
уговаряне и реално извършване, което лишава съда от възможност да му
присъди такива.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 21-4332-
023122/12.11.2021 г., издадено от Началник сектор в отдел "Пътна полиция"
при СДВР, с което на Ф. Г. М. ЕГН ********** на основание чл. 53 от ЗАНН,
чл. 177, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 300 лева за нарушение на чл.
150а, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6