№ 6347
гр. София, 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б.ИВ.СТ.
при участието на секретаря АНТ.АНГ.АНГ.
като разгледа докладваното от Б.ИВ.СТ. Гражданско дело №
2023***0133489 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Образувано е по искова молба на И. П. З., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, буя. „Г.С. Р.“ № ***, етаж 4, офис 20, срещу ЗД „Б.И.“ АД,
ЕИК ****** , със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, бул.
„ДЖ.Б.“ № 87 с която се иска осъждането на ответника да заплати сумата от
застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на 1200 лв.
/хиляда и двеста лева/, представлаваща застрахователно обезщетение по щета
№ *********, образувана във връзка с настъпило ПТП на 15.03.2023 г. около
10.30 часа, в гр. София, ж.к. „Л. Г“ ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба пред СРС до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 15.03.2023 г. около 10.30 часа, в гр. София, ж.к.
„Л. Г“ е възникнало ПТП между две МПС /л.а. „Н.ДЖ.“ с рег.№ ******* и л.а.
„*****“ с рег.№ *********, реализиран е челен-страничен удар между тях.
Виновен за възникване на ПТП е водачът на л.а. „*****“ с рег.№ ******* Л.
С., поради движение с несъобразена скорост, неправилно престрояване, липса
на движение в собствената й пътна лента, представляващи неспазване на
правилата за движение по пътищата. МПС на виновният водач било
застраховано с задължителна застраховка „Гражданско отговорност на
автомобилистите“ № ******** при ответника ЗД „Б.И.“ АД. За събитието е
съставен двустранен констативен протокол № 11/15.03.2023 г., в който
водачът на увреждащия автомобил „*****“ признава вината си за
реализирането на ПТП. Уведомени по телефона били и съответните държавни
органи. След катастрофата пред застрахователя-ответник била предявена
доброволна претенция за изплащане на обезщетение за действително
причинените имуществени вреди. Увреденият автомобил бил огледан от
1
представител на застрахователя, като след опис опис на щетите, образувана е
ликвидационна преписка по щета № ********* по описа на ответника. ЗД
„Б.И.“ АД с нарочно писмо от дата 28.03.2023 г. Ответника отказал плащане
по предявената претенция. Счита че ПТП е настъпило само по вина на
застрахования при ответника водач, а имуществените вреди, са в пряка
причинно-следствена връзка с неговото виновно и противоправно поведение.
Ето защо намира, че за него е налице правен интерес от предявяването на
настоящите искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете. Оспорва механизма на ПТП и че
претърпените вреди са в причинно-следствена връзка с поведението на водача
на застрахован при него. Намира че водачът на МПС „Н.ДЖ.” с рег.№
******* е нарушила разпоредбите на чл.37, ал.З от ЗДвП: и поради това
именно тя е причината за ПТП. В условията на евентуалност прави
възражение за съпричиняване. Ето защо моли за отхвърляне на исковете.
В открито съдебно заседание на 18.03.2024г. съдът е допуснал
увеличение на размера на исковете до сумата от 1526,46 лева.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ дава право на увреденото лице при
пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на
претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има
застраховка "гражданска отговорност". По този иск ищецът следва да
установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС
/фактическия състав на който е виновно и противоправно поведение на
водача, в причинна връзка от което са произлезли вреди, като вината се
предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ и наличие на
валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка "гражданска отговорност" между този водач и застрахователя
/ответното дружество/. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Първият спорен въпрос е свързан с механизма на ПТП.
От свидетелските показания на разпитаните свидетели Д.К.ИВ. и Л. С.
К. и от заключението по допуснатата сдебна-автотехническа експертиза се
установява, че на 15.03.2023 г., около 10.30 ч. в гр. София, непосредствено до
адрес: ул. „Т.ИК.” №1 е възникнало ПТП между 2 леки автомобила – „*****“,
******, управлявано от Л. С. К. и „Н.ДЖ.“ с ДКН ******, собственост на и
управлявано от ищцата - И. З.. Водачът на лек автомобил „Н.ДЖ.“ с ДКН
******, предприел маневра за излизане от паркинг и включване в движението
с маневра десен завой, като не пропуска движещия се насрещно лек
2
автомобил „*****“, ******, управлявано от Л. С. К., при което настъпило
съприкосновение с предна лява част на„Н.ДЖ.“ с ДКН ****** и лява
странична част на лек автомобил „*****“, ******.
При така установения механизъм съдът намира, че вина за настъпване
на процесното ПТП има ищцата - И. З.. Тя е нарушила разпоредбата на чл. 25,
ал.1 от ЗДВП според която водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение.
Ищцата И. З., излизайки от паркинга с маневра десен завой, е следвало
да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в
движението. Същата е предприела маневрата самонадеяно без да съобрази
широчината на пътното платно, наличието на други превозни средства и
тяхното отстояние от нейното превозно средство. В частност, ищцата не се е
съобразила с разположението на пътното платно на лекия автомобил „*****“,
******.
На следващо място несъстоятелно е съображението на ищцата, че ПТП
е възникнално поради обстоятелството, че „*****“, ****** се е намирало по
средата на пътното платно.
Това е така тъй като на първо място от свидетелските показания на
водача на „*****“, ****** Л. С. К. се установява, че се е движила с
управлявания от нея автомобил в най-дясната възможна част от пътното
платно. Тук следва да се посочи че се установява разминаване на показанията
на свидетелката Л. С. К. се разминават с показанията на свидетеля Д.К.ИВ. и
в тази част съдът кредитира показанията на свидетелката Л. С. К., а не на
свидетеля Д.К.ИВ., тъй като той се е возил на задната седалка в управлявания
от И. З. което не му е позволявало да възприеме пътната обстановка колкото
свидетелката. Освен това същият твърди че в този момент е говорил по
телефона. Същевременно свидетелката К. е била водач на единия от двата
катастрофирали автомобила. Същата от позицията на водач е могла да
възприеме обстоятелствата във връзка с които е възникнало ПТП много по-
добере отколкото пасажер на задната седалка.
Дори да се приеме, че поради някакви обстоятелства управлявания от
„*****“, ****** Л. С. К. е бил в средата на пътното платно, то отново ищцата
е следвало да възприеме това обстоятелство и да не предприема маневрата за
десен завой.
Съдът намира, че ПТП е било предотвратимо ако ищцата е изчакала лек
3
автомобил „*****“, ****** да премине, а настъпването на ПТП се дължи на
неправилната преценка на ищцата за необходимото разстояние и радиуса на
завой който и е необходим за да изпълни безопасно маневрата.
На последно място от свидетелските показания на Л. С. К. се
установява, че видимостта на ищцата е била ограничена от паркирани
автомобили пред намиращия се наблизо сервиз.
Ето защо съдът намира, че така предявените искове следва да се
отхвърлят, доколкото не се установи първата предпоставка за уважаване на
исковете.
Съдът намира, че не е необходимо да изследва останалите
предпоставки, доколкото искът подлежи на одхвърляне само на това
основание.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът не кредитира
показанията на свидетеля Д.К.ИВ. относно обстоятелството, че лек автомобил
„*****“, ****** се движил с превишена скорост, тъй като той не е управлявал
някое от двете превозни средства, а освен това дори не се е возил на предната
седалка, поради което за него е било невъзможно да придобие точна
представа за скоростта на автомобила.
По отношение на разноските.
При този изход на производството, съдът намира, че право на разноски
има ответното дружество. Същият е представил доказателства за сторени
разноски в размер на 340 лева които следва да му бъдат присъдени.
Претендира и разноски за юрисконсултско възнаграждение които съдът
определя в размер на 100 лева.
По изложените мотиви Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. П. З., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
София, буя. „Г.С. Р.“ № ***, етаж 4, офис 20, срещу ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК
****** , със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, бул. „ДЖ.Б.“ №
87 искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на застрахователно
обезщетение в размер на 1526,26 лв., по щета № *********, образувана във
връзка с настъпило ПТП на 15.03.2023 г. около 10.30 часа, в гр. София, ж.к.
„Л. Г“ ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
пред СРС до окончателното плащане КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА И. П. З., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, буя.
„Г.С. Р.“ № ***, етаж 4, офис 20, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК
****** , със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, бул. „ДЖ.Б.“ №
87 искове с правно основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 340 лева разноски в
4
производството и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5